петък, юли 28, 2006

На татко

И дори, когато теб те няма,

Ще помним топлите ти пръсти.

Лицето – почти винаги засмяно

Рядко готово да се смръщи.


И дори, когато си далече

Ще помним твоите очи,

А гласът – макар притихнал в ледената вечност

Ще твърди, че сме добри.


И дори.....

И въпреки, че твоят светъл лик

На снимка е единствено останал,

Или пък в спомен е крилат и велик,

Знаем, че не си ни забравил.


Ти бдиш над мен и моята сестра,

Както и над свойто мило внуче

А също и над мама – тъй добра

Готова на всичко да ни научи.


Ние никога не ще забравим

Теб и твоят дух неповторим

Зная, че не ще ни изоставиш

Ще бдиш ти, ден и нощ ще бдиш.

Няма коментари: