Bluebird

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say, stay in there, I'm not going
to let anybody see
you.
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I pour whiskey on him and inhale
cigarette smoke
and the whores and the bartenders
and the grocery clerks
never know that
he's
in there.

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say,
stay down, do you want to mess
me up?
you want to screw up the
works?
you want to blow my book sales in
Europe?
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?

Charles Bukowski

Аквапарк

Да, да. Бях и аз там - в петък срещу събота в аквапарка в Пловдив.



Първо малко се поизлежавах под чадъра.

Със скок се метнах в басейна (с плонж не пробвах - забранено било).


Поплувах...
Позяпах...


Пуснах се по ролбата, по пързалки и по "центрофугата". След последното краката ми трепереха, но всичко друго ми се струваше като детска играчка. Не посмях обаче да се пусна по рампата :))).


Макар и изморена след всичко преживяно се приготвих и отидох на вечеря с екипа.

Вечеряхме в прекрасен и изискан ресторант с приятна музика на живо :).

Пак ще ида...

Skunk Anansie - Because of You

Много любимо: Moby - Everloving

6 не-важни неща, които ме карат да се чувствам щастлива

Креми ми хвърли ръкавицата в лицето да разкажа, кои са шестте не-важни неща, които ме карат да се чувствам щастлива :). Макар и с месец закъснение все пак откликвам на призива.

Ето ги моите шест:

1. Книжарниците.


Обожавам да ходя в книжарници и да си избирам книги, да прелиствам, да се ровя и да разглеждам. Яна неведнъж с ирония ме е питала "И този път колко пари остави в книжарницата?" особено след като веднъж си тръгнах с девет книги наведнъж.

2. Музиката.

Слушам музика при всяка възможност, почти непрекъснато. Музиката ме кара да мечтая, да танцувам, да пея... Слушам всичко почти. Има жанрове, които определено ме дразнят и избягвам всякакъв досег с тях, щото...


3. Бирата през лятото, особено споделената с приятна компания.

4. Цветята ми.
5. Сутрешното кафе на терасата.


6. Обеците по ушите ми. Доста са :). Обичам да ги сменям, макар и не много често. Любими са ми едни студенокръвни животинки, от които си взех няколко чифта - гущери, костенурки, жабки и крокодили.


А сега предизвиквам:

Яна
Луци
Аничка
Марианка
Umbra

и Джофи, която щото няма блог ще си сподели 6-те не-важни неща, които я правят щастлива тук :).

След една фантастична ваканция не с един, ами с цели двама мъже

които през повечето време докато не спяха бяха послушни, изключително мили и добри (сигурно защото много ме обичат)...

След прекрасната ваканция с един от главните виновници за организирането й - човек когото аз много обичам


и по-добрата й, вдъхваща спокойствие половинка


съм отново на тръстиката, макар че никак не ми се иска. Но все пак - по-добре е да сме отпочинали и по-уравновесени от преди. Сега съм по-щастлива, по-усмихната и най-важното - имам нови-новенички-преснички мечти :).

Какво е виртуализация?

Да се похваля и аз с моето гардже (подобно на Яна), за това което синът ми казва за виртуализацията. Е, още сме далеч от носене на виртуални машини в джоба, но може би, някой ден и това ще стане факт :).

Albert Goes West - Nick Cave and the Bad Seeds

Albert he goes west, he crossed the vast indifferent deserts of Arizona, oh yeah
He had a psychotic episode on a dude ranch that involved a bottle of ammonia
Henry, he went south and lost his way deep in the weeping forests of Le Vulva
He grew so wan, he grew so sick, he ended up in a bungalow sucking a revolver

The light upon your rainy streets offers many reflections
I won't be hold responsible for my actions

Bobby, he goes north, then goes east, then over to New Hampshire
Bobby is a cautious man, he walked into a Concord dive to drink a beer

Mhm

Do you wanna dance?
Do you wanna move?
Do you wanna dance?
Do you wanna groove?

I said the world is full of endless abstractions
And I won't be held responsible for my actions

Me, I ain't going anywhere, just sit and watch the sun come up, I like it here
I watch the people go ticking past, go hey hey hey, you know I gotta say I like it here

All right

Sha la-la-la, sha la-la-la, sha la-la-la-la-la-la
Sha-la-la-la, sha la-la-la, sha la-la-la-la-la-la

Happy mothers,breastfed babies

Check out this SlideShare Presentation:

Happy mothers,breastfed babies

View more OpenOffice presentations from Ivelina Atanasova.

Измишльотини

с които запълвам времето си...

Stereo MCs - Black Gold

Кога и къде на 23 май (събота)

Източник

Ела и се включи!

Вземи удобни дрехи и приятели

Почистване, а също освежаване и ремонтиране на туристическата инфраструктура се организира във всичките 11 природни парка.

Ето къде трябва да бъдете, за да помогнете за природните паркове на 23 май 2009 г., събота:

Природен парк Беласица
На стадиона в гр. Петрич от 9 ч.

Природен парк Българка
Осигурен транспорт пред Областна управа, Габрово от 10 ч. или направо от 10,30 ч. на южния паркинг на комплекс "Етъра".

Природен парк Витоша
Местността Дендрариума от 10 ч. Мястото е край шосето от Бояна за Златните мостове. Има разклон за Копитото наляво, а Дендрариума е на това място, но надясно. Стига се с кола, с маршрутка 10 от Руски паметник или пеша от Княжево за около час.

Природен парк Врачански Балкан
Природозащитен център "Натура" - Червения площад на Враца от 9,30 ч.

Природен парк Златни пясъци
Два сборни пункта - Аладжа манастир и ресторант "Горски кът" от 10 ч.

Природен парк Персина
Посетителски център на парка в Белене от 10 ч.

Природен парк Рилски манастир
Осигурен транспорт от автогарата в гр. Рила от 8,30 ч. или направо на Кирилова поляна след Рилския манастир от 9,30 ч.

Природен парк Русенски Лом
Осигурен транспорт пред Градска библиотека в Русе от 9.00 ч. или от 10.30 ч. пред археологическите резервати Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.

Природен парк Сините камъни
Информационно-посетителски център на парка в Сливен, в началото на Хайдушката пътека от 9.00 ч. или от 10 ч. на Карандила пред хотела.

Природен парк Странджа
За групата от Бургас e осигурен транспорт от ул. Булаир в 8,30 ч., от 9,30 ч. в м. Бялага вода край с. Босна по пътя за Малко Търново или направо в село Младежко от 10 ч.

Природен парк Шуменско плато
Информационен център на парка от 10 ч.

Всеки има свой посланик - популярна личност, която също ще включи в почистването:

Посланикът на Великобритания Стийв Уилиамс, тенис звездата Маги Малеева, телевизионният и радиоводещ Ники Кънчев и журналистът от bTV Венелин Петков ще помагат в Природен парк Витоша.

