Пясъци (тема IV)

Пясъчно с песъчинки навсякъде.
Губиш ги,
намираш ги
в лицето детско,
и ги слагаш в стъкло
за да отмерват времето -
твоето.

Луцините пясък
и Пясъчко,
Яна с часовника с форми прекрасни
и пясъчно - пясъчни спомени някакви - мои си.

Моята Ева

Целуни ме!
Бъди моя,
бъди първа
от реброто ми създадена -
нежна истинска
жена.

Ще танцувам,
но реброто ти не искам!
От кал съм аз -
в калта ще ида!
Първична, силна
и първа ще ти бъда,
но ще бъда твоята сълза.

Ела при мен,
и прегърни ме.
И нека те усетя там -
в сърцето,
където,
от мен е взето
за да пребъдеш
чиста и порочна,
моят дом и моят храм.

Твой храм ще бъда
убежище ще съм за теб.
Ще те приютявам,
с ръцете си,
устните, косите
и с тялото си
ще те прелъстявам.
Но от кал съм аз
в калта ще ида!

Ела при мен,
тъй чиста,
лечителка моя бъди
и нека сърцето ми
към теб ме води
заради реброто -
онова което си ти
тъй силно боли.

Ще те лекувам аз
и със целувки
ще те съживявам
но не съм
създадена от теб!
От кал съм аз -
в калта ще ида!
Не го забравяй
за да не те отхвърля.

Ела при мен,
живот ми дай
или живот
със мен създай.
Реброто ми го няма
допълни ме
за живот нов
аз съм готов
изпълни ме!

Ще дойда аз при теб
и в мъки
живот със теб
аз ще създам.
Но от кал съм аз
в калта ще ида!
Разбери го!
Сега си тръгвам
а детето -
остава то със мен.
Кал при калта отива
не съм ребро,
не съм за теб,
не си за мен.

За петата тема (Ева) и творбите на съучастничките ми:

1. От Луци "На Ева... и на Алекс", плюс много забавен и дълъг постинг за нашата Евина тема.
2. От Яна "Ева е била Водолей. Сигурна съм!"

Пясъчен спомен

Стихът който написах по темата за пясъка не ми е никак удовлетворяващ. Въпреки всичко след малка редакция, реших да не го трия и в допълнение да споделя един пясъчен спомен, разясненията и размислите към него са в курсив.

Преди години, по време на Лукановата криза, моя милост навърши цееели 13 години и официално навлязох в тийнейджърска възраст. Родена съм през март, а както всички знаем, Баба Марта е с променливо настроение като повечето жени... (Е, други казват, че е такава непредвидима, защото на февруари му е къс, а на април - мек, но това е в рамките на "просташката" шега.) Тази година освен всичко свързано с кризата като това да се редим по километрични опашки за хляб, от който изяждахме половината докато се приберем, да пазаруваме с купони и да няма колбаси и каквито и да било "екстри", беляза спомените ми с пясък и това е най-яркия ми спомен от този ден.

Поканих целия си клас на рожден ден у нас. За щастие, мама е била предвидлива и се запасила с луканки и основни храни точно преди кризата да започне. Та имахме хубави сандвичи, с които да почерпя съучениците си. Празнувах в детската стая с уговорката след това да изчистя. По онова време живеехме в къщички. Общо -3, като детската ни стая си беше в отделна къщичка, в която беше и банята. Мама и татко си спяха в друга къщичка, която беше точно срещу детската, на има-няма 3 метра разстояние. И така... празникът започна - ядене, пиене (безалкохолно, разбира се), приказки, игри и закачки.

Едно време не пиехме алкохол от 13-годишни, което си беше добре. Сега изпадам в потрес като видя как гимназисти пият бира от сутринта. Аз също пропих алкохол в гимназията, но никога не съм пила в училище или около него. Да не говорим да пия от сутринта.

