И любимите ми цитати от тази велика книга на Стайнбек:
Just as there are physical monsters, can there not be mental or psychic monsters born? The face and body may be perfect, but if a twisted gene or malformed egg can produce physical monsters, may not the same process produce a malformed soul?
Monsters are variations from the accepted normal to a greater or a less degree. As a child may be born without an arm, so one may be born without kindness or the potential of conscience. A man who loses his arms in an accident has a great struggle to adjust himself to the lack, but one born without arms suffers only from people who find him strange. Having never had arms, he cannot miss them. To a monster the norm must seem monstrous, since everyone is normal to himself. To the inner monster it must be even more obscure, since he has no visible thing to compare with others. To a criminal, honesty is foolish. You must not forget that a monster is only a variation, and that to a monster the norm is monstrous.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. […] Не, за урода уродливото е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища- видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изгежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.
In uncertainty I am certain that underneath their topmost layers of frailty men want to be good and want to be loved. Indeed, most of their vices are attempted shortcuts to love. When a man comes to die, no matter what his talents and influence and genius, if he dies unloved his life must be a failure to him and his dying a cold horror. It seems to me that if you or I must choose between two courses of thought or action, we should remember our dying and try to live that our death brings no pleasure to the world.
We have only one story. All novels, all poetry, are built on the never-ending contest in ourselves of good and evil. And it occurs to me that evil must constantly respawn, while good, while virtue, is immortal. Vice has always a new fresh young face, while virtue is venerable as nothing else in the world is.
С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.
вторник, май 31, 2011
четвъртък, май 05, 2011
Of silence
За тишината - дали наистина е геният на глупците и достойнство за мъдрите? Няколко любими цитата и прекрасен стих на О. Уайлд:
It is better wither to be silent, or to say things of more value than silence. Sooner throw a pearl at hazard than an idle or useless word; and do not say a little in many words, but a great deal in a few.
Pythagoras
Silence is the genius of fools and one of the virtues of the wise.
Pope Boniface VIII
It is better to be silent and be thought a fool, than to speak and remove all doubt.
Abraham Lincoln
I have often regretted my speech, never my silence.
Publilius Syrus
Silence is golden when you can't think of a good answer.
Muhammad Ali
Three things are ever silent--Thought, Destiny, and the Grave.
Edward George Earle Lytton Bulwer
All Heaven and Earth are still, though not in sleep, But breathless, as we grow when feeling most.
Lord Byron
Silence is the most perfect expression of scorn.
George Bernard Shaw
With silence favor me.
Horace
He that would live in peace and at ease, must not speak all he knows, nor judge all he sees.
Benjamin Franklin
Silence is more musical than any song.
Christina Rossetti
In the attitude of silence the soul finds the path in a clearer light, and what is elusive and deceptive resolves itself into crystal clearness. Our life is a long and arduous quest after Truth.
Mahatma Gandhi
The rest is silence.
William Shakespeare
In the end, we will remember not the words of our enemies, but the silence of our friends.
Martin Luther King Jr.
Hurries the pallid and reluctant moon
Back to her sombre cave, ere she hath won
A single ballad from the nightingale,
So doth thy Beauty make my lips to fail,
And all my sweetest singing out of tune.
And as at dawn across the level mead
On wings impetuous some wind will come,
And with its too harsh kisses break the reed
Which was its only instrument of song,
So my too stormy passions work me wrong,
And for excess of Love my Love is dumb.
But surely unto Thee mine eyes did show
Why I am silent, and my lute unstrung;
Else it were better we should part, and go,
Thou to some lips of sweeter melody,
And I to nurse the barren memory
Of unkissed kisses, and songs never sung.
Oscar Wilde
It is better wither to be silent, or to say things of more value than silence. Sooner throw a pearl at hazard than an idle or useless word; and do not say a little in many words, but a great deal in a few.
Pythagoras
Silence is the genius of fools and one of the virtues of the wise.
Pope Boniface VIII
It is better to be silent and be thought a fool, than to speak and remove all doubt.
Abraham Lincoln
I have often regretted my speech, never my silence.
Publilius Syrus
Silence is golden when you can't think of a good answer.
Muhammad Ali
Three things are ever silent--Thought, Destiny, and the Grave.
Edward George Earle Lytton Bulwer
All Heaven and Earth are still, though not in sleep, But breathless, as we grow when feeling most.
Lord Byron
Silence is the most perfect expression of scorn.
George Bernard Shaw
With silence favor me.
Horace
He that would live in peace and at ease, must not speak all he knows, nor judge all he sees.
Benjamin Franklin
Silence is more musical than any song.
Christina Rossetti
In the attitude of silence the soul finds the path in a clearer light, and what is elusive and deceptive resolves itself into crystal clearness. Our life is a long and arduous quest after Truth.
Mahatma Gandhi
The rest is silence.
William Shakespeare
In the end, we will remember not the words of our enemies, but the silence of our friends.
Martin Luther King Jr.
Silentium Amoris (The Silence of Love)
As often-times the too resplendent sunHurries the pallid and reluctant moon
Back to her sombre cave, ere she hath won
A single ballad from the nightingale,
So doth thy Beauty make my lips to fail,
And all my sweetest singing out of tune.
And as at dawn across the level mead
On wings impetuous some wind will come,
And with its too harsh kisses break the reed
Which was its only instrument of song,
So my too stormy passions work me wrong,
And for excess of Love my Love is dumb.