Актьорът Филип Аврамов, познат от „Царете на комедията”, отново ще бъде посланик на Природен парк Българка край Габрово.

Певицата Ваня Щерева за втори път ще участва в почистването на Природен парк Русенски Лом.

Журналистът от RE:TV Иван Бедров отново ще бъде посланик на Природен парк Персина край Белене.

Синоптикът на bTV Станислава Трайкова ще бъде доброволец в Природен парк Рилски манастир.

Ръководителят на консулски отдел на посолство на Германия Волфганг Вендел ще е посланикът на Природен парк Врачански Балкан.

Вики от група «Мастило» ще помага в Природен парк Шуменско плато.

Фотографът Александър Иванов, познат с фотографиите си на България отвисоко, ще бъде посланик на Природен парк Сините камъни край Сливен.

Синоптикът на bTV Христина Балийска ще помага в Природен парк Беласица.

Актьорът Асен Лозанов от бургаския театър ще бъде посланик на Природен парк Странджа.

Подкрепям инициативата и ще отида със сина си там, въпреки че не разбирам що за идиот трябва да си, за да си хвърляш боклука където ти падне! Няколко идеи за "кашкавал - туристите", към които спадам и аз :).

1. Не изхвърляйте найлоновите пликчета на поразия, носете си едно, когато ходите на планина и събирайте боклука си в него, за да го изхвърлите там, където трябва. Със същия успех за събиране на боклук можете да ползвате пликовете, в които си носите храната.

2. Ако сте пушач и нямате плик, можете да събирате фасовете си и в целофана на кутията от цигари. Внимателно гасете цигарите си - все пак сте в планина и можете да предизвикате пожар.

3. Друг удобен и безопасен начин, за събиране на фасовете е да носите бутилка с малко вода, в която да ги хвърляте. Така хем няма да предизвикате пожар, хем няма да усещате неприятната миризма на фас.

4. Използвайте колкото се може по-рядко прибори за еднократна употреба (пластмасови). Нищо не ви коства да си вземете прибори от вкъщи.

5. Внимавайте с мокрите кърпички - болшинството от тях не се рециклират (не се разлагат) и ги използвайте по възможност по-рядко.

Ще дописвам...

Любопитко

Любопитна главица -
все въпроси измисля.

Кой е този, кой е онзи.
Как се казва всичко.
Защо, кога, какво и как,
ако не зная – тропаш с крак.

Къде си бил преди да се родиш
и още по-преди това,
какво си бил – звезда,
или мъничка сълза?

Как бебето става,
от къде излиза?
Защо небето е синьо
и какво е лава?

Светкавиците какво са,
защо по-късно чуваш гръм?
Защо трябва да спим
и имаме нужда от сън?

Птицечовката какво яде?
Защо се ражда от яйце?
Къде отиваш, когато умреш и дали
всички хора и животни са добри?

Какво е любов и какво е да мразиш?
Защо когато си тъжен ти плачеш?
И какво е щастие, защо се смееш?
Какво означава да "умееш"?

Любопитна главица,
все въпроси измисля.
Обичам те слънце,
тъй си ми мило!

Цвете за Гошо

Пролетно у дома и не само у дома :)

Красота

Жабок с Върбинка

Любимите Теменужки

... и Парички

Търкулнал се мечо по пътя и не може да се изправи.

Жълтурков венец

Elton John - I want love

Depeche Mode - Wrong

I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique

Wrong

Wrong

There's something wrong with me chemically
Something wrong with me inherently
The wrong mix in the wrong genes
I reached the wrong ends by the wrong means
It was the wrong plan
In the wrong hands
The wrong theory for the wrong man
The wrong eyes on the wrong prize
The wrong questions with the wrong replies

Wrong

Wrong

I was marching to the wrong drum
With the wrong scum
Pissing out the wrong energy
Using all the wrong lines
And the wrong signs
With the wrong intensity
I was on the wrong page of the wrong book
With the wrong rendition of the wrong hook
Made the wrong move, every wrong night
With the wrong tune played till it sounded right yeah

Wrong

Wrong
(Too long)
Wrong
(Too long)

I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique

Wrong

Пролетно

Пролетта се блъсна във вратата ми.
Нахлу безсрамно във душата ми.
Разбърка ума ми, хормоните,
разроши косите ми.
(и ме погледна изумено)
Изхвърли дрехите - зимните
И насити цвета на очите ми.
(сложи им повечко зелено)

Навън ме изпрати, "Иди търси!" ми каза
"Какво да търся? Аз нямам нужда от нищо сега."
"Иди търси онази малка светлинка.
За да си усмихната повече,
за да си смела и весела,
красива и вечно забързана без умора."
"Отивам!" отвърнах и зад себе си
вратата затворих.

Излязох с усмивка,
разрошени коси
и повече зелено в очите.
Задъхана, забързана,
да вдъхна мириса
на пролетни цветя.
По прашните улици бродя
И търся онази - мойта светлинка.

Време

В шепи мигове събирам,
за да ги разпилея.
Да ги пръсна
и в спомени да ги превърна.

Има ли значение
каква съм била
и как съм живяла?
Миналото
остава зад мен.

Има ли значение
каква ще бъда утре?
Дали ще се усмихвам,
дали ще плача?
Бъдещето
е неясно.

Времето,
моето време,
е сега...

Сънливо

Забравих
да те викна при мен,
във леглото.
Да те сложа да спиш.
Заспах и успах се,
а толкова исках.
Извинявай!
Аз исках
да спя при теб,
да се сгуша
и да почувствам
сърцето ти.
Аз рицар съм,
а ти си принцеса.
И когато него го няма,
аз ще те пазя.
Защото си красива,
защото ти си Мама.

Не мога да ти се наситя

Не мога да ти се наситя.
И не искам!
Защото чувствам се жива.
Не че преди...
Не съм обичала,
не съм била истинска,
обичана
или пък просто
себе си.
Била съм всичко -
истинска
обичаща, сияща
и дива.
Но сега...
Не мога да ти се наситя!
На приказките, ласките и онзи поглед,
с който гледал си ме
хиляди пъти и преди.
Не мога да ти се наситя!
Караш ме до сълзи да се смея,
да те искам и да бъда ненаситна.
Да мисля и пак да търся себе си.
За да се преоткрия и да бъда
по-обичана и по-обичаща.
По-усмихната и по-красива,
по-истинска от всякога...

Не мога да ти се наситя!
Със теб съм просто себе си.

Лично... с продължение

Две тела във нощта се преплитат
устните влажен отговор търсят.
Тайни никому незнайни разкривам
от миналото и самотата се отърсвам.

Потапям се в мирис, допир и стон
с очи във тъмата те търся.
За какво са ми очите щом
ти света ми разтърсваш?!

Танцувам за теб, над теб се извивам
И после тихо сгушвам се в теб.
Своят свят на теб аз разкривам
изчезва външният, става по-блед.

Без думи изричам онова което изпитвам
Ненужни са те в този момент.
Защото сърцето ми с все сила забива,
когато те усещам, когато съм с теб.

За рождения ми ден

Много си го обичам. И то не само защото си чувствам деня мой, особено когато грее слънце, ами защото имам цели два дни - само мои си - дните, в които празнувам това, че ме има, че дишам, че живея, че съм с хората, с които съм и най-вече, че обичам живота си такъв какъвто е.

Майка ми казва, че ме е родила много лесно - все едно съм изхвърчала като тапа. (Сигурно е вярно щом и Яна, която е истински астролог ми каза веднъж когато ми гледаше картата: "Раждането ти е било супер лесно, много естествен процес за теб самата.") Маман получила контракции сутринта, които малко по-късно спрели и тя даже се ядосала... Привечер се започнало всичко и завършило благополучно в 23:50 на 14-ти март. Пръкнала съм се бая голямо човече (4.350 на 52 см) и доста... маймунчесто. То вярно, че почти всички бебета приличат на маймунки като се родят, ама аз съм била с тъмна кожа, сплескан нос и щръкнала черна коса. Вместо очи - цепки и с огромни бузи.

Тъй като мама я израждала нейната леля (и моя много скъпа баба), която беше акушерка, спонтанно решили предвид часа на раждане да ме запишат на следващия ден. И речено-сторено. Сега празнувам два дни - денят на истинското си раждане и денят на официалното ми раждане (онова по документи) или просто си избирам в кой ден да празнувам.

Тази година за пръв път от много време съм толкова щастлива на рождения си ден. Със сигурност за настроението ми допринася прекрасното слънчево време навън.

Наздраве!

Red Hot Chili Peppers - Don't forget me

С едно страхотно интро :).



I'm an ocean in your bedroom
Make you feel warm
Make you want to re-assume
Now we know it all for sure

I'm a dance hall dirty breakbeat
Make the snow fall
Up from underneath your feet
Not alone, I'll be there
Tell me when you want to go

I'm a meth lab first rehab
Take it all off
And step inside the running cab
There's a love that knows the way

I'm the rainbow in your jail cell
All the memories of
Everything you've ever smelled
Not alone, I'll be there
Tell me when you want to go

Sideways falling
More will be revealed my friend
Don't forget me
I can't hide it
Come again make me excited

I'm an inbred and a pothead
Two legs that you spread
Inside the tool shed
there's the love that knows the way

I could show you
To the free field
Overcome and more
Will always be revealed
Not alone, I'll be there
Tell me when you want to go

Sideways falling
More will be revealed my friend
Don't forget me
I can't hide it
Come again get me excited

I'm the bloodstain
On your shirt sleeve
Coming down and more are coming to believe
Now we know it all for sure

Make the hair stand
Up on your arm
Teach you how to dance
Inside the funny farm
Not alone, Ill be there
Tell me when you want to go

Лично

Искам да заспивам до теб
за да се събуждам с усмивка.
Искам да бъда за теб
всичко хубаво,
което до сега не си имал.

Искам да изпивам сълзите ти
за да мога да чувам смеха ти.
Да се поглеждам с очите ти
и да бъда греха ти.

Искам с ръцете и устните си
да те изследвам непрестанно.
С твоят дъх да дишам
докато остана бездиханна.

Искам ароматът ти
все така да ме обгръща
и да ме топли.
А целувките ти нежни
винаги да ми напомнят...

Искам винаги
да мисля за това,
че с теб двама сме
сега.

Нямам муз(А)

Нямам муз(А) и не пиша. "Муз" като дума не съществува, зная. Бъзикаме се с приятели на тема "муз" и муза и това коя/кой какво вдъхновява. Аз не съм писала под влияние на "муз" до момента... почти. Изключвам сина ми, той е друга работа. Той е специален "муз", много по-специален от всичко най-специално на света... Като се замисля почти не съм писала за мъж и мъж рядко е бил муз(А) за мен. Изключваме и баща ми, разбира се, за него съм писала и сигурно мога още да напиша... Явно най-големите ми музи от мъжки пол за мен са баща ми и сина ми. Дано това не означава, че съм повредена нещо.

Имах един "муз", когото много обичах. Обличах сънищата си, в които и той участваше с думи. Може би, всъщност, стиховете сами си идваха в момента в който се събудех до него. Можех да му говоря в рими до зори... Обичах го до болка и надали съм изпитвала нещо такова след това... (ако съм изживяла голямата си любов, то той е бил). Но онази любов толкова дива, страстна и изпепеляваща, бе пагубна. И вече я няма, отиде си. Може би е за добро...

Мъжете, поне повечето, които познавам, за "муз" много не ги бива, поне мен не ме вдъхновяват толкова. Да, аз обичам да обичам, да бъда обичана, влюбена, да усещам пеперудите в стомаха, но тогава така се потапям в чувството, че не искам да пиша за него. Думите (както казва Стивън Кинг) "смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери". А това е пагубно. Особено за щастието. Затова сигурно повечето хора пишат когато са тъжни или просто не пишат за щастието си. А и то на щастието какво има да му анализираш толкова, просто си щастлив...

Е, аз не пиша напоследък щото просто нямам "муз". И любимата ми муза - музиката, не ме вдъхновява достатъчно. Може би трябва да поработя по въпроса или просто да си дам почивка - от писане, музи от какъвто и да било пол :)) и да си почина хубаво... от всичко...

Blondie - One way or another

Защо обичам радио З-Рок?! Защото сутрин ме събуждат с музика която обичам. Тази сутрин по път за работа слушах ето това:


One way or another I'm gonna find ya
I'm gonna getcha getcha getcha getcha
One way or another I'm gonna win ya
I'm gonna getcha getcha getcha getcha
One way or another I'm gonna see ya
I'm gonna meetcha meetcha meetcha meetcha
One day, maybe next week
I'm gonna meetcha, I'm gonna meetcha, I'll meetcha
I will drive past your house
And if the lights are all down
I'll see who's around

One way or another I'm gonna find ya
I'm gonna getcha getcha getcha getcha
One way or another I'm gonna win ya
I'll getcha, I'll getcha
One way or another I'm gonna see ya
I'm gonna meetcha meetcha meetcha meetcha
One day, maybe next week
I'm gonna meetcha, I'll meetcha

And if the lights are all out
I'll follow your bus downtown
See who's hanging out

One way or another I'm gonna lose ya
I'm gonna give you the slip, a slip of the lip or another
I'm gonna lose ya, I'm gonna trick ya
One way or another I'm gonna lose ya
I'm gonna trick ya trick ya trick ya trick ya
One way or another I'm gonna lose ya
I'm gonna give you the slip

I'll walk down the mall
Stand over by the wall
Where I can see it all
Find out who ya call
Lead you to the supermarket checkout
Some specials and rat food, get lost in the crowd

One way or another I'm gonna getcha, I'll getcha, I'll getcha getcha
getcha getcha
(Where I can see it all, find out who ya call)
One way or another I'm gonna getcha, I'll getcha, I'll getcha getcha
getcha getcha
(Where I can see it all, find out who ya call)
One way or another I'm gonna getcha, I'll getcha, I'll getcha getcha
getcha getcha
(Where I can see it all, find out who ya call)

Шеста тема - Студ

Отговорихме на предизвикателството и писахме за студа. Когато Луци ме пита дали одобрявам й казах, че като чуя студ и веднага се сещам за ето тази песен на Ани Ленъкс:



Разбира се, едно е да пуснеш нечия песен, а съвсем друго - да напишеш нещо свое :).

