Вълшебният дъжд

С малки редакции от сина ми.

Обичам дъжда, онзи топлия,
Който измива с нежните си капки лицето ми.
Който ме кара да се усмихвам
И към небето да протягам ръцете си,

Разглеждам ги мокри и сякаш в небето
Самата аз се разтварям и ставам небе
А после в капка топла превръщам се и чиста
Обгръщам те с чисто сърце.

Обичам го този дъжд, който тъгата отмива
Който облива ме вечер и забравям
Всяка минута от деня отминал,
Пречиства ме и ме кара да отмарям.

Обичам дъжда, онзи топлия.
В който забравям защо съм, коя съм
Превръщам се в малко дете и пак боса аз
Радостно из локвите шляпам.

Обичам дъжда, онзи топлия,
Защото ме кара да пея,
Защото във него сърцето ми
Чисто и просто се смее.