Родна реч...

Oбичам да чета, по дяволите! И както понякога казвам - има толкова много книги, а няма никакво време (so many books - so little time)! И чакам с нетърпение момента, в който ще се пенсионирам (ако изобщо го доживея този момент) и ще мога да прочета натрупаното количество литература у дома.

Но има нещо, което определено ми трови удоволствието от книгата, внася горчив вкус и ме разочарова и това нещо са граматиката и правописа. Не съм педант, но правописните и стилистични грешки ми избождат очите. И не - не е професионална деформация, защото чета художествена литература предимно на български, а в професията си използвам единствено и само английски. Като малка поправях с молив грешките... Може би е време пак да започна да го правя, макар че ненавиждам писането и подчертаването в книгите. Намирам го за един вид кощунство. Е, кощунство е и книгата да е пълна с правописни грешки, неспазване на пунктуационните правила, грешно пренесени думи и пр. За Бога! Едно време имаше коректори, защо ги няма и сега?!

Този пост е провокиран от това, което видях на първите страници в "Бог е лудост" от Рей Клуун.

Ужасно много ми допада този автор, намирам леко циничният му стил за очарователен. За мое огромно съдържание не мога да чета на нидерландски, за да прочета книгата в оригинал.