Луциният студ е песен, а на Яна студът е лунен.

Студ

Студено ми е -
в душата вледенена
снежни вихрушки се борят.

Сърцето
в парченце
лед се превърна.

По устните скреж.
Очите
са празни.

Косата
от сняг побеляла
развята от вятър студен.

Аз крача
към себе си
топлинка да намеря.

С чаша вино
край камината
студът да прогоня.

Да погледна
нанякъде
с пламък в очите.

Пясъци (тема IV)

Пясъчно с песъчинки навсякъде.
Губиш ги,
намираш ги
в лицето детско,
и ги слагаш в стъкло
за да отмерват времето -
твоето.

Луцините пясък
и Пясъчко,
Яна с часовника с форми прекрасни
и пясъчно - пясъчни спомени някакви - мои си.

Моята Ева

Целуни ме!
Бъди моя,
бъди първа
от реброто ми създадена -
нежна истинска
жена.

Ще танцувам,
но реброто ти не искам!
От кал съм аз -
в калта ще ида!
Първична, силна
и първа ще ти бъда,
но ще бъда твоята сълза.

Ела при мен,
и прегърни ме.
И нека те усетя там -
в сърцето,
където,
от мен е взето
за да пребъдеш
чиста и порочна,
моят дом и моят храм.

Твой храм ще бъда
убежище ще съм за теб.
Ще те приютявам,
с ръцете си,
устните, косите
и с тялото си
ще те прелъстявам.
Но от кал съм аз
в калта ще ида!

Ела при мен,
тъй чиста,
лечителка моя бъди
и нека сърцето ми
към теб ме води
заради реброто -
онова което си ти
тъй силно боли.

Ще те лекувам аз
и със целувки
ще те съживявам
но не съм
създадена от теб!
От кал съм аз -
в калта ще ида!
Не го забравяй
за да не те отхвърля.

Ела при мен,
живот ми дай
или живот
със мен създай.
Реброто ми го няма
допълни ме
за живот нов
аз съм готов
изпълни ме!

Ще дойда аз при теб
и в мъки
живот със теб
аз ще създам.
Но от кал съм аз
в калта ще ида!
Разбери го!
Сега си тръгвам
а детето -
остава то със мен.
Кал при калта отива
не съм ребро,
не съм за теб,
не си за мен.

За петата тема (Ева) и творбите на съучастничките ми:

1. От Луци "На Ева... и на Алекс", плюс много забавен и дълъг постинг за нашата Евина тема.
2. От Яна "Ева е била Водолей. Сигурна съм!"

Пясъчен спомен

Стихът който написах по темата за пясъка не ми е никак удовлетворяващ. Въпреки всичко след малка редакция, реших да не го трия и в допълнение да споделя един пясъчен спомен, разясненията и размислите към него са в курсив.

Преди години, по време на Лукановата криза, моя милост навърши цееели 13 години и официално навлязох в тийнейджърска възраст. Родена съм през март, а както всички знаем, Баба Марта е с променливо настроение като повечето жени... (Е, други казват, че е такава непредвидима, защото на февруари му е къс, а на април - мек, но това е в рамките на "просташката" шега.) Тази година освен всичко свързано с кризата като това да се редим по километрични опашки за хляб, от който изяждахме половината докато се приберем, да пазаруваме с купони и да няма колбаси и каквито и да било "екстри", беляза спомените ми с пясък и това е най-яркия ми спомен от този ден.

Поканих целия си клас на рожден ден у нас. За щастие, мама е била предвидлива и се запасила с луканки и основни храни точно преди кризата да започне. Та имахме хубави сандвичи, с които да почерпя съучениците си. Празнувах в детската стая с уговорката след това да изчистя. По онова време живеехме в къщички. Общо -3, като детската ни стая си беше в отделна къщичка, в която беше и банята. Мама и татко си спяха в друга къщичка, която беше точно срещу детската, на има-няма 3 метра разстояние. И така... празникът започна - ядене, пиене (безалкохолно, разбира се), приказки, игри и закачки.

Едно време не пиехме алкохол от 13-годишни, което си беше добре. Сега изпадам в потрес като видя как гимназисти пият бира от сутринта. Аз също пропих алкохол в гимназията, но никога не съм пила в училище или около него. Да не говорим да пия от сутринта.

Да си призная честно, не си спомням много добре какво точно правихме на рождения ми ден, но бая излизахме по двора и ядяхме. Аз само тичах напред-назад между детската стая и къщата на родителите ми - да правят сандвичи разбира се. Явно всички са били прегладнели, защото непрекъснато влачех празни чинии, които мама и татко да напълнят със сандвичи. Беше весело, щом всички окъсняха и даже родителите им се обаждаха да ги подканват да си тръгват.

Но ето от къде идва моят пясъчен спомен! Това, което ме изтормози беше, че почти през цялото време имаше пясъчна буря. Червен пясък по улицата, червен пясък по двора и червен пясък вкъщи. Всичко беше в пясък! И понеже ние непрекъснато влизахме и излизахме, напред-назад като шушумиги, като започнах да чистя ми се дорева. Да живеят прахосмукачките! Защото ако трябваше да мета това чудо, което бяхме внесли с обувките си щях да полудея. Пясъкът буквално беше навсякъде и килимът не приличаше на нищо.

Рожденият ми ден приключи с пясъчно подрънкване - в прахосмукачката. Едва изчистих, но пък бях доволна. Пък и след това съм виждала какво ли не (цветен дъжд, например) но не и като онова чудо - навръх рождения ми ден :).

Да си призная - от тогава обичам оня шум, когато прахосмукачката прихване боклука и с приятно подрънкване го засмуче и прибере в търбуха си. И колкото повече намалява това подрънкване, толкова повече се радвам!

Веднъж когато бях дете
на брега морски аз момче видях.
Заобичах веднага луничавото му лице
И трапчинките на бузите при смях.

Замък огромен от пясък направих,
богато с мидички го украсих.
Мечтаех си за деня когато
ще стане той мой принц.

Всяка нощ очите му сънувах
и за него се оглеждах всеки ден.
И ден след ден покрай замъка бленувах
Да поиграе той за малко с мен.

За миг поне да бъде крал на моя замък
или рицар, пък макар без броня.
В сърцето ми детско гореше странен пламък,
на пясъчното царство управлявахме трона.

Ден след ден и лятото отмина,
пясъчният замък на времето не издържа.
Момчето отдавна от тук си замина,
А вятъра и пясъка и мечтите разпиля.

На баща ми

Целунах те,
прегърнах те,
Държах те дълго.
На вратата се обърнах,
усмихнах се през сълзи,
а цялата горях.

Сълзите си преглъщах,
за да не виждаш моя страх
а всичко в мен се преобръщаше
Ужасът
сковал бе моя свят.

Болка, без надежда,
че утре пак ще сме навън
отвъд стените, зад които
отчаянието
оковава те и прави те раним.

Обичах те, не исках
да те пусна да си тръгнеш,
от моя свят.
И принудих се с целувка
сбогом да ти кажа.

Последната целувка...

Леденото чело,
изстиналите устни,
затворените ти клепачи,
зад които в очите ти
преди виждах се дете.

Целувката

След като обявих новата тема на Яна и Луци, Луци заяви "Ще чакам този път да видя какво ще напишете вие. Ти все пак си ми муза, първа си ти, аз няма да бързам." Е, не бях първа, Яна ме изпревари с целувката си, ама все пак аз си имам извинение. Толкова много работа имах, че за друго не можех да мисля.

Ето я и моята:

Целувка

Когато
придърпваш ме
към себе си
с ръце.
Прегръщаш ме
и нежно
ме притискаш.
Усещам
в дъха ти
своето сърце
и бавно
устни в твойте впивам.

Сърцето ми
забива лудо
главата ми
замайва се
и все едно потъвам.
Удавям се
във твоята целувка,
във влагата й
се потапям.

С очи затворени
сетивата
се обострят.
Само дишане,
допир,
и вкус
аз усещам.
Устните ти -
меки, нежни
с дъх на пролетна роса
бавно
ме изпиват.

Дрехите сами се свличат,
светът го няма.
Всичко освен нас изчезва.
Сливаме се,
не случайно казват,
че целувката
душите на двама
в едно обединява.

"At what else does that touching of lips aim but at a junction of souls?"
Favorinus of Arles

Малка редакция - ето я Целувката на Луци, прекрасна и нежна и толкова чиста.

Led Zeppelin - Fool in the rain

Well there's a light in your eye that keeps shining
Like a star that can't wait for the night
I hate to think I've been blinded baby
Why can't I see you tonight?

And the warmth of your smile starts a-burnin'
And the thrill of your touch gives me fright
And I'm shaking so much, really yearning
Why don't you show up, make it all right?
Yeah, it's all right.

And if you promised you'd love so completely
and you said you would always be true
You swore that you would never leave me, baby:
What ever happened to you?

And you thought it was only in movies
As you wish all your dreams would come true
It ain't the first time believe me, baby
I'm standin here feeling blue
Yeah I'm blue

Now I will stand in the rain on the corner
I'll watch the people go shuffling downtown
Another ten minutes no longer
And then I'm turning around

The clock on the wall's moving slower
My heart it sinks to the ground
And the storm that I thought would blow over
Clouds the light of the love that I found

Now my body is starting to quiver
And the palms of my hands getting wet
I've got no reason to doubt you baby,
It's all a terrible mess

I'll run in the rain till I'm breathless
When I'm breathless I'll run till I drop, hey
The thoughts of a fool's kind of careless
I'm just a fool waiting on the wrong block, oh yeah
Light of the love that I found...

Единак

Самотен
бродиш във нощта.
Дълга е зимата
и открояват се
пресните
стъпки в снега.

Натъквам се
на теб случайно,
в очите ти
се вглеждам любопитно.
Не ме е страх
и дивият им блясък
ме привлича.

Ръка протягам -
дано не усетя
острите ти зъби
впити в нея.
Наместо това
глава ти скланяш
за да те погаля.

В гъстата ти козина
заравям пръсти
и свеждам чело
към твоето чело.
Смело
прегръщам те.

Дълго стоим
втренчени
един във друг.
Изпитваме се -
кой пръв поглед
ще отмести.
Не се предавам аз,
не се предаваш ти.
Играта -
вечно ли ще продължи?

Отказвам се,
студено е.
И въпреки,
че можеш да ме стоплиш
тръгвам.
След мене тръгваш ти.
В снега сега
остават нашите следи.
Не сме самотни
ни аз, ни - ти.

От съучастниците: Алфа вълк и Like the Wolves

Прелъстяването и има ли то почва у нас

Да внеса малко яснота що е това прелъстяването или по-скоро: каква е тази нова закачка и какви са тези съучастници ;).

Няма да повтарям инфото, можете да кликнете тук и тук. Там всичко е представено доста изчерпателно.

Виновниците за тази нова игра на думи са две дами, които много обичам и разбира се - аз.

Демон

Пристъпваш към мене във черно.
/Знаеш ли - обичам този цвят./
С усмивка демонична и зловеща -
приканваш ме да дойда в твоя свят.

Ръка протягаш, демон мой ще бъдеш,
за да върша разни неизпитани от мен неща.
Ще искаш от мен да пия от кръвта ти -
да усетя вкуса й,
силата й,
и да вляза
в твоята душа.

И демон мой, красив и мощен,
ще се разгърнеш и разкриеш ти пред мен.
Ще ме обладаваш, ще ми бягаш,
за да ме задържиш във своя плен.

Играта ще ме научиш да играя.
Онази демоничната - играта на любов.
Любов ли е - ще ме разкъсва,
Ще ме раздира, за да ме връща пак при теб.

Демон мой,
за теб ще бъда:
жива,
непокорна
с пламък див
в очите,
и усмивка
тъй пленителна ще ти даря!
Ще те целувам и изпивам,
във всеки миг
различна
аз ще бъда.
Непредсказуема,
обична
и после ще те мразя
за да те прегърна
и да се потопя
във демоничната ни страст.
Демон твой ще бъда
бъди ти мой
във този час.

Посвещение: на Демоните на Луци (още Demonic) и Яна.

Тичам

Тичам,
задъхвам се,
а улиците нямат край.
Ден след ден
обърквам се -
в лабиринт съм май.

Ежедневието сиво
ме поглъща
и ме смачква.
Разхвърля дните ми
и разпилявам се
на хиляди парченца.

И все по-рошава,
задъхана,
уморена и сива
ставам аз.
Препускам
напред-назад,
назад-напред.
Почивка няма.

"Спри се!"
Казва сърцето ми.
"Почини си!"
Молят нозете ми.
И спирам,
но ума ми
по същите улици тича
дори и в съня ми.

Сивите сънища в миг ще изгоня.
Mалко цвят ще впримча в тях.
И ще летя в съня си поне.
Нека малко да си отпочинат -
сърце и ум, крака и ръце.

Макар и рошава
(защото така се харесвам),
на лицето си ще сложа грим.
И най-хубавата си усмивка.
И да -
ще тичам пак,
но без да бързам много.

