Част от моите цветя

Спатифилиум

Восъче

Юка и маранта

Хризантема

Дифенбахия и още нещо

Каучуково дърво, драцена и бегония

Каучуково дърво

Бенджамин и бегония

Цветарникът ми с две бегонии, каланхое, великденче и стефанотис

Понеже днес ми е любовно - Легендата за Купидон и Психея

Имало едно време един крал, който имал три прекрасни дъщери. По-големите се омъжили за велики принцове, но най-малката, наречена Психея, била толкова красива, че никой не бил достоен за нея. Хората пеели химни в нейна чест, а странниците мислели че тя е самата богиня на красотата.

Това обаче разгневило Венера. Тя се почувствала ограбена за това, че я сравняват с простосмъртна. Повикала Купидон при себе си и му заповядала да наточи оръжията си. Купидон бил стрелец, от когото всички се боели, повече отколкото от самия Аполон, тъй като аполоновите стрели отнемали живот, а купидоновите носели радост или тъга за цял живот. И така, Венера наредила на Купидон да рани Психея и да я накара да се влюби в някое отвратително същество, което да буди ненавист у всички. Невидим, Купидон слязъл на земята и влязъл в стаята на Психея, докато тя спяла. Уцелил сърцето й със стрела на любовта, но тя отворила очите си толкова внезапно, че той трепнал и ранил и себе си със същата стрела. Влюбил се в красивата Психея и след като развалил магията над нея, се върнал в небесата без да изрече и дума за случилото се. А неподозиращата нищо принцеса заспала отново.

Венера чакала дълго и когато видяла че сърцето на Психея някак е успяло да избяга от любовта, я проклела. От този момент никой не искал да се ожени за Психея и отчаяните й родители предприели пътуване до Оракула. Гласът казал, че Психея никога няма да се омъжи за смъртен. Тя щяла да бъде с онзи, който превъзхождал богове и хора.

Всички мислели, че съществото превъзхождащо дори боговете било някакво чудовище, ала клетата Психея се подчинила на съдбата си, тъй като не искала народът й да страда, а и била решена да умилостиви разгневената Венера. Заедно с голяма свита, тя отишла в планината, в която живеело съществото и хората й я оставили сама. Зефир, дружелюбният Западен Вятър, я успокоил, прегърнал я, вдигнал я и я отнесъл на крилете си до една долина, където Психея заспала. Когато се събудила, тя последвала водите на близката река. Стигнала до широко езеро с фонтан в средата, а отвъд него се разпростирал прекрасен бял замък. Психея отишла до замъка и виждайки, че няма никого влязла прекрачила прага. Там вътре тя чула глас: “Всичко, което виждаш е твое, благородна принцесо. Не се страхувай от нищо, ние сме тук, за да ти служим.” Психея последвала гласа от зала в зала и била възхитена от красотата, която я заобикаляла.

Със сигурност съпругът й не бил чудовище, както всички предполагали, а някаква невидима сила. Всяка нощ той идвал при нея и й говорел с глас на божество, но всяка сутрин призори я оставял сама, въпреки увещанията й да остане. Обяснил й, че трябва да бъде невидим и се опитвал да я накара да повярва в него и да бъде търпелива.

Дните отминавали и Психея започнала тъгува за родителите и сестрите си. Затова помолила мъжа си да доведе поне сестрите й, за да ги види. На следващата сутрин Зефир се появил носейки двете й сестри. Те поздравили Психея и докато тя ги развеждала из прекрасния си палат, те изпитали завист към късмета на сестра си. Задали й хиляди въпроси за съпруга й. Когато разбрали, че тя никога не го е виждала, я излъгали, че той със сигурност е чудовище, даже дракон. Посъветвали я да запали лампа докато той спи през нощта, за да го види и ако се наложи - да го убие. Психея с ужас изслушала злонамерения план, но когато сестрите й напуснали замъка, тя все пак решила да го изпълни. Една нощ, след като Купидон заспал, тя се надигнала, запалила лампа и я надвесила над него в очакване да види някакво чудовище. Вместо това тя видяла най-младия от боговете, най-красив и неустоим от всички безсмъртни. Психея се навела към него, но ръцете й потреперали и капка горещо олио паднало на рамото му и го изгорило. Той отворил очи и възкликнал “О, невярваща Психея!” и отлетял. Психея се опитала да го последва през прозореца, но паднала на земята. Когато се свестила, видяла, че всичко е изчезнало заедно с Купидон.

