Буковски

Обичам да чета разкази. В трамвая, в метрото, по улицата или докато пуша някоя цигара на балкона. Обичам да чета разкази на всевъзможни места по всяко време, когато реша да взема глътка въздух и да се разсея. Допада ми. Не ангажират мисълта ми твърде дълго, бързо свършват и дори да сбъркам страницата после, винаги мога да се върна... Мога да избера сама от къде да започна.

Обичам да чета научно-фантастични разкази. Като тийнейджър много обичах да чета разказите от библиотека Галактика. С удоволствие четях разказите на Рей Бредбъри, както и разказите с неочакван край на Роалд Дал.

Обичам и от онези разкази, които могат да разтърсят съзнанието със своята прямота и откровеност. Разказани на онзи език, на който говорим и ние, макар и да се опитваме да се сдържаме. Харесвам подобен прям и дори циничен изказ от доста години. Когато бях на 17 продавах книги през лятото. Тази работа ми дойде като Манна небесна. Освен че прочетох на един дъх книги, които си бяха точно за годините ми като "Пилето" и "Полет над кукувиче гнездо", намерих и своя любима ниша в литературата. Точно когато бях на 17, точно тогава, у нас бяха започнали да издават автори от битническото поколение, както и Буковски. Буковски ме втрещи с езика си. Тогава нямаше интернет и нямаше как да се подготвя за това, че той е известен с циничния си език. Но ми хареса, много ми хареса тогава и продължавам да го чета и сега. И разказите му, онези кратките, които можеш да прочетеш за 15 минути в метрото или докато чакаш някого за среща, ме карат да си мисля, че животът наистина може да бъде много гаден и самотен... И това че понякога ти се иска да се напиеш май е нещо съвсем нормално. Харесва ми, че Буковски пише за онези, които винаги забравяме, никога не виждаме, подминаваме на улицата, правейки се, че не съществуват, а тях ги има и сега, както ги е имало винаги - и през 50-те, 60-те, 70-те и т.н. години.

От уики:

За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност...”. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

I Love My Job (The lost Dr. Seuss Poem)

I love my job, I love the pay.

I love it more and more each day.
I love my boss; he is the best.
I love his boss and all the rest.

I love my office and its location.
I hate to have to go on vacation.
I love my furniture, drab and gray,
And the paper that piles up every day.

I love my chair in my padded cell.
There's nothing else I love so well.
I love to work among my peers.
I love their leers and jeers and sneers.

I love my computer and its software;
I hug it often though it don't care.
I love each program and every file,
I try to understand once in a while.

I'm happy to be here, I am, I am;
I'm the happiest slave of my Uncle Sam.
I love this work; I love these chores.
I love the meetings with deadly bores.

I love my job-I'll say it again.
I even love these friendly men,
These men who've come to visit today
In lovely white coats to take me away.

Ретроспективно

Днес той става на шест. Ретроспективно в тези шест години научих своите уроци.

1. Мога да бъда силна и да запазвам хладнокръвие в трудни моменти, макар и по-късно да плача някъде скришом.

2. Мога да науча всичко, за което трябва да дам отговор много бързо. От това с какво се храни птицечовката до това какви динозаври е имало и кооолко сложни са имената им.

3. Наистина най-важното нещо на света е да си обичан и да имаш кого да обичаш. Мога да го повтарям до безкрай на малкия човек, защото не е важно колко играчки имаш и колко си богат, важно е че има с кого да споделиш живота си.

4. Научих се да броя до 10 и да бъда търпелива. Разбира се и аз съм припряна понякога.

5. Осъзнах колко е важно да бъдеш магьосник (все пак дядо Коледа обича курабийки и мляко и когато идва да остави подаръците трябва да остави следи). Да си призная магьосничеството и поддържането на илюзията и вълшебството ми доставят огромно удоволствие.

6. Семейството не са само хората с които имаш кръвна връзка. Семейството са най-вече твоите приятели, защото сам ги избираш. Семейството са и онези, които вече ги няма, но с разказите си и спомените ги държим в сърцата си. Така синът ми познава дядото, който никога не е виждал и го обича и пази в сърцето си. Знае че неговата прабаба ме е научила да чета и да пиша и че много я обичам и винаги ще й бъда благодарна за всички знания които ми е дала.

7. Разбрах, че да се учиш да четеш е точно толкова трудно колкото и да се опитваш да научиш някого да чете.

8. Думите имат огромно значение, дори казани на шега могат да докарат някого до истерия.

9. Личният пример е от огромно значение.

10. Когато си родител умората не е оправдание за да седнеш пред телевизора след работа. Родителят е всичко. Той е най-силния и знаещ човек, най-добрия и най-умния, най-свидния.

11. Целувката сутрин и това да дариш с усмивка и две мили думи е изключително позитивен старт на деня.

12. Безпрекословната и истинска обич, в която не даваш за да получиш, а просто даваш, защото от това се чувстваш щастлив е най-красивото нещо, което съм изпитвала до сега.

Има и още, но може би най-важното е, че се научих да обичам от цялото си сърце. Научих, че мога да споделям живота си, да бъда по-малко егоист, но все пак да проявявам егоизъм когато трябва. Научих се да не се вторачвам и да не се давя в обичта си, за да не удавя и детето си в нея...

Честит празник мило мое човече :о)

Дрънкулки от фимо

Discovery Channel - Реклами, които ми харесват :о)

Младежта и... рока

За мое щастие, синковецът се радва на метъл и рок. С огромно удоволствие му пускам от любимата ми музика и се забавляваме заедно. На Start Wearing Purple (Gogol Bordello) скача като маймуна, пее /каквото е успял да запамети/, прави се че свири на цигулка и твърди, че това е любимата му, не по-скоро е най най-любимата му песен.

На Металика като по-малък си взимаше една детска китара, "свиреше" на нея и викаше "So What" заедно с "Чичко Джеймс". С Антъни (RHCP) си припява "Snow, hey oh" и иска да се научи да свири на китара за да я кара да плаче така, както го прави Джими Хендрикс. На песента на AC/DC /видеото по-долу/ куфя до едно известно време ето така...



После си взе стол и започна да свири на въображаеми барабани :)).

Кеф голям - с малък рокаджия у дома купонът никога не свършва.

Бях там, видях, пях, крещях и останах без глас

Today is the BIG BIG day: AC/DC

Sea of Love

Sea of Love е написана от John Phillip Baptiste (известен като Phil Phillips) и George Khoury. Песента издадена през 1959 стига #1 в Билборд класацията в САЩ за ритъм и блус и #2 в Билборд класацията Hot 100. Във Великобритания Marty Wilde прави кавър на песента и версията на Phillips не успява да влезе във великобританските класации изобщо. Това е първият и последен top 40 хит на Phillips.

Правени са много кавъри на песента, версията на The Honeydrippers, стига трето място в Билборд класацията Hot 100 и номер 1 в класацията Adult Contemporary през 1984. През 1989, Tom Waits придава на песента по-тъмна нотка за саундтрака към филма на Harold Becker "Sea of Love", в който играят Al Pacino и Ellen Barkin. По-късно (2006г) Waits включва песента в колекцията си Orphans: Brawlers, Bawlers & Bastards. "Sea of Love" успява да влезе в класациите Top 40 още един единствен път, когато Del Shannon я извежда до 33-то място през 1981.

/Източник: уикипедия/

Песента не блести с текста си, но мелодията от кавърът на Том Уейтс е доста блусарска и на мен изключително много ми допада.