Pink - I got money now

За лека нощ

Обичам го онова
малко закачливо пламъче
което играе в очите ти.
То все ме пита
коя съм, защо съм
каква съм била,
и защо ли
толкова те обичам.
А отговорът ясен е,
но просто искаш да го чуваш
всеки ден и всеки миг...
Обичам те,
защото
ти си слънцето, което
сгрява и топли моя ден.
Обичам те, защото
зная колко много
означавам аз за теб.
Обичам те, защото
усмивката ти сгрява ме
и носи топлина и свобода.
Защото всяко твое "Обичам те"
е истинско и искрено.
И няма като него
друго на света.
Обичам те,
и когато
сутрин с целувки ме събуждаш
денят по-светъл е и чист.
По-хубав, по-безгрижен,
по-игрив и по-сърдечен.

А сега заспивай слънце мое,
и сънувай нас -
как играем във поле
с чудно зелени детелини
и как се гоним и се смеем
за да се хванем,
преоткрием,
Хвани ме, и не ме пускай!
И няма да те пусна аз.

Appocalyptica - Farewell

Зима

Снегът вали,
в небето
впервам поглед.
Очи затварям
и с лице нагоре
аз стоя.
А снежинките
топят се.
Като сълзи
по страните ми
се стичат.
Следи оставят -
мънички реки,
бразди,
които тичат
надолу
по врата ми.
Ръце разпервам,
и улавям
студена снежинка
със език.
Има вкус
на свежест
и чиста
утринна роса.
И така
с разперени ръце
хвърлям се назад
и миналото,
детството ми
пухкаво и снежно
ме обгръща.
Поглеждам настрани
и виждам го -
детството,
своето.
Завърна се
в лицето на сина ми.

Любов

Колкото и банално да звучи - преди да го има, не съм си и представяла какво е да обичаш толкова силно. Да те боли, истински да те боли, когато страда. А когато се усмихне и ми каже "Обичам те! Ти си принцеса! Дай да се целунем" да ми стане леко и светло и просто всичко друго да изчезне. Ето го - Принцът! Единственият мъж за когото съм сигурна че в поне близките 5-10 години ще ме обича :).

Oт Луци, прекрасен поет, без да го знае

Сън

Когато нощем лягам си самотна,
жадувам твоите ръце
Да излекуват болката страхотна,
да изцелят разбитото сърце

Очи затварям тихо в тъмнината
и виждам твоят образ пак
В лицето ти намирам светлината,
разбиваш падналият мрак

Гробовно тих, застинал час...
В съня ми мъркаш страстно,
че мой си ти и твоя аз
и ме обгръщаш властно

Изгарям, жадна съм, треперя!
Целувки търсят моите устни...
Протягам мисъл за да ги намеря...
събуждам се и пак е пусто.

Мъгла

Мъгла обвива ме злокобно,
прониква в моята душа,
студени тръпки ме полазват,
помръква всяка светлинка.

В мъглата тръгвам напосоки -
пристъпвам плахо във нощта.
Вървя сама, безкрайно дълго,
изгубена във тишина.

Домът ти тих е, бездиханен.
Прозорецът е заледен.
Безгрижно спиш - така спокоен,
горещ и тъй далеч от мен.

Докосвам със студени пръсти
вратата ти, която ни дели.
Ще ме поканиш ли на гости?
Самотна съм и толкова боли.

Потрепва вътре нещо в тебе,
забързва твоето сърце.
И сънищата се променят
като кошмари на дете.

И в тях съм горда и красива -
владея твоята душа.
Възбуждам те и ужасявам.
Отпивам жадно от страха.

И пак, отново ти сънуваш.
И виждаш сивата мъгла.
И мракът бавно те поглъща.
Вървим със теб ръка в ръка.

Дали

Дали зведите са самотни,
една от друга тъй далече?
Дали все още те обичам,
или претръпнала съм вече?

Дали небето сиво плаче,
когато тихичко вали?
Дали все още тъй те искам,
дори бекрай да ме боли?

Дали сърдит е океанът,
разпенен, блъскащ във брега?
Дали сълзите ми горещи,
ще могат да стопят леда?

Дали снежинките умират,
щом по теб се полепят?
Дали пък чувствата са вечни
или бавно ще заспят?

Дали дърветата треперят,
голи зимата в студа?
Дали ще си останем двама,
както когато каза "да"?

Въпроси

Как искам да те опозная -
какъв си бил като дете,
какво сънуваш в тихи нощи,
какво докосва твоето сърце?

В джобовете какво ли имаш,
дали страхуваш се от нещо
защо си толкова намръщен
обичаш ли кафето си горещо

В каква ли поза ти заспиваш,
плакал ли си някога от яд?
Как скъса с първото ти гадже?
Какво обичаш за обяд?

Какво желаеш от живота,
защо се криеш ти от мен?
Дали душата ти докосвам,
с какво започва твоят ден?

Как искам да те питам всичко,
да си говорим ден след ден.
И през нощта и още много,
да грабна мислите ти в плен.

Как искам да те опозная,
за да съм с теб, поне така.
Но ти мълчиш - така студено
далечна, ледена мечта.

Оптимистично

Обичам те,
обичай ме,
обичаш ме.

Обичам те,
защото
дните ми със смях
изпълваш.
Обичам те,
когато
сълзите ми
изпиваш.
Когато
целуваш ме
и се потапям
в устните ти.
Обичам те,
когато се оглеждам
във очите ти
и виждам
че съм вечно млада
и красива.
Обичам те
когато
се загубя
в ръцете ти.
Обичам те
когато
с дъха ти
дишам.


Обичай ме,
обичаш ме,
защото
нося ти прохлада.
С цвят
изпълвам
дните ти.
Обичаш ме,
защото
детето в теб
събуждам
и го карам да играе.
Обичаш ме,
когато
в целувките ми се удавиш
и в нежността ми се забравиш.
Обичаш ме,
изгаряш
когато те докосна
или закачливо се усмихна.
Когато с мен си
и заедно изпълваме
дните си.

Обичам те,
обичай ме.
Обичаш ме!

Садистично

Обичай ме -
жестока
господарка
ще ти бъда аз.
Обичай ме -
властна
силна
безразлична.
Обичай ме,
дори когато
те презирам,
унижавам
и не те зачитам.
Обичай ме,
когато късно
у дома ни влизам,
когато
вечно
ме боли глава.
Обичай ме
когато те обиждам,
когато те ругая
и когато
след поредния скандал
навън изляза
и забравя да се върна.
Обичай ме -
жестока,
цинична
двулична.
Обичам те
садистично.

