Лично и споделено (за моя малък мъж)

-Мамо, за какво са ти гърдите, кажи ми!
-За да сучеш мляко, слънце мое.
-А боли ли, какво усещаше, прости ми,
че задавам толкова много въпроси.

-Да призная, в началото болеше
имах дискомфорт, мастит, рагади,
но най-важното за мен беше
да зная, че моята кърма теб пази.

До топлата ми гръд утихваше,
заспиваше спокоен и щастлив.
Като малка пиявичка във мен се впиваше
и беше толкова, толкова красив.

Сърцето ми успокояваше те знам
и сякаш в утробата отново ти се връщаше
Като от слънчев, топъл лъч огрян,
все едно цялата ми душа поглъщаше.

И давах ти и обич неизмерима и топлина
неподозирани - дълбоко някъде в сърцето скрити.
Какво ли не направих за да имам повече кърма
за да задържа мига на тази ласка споделена...

- Мамо, не плачи, дай ми да те гушна!
Обичам те и нека да бъдем добри.
Дори вече да не суча, аз съм малък и
искам в твоето легло при теб да се мушна.

Кажи ми, мамо, кажи ми че обичаш ме ти!