вторник, септември 16, 2008

Сексът и Пепеляшка

Почти всяка жена мечтае до известна степен да е като Пепеляшка. Или поне тайничко се размеква като чете приказката. А дори и сега докато чете тези думи някоя от вас да си казва "Глупости! Това са отживелици, не съществуват принцове, камо ли пък на бял кон!", аз съм сигурна че поне като мъничка почти всяка от нас е мечтаела за това, да се влюби в най-идеалния за нея мъж, да бъде булка и да има прекрасно семейство с 1-2-3 или n на брой деца.

Сега е модерно да не се жениш. Добре де, няма да го наричаме "мода". Просто времената са различни и хората масово живеят заедно на т.нар. семейни начала. Което е същото като да си женен, само че просто не си подписвал. Тя - любовта - онази идеалната, дето си е наша и ни заслепява, си я има и без подписа. Но все пак, приказките са трудно осъществими в реалния живот. Винаги ще има какво да куца... а когато куцането стане твърде осезаемо, до степен че да води до инвалидна количка, нещата се скапват и се сгромолясват с гръм и трясък.

Аз съм модерна жена (уж). Исках обаче да имам дете. Толкова го исках, че взех че се омъжих. Родих си едно слънце, което да огрява дните ми и да ги изпълва с отговорности, бели, обяснения, веселие, сълзи, прегръдки и целувки, цупения и какво ли още не. И се разведох. Разведох се, защото нещата куцаха. Куцаха е меко казано обаче. Отношенията ни в един момент се превърнаха в отвратително мъчение. Поне за мен. Не искам да разказвам за кавгите и простотиите, защото те са основна съставка на семейния живот в неговия класически балкански вариант. Но да си призная честно - стигнахме почти до интензивното, в секса... Сексът стана егати и скуката. Толкова скучен, че да ти се отще да се хабиш да го правиш изобщо. Двете минути, в които трябваше да свърша аз, ми се струваха ад. Щото после ми се искаше още, ама като няма с кого и тичах да взимам леден душ за да си охладя страстите или да се дооправя сама в хола.

Да му се не види! То все едно някой да ти предложи парче апетитна торта, да я размаха под носа ти, за да ти потекат лигите и после да я скрие от теб. Или както казва Саманта от "Сексът и градът", изправена между двама пикаещи гейове: "Аз съм като диабетик в сладкарски магазин!".

Да си на сухо е зле, ама още по-зле е когато знаеш, че те чака едно и също, сценарият е вече написан и няма и никога няма да има елемент на изненада. Да стигнеш до там, че да започнеш да се заиграваш с еротично бельо, да включиш храна (шоколад, сметана и каквото ти хрумне) в играта, да направиш чудеса от храброст, напрягайки всяка мозъчна клетка, мъчейки се да разнообразиш и освежиш сексуалния си живот и да няма никакъв нормален отклик отсреща... Все едно си с дърво (а казват че жениете били дървета, хм!). Сценарият... погалваме се - първо аз него, после той мен, после двамата един друг, след това муш-муш и край! Направо си е унизително бе! Как не получих инфаркт не знам! Не мога така! То бива бива, ама като няма инициатива от другия, по-добре да си правиш секс сам. Поне няма да е все едно и също и фантазията се вихри, вихри на воля. Щото тя моята фантазия - развинтена. Там какви чудеса се вихрят не искам да разправям, че ще го обърна на еротичен разказ, пък не това е целта.

След развода си дадох сметка, че свободата, онази - сексуалната е много хубаво нещо. Можеш да правиш секс с когото си поискаш, да си посягаш сама, когато си поискаш. Да си купиш няколко играчки без "милото" да получи комплекс я от размера, я от издръжливостта им. Ако имаш достатъчно пари и жиголо можеш да си наемеш. Хем ще прави каквото искаш, защото си го поръчваш, хем няма след това да ти мърмори за нещо или да захърка до теб като приключите. Можеш да си имаш sex buddy, ако пожелаеш. Или пък да се влюбваш безопасно... защото няма да има брак, който да застрашиш. И ако сексът нещо не те кефи, винаги можеш да си тръгнеш и да си изядеш шоколада и сметаната сама...

2 коментара:

Jofy каза...

Не знам ... Искам много неща да напиша ... противоречиви ... (аз съм си принципно, мисля, една противоречива личност)

Нека започна със свободата ...
-------------------------------------------
Хм, никога "не съм била" по сериозните връзки. Имах свободата - свободата "да го правиш с когото си поискаш, и да си посягаш сама, когато си поискаш".
И го правех. Имах си и съвсем истинско "sex buddy" - в продължение на години дори, и прекарвала съм нощи с мъже, които съм срещала "в бара" -
непознати и безименни, просто ... мъже. Без обвързване, без проблеми ... Не се гордея, също в никакъв случай не съжалявам. Това си е *факт* в моя живот.
Но ... поглеждайки назад, мога да заявя, че не съм била по-щастлива, по-спокойна или по-обогатена като човек от този *факт*.
И всъщност, най-лошото мисля беше, че ... не уважавах мъжете! Възприемах ги като някакви същества (не човеци), водени от сексуалния си нагон и ограниченото си от
него отношение към света.