But surely unto Thee mine eyes did show
Why I am silent, and my lute unstrung;
Else it were better we should part, and go,
Thou to some lips of sweeter melody,
And I to nurse the barren memory
Of unkissed kisses, and songs never sung.
Oscar Wilde
сряда, май 04, 2011
Nobody Home
Велик!
I've got a little black book with my poems in.
Got a bag with a toothbrush and a comb in.
When I'm a good dog, they sometimes throw me a bone in.
I got elastic bands keepin my shoes on.
Got those swollen hand blues.
Got thirteen channels of shit on the T.V. to choose from.
I've got electric light.
And I've got second sight.
And amazing powers of observation.
And that is how I know
When I try to get through
On the telephone to you
There'll be nobody home.
I've got the obligatory Hendrix perm.
And the inevitable pinhole burns
All down the front of my favorite satin shirt.
I've got nicotine stains on my fingers.
I've got a silver spoon on a chain.
I've got a grand piano to prop up my mortal remains.
I've got wild staring eyes.
And I've got a strong urge to fly.
But I got nowhere to fly to.
Ooooh, Babe when I pick up the phone
"Surprise, surprise, surprise..." (from Gomer Pyle show)
There's still nobody home.
I've got a pair of Gohills boots
and I got fading roots.
"Where the hell are you?"
"Over 47 german planes were destroyed with the loss of only 15 of our own aircraft"
"Where the hell are you Simon?"
[Machine gun sound, followed by plane crashing]
I've got a little black book with my poems in.
Got a bag with a toothbrush and a comb in.
When I'm a good dog, they sometimes throw me a bone in.
I got elastic bands keepin my shoes on.
Got those swollen hand blues.
Got thirteen channels of shit on the T.V. to choose from.
I've got electric light.
And I've got second sight.
And amazing powers of observation.
And that is how I know
When I try to get through
On the telephone to you
There'll be nobody home.
I've got the obligatory Hendrix perm.
And the inevitable pinhole burns
All down the front of my favorite satin shirt.
I've got nicotine stains on my fingers.
I've got a silver spoon on a chain.
I've got a grand piano to prop up my mortal remains.
I've got wild staring eyes.
And I've got a strong urge to fly.
But I got nowhere to fly to.
Ooooh, Babe when I pick up the phone
"Surprise, surprise, surprise..." (from Gomer Pyle show)
There's still nobody home.
I've got a pair of Gohills boots
and I got fading roots.
"Where the hell are you?"
"Over 47 german planes were destroyed with the loss of only 15 of our own aircraft"
"Where the hell are you Simon?"
[Machine gun sound, followed by plane crashing]
вторник, май 03, 2011
понеделник, април 18, 2011
Забързана,
задъхана,
с разрошени коси.
Със сетен дъх на зима
и с очи уморени
от взиране.
Аз чакам я,
лелея –
онази пролет,
която душата ми ще стопли.
Ще грейне слънцето,
ще стопли земята,
в душата ми
слънчев лъч ще се прокрадне.
Ще се роди пламъче малко.
Косите ще среша
Ще избърша сълзите
И с дяволитa усмивка
Ще тръгна да я търся
отново...
задъхана,
с разрошени коси.
Със сетен дъх на зима
и с очи уморени
от взиране.
Аз чакам я,
лелея –
онази пролет,
която душата ми ще стопли.
Ще грейне слънцето,
ще стопли земята,
в душата ми
слънчев лъч ще се прокрадне.
Ще се роди пламъче малко.
Косите ще среша
Ще избърша сълзите
И с дяволитa усмивка
Ще тръгна да я търся
отново...
неделя, април 17, 2011
петък, април 15, 2011
Наскоро си говорих с приятел за това, че понякога изпитвам затруднения да описвам какво изпитвам и да обрисувам чувствата си с думи и се сетих за този велик цитат на Ст. Кинг от "Особени сезони":
The most important things are the hardest to say. They are the things you get ashamed of, because words diminish them - words shrink things that seemed limitless when they were in your head to no more than living size when they're brought out. But it's more than that, isn't it? The most important things lie too close to wherever your secret heart is buried, like landmarks to a treasure your enemies would love to steal away. And you may make revelations that cost you dearly only to have people look at you in a funny way, not understanding what you've said at all, or why you thought it was so important that you almost cried while you were saying it. That's the worst, I think. When the secret stays locked within not for want of a teller but for want of an understanding ear.
в превод:
Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери… Най-важните неща се крият близо до сърцето ти… Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото… когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере…
The most important things are the hardest to say. They are the things you get ashamed of, because words diminish them - words shrink things that seemed limitless when they were in your head to no more than living size when they're brought out. But it's more than that, isn't it? The most important things lie too close to wherever your secret heart is buried, like landmarks to a treasure your enemies would love to steal away. And you may make revelations that cost you dearly only to have people look at you in a funny way, not understanding what you've said at all, or why you thought it was so important that you almost cried while you were saying it. That's the worst, I think. When the secret stays locked within not for want of a teller but for want of an understanding ear.
в превод:
Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери… Най-важните неща се крият близо до сърцето ти… Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото… когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере…
сряда, април 13, 2011
неделя, февруари 20, 2011
Moby - Dream about me
Мечтай за мен,
По телефона ме лъжи.
Не ми казвай истини,
Ако от тях ще боли
Има достатъчно неща в живота ми
От които съм тъжна...
Нека просто помечтаем
За цвят изпълващ живота ни
Нека просто помечтаем
За някой друг тази вечер.
Мечтай за мен
По телефона докато говорим тихо.