Come with me my love to the sea
The sea of love
I want to tell you
How much I love you
I'm drowning in a sea of love

Do you remember the night we met?
That's the night I knew you were my pet
I want to tell you
How much I love you
I'm drowning in a sea of love

Come with me to the sea

Зелено

Сигурно е заради влагата там, не зная. Но наистина е страшно зелено и на мен много ми хареса. Въздухът в градчето, в което живее сестра ми е чист и никак не е прашен. Дрехите не се цапат така както в София, да не говорим за обувките и да повторя - там е много, много зелено. Има и много чайки - чистачи се явяват явно, защото колкото повече боклук има - толкова по-голяма става популацията на чайките. Има и нахални патици, уж са диви, а като те видят че се храниш и че имаш нещо в ръцете си, се бутат при теб и просят...

Вярно че като пристигнах от влагата ме тръшнаха едни лоши и проклети ставни болки, та по едно време си мислех че съм се сбабичосала. Между другото, като казах на сина ми че се чувствам като бабичка, той ми се накара едно хубаво :). С малко нурофен се пооправих, а като пекна и едно слънце (да му се ненарадваш направо) престанаха да ме болят ставите и се почувствах значително по-добре.

Зеленото е в Англия :). Малко зелени снимки:

Paul Weller - You do something to me

You Do Something To Me

You do something to me
Something deep inside
I'm hanging on the wire
For love I'll never find

You do something wonderful
Then chase it all away
Mixing my emotions
That throws me back again

Hanging on the wire, yeah
I'm waiting for the change
I am dancing through the fire
Just to catch a flame to feel real again

You do something to me
Somewhere deep inside
Hoping to get close to
A peace I cannot find

Dancing through the fire yeah
Just to catch a flame
Just to get close to
Just close enough to tell you that

You do something to me
Something deep inside

МИЛЧО ЛЕВИЕВ & Generations’ dialogue

МИЛЧО ЛЕВИЕВ & Generations’ dialogue

Sofia Live Club
София
България

МИЛЧО ЛЕВИЕВ - проект Generations’ dialogue Билети

четвъртък, 8. апр 2010, 21:00
Sofia Live Club, София, България

Информация

SOFIA LIVE CLUB, ЛЯТНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ И НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ПРЕДСТАВЯТ

МИЛЧО ЛЕВИЕВ
/пиано/

Generations’ dialogue

Владимир Михайлов /контрабас/ и Николай Бакалов /ударни инструменти/

На 08.04.2010, 21.00 часа, брилянтният SOFIA LIVE CLUB ще Ви представи проекта „ GENERATIONS’ DIALOGUE ”.
В програмата – авторски композиции и джаз стандарти Милчо Левиев, пианистът и композиторът, покорил света на джаза, когото Дон Елис нарече „...Тhe Godfather of Balkan jazz”, прехвърля мост между поколенията.
Не само от години разкрива тайните на импровизацията на млади музиканти в ежегодните си Майсторски класове в Нов Български Университет и в обособената Лятна музикална академия, но и подава ръка на най-талантливите си студенти като негови партньори на голямата сцена.
Такива именно са Владимир Михайлов и Николай Бакалов – млади музиканти със свой облик и професионално развитие.
Творческото предизвикателство на сцената и различната гледна точка стои в основата на проекта Generations’ dialogue.

Влади Михайлов свири на контрабас, баскитара, виола и пиано. Завършва Националната музикална академия. Многократно участва в Майсторските класове по джаз импровизация на проф. д-р Милчо Левиев към Нов Български Университет. Като солист в много групи (“Суинг Режим”, “Джаз трио +Х”, “Lilly of the west”) взима участие в различни фестивали и събития. През годините участва като басист в редица формации – “Джаз трио+Х”, “Коза Мостра”, “Йо-Йо”. Участва в студийни проекти с български и чужди музиканти .

Николай Бакалов завършва средното си образование в САЩ, след което се завръща в България, за да следва музика в НБУ. През 2005-та участва в Майсторски клас по джаз импровизации на проф. Милчо Левиев. През 2008-ма гостува на Първия Международен Бразилски Културен Фестивал като музикант и помощник на Клаудио Крон – виден бразилски перкусионист.

