Защо съдбата така ме прокле
и защо ти ме предаде?
Имах нужда да бъда със теб,
а ти просто беше нехаен.
Излъга ме и сега ме боли,
но ти не разбираш защо.
Сърцето ми горко скърби,
умря за мен всичко добро.
Вярата в любовта се изпари,
дори вярата в твоите думи.
Не вярвам, че обичаш ме ти.
Дори вяра в живота изгубих.
И не е вече волна птица душата,
отряза набързо ти нейните крила.
Задуши я завинаги съдбата
и сега доволно я тъпчете с крака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар