Чудак

Самотен в нощта
Без път и без посока,
но воден от звезда,
усещащ само болка.

Чудакът си мечтае
за мъничко любов.
Той вика и ридае -
кой чува неговия зов?

Кой ли ще погледне
този мил нещастник?
Кой ли ще потрепне
от мъка по тоз странник?

Чудак за всички хора
той върви все без посока.
Света ли не преброди
да търси нова болка.

Той търси нещо за душата,
своя край или безкрай.
Той търси пролука в стената,
Той търси своя рай.

И тъй самотен без посока
чудакът е винаги на път.
Дано открие нова болка,
дано обикне го светът.