Отпуската отдавна свърши. Изкарахме чудесно в балкана и нямаше по-щастливо дете от моето. Прибрахме се със загорели бузи, прекрасни спомени и намерения да отидем пак там през зимата.
Започнах работа, а малчуганът ще ходи на градина и ще бъде ученик, колкото и да не му се иска. Есента чука на вратата с пълна сила. Дано пак се постопли и да попътуваме малко...
Имаме си много важен човек в семейството. Сега и аз и малчо сме щастливи! Уютът вкъщи е прекрасен. Дано да продължи да бъде така и утре и вдругиден и другата седмица, месец... завинаги! Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар