Не си сам в самотата си. Не че това е утеха някаква де, но по света е пълно със самотни хора като мен и теб.

Аз съм самотник. Колкото и гадно да звучи. Думите на един човек, който ми каза "В очите ти има толкова самота, че дори и да си с някого сигурно пак ще се чувстваш самотна", изречени преди години ме разплакаха, защото това беше истина.

Но свикнах с тази мисъл. Не съм себедостатъчна, но често се чувствам самотна дори и сред тълпи, сред хора които обичам. Да, аз обичам хората, обичам да ги наблюдавам, да гледам влюбени, мразещи се, да предизвиквам някаква реакция... но това не стига... А приятелите сигурно не са били достатъчно истински. Сигурно стигат двама - трима, но в това отношение съм алчна.

Поне имам детето си, а то ми дава много. Наскоро се чудех - какво точно ме е подтикнало да имам дете. Със сигурност не е от безкрайна и разтърсваща любов. Аз исках да създам детето си от чист егоизъм, защото знаех с каква емоционална енергия може да те зареди едно малко същество и знаех че то е като глината, на която можеш да придадеш различни форми. А това да виждаш как нещо, което обичаш и за което се грижиш расте и разцъфтява като цвете, което сам си посадил и отгледал с изключително много любов - окрилява.

Надявам се, искрено се надявам малкото ми слънце един ден съвсем съзнателно да ми каже "ти си ми приятел" така, както го прави и сега...

Амин!

Аз и моят Слънчев къдрушко

Старо, но много хубаво.... за децата

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Умора безумна в главата напира
дали наистина аз не разбирам.
Животът смисъл има да зная -
спи всяка вечер до мен в моята стая.

И искам да дам всичко от мен непокорно -
любови, и мъки, и радост безбройни
на малкото същество в леглото до мен -
да бъде свободно и никога в плен.

Всеки негов дъх е мой дъх спокоен
а лъчите в очите му са дар Господен.
Усмивката му в лицето ми да заблести
Това е истинска истина - няма лъжи.

И когато аз видя щастието на моят малък човек
Всеки ден се превръща в приказна радостна вест.
Защото по-хубави думи от тези думи не зная
когато ми каже той мило "моята мама".

Страхувам се от бъдещето си неясно,
страхувам се от обещанията празни.
Не искам мечтите само блян да остават
и един ден чужда, с този свят да се прощавам.

Уморена съм, а сили имам, но как да ги изровя
за битките, които тепърва предстоят?
Дали един ден отивайки към гроба
ще зная че ненапразен и истински е бил дъхът?

Сляпа луна

Сляпа луна, къде са звездите?
Сляпа луна, къде са мечтите?
Сляпа луна - зад тъмни облаци скрита.
Сляпа луна - пак тебе аз викам.

Сляпа луна, защо ли те питам?
Мълчиш, а аз търсейки те скитам
Сляпа луна, за мен покажи се.
За миг поне, после пак скрий се.

Слънцето в очите ми

Аз нося слънцето в очите си.
Дори и в непрогледна тъмнина,
когато луната и звездите зад облаци скрити са
Аз нося слънцето в очите си.

И с всеки светъл лъч то отразява
радостта или болката във мен.
В топлината му се гушвам и забравям
тъгата по отминалия ден.

Аз нося слънцето в очите си.
И всяка утрин отваряйки ги знам,
че то грее и ще стопли дните ми
изпълвайки ги със живот и плам.

Аз нося слънцето в очите си
С тях поглъщам синьото небе
Аз нося слънцето в очите си -
усмивката на моето дете.

Нима

Нима живеем за това
да бъдем сами?
Нима когато тъга
изпитват нашите души,
не сме щастливи
от това, че ни боли,
че чувстваме как живеем.
Горим, а не тлеем.
като стотици свещи
сред омраза,любови и срещи.

Oчите ми са уморени
Сърцето ми е свито
Душата – студена
Лицето изпито.

Къде е сърцето?
Не го откривам.
А искам да го стопля
С една усмивка.

An Irish Blessing

May the road rise to meet you.
May the wind be always at your back.
May the sun shine warm
upon your face,
the rain fall soft upon your fields.
Until we meet again
May God hold you
in the hollow of his hands.

Мислите ми са буйна река,

която във миг се обръща.

Не оставят никаква следа,

в живота като феникс се връщам....

На сина ми

Първият ти дъх бе жален писък.

От страх, от болка ли – не зная.

Но бяхме много, много близки.

Дано така да бъдем и до края.

От мен сучеш ти жадно,

Усещаш сърцето ми в топлата гръд.

И сгушен във мен растеш, безпощадно

Отдалечаваш се по своя път.

Дано не се проваля и да успея

Да направя от теб добър човек.

По-големи мечти да имам не смея,

И дано намериш мястото си в твоя век.

Обичам те, слънчице, мъничко мое.

С щастие изпълваш моето сърце,

А то завинаги твое е,

Ти винаги ще бъдеш моето малко дете.

Сред необятна шир,

Сред върхове и водопади,

Сред нириса на топъл летен морски бриз

В жестока лудост и безумие

Аз танцувам.

Пресъздавам всичко буйстващо във мен,

Защото съм щастлива.

Усещам прилива на нов живот,

Че в мойте вени ври една любов!

Let me help you find that so important thing

Don’t be scared, I know what you are looking for.

I know your thoughts, your dreams and secret fears

I’ll be one flesh with you and I’ll give you even more.

I will always help you find the way.

I’ll be next to you – a supporting shoulder.

I will never keep silent when you fail

I’ll warm you up and my heart will never get colder.

I‘ll give you every single piece of my heart

I‘ll love you until my last breath

There won't be anything to tear us apart

And which is more: I’ll be yours even after death!

Днес посрещам новата година,

Давайки си сметка за това,

Че тази така бързо отмина –

Не можах да обърна глава.

И така всички години отлитат.

Боли ме – остарявам и аз,

Неусетно със себе си те помитат

Любов, радост, болка и страст.

А времето все не ни стига

И забързани в своя живот

Забравяме що е да бликат

Сълзи от радост или за нечий гроб.

И омотани на грижите в хомота

Не усещаме как изгаряме бавно.

Отлита си с времето и живота

Но идва нов, и всеки път той идва славно!

На татко

И дори, когато теб те няма,

Ще помним топлите ти пръсти.

Лицето – почти винаги засмяно

Рядко готово да се смръщи.

И дори, когато си далече

Ще помним твоите очи,

А гласът – макар притихнал в ледената вечност

Ще твърди, че сме добри.

И дори.....

И въпреки, че твоят светъл лик

На снимка е единствено останал,

Или пък в спомен е крилат и велик,

Знаем, че не си ни забравил.

Ти бдиш над мен и моята сестра,

Както и над свойто мило внуче

А също и над мама – тъй добра

Готова на всичко да ни научи.

Ние никога не ще забравим

Теб и твоят дух неповторим

Зная, че не ще ни изоставиш

Ще бдиш ти, ден и нощ ще бдиш.

Море от мечти

Море от мечти

Аз ще сътворя

И луди вълни

В брега ще се топят.

Над морето слънце ще изгрява

Кърваво от моите сълзи

А после то ще се стопява

Луната за да заблести.

А тя пътека лунна ще отправя

Към хоризонта на морето от мечти

И звездите тя ще забавлява

С разкази за щастливите ми дни.

И тъй над моето море от мечти

Слънцето, луната изгряват и залязват.

Бягат по него лудите вълни

И дните бавно отминават.

Тъжно е, когато си сам.

Когато живота като сянка

преминава, а ти там -

като че ли унесен в дрямка

не можеш нищо да направиш,

със себе си не можеш да боравиш.

Отритнат, поруган, отхвърлен,

сам на боклука захвърлен.

Без душа, която да потрепне.

За теб, със тебе да тъжи,

или пък поне да те погледне.

Но ти си сам със своите мечти,

със своите страхове и копнения

и въпреки всичко имаш видения

за един живот щастлив, прекрасен,

когато всеки ден ще бъде слънчев, ясен.

Боли

Защо съдбата така ме прокле
и защо ти ме предаде?
Имах нужда да бъда със теб,
а ти просто беше нехаен.

Излъга ме и сега ме боли,
но ти не разбираш защо.
Сърцето ми горко скърби,
умря за мен всичко добро.

Вярата в любовта се изпари,
дори вярата в твоите думи.
Не вярвам, че обичаш ме ти.
Дори вяра в живота изгубих.

И не е вече волна птица душата,
отряза набързо ти нейните крила.
Задуши я завинаги съдбата
и сега доволно я тъпчете с крака.

Колко ли пъти протягах ръцете си
към някой, който мислех, че наистина обичам.
Колко ли пъти разбивах сърцето си
с жалки илюзии - напразно се вричах.

Колко ли пъти лъгана аз съм била,
дарявайки на някого всичко, което съм имала.
А после идва пак поредната лъжа
Сигурно няма да кажа отново "Обичам те".

Колко ли пъти... Но все продължавам да търся.
И вярвам, че го има онзи, истинският - само за мен.
жаждата за любов ще подлаждам и не ще разпръсна,
дано поне... следващият да бъде последен.