Да си призная честно, не си спомням много добре какво точно правихме на рождения ми ден, но бая излизахме по двора и ядяхме. Аз само тичах напред-назад между детската стая и къщата на родителите ми - да правят сандвичи разбира се. Явно всички са били прегладнели, защото непрекъснато влачех празни чинии, които мама и татко да напълнят със сандвичи. Беше весело, щом всички окъсняха и даже родителите им се обаждаха да ги подканват да си тръгват.

Но ето от къде идва моят пясъчен спомен! Това, което ме изтормози беше, че почти през цялото време имаше пясъчна буря. Червен пясък по улицата, червен пясък по двора и червен пясък вкъщи. Всичко беше в пясък! И понеже ние непрекъснато влизахме и излизахме, напред-назад като шушумиги, като започнах да чистя ми се дорева. Да живеят прахосмукачките! Защото ако трябваше да мета това чудо, което бяхме внесли с обувките си щях да полудея. Пясъкът буквално беше навсякъде и килимът не приличаше на нищо.

Рожденият ми ден приключи с пясъчно подрънкване - в прахосмукачката. Едва изчистих, но пък бях доволна. Пък и след това съм виждала какво ли не (цветен дъжд, например) но не и като онова чудо - навръх рождения ми ден :).

Да си призная - от тогава обичам оня шум, когато прахосмукачката прихване боклука и с приятно подрънкване го засмуче и прибере в търбуха си. И колкото повече намалява това подрънкване, толкова повече се радвам!

Веднъж когато бях дете
на брега морски аз момче видях.
Заобичах веднага луничавото му лице
И трапчинките на бузите при смях.

Замък огромен от пясък направих,
богато с мидички го украсих.
Мечтаех си за деня когато
ще стане той мой принц.

Всяка нощ очите му сънувах
и за него се оглеждах всеки ден.
И ден след ден покрай замъка бленувах
Да поиграе той за малко с мен.

За миг поне да бъде крал на моя замък
или рицар, пък макар без броня.
В сърцето ми детско гореше странен пламък,
на пясъчното царство управлявахме трона.

Ден след ден и лятото отмина,
пясъчният замък на времето не издържа.
Момчето отдавна от тук си замина,
А вятъра и пясъка и мечтите разпиля.

На баща ми

Целунах те,
прегърнах те,
Държах те дълго.
На вратата се обърнах,
усмихнах се през сълзи,
а цялата горях.

Сълзите си преглъщах,
за да не виждаш моя страх
а всичко в мен се преобръщаше
Ужасът
сковал бе моя свят.

Болка, без надежда,
че утре пак ще сме навън
отвъд стените, зад които
отчаянието
оковава те и прави те раним.

Обичах те, не исках
да те пусна да си тръгнеш,
от моя свят.
И принудих се с целувка
сбогом да ти кажа.

Последната целувка...

Леденото чело,
изстиналите устни,
затворените ти клепачи,
зад които в очите ти
преди виждах се дете.

Целувката

След като обявих новата тема на Яна и Луци, Луци заяви "Ще чакам този път да видя какво ще напишете вие. Ти все пак си ми муза, първа си ти, аз няма да бързам." Е, не бях първа, Яна ме изпревари с целувката си, ама все пак аз си имам извинение. Толкова много работа имах, че за друго не можех да мисля.

Ето я и моята:

Целувка

Когато
придърпваш ме
към себе си
с ръце.
Прегръщаш ме
и нежно
ме притискаш.
Усещам
в дъха ти
своето сърце
и бавно
устни в твойте впивам.

Сърцето ми
забива лудо
главата ми
замайва се
и все едно потъвам.
Удавям се
във твоята целувка,
във влагата й
се потапям.

С очи затворени
сетивата
се обострят.
Само дишане,
допир,
и вкус
аз усещам.
Устните ти -
меки, нежни
с дъх на пролетна роса
бавно
ме изпиват.

Дрехите сами се свличат,
светът го няма.
Всичко освен нас изчезва.
Сливаме се,
не случайно казват,
че целувката
душите на двама
в едно обединява.