Психея тръгнала да пътува сама за да търси любимия си. Един ден, както блуждаела, на един близък хълм видяла замък, който изглеждал запустял. В залата нямало никакво живо същество - единствено камари от зърно, разпръснати класове жито, наполовина излющени, пшеница и ечемик, разпилени хаотично на пода. Без да се бави Психея се захванала да подреди всичко. По средата на задачата й я сепнал глас, погледнала нагоре и видяла самата Деметра - богинята на жътвата - която й се усмихвала. Деметра й казала, че би могла да бъде отново щастлива и я посъветвала да отиде при Венера и да измоли нейната благосклонност.

Окуражена от думите на Деметра, Психея отишла право в храма на Венера и отправила своята молитва. Но Венера била твърде разгневена и решила да я подложи на изпитание. Тя завела Психея в една огромна стая, където имало струпана планина от жито, бобови зърна и леща и й наредила да ги раздели на отделни купчини до здрачаване. Горката Психея много се отчаяла, но после видяла черна върволица мравки, изпратени от нейния любим Купидон, които дошли да й помогнат. Когато Венера се върнала, задачата била изпълнена.

Венера се развикала на Психея, защото знаела, че това било работа на Купидон. На сутринта завела момичето до една река и й казала да отиде от другата страна, там където пасяли овцете със златно руно, и да вземе сноп от руното на всяка овца.

Тази задача се видяла много лесна на Психея и тя веднага нагазила във водата, готова да я прекоси. В момента, в който Венера изчезнала, от водите се разнесъл шепот на русалки. Те казали на Психея да бъде внимателна и търпелива, тъй като овцете били бесни през деня, когато слънцето светело отвисоко, но когато сенките станели дълги, лягали да почиват и спят под дърветата. Тогава тя можела да отиде и да събере златното руно.

Благодарейки на водните създания, Психея седнала да си почине близо до тях и когато подходящия момент дошъл, прекосила реката и последвала тяхната заръка. Върнала се при Венера с ръце пълни с блестящо златно руно. Венера отново се ядосала, знаейки, че Психея не би могла да се справи сама без помощ. Тогава й дала малка кутийка и й наредила да отиде при Персефона да я помоли за малко от нейната красота. Венера обяснила, че е станала бледа от грижите по ранения си син и имала нужда да възвърне красотата си.

Психея се отчаяла неимоверно, защото знаела, че никой смъртен не можел да отиде в Хадес и да се върне жив от там. Чувствала се забравена от своя любим и решила да посрещне съдбата си колкото се може по-скоро. Изведнъж чула глас, който й разказал как може да избегне всички опасности в Хадес и да се измъкне от там невредима. Гласът добавил, че когато Персефона върне кутията, Психея не бива да я отваря в никакъв случай. Тя послушала мъдрите съвети и влязла в Хадес благополучно, взела малко от красотата на Персефона в кутийката и се върнала на горния свят с душа изпълнена с надежда. По пътя обратно към храма на Венера, Психея започнала да си мисли, че Купидон я е забравил, че е станала грозна и той никога не би я заобичал отново. Изкушила се и отворила кутията, за да вземе малко от красотата скрита в нея. Но магиите и елексирите на Хадес не били за смъртни и вдишвайки странния аромат, тя припаднала.