Искам да съм твоя,
Искам да си мой.
На фона на червени небеса
за дълги времена.
Нека помечтаем за нас
когато сме стари
Нека помечтаем
Как на чувствата ще се отдам.
и...
и...
Мечтай за мен,
По телефона ме лъжи.
Не ми казвай истини,
Ако от тях ще боли
Има достатъчно неща в живота ми
От които съм тъжна...
...
петък, януари 14, 2011
Big Night On The Town
drunk on the dark streets of some city,
it's night, you're lost, where's your
room?
you enter a bar to find yourself,
order scotch and water.
damned bar's sloppy wet, it soaks
part of one of your shirt
sleeves.
It's a clip joint-the scotch is weak.
you order a bottle of beer.
Madame Death walks up to you
wearing a dress.
she sits down, you buy her a
beer, she stinks of swamps, presses
a leg against you.
the bar tender sneers.
you've got him worried, he doesn't
know if you're a cop, a killer, a
madman or an
Idiot.
you ask for a vodka.
you pour the vodka into the top of
the beer bottle.
It's one a.m. In a dead cow world.
you ask her how much for head,
drink everything down, it tastes
like machine oil.
you leave Madame Death there,
you leave the sneering bartender
there.
you have remembered where
your room is.
the room with the full bottle of
wine on the dresser.
the room with the dance of the
roaches.
Perfection in the Star Turd
where love died
laughing.
Charles Bukowski (source http://www.poemhunter.com)
it's night, you're lost, where's your
room?
you enter a bar to find yourself,
order scotch and water.
damned bar's sloppy wet, it soaks
part of one of your shirt
sleeves.
It's a clip joint-the scotch is weak.
you order a bottle of beer.
Madame Death walks up to you
wearing a dress.
she sits down, you buy her a
beer, she stinks of swamps, presses
a leg against you.
the bar tender sneers.
you've got him worried, he doesn't
know if you're a cop, a killer, a
madman or an
Idiot.
you ask for a vodka.
you pour the vodka into the top of
the beer bottle.
It's one a.m. In a dead cow world.
you ask her how much for head,
drink everything down, it tastes
like machine oil.
you leave Madame Death there,
you leave the sneering bartender
there.
you have remembered where
your room is.
the room with the full bottle of
wine on the dresser.
the room with the dance of the
roaches.
Perfection in the Star Turd
where love died
laughing.
Charles Bukowski (source http://www.poemhunter.com)
вторник, декември 28, 2010
Коледна магия
Първо дойдоха Джуджетата с малък подарък и задача за всеки ден до Коледа. Задачите бяха трудни - имаше писане, смятане, разказване на приказки, подскачане, пеене и какви ли още не.
Добре се повеселихме в нощта срещу Коледа. Макар и болна, все пак се постарах да се усмихвам и да бъда весела.
След това дойдоха подаръците от близките и най-любимият Лемурчо:
Накрая мина Дядо Коледа, остави мечтания подарък и кратко писмо.
Не мислете, че нямаме доказателство за идването му! Изпил си е млякото и си е хапнал от меденките.
А най-хубавото беше, че два дни след Коледа падна чуден, пухкав и мекичък сняг. В парка нямаше никого освен нас. Е, видяхме една симпатична дама с малка немска овчарка. Беше меко и топло и снегът валеше ли валеше толкова красиво. Тихо и бяло и топло в сърцата.
Оставихме снежни ангели по земята.
И разбира се, стъпки - много стъпки.
А у дома ни чакаше запалена камина с чаша билков чай.
Добре се повеселихме в нощта срещу Коледа. Макар и болна, все пак се постарах да се усмихвам и да бъда весела.
След това дойдоха подаръците от близките и най-любимият Лемурчо:
Накрая мина Дядо Коледа, остави мечтания подарък и кратко писмо.
Не мислете, че нямаме доказателство за идването му! Изпил си е млякото и си е хапнал от меденките.
А най-хубавото беше, че два дни след Коледа падна чуден, пухкав и мекичък сняг. В парка нямаше никого освен нас. Е, видяхме една симпатична дама с малка немска овчарка. Беше меко и топло и снегът валеше ли валеше толкова красиво. Тихо и бяло и топло в сърцата.
Оставихме снежни ангели по земята.
И разбира се, стъпки - много стъпки.
А у дома ни чакаше запалена камина с чаша билков чай.
петък, ноември 19, 2010
Gnarls Barkley - Who cares
It's deep how you can be so shallow
And I'm afraid cause I have no fear
And I didn't believe in magic
Until I watched you disappear
Gnarls Barkley - Who Cares
Uploaded by cesardubo. - See the latest featured music videos.
And I'm afraid cause I have no fear
And I didn't believe in magic
Until I watched you disappear
Gnarls Barkley - Who Cares
Uploaded by cesardubo. - See the latest featured music videos.
четвъртък, ноември 11, 2010
Gnarls Barkley - Going On
......
Anyone that needs what they want, and doesn’t want what they need
I want nothing to do with
And to do what I want
And to do what I please
Is first of my to-do list
.......
Anyone that needs what they want, and doesn’t want what they need
I want nothing to do with
And to do what I want
And to do what I please
Is first of my to-do list
.......
вторник, октомври 26, 2010
English is tough
Две смешни поеми. Първата е от неизвестен автор, а втората от Gerard Nolst Trenité (холандски писател и учител):
The Chaos
/Poem of English Pronunciation/
by Gerard Nolst Trenité
Dearest creature in creation,
Study English pronunciation.
