Коледна магия

Първо дойдоха Джуджетата с малък подарък и задача за всеки ден до Коледа. Задачите бяха трудни - имаше писане, смятане, разказване на приказки, подскачане, пеене и какви ли още не.

Добре се повеселихме в нощта срещу Коледа. Макар и болна, все пак се постарах да се усмихвам и да бъда весела.



След това дойдоха подаръците от близките и най-любимият Лемурчо:



Накрая мина Дядо Коледа, остави мечтания подарък и кратко писмо.



Не мислете, че нямаме доказателство за идването му! Изпил си е млякото и си е хапнал от меденките.


А най-хубавото беше, че два дни след Коледа падна чуден, пухкав и мекичък сняг. В парка нямаше никого освен нас. Е, видяхме една симпатична дама с малка немска овчарка. Беше меко и топло и снегът валеше ли валеше толкова красиво. Тихо и бяло и топло в сърцата.



Оставихме снежни ангели по земята.




И разбира се, стъпки - много стъпки.


А у дома ни чакаше запалена камина с чаша билков чай.

Ретроспективно

Днес той става на шест. Ретроспективно в тези шест години научих своите уроци.

1. Мога да бъда силна и да запазвам хладнокръвие в трудни моменти, макар и по-късно да плача някъде скришом.

2. Мога да науча всичко, за което трябва да дам отговор много бързо. От това с какво се храни птицечовката до това какви динозаври е имало и кооолко сложни са имената им.

3. Наистина най-важното нещо на света е да си обичан и да имаш кого да обичаш. Мога да го повтарям до безкрай на малкия човек, защото не е важно колко играчки имаш и колко си богат, важно е че има с кого да споделиш живота си.

4. Научих се да броя до 10 и да бъда търпелива. Разбира се и аз съм припряна понякога.

5. Осъзнах колко е важно да бъдеш магьосник (все пак дядо Коледа обича курабийки и мляко и когато идва да остави подаръците трябва да остави следи). Да си призная магьосничеството и поддържането на илюзията и вълшебството ми доставят огромно удоволствие.

6. Семейството не са само хората с които имаш кръвна връзка. Семейството са най-вече твоите приятели, защото сам ги избираш. Семейството са и онези, които вече ги няма, но с разказите си и спомените ги държим в сърцата си. Така синът ми познава дядото, който никога не е виждал и го обича и пази в сърцето си. Знае че неговата прабаба ме е научила да чета и да пиша и че много я обичам и винаги ще й бъда благодарна за всички знания които ми е дала.

7. Разбрах, че да се учиш да четеш е точно толкова трудно колкото и да се опитваш да научиш някого да чете.

8. Думите имат огромно значение, дори казани на шега могат да докарат някого до истерия.

9. Личният пример е от огромно значение.

10. Когато си родител умората не е оправдание за да седнеш пред телевизора след работа. Родителят е всичко. Той е най-силния и знаещ човек, най-добрия и най-умния, най-свидния.

11. Целувката сутрин и това да дариш с усмивка и две мили думи е изключително позитивен старт на деня.

12. Безпрекословната и истинска обич, в която не даваш за да получиш, а просто даваш, защото от това се чувстваш щастлив е най-красивото нещо, което съм изпитвала до сега.

Има и още, но може би най-важното е, че се научих да обичам от цялото си сърце. Научих, че мога да споделям живота си, да бъда по-малко егоист, но все пак да проявявам егоизъм когато трябва. Научих се да не се вторачвам и да не се давя в обичта си, за да не удавя и детето си в нея...

Честит празник мило мое човече :о)

Младежта и... рока

За мое щастие, синковецът се радва на метъл и рок. С огромно удоволствие му пускам от любимата ми музика и се забавляваме заедно. На Start Wearing Purple (Gogol Bordello) скача като маймуна, пее /каквото е успял да запамети/, прави се че свири на цигулка и твърди, че това е любимата му, не по-скоро е най най-любимата му песен.

На Металика като по-малък си взимаше една детска китара, "свиреше" на нея и викаше "So What" заедно с "Чичко Джеймс". С Антъни (RHCP) си припява "Snow, hey oh" и иска да се научи да свири на китара за да я кара да плаче така, както го прави Джими Хендрикс. На песента на AC/DC /видеото по-долу/ куфя до едно известно време ето така...



После си взе стол и започна да свири на въображаеми барабани :)).

Кеф голям - с малък рокаджия у дома купонът никога не свършва.

Желание

На малкото ми човече

Аз искам да остана винаги на пет!
И искам никога да не порасна.
Сега мога да съм пилот на самолет,
Зоро, Спайдърмен, или гормит ужасен.

Аз искам винаги да съм на пет!
А ти да бъдеш вечно млада.
Всеки ден да мога играя с теб,
И да се борим за шоколада.

Аз искам никога да не порасна,
защото детството криле ми дава.
Но времето минава бясно,
И крилете бързичко подрязва.

