Животът ни е като примка,
която неусетно се стяга около вратовете ни...
докато накрая със сетен дъх не кажем: "Стига!"
А после се сбогуваме със всичко любимо
и всичко отминало в този смахнат живот,
защото макар и жесток,
той е бил прекрасен,
когато го искаме...
И истински...
боляло е сърцето,
когато опитвало се е да каже:
"Обичам ви живот
и теб любов,
и теб омраза,
природа тъй красива,
обичам вас, потискани и сиви
Хора, които ме заобикаляте,
защото все още сте живи.
Или живеете в мен и мойта душа...
Обичам ви истински, да!"