I will teach you in my verse
Sounds like corpse, corps, horse, and worse.
I will keep you, Suzy, busy,
Make your head with heat grow dizzy.
Tear in eye, your dress will tear.
So shall I! Oh hear my prayer.
Just compare heart, beard, and heard,
Dies and diet, lord and word,
Sword and sward, retain and Britain.
(Mind the latter, how it's written.)
Now I surely will not plague you
With such words as plaque and ague.
But be careful how you speak:
Say break and steak, but bleak and streak;
Cloven, oven, how and low,
Script, receipt, show, poem, and toe.
Hear me say, devoid of trickery,
Daughter, laughter, and Terpsichore,
Typhoid, measles, topsails, aisles,
Exiles, similes, and reviles;
Scholar, vicar, and cigar,
Solar, mica, war and far;
One, anemone, Balmoral,
Kitchen, lichen, laundry, laurel;
Gertrude, German, wind and mind,
Scene, Melpomene, mankind.
Billet does not rhyme with ballet,
Bouquet, wallet, mallet, chalet.
Blood and flood are not like food,
Nor is mould like should and would.
Viscous, viscount, load and broad,
Toward, to forward, to reward.
And your pronunciation's OK
When you correctly say croquet,
Rounded, wounded, grieve and sieve,
Friend and fiend, alive and live.
Ivy, privy, famous; clamour
And enamour rhymes with hammer.
River, rival, tomb, bomb, comb,
Doll and roll and some and home.
Stranger does not rhyme with anger,
Neither does devour with clangour.
Souls but foul, haunt but aunt,
Font, front, wont, want, grand, and grant,
Shoes, goes, does. Now first say finger,
And then singer, ginger, linger,
Real, zeal, mauve, gauze, gouge and gauge,
Marriage, foliage, mirage, and age.
Query does not rhyme with very,
Nor does fury sound like bury.
Dost, lost, post and doth, cloth, loth.
Job, nob, bosom, transom, oath.
Though the differences seem little,
We say actual but victual.
Refer does not rhyme with deafer.
Foeffer does, and zephyr, heifer.
Mint, pint, senate and sedate;
Dull, bull, and George ate late.
Scenic, Arabic, Pacific,
Science, conscience, scientific.
Liberty, library, heave and heaven,
Rachel, ache, moustache, eleven.
We say hallowed, but allowed,
People, leopard, towed, but vowed.
Mark the differences, moreover,
Between mover, cover, clover;
Leeches, breeches, wise, precise,
Chalice, but police and lice;
Camel, constable, unstable,
Principle, disciple, label.
Petal, panel, and canal,
Wait, surprise, plait, promise, pal.
Worm and storm, chaise, chaos, chair,
Senator, spectator, mayor.
Tour, but our and succour, four.
Gas, alas, and Arkansas.
Sea, idea, Korea, area,
Psalm, Maria, but malaria.
Youth, south, southern, cleanse and clean.
Doctrine, turpentine, marine.
Compare alien with Italian,
Dandelion and battalion.
Sally with ally, yea, ye,
Eye, I, ay, aye, whey, and key.
Say aver, but ever, fever,
Neither, leisure, skein, deceiver.
Heron, granary, canary.
Crevice and device and aerie.
Face, but preface, not efface.
Phlegm, phlegmatic, ass, glass, bass.
Large, but target, gin, give, verging,
Ought, out, joust and scour, scourging.
Ear, but earn and wear and tear
Do not rhyme with here but ere.
Seven is right, but so is even,
Hyphen, roughen, nephew Stephen,
Monkey, donkey, Turk and jerk,
Ask, grasp, wasp, and cork and work.
Pronunciation -- think of Psyche!
Is a paling stout and spikey?
Won't it make you lose your wits,
Writing groats and saying grits?
It's a dark abyss or tunnel:
Strewn with stones, stowed, solace, gunwale,
Islington and Isle of Wight,
Housewife, verdict and indict.
Finally, which rhymes with enough?
Though, through, plough, or dough, or cough?
Hiccough has the sound of cup.
My advice is give it up!
We’ll begin with a box, and the plural is boxes,
But the plural of ox should be oxen, not oxes.
Then one fowl is a goose, but two are called geese,
Yet the plural of moose should never be meese,
You may find a lone mouse or a whole nest of mice,
But the plural of house is houses, not hice.
If the plural of man is always called men,
Why shouldn’t the plural of pan be called pen?
The cow in the plural may be cows or kine,
But a bow if repeated is never called bine,
And the plural of vow is vows, never vine.
If I speak of a foot and you show me your feet,
And I give you a boot would a pair be called beet?
If one is a tooth, and a whole set are teeth,
Why shouldn’t the plural of booth be called beeth?
If the singular’s this and the plural is these,
Should the plural of kiss ever be nicknamed keese?
Then one may be that and three would be those,
Yet hat in the plural would never be hose,
And the plural of cat is cats, not cose.
We speak of a brother, and also of brethren,
But though we say mother, we never say methren,
Then the masculine pronouns are he, his and him,
But imagine the feminine she, shis and shim,
So English, I fancy you will all agree,
Is the funniest language you ever did seе
The Chaos
/Poem of English Pronunciation/
by Gerard Nolst Trenité
Dearest creature in creation,
Study English pronunciation.
I will teach you in my verse
Sounds like corpse, corps, horse, and worse.
I will keep you, Suzy, busy,
Make your head with heat grow dizzy.
Tear in eye, your dress will tear.
So shall I! Oh hear my prayer.