За щастие Купидон вече бил оздравял и тайно бил излетял да търси Психея. Намерил я лежаща на земята и видял кутията наблизо. Събудил я и й казал да отиде в дома на майка му и да чака, докато той се върне. След това той отлетял право към Олимп, където боговете пирували. Разказал им своята история и ги помолил за помощ. Всички богове били трогнати от историята и дори самият Зевс склонил Венера с мили думи да омекне. Всички млади богове искали да приветстват Психея веднага и затова изпратили Хермес да я доведе. Преди това, обаче, той поискал от Купидон да спре да изстрелва опасните си стрели срещу боговете.

Девойката пристигнала при тях, пила божествена амброзия от чашата, която Хебе й подала и станала безсмъртна. Купидон я хванал за ръка и те никога повече не се разделили.

Love is in the air

Love is in the air
Everywhere I look around
Love is in the air
Every sight and every sound

And I don't know if I'm being foolish
Don't know if I'm being wise
But it's something that I must believe in
And it's there when I look in your eyes

Love is in the air
In the whisper of the trees
Love is in the air
In the thunder of the sea

And I don't know if I'm just dreaming
Don't know if I feel sane
But it's something that I must believe in
And it's there when you call out my name

(Chorus)
Love is in the air
Love is in the air
Oh oh oh
Oh oh oh

Love is in the air
In the rising of the sun
Love is in the air
When the day is nearly done

And I don't know if you're an illusion
Don't know if I see it true
But you're something that I must believe in
And you're there when I reach out for you

Love is in the air
Every sight and every sound
And I don't know if I'm being foolish
Don't know if I'm being wise

But it's something that I must believe in
And it's there when I look in your eyes

Slipknot - Vermillion 2

She seems dressed in all of me
Stretched across my shame
All the torment and the pain
leak through and covered me
I'd do anything to have her to myself
Just to have her for myself
Now I don't know what to do
I don't know what to do
When she makes me sad

She is everything to me
The unrequited dream
A song that no one sings
The unattainable
Shes a myth that I have to believe in
All I need to make it real is one more reason
And I don't know what to do
I don't know what to do
When she makes me sad

But I won't let this build up inside of me
I won't let this build up inside of me
(x 3)

I catch in my throat
Choke
Torn into pieces
I won't......no
I don't want to be this

But I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me)
I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me)
I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me)
I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me......won't let this build up inside of me)

(sheee)
She isn't real
(won't let this build up inside of me)
I can't make her real
(won't let this build up inside of me)
She isn't real
(won't let this build up inside of me)
I can't make her real
(won't let this build up inside of me)

Продължение...

Трявна - улица на Занаятите:




Вече съм в Арбанаси и се чудя какво да ям за вечеря...

Почивка в снимки

Фонтанът пред Общината

Волният Ездач

Пред една стара врата

Кръчма "Старата Лоза" на "Улицата на занаятите"

Пред Общината

Масичка в Шекерджийницата

Отново у дома

Отпуската отдавна свърши. Изкарахме чудесно в балкана и нямаше по-щастливо дете от моето. Прибрахме се със загорели бузи, прекрасни спомени и намерения да отидем пак там през зимата.

Започнах работа, а малчуганът ще ходи на градина и ще бъде ученик, колкото и да не му се иска. Есента чука на вратата с пълна сила. Дано пак се постопли и да попътуваме малко...

Имаме си много важен човек в семейството. Сега и аз и малчо сме щастливи! Уютът вкъщи е прекрасен. Дано да продължи да бъде така и утре и вдругиден и другата седмица, месец... завинаги! Амин!

Temple of the Dog - Hunger Strike

Stone Temple Pilots - Crackerman

Лично и споделено (за моя малък мъж)

-Мамо, за какво са ти гърдите, кажи ми!
-За да сучеш мляко, слънце мое.
-А боли ли, какво усещаше, прости ми,
че задавам толкова много въпроси.

