Осмо-мартенско

Осми март е празник, който като бях малка възприемах като празник на мама. Най-голямото нещо, което успях да й подаря навремето с парички, които събирах прилежно, беше един комплект за греяна ракия. И нищо, че тя почти не пие такава, много го хареса и си го пази и до ден днешен.

Осми март за мен като вече пораснала жена и майка, е ден, който ми иде в повече. Навън цари суматоха, пълно е с цветя с изключително надути цени, децата носят букети в училище, кой от кой по-голям - все едно са на състезание.

Истината е, че този ден е денят за международно признание на постиженията на жените по цял свят и в него има много повече символика от това да празнуваме, защото сме се родили от женски пол, много повече е нужно от това съпрузите да поднесат цвете на любимата си, след което отново да заседнат пред телевизора.

Това, че по стечение на обстоятелствата и съчетанието на хромозомите на родителите си, си се родил от даден пол не означава автоматично, че трябва да празнуваш. Този празник е за силните жени - тези, които ежедневно се борят с живота, постигат своите успехи, не се оставят да бъдат мачкани, а продължават напред с гордо вдигната глава. Този празник е за онези, за които често казваме, че са силни като мъже.

Моят подарък за учителките на сина ми е цветен и пъстър. Различен, както миналата година, когато им подарихме ръчно оцветени картички. И... най-хубавото е, че повечето светят в тъмното :).

 Честит празник!