Мхм

Пак за книги.

Този път за книгите на Рей Клуун - "Отива една жена при лекаря" и "Без нея".

Признавам си, че в първия момент когато видях "Отива една жена при лекаря" и прегледах резюмето на гърба, ме побиха тръпки. Причината е проста - всяка една жена е застрашена от тази коварна болест и историите свързани с рак са доста болезнени, тъжни и отчайващи. На всичкото отгоре по онова време точно си бях записала поредния час за мамолог и си казах, че точно в момента нямам нужда да чета това... След време прочетох мнението на Бу в блога й и реших, че ще си взема книгата.

Речено-сторено. Прочетох книгата на един дъх и изобщо не ми се стори отчайваща. Да - болезнена е, да - има смърт, но книгата е истинска, искрена и завладяваща. Дадох си сметка, че въпросите, които Клуун си задава след като жена му се разболява са онези - моите въпроси, които и аз си задавах след като баща ми се разболя. През цялото време имах чувството че изживявам онези последни години на семейството заедно с тях - плачеш, смееш се, ядосваш се и обичаш. Обичаш до болка.

Когато излезе втората книга "Без нея" я купих веднага. Очаквах отново да намеря частица от себе си в нея... И този път успях. Самотното родителство не ми е чуждо, не ми е чуждо и желанието да закопаеш болката дълбоко в себе си, да я потиснеш, да не си позволиш да страдаш. И тази книга завладява с откровеността си, с директния език и най-вече с историята на един мъж, който търси пътя към себе си, дъщеря си и любовта.

П.С. Сайтовете на книгите:
Отива една жена при лекаря
Без нея