Just compare heart, beard, and heard,
Dies and diet, lord and word,
Sword and sward, retain and Britain.
(Mind the latter, how it's written.)
Now I surely will not plague you
With such words as plaque and ague.
But be careful how you speak:
Say break and steak, but bleak and streak;
Cloven, oven, how and low,
Script, receipt, show, poem, and toe.
Hear me say, devoid of trickery,
Daughter, laughter, and Terpsichore,
Typhoid, measles, topsails, aisles,
Exiles, similes, and reviles;
Scholar, vicar, and cigar,
Solar, mica, war and far;
One, anemone, Balmoral,
Kitchen, lichen, laundry, laurel;
Gertrude, German, wind and mind,
Scene, Melpomene, mankind.
Billet does not rhyme with ballet,
Bouquet, wallet, mallet, chalet.
Blood and flood are not like food,
Nor is mould like should and would.
Viscous, viscount, load and broad,
Toward, to forward, to reward.
And your pronunciation's OK
When you correctly say croquet,
Rounded, wounded, grieve and sieve,
Friend and fiend, alive and live.
Ivy, privy, famous; clamour
And enamour rhymes with hammer.
River, rival, tomb, bomb, comb,
Doll and roll and some and home.
Stranger does not rhyme with anger,
Neither does devour with clangour.
Souls but foul, haunt but aunt,
Font, front, wont, want, grand, and grant,
Shoes, goes, does. Now first say finger,
And then singer, ginger, linger,
Real, zeal, mauve, gauze, gouge and gauge,
Marriage, foliage, mirage, and age.
Query does not rhyme with very,
Nor does fury sound like bury.
Dost, lost, post and doth, cloth, loth.
Job, nob, bosom, transom, oath.
Though the differences seem little,
We say actual but victual.
Refer does not rhyme with deafer.
Foeffer does, and zephyr, heifer.
Mint, pint, senate and sedate;
Dull, bull, and George ate late.
Scenic, Arabic, Pacific,
Science, conscience, scientific.
Liberty, library, heave and heaven,
Rachel, ache, moustache, eleven.
We say hallowed, but allowed,
People, leopard, towed, but vowed.
Mark the differences, moreover,
Between mover, cover, clover;
Leeches, breeches, wise, precise,
Chalice, but police and lice;
Camel, constable, unstable,
Principle, disciple, label.
Petal, panel, and canal,
Wait, surprise, plait, promise, pal.
Worm and storm, chaise, chaos, chair,
Senator, spectator, mayor.
Tour, but our and succour, four.
Gas, alas, and Arkansas.
Sea, idea, Korea, area,
Psalm, Maria, but malaria.
Youth, south, southern, cleanse and clean.
Doctrine, turpentine, marine.
Compare alien with Italian,
Dandelion and battalion.
Sally with ally, yea, ye,
Eye, I, ay, aye, whey, and key.
Say aver, but ever, fever,
Neither, leisure, skein, deceiver.
Heron, granary, canary.
Crevice and device and aerie.
Face, but preface, not efface.
Phlegm, phlegmatic, ass, glass, bass.
Large, but target, gin, give, verging,
Ought, out, joust and scour, scourging.
Ear, but earn and wear and tear
Do not rhyme with here but ere.
Seven is right, but so is even,
Hyphen, roughen, nephew Stephen,
Monkey, donkey, Turk and jerk,
Ask, grasp, wasp, and cork and work.
Pronunciation -- think of Psyche!
Is a paling stout and spikey?
Won't it make you lose your wits,
Writing groats and saying grits?
It's a dark abyss or tunnel:
Strewn with stones, stowed, solace, gunwale,
Islington and Isle of Wight,
Housewife, verdict and indict.
Finally, which rhymes with enough?
Though, through, plough, or dough, or cough?
Hiccough has the sound of cup.
My advice is give it up!
четвъртък, октомври 21, 2010
If love...
If love was a bird
You would break her wings.
(And put her in a cage)
If love was a fairy tale
You would make it sad.
(Unhappy-ending story)
If love was a painting
You'd splash it with water
(To make all colors fade away)
If love was a river
You'd drown me in it
(To keep my last breath for yourself)
You would break her wings.
(And put her in a cage)
If love was a fairy tale
You would make it sad.
(Unhappy-ending story)
If love was a painting
You'd splash it with water
(To make all colors fade away)
If love was a river
You'd drown me in it
(To keep my last breath for yourself)
събота, октомври 09, 2010
Есенно
Есенният дъжд отмива
лятото, жегата, пясъка.
С удобни и топли обувки
бодро в локвите шляпаме.
Гумени ботушки за него
и нов дъждобран.
А за мен -
нова надежда.
Дано есента донесе
много театър и радости,
смях, нови книги
и приключения приказни.
И нека има... малко слънце
да ни подготви за зимата.
да се стоплим с него за последно
преди да запалим камината.
лятото, жегата, пясъка.
С удобни и топли обувки
бодро в локвите шляпаме.
Гумени ботушки за него
и нов дъждобран.
А за мен -
нова надежда.
Дано есента донесе
много театър и радости,
смях, нови книги
и приключения приказни.
И нека има... малко слънце
да ни подготви за зимата.
да се стоплим с него за последно
преди да запалим камината.
петък, октомври 08, 2010
Strawberry fields
Джон Уинстън Оно Ленън (на английски: John Winston Ono Lennon) - английски рок музикант и автор на песни, общественик, художник, актьор и писател. По-скоро бих казала, че е легенда в рок музиката. За мен е така :).
