Самотен
бродиш във нощта.
Дълга е зимата
и открояват се
пресните
стъпки в снега.
Натъквам се
на теб случайно,
в очите ти
се вглеждам любопитно.
Не ме е страх
и дивият им блясък
ме привлича.
Ръка протягам -
дано не усетя
острите ти зъби
впити в нея.
Наместо това
глава ти скланяш
за да те погаля.
В гъстата ти козина
заравям пръсти
и свеждам чело
към твоето чело.
Смело
прегръщам те.
Дълго стоим
втренчени
един във друг.
Изпитваме се -
кой пръв поглед
ще отмести.
Не се предавам аз,
не се предаваш ти.
Играта -
вечно ли ще продължи?
Отказвам се,
студено е.
И въпреки,
че можеш да ме стоплиш
тръгвам.
След мене тръгваш ти.
В снега сега
остават нашите следи.
Не сме самотни
ни аз, ни - ти.
От съучастниците: Алфа вълк и Like the Wolves
3 коментара:
Приказка! Почти усещам снежинките...
А аз чух песента :).
студено е, а термонетъра показва 20,
стедено е, а топъл е деня,
стуено е, но къде да потърся топлота
Публикуване на коментар