И защо ли толкова те търся,
Красива, сладка и омайна,
Любов, сълзите ще избърша,
а ти ще бъдеш моя тайна.

Ти спиш дълбоко във гърдите.
Аз знам - усещам топлите ти пръсти.
Устните ти - в мойте впити,
безмилостно разпъваш ме на кръста.

И обречена на теб аз скитам.
Отново търся твойта топлина -
дълбоко някъде в сърцето скрита.
търся себе си и теб зова.

Ти спиш, а аз те нося.
В болката наслада аз откривам.
Остриета се забиват в нозете боси,
Но аз не спирам и не спирам.

Боли ме, но аз се усмихвам.
И зная, че ще те намеря.
Виковете от мъка затихват,
нозете укрепват - не треперят.

Дали ще те намеря в нечии очи,
или нечия усмивка ще те разбуди?
Дали с нежна ръка ще те покори?
Не смея и не искам да те изгубя.

А ти, любов, ти спиш
и аз те нося.
Събуди се, огледай се и виж
как за тебе прося.

И вярвам, че в ежедневието сиво
ще те пробуди някой с нежния си глас.
Ще ме обсебиш необятна, дива.
А аз ще се потопя във твойта дива страст.