Повече: http://www.eventim.bg/portal/bg/concerts/jazz/generations_dialogue/69477/

Рибешки му работи

Миналата година по същото време писах достатъчно за моите два специални и най-мои си дни в годината. Тази година тези дни бяха малко по-особени за мен.

Синът ми вече осъзнава какво е да празнуваш рожден ден и се вълнува изключително много за моя ден. Толкова много, че в петък казал на приятелите си в градината и на госпожата, че имам рожден ден в неделя и че иска да ми подари бижуто, което в момента майсторят. Бижутата за майките ги правят от глина и учителката му е казала, че ще е готово в понеделник. Видях че е леко разочарован и бързо го успокоих, че празнувам и в понеделник. "Как така имаш два рождени дни?!" попита ме учудено малкият. "Ами така - решила съм да излязла от баба ти почти в полунощ." отвърнах аз.

Кеф голям - в неделя сутринта освен с репликите "Честит рожден ден, мамо! Много те обичам." съпроводени с катерене по мен, мачкане, боричкане и целуване, получавам приказен смс - стих от Катето - моя много обична приятелка, с която сме израстнали заедно. Цитирам:

"Рано, рано сутринта
Слънчо весело огря
на Ита босата пета.
Гъдна я с лъчите нежно
И й тихо занарежда:
"Хайде мила, ставай вече,
че във нуни се увлече,
личицето на чешмичка,
го напръскай със водичка,
премени се,
завърти се,
после с гребена вчеши се.
Беж с усмивката напред,
че отвънка чакат ред
вече твоите другари,
със подаръци, фанфари
и с честитки на уста -
да е здрава и честита,
нашата обична Ита".

Последваха обаждания, чудесии и планове за деня. Майка ми и Йоан излязоха "по тяхна си работа" и се върнаха със страхотен букет. От същата моя обична приятелка получих супер вкусна и калорична торта. По-късно излязохме на разходка и след като слънцето се скри и задуха леден вятър, намръзнали се прибрахме на топло у дома. Чакахме гости - по-добрата ми половина и детенцето му. Получи се скромно домашно празненство, с най-близките ми хора.

А днес, на втория ми специален мой си ден, освен многото поздравления, получих и прекрасен рибок от много добрата ми и обична Яна. Рибокът е мъжка бета (бойна рибка). Синя, с малко червено на опашката. Ще си я гледам с много любов и ще се грижа добре за него. Мисля да го кръстя RC (хората запознати с т.нар. software release life cycle, ще разберат играта на думи). Рибокът ще трябва да изпълнява функция на мой успокоител в офиса и освен това сега Юпитер бил в риби (каквото и да значи това).

Aerosmith - Blind Man

I took a course in hallelujah
I went to night school for the blues
I took some stuff they said would cool ya
but nothing seemed to light my fuse

But it's all in the past
like a check that's in the mail
she was a tall whiskey glass
I was an old hound dog that just loved to chase his tail

Until I met a blind man
who taught me how to see
A blind man
who could change night into day
And if I can
I'm gonna make you come with me
Because here comes the sun and we'll be chasing all the cloudsaway

I've had some lovers like a joy ride
some things are never what they seem
my heaven's turned into a landslide
I thank God I woke up from the dream

I met a blind man
who taught me how to see
A blind man
who could change night into day
And if I can
I'm gonna make you come with me
Because here comes the sun and we'll be chasing all the clouds

The way bees chase honey
and drink all the flowers dry
we'll be saving us a little money
and if that don't do it, yeah, I know the reason why

Don't make no sense lightin' candles
there's too much moonlight in our eyes

I met a blind man
who taught me how to see
A blind man
who could change night into day
And if I can
I'm gonna make you come with me
Because here comes the sun
ain't no surprise
ain't no doubt about it
gonna open up your eyes

Преместване

в нов офис... След 5 години в един "дом" установявам, че да се местиш не е най-веселото нещо на света. Ще ми липсват магазините, книжарницата, парка в който често се разхождахме и също така в който често си правехме обедни пикници...

