Не си сам в самотата си. Не че това е утеха някаква де, но по света е пълно със самотни хора като мен и теб.

Аз съм самотник. Колкото и гадно да звучи. Думите на един човек, който ми каза "В очите ти има толкова самота, че дори и да си с някого сигурно пак ще се чувстваш самотна", изречени преди години ме разплакаха, защото това беше истина.

Но свикнах с тази мисъл. Не съм себедостатъчна, но често се чувствам самотна дори и сред тълпи, сред хора които обичам. Да, аз обичам хората, обичам да ги наблюдавам, да гледам влюбени, мразещи се, да предизвиквам някаква реакция... но това не стига... А приятелите сигурно не са били достатъчно истински. Сигурно стигат двама - трима, но в това отношение съм алчна.

Поне имам детето си, а то ми дава много. Наскоро се чудех - какво точно ме е подтикнало да имам дете. Със сигурност не е от безкрайна и разтърсваща любов. Аз исках да създам детето си от чист егоизъм, защото знаех с каква емоционална енергия може да те зареди едно малко същество и знаех че то е като глината, на която можеш да придадеш различни форми. А това да виждаш как нещо, което обичаш и за което се грижиш расте и разцъфтява като цвете, което сам си посадил и отгледал с изключително много любов - окрилява.

Надявам се, искрено се надявам малкото ми слънце един ден съвсем съзнателно да ми каже "ти си ми приятел" така, както го прави и сега...

Амин!

Аз и моят Слънчев къдрушко

Старо, но много хубаво.... за децата

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.