И после да продължа с ... Пепеляшка
-------------------------------------------
Ами пък (и да не вярваш!) никога не съм искала, нито пък помисляла, да бъда Пепеляшка! :) Винаги съм се радвала за нея, но не съм се олицетворявала с нея.
Дори не съм искала да бъда булка, или да дойде "принца на бял кон". Винаги съм съм била убедена, че АЗ мога да бъда завършена, зряла и полезна личност и сама, и без някой
принц :), че мога (първо) сама да разбера коя съм и каква съм и къде в света се намирам.
( Ама пък всеки си е всеки ... и няма нищо лошо в приказката за Пепеляшка :) )

А после ... брака
-------------------------------------------
Ами добре, някак се случи, че сега съм една от "самодоволно женените" ( или както точно ги наричаше Бриджет Джоунс :) ).
Определено обичам съпруга си. Определено въпреки, че съм се възприемала като цялостна личност преди брака си, знам, че ако сега бракът ми се разпадне, ще се чувствам половинеста
и незавършена ... но пък ... достатъчно "цяла" за да оцелея и продължа.
Но в момента - за мен бракът ми е моят свят. Знам!, искам!, и мога! - напълно и сто процентово да се разкрия, отдам, и доверя, и остана свободна. Знам, че той ще изтърпи дори всеки мой каприз,
ще изтърпи дори и липсата на секс - ще чака търпеливо да премине поредния ми ненормален, луд, работен период, през който цялото ми същество и съзнание са насочени към работата, към проекта,
да се направи възможно най-добре, да няма проблеми, да се свърши в срок, да помогна на колегите да не правят грешки ... (много често направо мисия невъзможна)
Всъщност ... съпругът ми мисля е първата ми истинска сериозна връзка. Всъщност ... "след него" започнах да виждам мъжете малко по-различно. Сега имам истински, близки приятели мъже.
Сега знам (и виждам), че мъжете могат да бъдат дори много по-чувствителни, по-честни и по-раними от жените (без да са гей!)

И после ... сексуалната енергия ...
-------------------------------------------
Аххххх! Тук е сложно. За мен сексуалната енергия е изключително мощна и градивна енергия - може би основата на всичко. (Дори ражда нов човешки живот!)
Но мислиш ли, че ако я разпръскваме безразборно, тя ще има тази градивна сила?!
Не съм пуритан, и винаги съм приемала личния избор на всяко човешко същество, но някак не вярвам, че ако тази енергия не е насочена, ще е градивна и полезна.
(Ама пак казвам, всеки си е всеки ... и моето мнение определено не е вездесъщо :) )

И накрая ... especially for Ita
-------------------------------------------
Може би трябваше да започна с това, а не с егоистични изказвания :)
Първо, прости ми за писанията ... Както знаеш, аз не съм никаква "списователка" :) и далеч съм от красивите думи. А пък и на кирилица не съм писала от години ... :)
Но не можех да остана безразлична към поуста ти :) ( мисля си личи щом пиша в 3 часа срещу събота (след доста тежка за мен седмица) :) )
Безусловно се съгласявам с теб за много неща, и ти се възхищавам - за куража да прекратиш един изчерпан брак (за съжаление знам, че много жени не го правят),
за куража да говориш открито за брачно-сексуални проблеми - наистина хората предпочитат да мълчат на тая тема, за куража да продължиш и "самичка" да отгледаш и възпиташ едно
малко човече да бъде Човек.
Мога да кажа само - браво - браво, че не си се примирила с един незадоволитен (включително и особено в сексуален аспект) брак, браво, че продължаваш всячески напред!
Но ... (моля те) внимавай с тази "нова свобода" :) Внимавай да не те изчерпа или опустоши повече ... Внимавай как тази "свобода" ще се отрази на детенцето ти.
Като едно (вече порастнало) дете на "свободни" родители, мога да ти разкажа - offline - как се чувства детето виждайки, и усещайки една ей такава свобода ...
( Естествено, говоря за разумния компромис в случая, не за пълно отричане от свободата :) ).
И наистина накрая ... понеже съм убедена, че такъв ден ще дойде, когато този ден дойде, и ти си една щастлива, обичана, обичаща и сияеща жена, отдадена, и свободна в същото време,
когато "принца на бял кон" дойде и те отнесе :), просто ми се обади и ми кажи - за да се зарадвам както съм се радвала на "Пепеляшка" като малка :)!

Ita каза...

Свободата е относително понятие, всеки я възприема по различен начин. Даже някои считат слободията за свобода, а разликата между тях е огромна. По принцип аз ценя много своята свобода, както и чуждата (тази на човека до мен) стига всичко да е разумно :) и да не се стига до крайности.

Аз не обичам ограниченията, да бъда сложена в рамки (ти си същата :)). Това е нещо, което ми тежи, кара ме да се чувствам потисната. Мисля, че идеалният вариант е, когато и двамата се гледат в очите и като се обърнат настрани гледат в една посока. Знаеш какво имам предвид с това - имаш го.

Ако дойде някой и ми отнесе главата ще ти се обадя във всеки случай! Ще разбереш веднага, аз нали всичко си казвам :)))