-Да призная, в началото болеше
имах дискомфорт, мастит, рагади,
но най-важното за мен беше
да зная, че моята кърма теб пази.

До топлата ми гръд утихваше,
заспиваше спокоен и щастлив.
Като малка пиявичка във мен се впиваше
и беше толкова, толкова красив.

Сърцето ми успокояваше те знам
и сякаш в утробата отново ти се връщаше
Като от слънчев, топъл лъч огрян,
все едно цялата ми душа поглъщаше.

И давах ти и обич неизмерима и топлина
неподозирани - дълбоко някъде в сърцето скрити.
Какво ли не направих за да имам повече кърма
за да задържа мига на тази ласка споделена...

- Мамо, не плачи, дай ми да те гушна!
Обичам те и нека да бъдем добри.
Дори вече да не суча, аз съм малък и
искам в твоето легло при теб да се мушна.

Кажи ми, мамо, кажи ми че обичаш ме ти!

Толкова е лесно

Колко е лесно да се усмихнеш когато,
видиш детенце, което щастливо играе.
Колко е лесно щом си с хора сърцати
и виждаш как реалност става това,
за което мечатеш.

Колко е лесно да бъдеш добър човек,
щом се научиш да се радваш на мъничките нещица,
да забравиш да бъдеш лош и проклет,
да цениш всяка усмивка и всяка пролята сълза.

Колко малко е нужно наистина
за да носиш усмивка на лице,
колко малко за да бъдеш истински
искрен да бъдеш и чист като дете.

Колко е лесно, твърде е лесно понякога -
стига да не забравяш за детето,
което си бил и което в тебе живее.
Да го отглеждаш,
да му купуваш сладолед,
да тичаш с него бос по тревата.
А после да легнеш,
поглед да впериш
в синьото небе,
да вдъхнеш на лятото аромата.
Да се усмихнеш, толкова е лесно.

RHCP - Don't forget me

Jefferson Airplane - White rabbit live at Woodstock

Мамооо, къдеее сии, ела ти при мене!
Хайде пак да видим кафявото конче!
Мамоу, дай да те цункам!
Искам на количка, а после-шарено цвете.
И розова китара искам да ми купиш!
А след това на пиано искам да свиря
Неуморна си ти, ела да ме цункаш!
Ударих се - виж! С вълшебна целувка минава!
За багера левче ми дай!
Обичам те, мамо, за моето мече
разказвай ми ти до безкрай!
Мами, на работа недей ти да тръгваш!
Не ме оставяй самичък дори и със баба
Аз знам, че голям съм, но теб аз обичам
и искам със теб винаги да играя!

Мамо, мамо

Мамо, мамо,
защо е толкова синьо небето,
защо облаците - бели, а самолетите - толкоз далече
Защо грее ярко слънцето, от което
заболяват ме очичките, защо луната идва само вечер?

Мамо мамо,
защо кучето лае, а зайчето бързичко тича?
И защо колите така бързо летят,
защо хората на червено пресичат?
Защо все ме пазиш, защо все те е страх?

Мамо, мамо,
А може ли конче да купиш или нова китара?
Защо да не може, нали имаш парички!
Всеки ден ти работиш, рядко отмаряш
Нали уж имаш парички за всичко?!

Мамо, мамо, защо си сърдита?
Да, пак направих беля, но аз те обичам!
Хайде усмихни се, не така скрито
Чуваш ли ме, погледни ме в очите!

Много работа, доста проблеми. Кои по-важни, кои - по-малко. Очакваната 5-годишна виза е за двойно по-голям период. Детето прави щуротии и ме плаши...

Мисля си за отпуската. Море няма да видим, но пък планини у нас колкото искаш - идеално за белите ни дробове. Отпуската е планирана, нощувките - резервирани. Само да сме здрави и да заминем! Дай Боже!

Gente di mare

Остава - Шоколад

If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!

Rudyard Kipling

Skunk Anansie - You'll follow me down