Днес (да се чете 09.10.2010) щеше да навърши 70 години...
RIP
Днес (да се чете 09.10.2010) щеше да навърши 70 години...
RIP
петък, септември 24, 2010
сряда, септември 01, 2010
Представи си...
Представи си да ти съобщят, че майка ти е починала, но всъщност не е истина.
Според легендата за песента "Maggot Brain" това е казал George Clinton (oсновател на групата Funkadelic) на Eddie Hazel (соло китарист на групата). Резултатът е 10-минутното соло в "Maggot Brain", с което Hazel е запомнен от много музикални критици и фенове.
Парчето няма много кавъри. Ето един доста сполучлив, обаче:
Според легендата за песента "Maggot Brain" това е казал George Clinton (oсновател на групата Funkadelic) на Eddie Hazel (соло китарист на групата). Резултатът е 10-минутното соло в "Maggot Brain", с което Hazel е запомнен от много музикални критици и фенове.
Парчето няма много кавъри. Ето един доста сполучлив, обаче:
вторник, август 31, 2010
събота, август 07, 2010
You and me together - Dave Mathews Band
За него - той си знае :о)
Take what you need and we disappear
Without a trace we'll be gone, gone
The moon and the stars can follow the car
and then when we get to the ocean
We gonna take a boat to the end of the world
All the way to the end of the world
Oh, and when the kids are old enough
We're gonna teach them to fly
You and me together, we could do anything, Baby
You and me together yes, yes (x2)
You and I, we're not tied to the ground
Not falling but rising like rolling around
Eyes closed above the rooftops
Eyes closed, we're gonna spin through the stars
Our arms wide as the sky
We gonna ride the blue all the way to the end of the world
To the end of the world
Oh, and when the kids are old enough
We're gonna teach them to fly
You and me together, we could do anything, Baby
You and me together yes, yes
We can always look back at what we did
All these memories of you and me baby
But right now it's you and me forever girl
And you know we could do better than anything that we did
You know that you and me, we could do anything
You and me together, we could do anything, Baby
You and me together yeah, yeah
Two of us together, we could do anything, baby
You and me together yeah, yeah
Two of us together yeah, yeah
Two of us together, we could do anything, baby
The sun is falling till it leaves the end of the world
Take what you need and we disappear
Without a trace we'll be gone, gone
The moon and the stars can follow the car
and then when we get to the ocean
We gonna take a boat to the end of the world
All the way to the end of the world
Oh, and when the kids are old enough
We're gonna teach them to fly
You and me together, we could do anything, Baby
You and me together yes, yes (x2)
You and I, we're not tied to the ground
Not falling but rising like rolling around
Eyes closed above the rooftops
Eyes closed, we're gonna spin through the stars
Our arms wide as the sky
We gonna ride the blue all the way to the end of the world
To the end of the world
Oh, and when the kids are old enough
We're gonna teach them to fly
You and me together, we could do anything, Baby
You and me together yes, yes
We can always look back at what we did
All these memories of you and me baby
But right now it's you and me forever girl
And you know we could do better than anything that we did
You know that you and me, we could do anything
You and me together, we could do anything, Baby
You and me together yeah, yeah
Two of us together, we could do anything, baby
You and me together yeah, yeah
Two of us together yeah, yeah
Two of us together, we could do anything, baby
The sun is falling till it leaves the end of the world
четвъртък, август 05, 2010
The Pig by Roald Dahl
In England once there lived a big
And wonderfully clever pig.
To everybody it was plain
That Piggy had a massive brain.
He worked out sums inside his head,
There was no book he hadn't read.
He knew what made an airplane fly,
He knew how engines worked and why.
He knew all this, but in the end
One question drove him round the bend:
He simply couldn't puzzle out
What LIFE was really all about.
What was the reason for his birth?
Why was he placed upon this earth?
His giant brain went round and round.
Alas, no answer could be found.
Till suddenly one wondrous night.
All in a flash he saw the light.
He jumped up like a ballet dancer
And yelled, "By gum, I've got the answer!
They want my bacon slice by slice
To sell at a tremendous price!
They want my tender juicy chops
To put in all the butcher's shops!
They want my pork to make a roast
And that's the part'll cost the most!
They want my sausages in strings!
They even want my chitterlings!
The butcher's shop! The carving knife!
That is the reason for my life!"
Such thoughts as these are not designed
To give a pig great piece of mind.
Next morning, in comes Farmer Bland,
A pail of pigswill in his hand,
And piggy with a mighty roar,
Bashes the farmer to the floor…
Now comes the rather grizzly bit
So let's not make too much of it,
Except that you must understand
That Piggy did eat Farmer Bland,
He ate him up from head to toe,
Chewing the pieces nice and slow.
It took an hour to reach the feet,
Because there was so much to eat,
And when he finished, Pig, of course,
Felt absolutely no remorse.
Slowly he scratched his brainy head
And with a little smile he said,
"I had a fairly powerful hunch
That he might have me for his lunch.
And so, because I feared the worst,
I thought I'd better eat him first."
And wonderfully clever pig.
To everybody it was plain
That Piggy had a massive brain.
He worked out sums inside his head,
There was no book he hadn't read.
He knew what made an airplane fly,
He knew how engines worked and why.
He knew all this, but in the end
One question drove him round the bend:
He simply couldn't puzzle out
What LIFE was really all about.
What was the reason for his birth?
Why was he placed upon this earth?
His giant brain went round and round.
Alas, no answer could be found.
Till suddenly one wondrous night.
All in a flash he saw the light.
He jumped up like a ballet dancer
And yelled, "By gum, I've got the answer!
They want my bacon slice by slice
To sell at a tremendous price!
They want my tender juicy chops
To put in all the butcher's shops!
They want my pork to make a roast
And that's the part'll cost the most!
They want my sausages in strings!
They even want my chitterlings!
The butcher's shop! The carving knife!
That is the reason for my life!"
Such thoughts as these are not designed
To give a pig great piece of mind.
Next morning, in comes Farmer Bland,
A pail of pigswill in his hand,
And piggy with a mighty roar,
Bashes the farmer to the floor…
Now comes the rather grizzly bit
So let's not make too much of it,
Except that you must understand
That Piggy did eat Farmer Bland,
He ate him up from head to toe,
Chewing the pieces nice and slow.
It took an hour to reach the feet,
Because there was so much to eat,
And when he finished, Pig, of course,
Felt absolutely no remorse.
Slowly he scratched his brainy head
And with a little smile he said,
"I had a fairly powerful hunch
That he might have me for his lunch.
And so, because I feared the worst,
I thought I'd better eat him first."
сряда, август 04, 2010
Ha Ha you're dead
How do you get your sleep at night?
How did you get your noose so tight?
Like chewing on tinfoil, it's so much fun
Gonna be dead before your gone
Cause look how things have gotten
And I'll be happy so I won't pretend
And I'll be cheering that you're going down
And I'll be laughing, I'll be laughing
How many feelings can you steal?
Gotta be part of your appeal
I can see through you cause you're wearing thin
Like chewing on tinfoil once again
Ha Ha you're dead
And I'm so happy
In loving memory
Of your demise
When your ship is going down
I'll go out and paint the town
Ha Ha you're dead
Ha Ha you're dead
Ha Ha you're dead
(ha ha ha)
Ha Ha you're dead
The joke is over
You were an asshole
And now you're gone
As your ship is going down
I'll stand by and watch you drown
Ha Ha you're dead
You're gonna be dead
Just remember what I said
Ha Ha you're dead
Ha Ha you're dead
Ha Ha you're dead
понеделник, август 02, 2010
Лято е, и в жегата - БИРА
Традиционно writer-ско пиво за разхлаждане. Приема се на обед и вечер (с хранене).
What is the malted liquor,
What gets you drunker quicker,
What comes in bottles or in cans (beer)
Can't get enough of it,(beer)
How we really love it,(beer)
Makes me think I'm a man,(beer)
I can kiss and hug it,(beer)
But I'd rather chug it,(beer)
Fill my belly up to here,(beer)
Golly I adore it,(beer)
Come on dammit pour it,
Do it for me,
Brew it for me,
Feed it to me,
Speed it to me.(beer)
И за да не остана по-назад:
What is the malted liquor,
What gets you drunker quicker,
What comes in bottles or in cans (beer)
Can't get enough of it,(beer)
How we really love it,(beer)
Makes me think I'm a man,(beer)
I can kiss and hug it,(beer)
But I'd rather chug it,(beer)
Fill my belly up to here,(beer)
Golly I adore it,(beer)
Come on dammit pour it,
Do it for me,
Brew it for me,
Feed it to me,
Speed it to me.(beer)
И за да не остана по-назад:
петък, юли 23, 2010
Elderly Woman Behind the Counter in a Small Town
I seem to recognize your face
Haunting, familiar, yet I can't seem to place it
Cannot find the candle of thought to light your name
Lifetimes they're catching up with me
All these changes taking place, I wish I'd seen the place
But no one's ever taken me.
Hearts and thoughts they fade, fade away...
Hearts and thoughts they fade, fade away...
I swear I recognize your breath
Oh, memories like fingerprints are slowly raising
Me, you wouldn't recall, for I'm not my former
It's hard when, you're stuck upon the shelf
I changed by not changing at all, small town predicts my fate
Perhaps that's what no one wants to see
I just want to scream...Hello...
My god its been too long, never dreamed you'd return
But now here you are, and here I am
Hearts and thoughts they fade...away...
Hearts and thoughts they fade...away...
Hearts and thoughts they fade, fade away...
Hearts and thoughts they fade...
понеделник, юли 12, 2010
Blow a Fuse vs It's Oh So Quiet
Betty Hutton vs Bjork
Shhhh, Shhhh
It's, oh, so quiet shh,shh
It's, oh, so still shh,shh
You're all alone shh, shh
And so peaceful until...
You fall in love
Zing boom
The sky up above
Zing boom
Is caving in
Wow bam
You've never been so nuts about a guy
You wanna laugh you wanna cry
You cross your heart and hope to die
'Til it's over and then
Shhh, Shhh
It's nice and quiet
Shhh, Shhh
But soon again
Shhh, Shhh
Starts another big riot
You blow a fuse, zing boom
The devil cuts loose, zing boom
So what's the use, wow bam
Of falling in love
It's, oh, so quiet
It's, oh, so still
You're all alone
And so peaceful until...
You ring the bell, bim bam
You shout and you yell, hi ho ho
You broke the spell
Gee, this is swell you almost have a fit
This guy is "gorge" and I got hit
There's no mistake this is it
'Til it's over and then
It's nice and quiet
Shhh, Shhh
But soon again
Shhh, Shhh
Starts another big riot
You blow a fuse
Zing boom
The devil cuts loose
Zing boom
So what's the use
Wow bam
Of falling in love
The sky caves in
The devil cuts loose
You blow blow blow blow blow your fuse ahhh
When you've fallen in love
Ssshhhhhh...
vs
http://www.youtube.com/watch?v=G1A_uSEjTIQ
Shhhh, Shhhh
It's, oh, so quiet shh,shh
It's, oh, so still shh,shh
You're all alone shh, shh
And so peaceful until...