"At what else does that touching of lips aim but at a junction of souls?"
Favorinus of Arles

Малка редакция - ето я Целувката на Луци, прекрасна и нежна и толкова чиста.

Led Zeppelin - Fool in the rain

Well there's a light in your eye that keeps shining
Like a star that can't wait for the night
I hate to think I've been blinded baby
Why can't I see you tonight?

And the warmth of your smile starts a-burnin'
And the thrill of your touch gives me fright
And I'm shaking so much, really yearning
Why don't you show up, make it all right?
Yeah, it's all right.

And if you promised you'd love so completely
and you said you would always be true
You swore that you would never leave me, baby:
What ever happened to you?

And you thought it was only in movies
As you wish all your dreams would come true
It ain't the first time believe me, baby
I'm standin here feeling blue
Yeah I'm blue

Now I will stand in the rain on the corner
I'll watch the people go shuffling downtown
Another ten minutes no longer
And then I'm turning around

The clock on the wall's moving slower
My heart it sinks to the ground
And the storm that I thought would blow over
Clouds the light of the love that I found

Now my body is starting to quiver
And the palms of my hands getting wet
I've got no reason to doubt you baby,
It's all a terrible mess

I'll run in the rain till I'm breathless
When I'm breathless I'll run till I drop, hey
The thoughts of a fool's kind of careless
I'm just a fool waiting on the wrong block, oh yeah
Light of the love that I found...

Единак

Самотен
бродиш във нощта.
Дълга е зимата
и открояват се
пресните
стъпки в снега.

Натъквам се
на теб случайно,
в очите ти
се вглеждам любопитно.
Не ме е страх
и дивият им блясък
ме привлича.

Ръка протягам -
дано не усетя
острите ти зъби
впити в нея.
Наместо това
глава ти скланяш
за да те погаля.

В гъстата ти козина
заравям пръсти
и свеждам чело
към твоето чело.
Смело
прегръщам те.

Дълго стоим
втренчени
един във друг.
Изпитваме се -
кой пръв поглед
ще отмести.
Не се предавам аз,
не се предаваш ти.
Играта -
вечно ли ще продължи?

Отказвам се,
студено е.
И въпреки,
че можеш да ме стоплиш
тръгвам.
След мене тръгваш ти.
В снега сега
остават нашите следи.
Не сме самотни
ни аз, ни - ти.

От съучастниците: Алфа вълк и Like the Wolves

Прелъстяването и има ли то почва у нас

Да внеса малко яснота що е това прелъстяването или по-скоро: каква е тази нова закачка и какви са тези съучастници ;).

Няма да повтарям инфото, можете да кликнете тук и тук. Там всичко е представено доста изчерпателно.

Виновниците за тази нова игра на думи са две дами, които много обичам и разбира се - аз.

Демон

Пристъпваш към мене във черно.
/Знаеш ли - обичам този цвят./
С усмивка демонична и зловеща -
приканваш ме да дойда в твоя свят.

Ръка протягаш, демон мой ще бъдеш,
за да върша разни неизпитани от мен неща.
Ще искаш от мен да пия от кръвта ти -
да усетя вкуса й,
силата й,
и да вляза
в твоята душа.

И демон мой, красив и мощен,
ще се разгърнеш и разкриеш ти пред мен.
Ще ме обладаваш, ще ми бягаш,
за да ме задържиш във своя плен.

Играта ще ме научиш да играя.
Онази демоничната - играта на любов.
Любов ли е - ще ме разкъсва,
Ще ме раздира, за да ме връща пак при теб.

Демон мой,
за теб ще бъда:
жива,
непокорна
с пламък див
в очите,
и усмивка
тъй пленителна ще ти даря!
Ще те целувам и изпивам,
във всеки миг
различна
аз ще бъда.
Непредсказуема,
обична
и после ще те мразя
за да те прегърна
и да се потопя
във демоничната ни страст.
Демон твой ще бъда
бъди ти мой
във този час.

Посвещение: на Демоните на Луци (още Demonic) и Яна.