Открадна слънцето и радостта ми,
Силата да дишам с жажда за живот
Смехът ми, игрите, са някъде в миналото забравени
Къде си ти любов, къде си ти любов?
Очите ми не светят, устните мълчат,
Тъгата пропива се в моето тяло.
И бавно убива ме, дали утре ще има живот?
Времето сякаш е спряло.
В облаци черни бездушна се скитам
И търся една малка искрица
Има ли я нея се питам,
Ще запали ли пак онази малка свещица,
Която по пътя към безкрая
Да ми свети по пътя към рая.
Къде си ти любов, къде си?
Имало ли те е някога кажи?
Или си просто илюзия детска, и в несрета
Ще си замина заблудена с лъжи.
Къде си ти любов, къде си?
Сърцето все по-бавно тупти.
Сълзите удавят го, нека са проклети
Боли ме отвътре, боли.
Къде си?
Публикации