Мазохистично

Обичам те
такъв, какъвто си -
различен,
садистичен,
прозаичен
циничен,
понякога
двуличен.
Обичам те дори
когато лъжеш,
когато
с чужд парфюм
пропити са
кожата,
лицето ти,
косите
и дрехите.
Обичам,
когато гледаш ме
с ненавист,
когато
след поредния скандал
ме любиш страстно
или грубо.
Обичам те
със всичките ти грехове
с глупавите политически проблясъци
и философствания празни
нищо,
че са ми омразни.
Обичам те
двулично,
цинично,
прозаично.
Обичах те, обичам те, обичах те
мазохистично.

КНИГАТА!!!

Написана, опечена, изпържена в тиган. Най-накрая се роди книгата - бебето на моята много изключителна приятелка Ваня.


За повече информация: клик тук.

The Crunch

too much too little

too fat
too thin
or nobody.

laughter or
tears

haters
lovers

strangers with faces like
the backs of
thumb tacks

armies running through
streets of blood
waving winebottles
bayoneting and fucking
virgins.

an old guy in a cheap room
with a photograph of M. Monroe.

there is a loneliness in this world so great
that you can see it in the slow movement of
the hands of a clock

people so tired
mutilated
either by love or no love.

people just are not good to each other
one on one.

the rich are not good to the rich
the poor are not good to the poor.

we are afraid.

our educational system tells us
that we can all be
big-ass winners

it hasn't told us
about the gutters
or the suicides.

or the terror of one person
aching in one place
alone

untouched
unspoken to

watering a plant.

people are not good to each other.
people are not good to each other.
people are not good to each other.

I suppose they never will be.
I don't ask them to be.

but sometimes I think about
it.

the beads will swing
the clouds will cloud
and the killer will behead the child
like taking a bite out of an ice cream cone.

too much
too little

too fat
too thin
or nobody

more haters than lovers.

people are not good to each other.
perhaps if they were
our deaths would not be so sad.

meanwhile I look at young girls
stems
flowers of chance.

there must be a way.

surely there must be a way that we have not yet
though of.

who put this brain inside of me?

it cries
it demands
it says that there is a chance.

it will not say
"no."

Charles Bukowski

В нощ тъмна и свята
луната
сребърни коси разплита
в паяжината си ни оплита.

Вятърът песен запява
в която листата
вихърно и лудешки
танц подхващат.

Скитник броди
лъч търси
да прогони самотата
и лунна нишка намира.
В танца лудешки листата
при мен го отвеждат
за да се удавим заедно
във самотата.

Петр Налич - Дача

Вълшебства в гората

Една сутрин слънцето топло надникна през прозореца в стаята на Ян и нежно погали бузите му. Сякаш тихичко му каза: „Събуди се, малко ангелче, навън те чакат много приключения!”. Ян скокна от леглото, изми се и изтича навън. Утрото беше наистина прекрасно – птичките цвърчаха весело и сякаш танцуваха около гнездата си, катеричките подскачаха по клоните и се гонеха. Наистина щеше да бъде един вълнуващ ден. Малкото момченце се поогледа дяволито и хукна по една непозната пътечка. Тичаше, гонеше пеперудите, заглеждаше се по стъпките на животинките в мократа пръст, галеше напъпилите цветове на храстите по пътя си. Изведнъж стигна до една огромна поляна. В центъра й в кръгове бяха нацъфтели причудливи разноцветни цветя, които той за пръв път виждаше. Всеки кръг беше в различен цвят, а в средата имаше огромен храст. Около цветята се чуваше странно жужене, нещо като песен, но не точно. В момента, в който Ян стъпи на поляната и започна да приближава цветята жуженето секна. Момчето се наведе към едно цвете и започна да го оглежда – цветовете му приличаха на големи нежни камбанки. Приближи се още повече за да помирише едно от тях и изведнъж „Боц!” нещо го бодна по носа. Ян се отдръпна назад, разтърка нослето си и пак се наведе към цветето и „Хоп!” отново нещо го убоде. От цвета се чу хихикане, което прерасна в звънък смях и от него излетя като стрела малко човече с крилца. „Елф, това със сигурност е елф!” помисли си вцепенения Ян. Малкото същество кръжеше около него и все така се смееше. Сякаш цялото светеше – личицето му бе с прозрачно бяла кожа, имаше чипо розово носле и наситено сини очи, а цветовете на дрешките му преливаха във всички цветове на дъгата и блещукаха на слънцето. Ян запримигва и плахо попита човечето:

- Ти ли ме убоде по нослето? Иии, бързо ми кажи – ти елф ли си?

Човечето през смях отговори:

- Да, елф съм и аз те боцнах по нослето! Цели два пъти, цели два пъти! А ти кой си, любопитко такъв? Какво търсиш тук, по тези места?

- Аз съм Ян и съм внук на пазителя на гората и просто се разхождам.

- Ооо, ясно! Познавам дядо ти, той ни е приятел, голям приятел. Смел при това! Добър! Кралицата ни е добра негова приятелка!

- Ама... вие много ли сте, та чак кралица да си имате?

- Много сме, безчет – колкото и цветовете на нашата поляна. Това са нашите къщи, малък глупчо!

Елфчето не спираше да се смее докато говореше и се въртеше около Ян. Изведнъж то извади малък рог от пояса си и го наду – чу се тъничък писък. От другите цветове на полянката наизлязоха рояци елфи и Ян съвсем се вцепени. Все едно бе попаднал в огромен пчелен кошер. Сега той си даде сметка, че жуженето, което бе чул всъщност е бил смеха на малките същества. Те непрекъснато се смееха. Елфите бързо-бързо го наобиколиха, шушукаха си нещо и го поведоха към големия храст в средата на поляната. Елфчето, с което Ян говори, влезе в едно от цветчетата и след това от цветовете на храста се извиха тънки струйки дим, които постепено се превърнаха в красива сияеща женска фигура. Смехът на малките създания секна и те се строиха в редици във въздуха и се поклониха. Ян не помръдна, докато едно от елфчетата не го мушна с тъничката си като игла сабя по рамото и той тогава се усети, че трябва да се поклони. Кралицата даде знак и всички се изправиха. Тогава тя каза:

- Здравей, мило момче! Какво търсиш тук, или чиста случайност те доведе?

Това бе най-топлия глас който Ян някога бе чувал и той спокойно отговори:

- Аз просто се разхождах из гората, скъпа Кралицо на Елфите! Така попаднах на Вашата прекрасна поляна.

- Разбирам, а ще бъдеш ли така добър да ни помогнеш? Явно съдбата не случайно те е пратила при нас точно когато имаме нужда от помощ.

- Разбира се, ще помогна с удоволствие, стига да е по силите ми.

- Добре тогава! – отвърна властно кралицата. – Иди и намери ледения дракон, който спи в една пещера планината и го накарай да престане да заледява върховете й целогодишно. Нека през лятото там е топло, за да може реките да се изпълват с вода и да има достатъчно за всички.

Ян се уплаши – да карат него – малкото момче да търси леден дракон?!?! Огромен и страшен при това щом заледява цяла планина така, че ледовете и снеговете да не могат да се стопят. Но вече бе обещал и се поклони:

- Добре Кралице, ще направя всичко по силите си. Моля те, дай ми провизии и ако, ако нещо се случи с мен – очите на Ян се изпълниха със сълзи – обещай да се грижиш за баба и дядо.