Аз искам да съм си дете,
макар да зная, че е невъзможно.
Дано животът детското у мен не окраде,
Дано времето все пак за малко да поспре.

пред Коледно

В очакване стареца с еленския му впряг,
Снежко весел ще направим.
От бял картон, а не от сняг.
Че снегът не идва още и май ни е забравил.

Снежко със картонен нос,
метла от лентички нарязани.
Очи от копчета - като абанос
и усмивчица с флумастер отбелязана.

Картоненият снежко поне не се топи
И можем на топло да го пазим.
За снега бленуван малко ще потърпим
Коледното настроение в сърцата ще опазим.

Елхата и дома в червено украсихме
И сложихме най-красивите покривки
Чорапите на камината със смях окачихме
Готови сме, макар без сняг,
чакаме те, Коледо, с усмивка.

След една фантастична ваканция не с един, ами с цели двама мъже

които през повечето време докато не спяха бяха послушни, изключително мили и добри (сигурно защото много ме обичат)...

След прекрасната ваканция с един от главните виновници за организирането й - човек когото аз много обичам


и по-добрата й, вдъхваща спокойствие половинка


съм отново на тръстиката, макар че никак не ми се иска. Но все пак - по-добре е да сме отпочинали и по-уравновесени от преди. Сега съм по-щастлива, по-усмихната и най-важното - имам нови-новенички-преснички мечти :).

Какво е виртуализация?

Да се похваля и аз с моето гардже (подобно на Яна), за това което синът ми казва за виртуализацията. Е, още сме далеч от носене на виртуални машини в джоба, но може би, някой ден и това ще стане факт :).

Любопитко

Любопитна главица -
все въпроси измисля.

Кой е този, кой е онзи.
Как се казва всичко.
Защо, кога, какво и как,
ако не зная – тропаш с крак.

Къде си бил преди да се родиш
и още по-преди това,
какво си бил – звезда,
или мъничка сълза?

Как бебето става,
от къде излиза?
Защо небето е синьо
и какво е лава?

Светкавиците какво са,
защо по-късно чуваш гръм?
Защо трябва да спим
и имаме нужда от сън?

Птицечовката какво яде?
Защо се ражда от яйце?
Къде отиваш, когато умреш и дали
всички хора и животни са добри?

Какво е любов и какво е да мразиш?
Защо когато си тъжен ти плачеш?
И какво е щастие, защо се смееш?
Какво означава да "умееш"?

Любопитна главица,
все въпроси измисля.
Обичам те слънце,
тъй си ми мило!

Цвете за Гошо

Пролетно у дома и не само у дома :)

Красота

Жабок с Върбинка

Любимите Теменужки

... и Парички

Търкулнал се мечо по пътя и не може да се изправи.

Жълтурков венец

Сънливо

Забравих
да те викна при мен,
във леглото.
Да те сложа да спиш.
Заспах и успах се,
а толкова исках.
Извинявай!
Аз исках
да спя при теб,
да се сгуша
и да почувствам
сърцето ти.
Аз рицар съм,
а ти си принцеса.
И когато него го няма,
аз ще те пазя.
Защото си красива,
защото ти си Мама.

За лека нощ

Обичам го онова
малко закачливо пламъче
което играе в очите ти.
То все ме пита
коя съм, защо съм
каква съм била,
и защо ли
толкова те обичам.
А отговорът ясен е,
но просто искаш да го чуваш
всеки ден и всеки миг...
Обичам те,
защото
ти си слънцето, което
сгрява и топли моя ден.
Обичам те, защото
зная колко много
означавам аз за теб.
Обичам те, защото
усмивката ти сгрява ме
и носи топлина и свобода.
Защото всяко твое "Обичам те"
е истинско и искрено.
И няма като него
друго на света.
Обичам те,
и когато
сутрин с целувки ме събуждаш
денят по-светъл е и чист.
По-хубав, по-безгрижен,
по-игрив и по-сърдечен.

А сега заспивай слънце мое,
и сънувай нас -
как играем във поле
с чудно зелени детелини
и как се гоним и се смеем
за да се хванем,
преоткрием,
Хвани ме, и не ме пускай!
И няма да те пусна аз.

Зима

Снегът вали,
в небето
впервам поглед.
Очи затварям
и с лице нагоре
аз стоя.
А снежинките
топят се.
Като сълзи
по страните ми
се стичат.
Следи оставят -
мънички реки,
бразди,
които тичат
надолу
по врата ми.
Ръце разпервам,
и улавям
студена снежинка
със език.
Има вкус
на свежест
и чиста
утринна роса.
И така
с разперени ръце
хвърлям се назад
и миналото,
детството ми
пухкаво и снежно
ме обгръща.
Поглеждам настрани
и виждам го -
детството,
своето.
Завърна се
в лицето на сина ми.

Любов

Колкото и банално да звучи - преди да го има, не съм си и представяла какво е да обичаш толкова силно. Да те боли, истински да те боли, когато страда. А когато се усмихне и ми каже "Обичам те! Ти си принцеса! Дай да се целунем" да ми стане леко и светло и просто всичко друго да изчезне. Ето го - Принцът! Единственият мъж за когото съм сигурна че в поне близките 5-10 години ще ме обича :).

Мам

с малката къдрава шушулка:

И новата ми хризантема, дано да оцелее, защото е много хубавка и весела.

Игра

Прекрасен е шумът, който издават сухите листа, когато вървиш по тях. Прекрасна е и мекотата на килима от паднали листа, който както се оказва е и чудесно забавление за малчуганите.

Две очи тъжни на вратата изпращам
протегнати две ръце за мене крещят.
Така силно болят ме сърцето, душата...
Но така ставаш по-силен, така ставаш мъж.

Скоро пак ще те видя и ще се прегърнем,
Ще правим подвизи безброй.
Миналото ще забравим,
към него няма да се върнем.
Бъди силен и за мен, сине мой!

За спонтанността и нейните резултати

Новият член на нашето семейство се казва Зини. Ето я и нея - малка зайка, тежаща само 200гр., която се побира в шепата ми и е много симпатична. За сега има завиден апетит.



Кръстникът на бебето Зини - 4-годишният ми син, твърди, че тя му е сестричка и с удоволствие я наблюдава и гали под строгия ми (или не-дотам строгия а по-скоро размазания от кеф) взор.

Прибързаното решение взехме в събота вечер, когато гледахме зайчетата, които един стар дядо продава на нашия пазар. Малкият започна да ги гали и аз спонтанно, без много да мисля, му предложих да си вземем едно зайче. Така де - гледала съм животни сума години, не смеех да си взема ново след като починаха и изведнъж ме осени тази блестяща (или не чак толкова блестяща) идея да си имаме зайче. Какво толкова - все някак ще се справим. След 2 кучета, три морски прасенца (едно по едно, не на куп), риби и костенурка ми бе време да се пробвам с един малък дългоушко. Набързо взето, спонтанно решение, което поне за момента само и единствено радост ми носи.

Та така - честит да ни е новия член в семейството и дано доживее щастливо заешките си старини :)! За здравето на Зини, на всеки минал от тук, прочел-непрочел - по един морков!

Честита радост на мен по случай специалния ден

За онзи миг - детството

Преди два дни синът ми , който беше (и все още е) болен, и съответно доста кисел цял ден, се размрънка за това как не искал да порасне. Искал винаги да е дете, да бъде малък. Обясни ми междувременно как аз съм по-малка от него, но че съм му майка и натърти на нежеланието си да расте и да става голям. Баба му, която присъства на тази сцена, ме погледна, засмя се и каза "Няма на кого да прилича - същият като теб!". Замислих се...

Всъщност наистина за разлика от повечето си връстници аз категорично отказвах да порасна. Не желаех да влизам в света на големите, който ми се струваше скучен, без капка въображение, монотонен и сив и... направо ужасен. Да, безспорно - бяха ми интересни, обичах да ги наблюдавам, да стоя до късно с родителите ми и гостите им. Обичах да ги слушам как се смеят и се забавляват, макар и не винаги да разбирах шегите им. Но някак повече си харесвах моя си свят - онзи, в който играта на стражари и апаши си беше истинско приключение, в който с децата от улицата си построихме сал, за да пътуваме и мечтаехме за далечни пътешествия по Перловската река (къде ни е бил акъла тогава и къде ли сме си мислели, че ще стигнем баш по канала?!), и къщите, които нескопосано си правехме, ни се струваха истинско убежище - нашите бърлоги. И за какво ми трябваше да пораствам, когато имах толкова забавления?! Малко бяха нещата, които тревожеха детското ми съзнание - да си науча уроците, да измета двора и да нахраня кучето. Това ми бяха задълженията, които всъщност ми беше приятно да изпълнявам.

За никъде не бързах едно време, мечтаех си за вълшебното люкарство на Пипи "смалидон", което като изпиеш и кажеш "Мило хапче, нека никога да не поресна!", ще си останеш дете за цял живот. Уви - не става и все още такова хапче няма. Иначе светът сигурно би се изпълнил с деца.

Та все пак - радвам се, че и малкият човек не иска да порасне. В крайна сметка сега може да бъде всичко което пожелае - на това го уча - сега е времето да бъде какъвто си поиска. Ролите, разбира се, се менят всеки миг и у дома си мога да имам Спайдърмен, костенурка нинджа, Батман, Шрек, Франклин, Котаракът в чизми и какво ли още не в продължение на час. Но това пък му е чара на детството - необозрими хоризонти, приключения безброй, и една мечта за малко хапче, което ще направи магията възможна - магията да останеш дете дори когато вече си в онзи скучен и сив свят на възрастните.