Тъжно е, когато си сам.

Когато живота като сянка

преминава, а ти там -

като че ли унесен в дрямка

не можеш нищо да направиш,

със себе си не можеш да боравиш.

Отритнат, поруган, отхвърлен,

сам на боклука захвърлен.

Без душа, която да потрепне.

За теб, със тебе да тъжи,

или пък поне да те погледне.

Но ти си сам със своите мечти,

със своите страхове и копнения

и въпреки всичко имаш видения

за един живот щастлив, прекрасен,

когато всеки ден ще бъде слънчев, ясен.