Добре се повеселихме в нощта срещу Коледа. Макар и болна, все пак се постарах да се усмихвам и да бъда весела.
След това дойдоха подаръците от близките и най-любимият Лемурчо:
Накрая мина Дядо Коледа, остави мечтания подарък и кратко писмо.
Не мислете, че нямаме доказателство за идването му! Изпил си е млякото и си е хапнал от меденките.
А най-хубавото беше, че два дни след Коледа падна чуден, пухкав и мекичък сняг. В парка нямаше никого освен нас. Е, видяхме една симпатична дама с малка немска овчарка. Беше меко и топло и снегът валеше ли валеше толкова красиво. Тихо и бяло и топло в сърцата.
Оставихме снежни ангели по земята.
И разбира се, стъпки - много стъпки.
А у дома ни чакаше запалена камина с чаша билков чай.
Публикации
