Новите ми книги

Като скромно продължение на "Събирам внимателно и с много любов", новите ми книги на музикална тематика са:

 

Да, сега вместо да прекарвам часове в преписване и припяване наум, просто мога да си прочета и разбира се, пак да си припявам... Песните на Ник Кейв, който носи едно много специално усещане.

Интересно написано четиво с доста снимки и много, много информация поднесена в лесно смилаем начин. Има някои пропуски, историята не е съвсем "the whole", но си заслужава.

От фимо и пластилин

Малко неща, които успях да сътворя от фимо вчера. За съжаление снимките не са много добри. Цветовете са значително по-ярки.

 

А тези животинчета са направени от един много удобен пластилин, който изсъхва на въздух. Пластилинът е изключително мек, лесен за обработка и лек. 

Австрийски шофьор с гевгир на главата на шофьорската си книжка

Австрийски атеист спечелил правото да бъде на шофьорската си книжка с гевгир на главата в израз на религията, която изповядва - пастафарианство.

Полицаите се съгласили тъй като лицето му било напълно видимо.

Повече за чудака: http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-14135523.

За пастафарианството и летящото спагетено чудовище: http://en.wikipedia.org/wiki/Flying_Spaghetti_Monster

Eдна седмица в музика :)

Monday:



Tuesday:



Wednesday:



Thursday:


Friday



Saturday



Sunday

Кажи ми за какво си тук, аз дойдох за да изчезна

Чудесно живо изпълнение на REM



I dragged my feet across a seat
Jumped out the passenger side
The only thing worth looking for
Is what you find inside

But that had not yet appeared
Lost invisible here.
Tel Aviv and Agadir
Tone deaf for almost
Before I learned to see
The vanishing point appeared.

I looked for you everywhere
I looked for you everywhere.

There is a calm I haven't come to yet
I spent half my life figuring what comes next
I telescoped in I finally win
I finally win the prize

That now my eyes see comets perfect timing squeeze
Head first fighting everything
The crushing force of memory
Erasing all I've been
The vanishing point appeared.

I looked for you everywhere.
I looked for you everywhere.
Tell me why you're here.
I came to disappear.

Look at this face
Can you believe it?
Am I living in the beautiful vacuum?
Because I can't see it
The vanishing point appears.

I looked for you everywhere.
I looked for you everywhere.
Tell me why you're here.
I came to disappear.
Tell me why you're here.
I came to disappear.
I came to disappear.

На изток от рая

И любимите ми цитати от тази велика книга на Стайнбек:

Just as there are physical monsters, can there not be mental or psychic monsters born? The face and body may be perfect, but if a twisted gene or malformed egg can produce physical monsters, may not the same process produce a malformed soul?

Monsters are variations from the accepted normal to a greater or a less degree. As a child may be born without an arm, so one may be born without kindness or the potential of conscience. A man who loses his arms in an accident has a great struggle to adjust himself to the lack, but one born without arms suffers only from people who find him strange. Having never had arms, he cannot miss them. To a monster the norm must seem monstrous, since everyone is normal to himself. To the inner monster it must be even more obscure, since he has no visible thing to compare with others. To a criminal, honesty is foolish. You must not forget that a monster is only a variation, and that to a monster the norm is monstrous.

Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?

В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. […] Не, за урода уродливото е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища- видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изгежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.

In uncertainty I am certain that underneath their topmost layers of frailty men want to be good and want to be loved. Indeed, most of their vices are attempted shortcuts to love. When a man comes to die, no matter what his talents and influence and genius, if he dies unloved his life must be a failure to him and his dying a cold horror. It seems to me that if you or I must choose between two courses of thought or action, we should remember our dying and try to live that our death brings no pleasure to the world.

We have only one story. All novels, all poetry, are built on the never-ending contest in ourselves of good and evil. And it occurs to me that evil must constantly respawn, while good, while virtue, is immortal. Vice has always a new fresh young face, while virtue is venerable as nothing else in the world is.

С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.

Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.

Of silence

За тишината - дали наистина е геният на глупците и достойнство за мъдрите? Няколко любими цитата и прекрасен стих на О. Уайлд:

It is better wither to be silent, or to say things of more value than silence. Sooner throw a pearl at hazard than an idle or useless word; and do not say a little in many words, but a great deal in a few.
Pythagoras

Silence is the genius of fools and one of the virtues of the wise.
Pope Boniface VIII

It is better to be silent and be thought a fool, than to speak and remove all doubt.
Abraham Lincoln

I have often regretted my speech, never my silence.
Publilius Syrus

Silence is golden when you can't think of a good answer.
Muhammad Ali

Three things are ever silent--Thought, Destiny, and the Grave.
Edward George Earle Lytton Bulwer

All Heaven and Earth are still, though not in sleep, But breathless, as we grow when feeling most.
Lord Byron

Silence is the most perfect expression of scorn.
George Bernard Shaw

With silence favor me.
Horace

He that would live in peace and at ease, must not speak all he knows, nor judge all he sees.
Benjamin Franklin

Silence is more musical than any song.
Christina Rossetti

In the attitude of silence the soul finds the path in a clearer light, and what is elusive and deceptive resolves itself into crystal clearness. Our life is a long and arduous quest after Truth.
Mahatma Gandhi

The rest is silence.
William Shakespeare

In the end, we will remember not the words of our enemies, but the silence of our friends.
Martin Luther King Jr.

Silentium Amoris (The Silence of Love)

As often-times the too resplendent sun
Hurries the pallid and reluctant moon
Back to her sombre cave, ere she hath won
A single ballad from the nightingale,
So doth thy Beauty make my lips to fail,
And all my sweetest singing out of tune.

And as at dawn across the level mead
On wings impetuous some wind will come,
And with its too harsh kisses break the reed
Which was its only instrument of song,
So my too stormy passions work me wrong,
And for excess of Love my Love is dumb.

But surely unto Thee mine eyes did show
Why I am silent, and my lute unstrung;
Else it were better we should part, and go,
Thou to some lips of sweeter melody,
And I to nurse the barren memory
Of unkissed kisses, and songs never sung.
Oscar Wilde

Nobody Home

Велик!




I've got a little black book with my poems in.
Got a bag with a toothbrush and a comb in.
When I'm a good dog, they sometimes throw me a bone in.

I got elastic bands keepin my shoes on.
Got those swollen hand blues.
Got thirteen channels of shit on the T.V. to choose from.
I've got electric light.
And I've got second sight.
And amazing powers of observation.
And that is how I know
When I try to get through
On the telephone to you
There'll be nobody home.

I've got the obligatory Hendrix perm.
And the inevitable pinhole burns
All down the front of my favorite satin shirt.
I've got nicotine stains on my fingers.
I've got a silver spoon on a chain.
I've got a grand piano to prop up my mortal remains.

I've got wild staring eyes.
And I've got a strong urge to fly.
But I got nowhere to fly to.
Ooooh, Babe when I pick up the phone

"Surprise, surprise, surprise..." (from Gomer Pyle show)

There's still nobody home.

I've got a pair of Gohills boots
and I got fading roots.

"Where the hell are you?"
"Over 47 german planes were destroyed with the loss of only 15 of our own aircraft"
"Where the hell are you Simon?"
[Machine gun sound, followed by plane crashing]

Много, много любимо!

Забързана,
задъхана,
с разрошени коси.
Със сетен дъх на зима
и с очи уморени
от взиране.
Аз чакам я,
лелея –
онази пролет,
която душата ми ще стопли.


Ще грейне слънцето,
ще стопли земята,
в душата ми
слънчев лъч ще се прокрадне.
Ще се роди пламъче малко.
Косите ще среша
Ще избърша сълзите
И с дяволитa усмивка
Ще тръгна да я търся
отново...

Цветница/ Palm Sunday

И нека е цветно не само навън, но и в дома и в душата :).

Наскоро си говорих с приятел за това, че понякога изпитвам затруднения да описвам какво изпитвам и да обрисувам чувствата си с думи и се сетих за този велик цитат на Ст. Кинг от "Особени сезони":

The most important things are the hardest to say. They are the things you get ashamed of, because words diminish them - words shrink things that seemed limitless when they were in your head to no more than living size when they're brought out. But it's more than that, isn't it? The most important things lie too close to wherever your secret heart is buried, like landmarks to a treasure your enemies would love to steal away. And you may make revelations that cost you dearly only to have people look at you in a funny way, not understanding what you've said at all, or why you thought it was so important that you almost cried while you were saying it. That's the worst, I think. When the secret stays locked within not for want of a teller but for want of an understanding ear.


в превод:

Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери… Най-важните неща се крият близо до сърцето ти… Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото… когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере…

теменужки

Moby - Dream about me

Мечтай за мен,
По телефона ме лъжи.
Не ми казвай истини,
Ако от тях ще боли
Има достатъчно неща в живота ми
От които съм тъжна...

Нека просто помечтаем
За цвят изпълващ живота ни
Нека просто помечтаем
За някой друг тази вечер.

Мечтай за мен
По телефона докато говорим тихо.
Искам да съм твоя,
Искам да си мой.
На фона на червени небеса
за дълги времена.

Нека помечтаем за нас
когато сме стари
Нека помечтаем
Как на чувствата ще се отдам.

и...
и...

Мечтай за мен,
По телефона ме лъжи.
Не ми казвай истини,
Ако от тях ще боли
Има достатъчно неща в живота ми
От които съм тъжна...

...

Big Night On The Town

drunk on the dark streets of some city,
it's night, you're lost, where's your
room?
you enter a bar to find yourself,
order scotch and water.
damned bar's sloppy wet, it soaks
part of one of your shirt
sleeves.
It's a clip joint-the scotch is weak.
you order a bottle of beer.
Madame Death walks up to you
wearing a dress.
she sits down, you buy her a
beer, she stinks of swamps, presses
a leg against you.
the bar tender sneers.
you've got him worried, he doesn't
know if you're a cop, a killer, a
madman or an
Idiot.
you ask for a vodka.
you pour the vodka into the top of
the beer bottle.
It's one a.m. In a dead cow world.
you ask her how much for head,
drink everything down, it tastes
like machine oil.

you leave Madame Death there,
you leave the sneering bartender
there.

you have remembered where
your room is.
the room with the full bottle of
wine on the dresser.
the room with the dance of the
roaches.
Perfection in the Star Turd
where love died
laughing.

Charles Bukowski (source http://www.poemhunter.com)