Тъжно е донякъде.

When You Are Old

When you are old and grey and full of sleep,
And nodding by the fire, take down this book,
And slowly read, and dream of the soft look
Your eyes had once, and of their shadows deep;

How many loved your moments of glad grace,
And loved your beauty with love false or true,
But one man loved the pilgrim Soul in you,
And loved the sorrows of your changing face;

And bending down beside the glowing bars,
Murmur, a little sadly, how Love fled
And paced upon the mountains overhead
And hid his face amid a crowd of stars.

William Butler Yeats

Tom Waits - Christmas Card from a Hooker in Minneapolis (Live 1979)

Желание

На малкото ми човече

Аз искам да остана винаги на пет!
И искам никога да не порасна.
Сега мога да съм пилот на самолет,
Зоро, Спайдърмен, или гормит ужасен.

Аз искам винаги да съм на пет!
А ти да бъдеш вечно млада.
Всеки ден да мога играя с теб,
И да се борим за шоколада.

Аз искам никога да не порасна,
защото детството криле ми дава.
Но времето минава бясно,
И крилете бързичко подрязва.

Аз искам да съм си дете,
макар да зная, че е невъзможно.
Дано животът детското у мен не окраде,
Дано времето все пак за малко да поспре.

Janis Joplin - A woman left lonely

A woman left lonely will soon grow tired of waiting,
She'll do crazy things, yeah, on lonely occasions.
A simple conversation for the new men now and again
Makes a touchy situation when a good face come into your head.
And when she gets lonely, she's thinking 'bout her man,
She knows he's taking her for granted, yeah yeah,
Honey, she doesn't understand, no no no no!

Well, the fevers of the night, they burn an unloved woman
Yeah, those red-hot flames try to push old love aside.
A woman left lonely, she's the victim of her man, yes she is.
When he can't keep up his own way, good Lord,
She's got to do the best that she can, yeah!
A woman left lonely, Lord, that lonely girl,
Lord, Lord, Lord!

Мхм

Пак за книги.

Този път за книгите на Рей Клуун - "Отива една жена при лекаря" и "Без нея".

Признавам си, че в първия момент когато видях "Отива една жена при лекаря" и прегледах резюмето на гърба, ме побиха тръпки. Причината е проста - всяка една жена е застрашена от тази коварна болест и историите свързани с рак са доста болезнени, тъжни и отчайващи. На всичкото отгоре по онова време точно си бях записала поредния час за мамолог и си казах, че точно в момента нямам нужда да чета това... След време прочетох мнението на Бу в блога й и реших, че ще си взема книгата.

Речено-сторено. Прочетох книгата на един дъх и изобщо не ми се стори отчайваща. Да - болезнена е, да - има смърт, но книгата е истинска, искрена и завладяваща. Дадох си сметка, че въпросите, които Клуун си задава след като жена му се разболява са онези - моите въпроси, които и аз си задавах след като баща ми се разболя. През цялото време имах чувството че изживявам онези последни години на семейството заедно с тях - плачеш, смееш се, ядосваш се и обичаш. Обичаш до болка.

Когато излезе втората книга "Без нея" я купих веднага. Очаквах отново да намеря частица от себе си в нея... И този път успях. Самотното родителство не ми е чуждо, не ми е чуждо и желанието да закопаеш болката дълбоко в себе си, да я потиснеш, да не си позволиш да страдаш. И тази книга завладява с откровеността си, с директния език и най-вече с историята на един мъж, който търси пътя към себе си, дъщеря си и любовта.

П.С. Сайтовете на книгите:
Отива една жена при лекаря
Без нея