Кралицата даде своята дума на Ян, напълни му раница с храна, даде му от вълшебната елфическа вода, която те прави силен и бодър. За да се пази от ледения дъх на дракона сложи на гърдите му златен амулет с формата на огнен дракон, който едва докоснал кожата на Ян го стопли и му вдъхна увереност. И така малкото момче потегли на път...

Следва продължение.

Музикално

Едно любимо парче на Елтън Джон:


И още едно парче - още по-любимо - на Pink Floyd - Uh... Wot's the deal изпълнено на живо от David Gilmour:

Heaven sent the promised land
Looks alright from where I stand
Cause I'm the man on the outside looking in
Waiting on the first step
Show me where the key is kept
Point me down the right line because it's time
To let me in from the cold
Turn my lead into gold
Cause there's chill wind blowing in my soul
And I think I'm growing old

Flash the readies
Wot's...uh the deal?
Got to make it to the next meal
Try to keep up with the turning of the wheel.
Mile after mile
Stone after stone
You turn to speak but you're alone
Million miles from home you're on your own.
So let me in from the cold
Turn my lead into gold
Cause there's chill wind blowing in my soul
And I think I'm growing old

Fire bright by candlelight
And her by my side
And if she prefers we will never stir again
Someone sent the promised land
And I grabbed it with both hands
Now I'm the man on the inside looking out
Hear me shout "Come on in,
What's the news, where you been?"
Cause there's no wind left in my soul
And I've grown old.

Блян

Разтърси ме
и преобърна
целият ми свят.
Да ме прегърнеш
в ръцете ти да бъда
вечно искам аз.

В очите ти
оглеждам се -
красива съм,
и непокорна,
усмихната и дива
виждам се във тях.

Усмихваш се,
когато ме съзреш
а виждаш ме навсякъде.
В есенните капки дъжд,
снежинките
и пролетните цветове,
в дъха на лятото
съм аз.

Така - усмихнат
и щастлив
вървиш към мен
с протегнати ръце.
Готов си да ме уловиш
бъди със мен
за миг поне.

Създай ме,
преоткривай ме,
а после ме пази.
Като малко и нежно
стъклено цвете.
Шедьовър изтъкан
от най-съкровените ти мечти
За теб и с теб ще бъда,
ако можеш да ме задържиш.

Томас Йънг

На 04 Април 2004г. Томас Йънг е прострелян и парализиран в Ирак (седмица след като заминава там) и когато се прибира у дома става антивоенен активист който открито заявява яростта си срещу политиката на Буш.

"Тялото на войната" е филм, посветен на него и е режисиран от Phil Donahue and Ellen Spiro. Филмът разказва за тежкия живот на Томас в Канзас Сити, и процесът който води до законодателното решение за нападение на Ирак през 2002. Показани са речи на сенатори, размахващи картончета с положителен вот за войната преплетени с епизоди за Томас и това как той се справя с дълбоките физически и емоционални последици от травмата си.

Когато за пръв път филмът е прожектиран в Лос Анджелис, ветеранът от войната във Виетнам, чийто живот е в основата на филма "Роден на 4-ти юли" се изправя пред тълпата и казва: "Мартин Лутер Кинг каза, че идва време, когато тишината става предателство. Дойде време, когато тишината е предателство... Няма да мълчим повече в тази държава. Заради герои като Томас Йънг. Томас Йънг е герой. Дайте му своята подкрепа, дайте му своята любов. Дайте му любов и подкрепете всеки млад човек, който се прибира от тази война. Покрепяме войските си, но си ги искаме у дома. Борете се за мир. Томас Йънг е мой герой."

Малко за Томас Йънг от Томас Йънг:

Мам

с малката къдрава шушулка:

И новата ми хризантема, дано да оцелее, защото е много хубавка и весела.

Приспивна Песничка

Там в тилилейската, там във злодейската
гъсто гъстейска гора
страннно чудовище има леговище
скрито в една пещера.

Стъпва със лапища... Спъва се в трапища.
В трънища и във бодли.
Скъса си вече всички чорапища.
Левият крак го боли.

То е страхотнище! Но е самотнище...
Тъй си живее без шум.
Хем е чудовище, хем е тъжовище,
дето си плаче на ум.

Туй Торбаланище спи под юрганище -
сто килограма листа.
Носи си гащерки. Храни се с мащерки...
С никакви други неща.

Нито е лошаво, нито е рошаво
Даже е с хлътнал корем.
Даже очищата, даже ушищата
са му човешки съвсем.

Само че, само че... Някакво камъче
счупи му предния зъб -
както си хрускаше, както закускаше -
и си умира от скръб.

То е суетище... И е поетище.
Дращи скалата със нож.
Киха и пише си стихчета- кихчета -
хремаво в дългата нощ.

Свърши си всичките хапчета- лапчета
Мъчи го грипът свиреп.
В девет куплетчета - сто епитетчета:
всичките те са за теб.

Ах, туй чудовище пази съкровище...
Някой ще каже: дрън-дрън.
Скривай сълзичките, стискай очичките,
за да го видиш на сън.

Недялко Йорданов

Милена - Истина

Първо две думи за Милена и защо я обичам... Аз имам сестра, която е със седем години по-голяма от мен. Повлияна от нея на 9-10 години вече слушах Депеш Мод, Милена (тогава вече беше с Ревю), Нова Генерация, Communards, Cure и пр. Тогава беше бумът на New Wave у нас. Помня че сестра ми носеше от онези смешни черни къси панталони над глезена, които чат-пат и аз подносвах, учеше ме да танцувам Wave и аз тайничко си мечтаех като порасна да мога да ходя с нея на стадион Юнак, за да танцувам там, да ходя на Кравай... Да имам къса коса, която да тупирам и да се гримирам силно.

Знаех текстовете на българските групи наизуст, обожавах "Ха-ха!", "Директор на водопад", "Ала-Бала" и макар и тогава да не разбирах добре съдържанието на бунтарските песни на Милена, те ме караха да танцувам и да се чувствам специална и различна...



Някой ми открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън
увяхна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори на вън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил
път, по който си вървял?

А-а Някой ден сърцето
ще поиска това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
О-о Някой ден сърцето
ще те съди за това,
затова че много си го лъгал

Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш свойта съмота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш се на там
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги остваш сам.

Търся слънцето с очи,
ръце протягам -
да ги стопли.
Сълзите ми да изсуши,
с топлата си ласка
да ме погали леко.
Нищо че е есен
и че не е тъй горещо...

Игра

Прекрасен е шумът, който издават сухите листа, когато вървиш по тях. Прекрасна е и мекотата на килима от паднали листа, който както се оказва е и чудесно забавление за малчуганите.