You fall in love
Zing boom
The sky up above
Zing boom
Is caving in
Wow bam
You've never been so nuts about a guy
You wanna laugh you wanna cry
You cross your heart and hope to die
'Til it's over and then
Shhh, Shhh
It's nice and quiet
Shhh, Shhh
But soon again
Shhh, Shhh
Starts another big riot
You blow a fuse, zing boom
The devil cuts loose, zing boom
So what's the use, wow bam
Of falling in love
It's, oh, so quiet
It's, oh, so still
You're all alone
And so peaceful until...
You ring the bell, bim bam
You shout and you yell, hi ho ho
You broke the spell
Gee, this is swell you almost have a fit
This guy is "gorge" and I got hit
There's no mistake this is it
'Til it's over and then
It's nice and quiet
Shhh, Shhh
But soon again
Shhh, Shhh
Starts another big riot
You blow a fuse
Zing boom
The devil cuts loose
Zing boom
So what's the use
Wow bam
Of falling in love
The sky caves in
The devil cuts loose
You blow blow blow blow blow your fuse ahhh
When you've fallen in love
Ssshhhhhh...
vs
http://www.youtube.com/watch?v=G1A_uSEjTIQ
събота, юли 10, 2010
Моделиране с глина за малчугани
Тъй като осъществих наскоро една от прищевките си, а имено - записах се да уча Предучилищна педагогика - позволявам си да публикувам редактирана част от моя разработка относно работа с природни материали. Идеята за произведението на изкуството по-долу не е моя :), взех я от тук: http://preschool.suite101.com/article.cfm/seasonal_natural_clay_sculpture.
В предучилищна възраст работата с природни материали очарова децата. Повечето от материалите, които се използват са вече познати, но когато поставите на децата задачата за работа с тези материали, те придобиват различно и ново предназначение. Естествените материали дават възможност на децата да придадат нова форма на материалите, които използват, да видят нещо различно в тях. Например, освен че се ядат, оризът и слънчогледовите семки могат да послужат за създаването на апликация. Картофът и семките от диня – за гердан.
Работата с природни материали, развива фината моторика у децата, провокира и развива творческите им умения. Уроци, в които децата моделират с естествени материали като глината (или тесто за моделиране) развиват сензориката и позволяват на децата да се докоснат до природата. Глината е фантастичен материал за работа, тъй като се затопля от допир и може да променя гъвкавостта и състава си докато се оформя. Създаването на различни апликации и пана, на триизмерни форми от глина, развива естетическия усет у децата, дава им възможност да се чувстват като неизменна част от природата.
Чудесен пример за сензорен урок с глина, в който се развива не само фината моторика, но и говора, е поставянето на задача за изработка на скулптура от глина, цветя, листа, клонки или други материали, които могат да се съберат отвън. Тъй като глината може да е нов материал за повечето деца, те ще имат нужда да я изследват известно време. След като на децата се даде шанс да усетят как глината се плъзга между пръстите им и вече са я изтеглили или са я оформили като топка или в друга форма, те могат да използват различни други естествени материали за да създадат тяхното уникално триизмерно произведение на изкуството.
Докато децата моделират можете да се спирате при всяко дете, да коментирате това, което децата правят и да им задавате отворени въпроси, за да им дадете шанс да кажат какво правят и усещат. Например:
* Как усещаш глината, каква е?
* Какво стана с водата в глината?
* Какво мислиш да направиш с глината?
Когато окуражите децата да създадат форма, в която да вмъкнат други естествени материали (например да забодат цветя и клечки, да притиснат миди или камъчета към глината), пак можете да задава въпроси за да предизвикате езиковото развитие у децата:
* Къде преди си виждал мидите?
* От къде набра цветята?
* По какво се различава тази мида от камъчето?
* Къде намери камъчето?
След като децата завършат задачата си, можете да накара децата да споделят защо са избрали да създадат своето творение, да разкажат защо са избрали точно тези обекти, да кажат какво им е било най-приятно докато са моделирали, какви са усещанията от различните материали.
Други полезни линкове (на английски) за работа с глина са:
http://www.kinderart.com/sculpture/
http://www.suite101.com/reference/clay_art_preschool
Примери за неща, които малчуганите в предучилищна възраст могат да направят от глина са:
1) Кактус
За целта е нужно детето да оформи кактус от глина (например бяла самосъхнеща), да забоде бодлите от начупени спагети и накрая да оцвети кактуса си.
2) Вятърно звънче
Оформя се нещо като "паничка" от глина, на която се правят дупките за да се нанижат мъниста, миди, метални пръчици.
3) Фигурки за оцветяване
Глината се разточва и с помощта на формички за сладки се правят фигурки, които после се оцветяват. Забодени на клечка фигурките в последствие стават и за игра (например на театър) и за украса.
Лично мое мнение е, че глината е идеална за игра особено през зимните месеци, когато не се излиза много навън. Стига човек да има въображение, може да направи много неща с нея, а малчуганите искрено се забавляват.
В предучилищна възраст работата с природни материали очарова децата. Повечето от материалите, които се използват са вече познати, но когато поставите на децата задачата за работа с тези материали, те придобиват различно и ново предназначение. Естествените материали дават възможност на децата да придадат нова форма на материалите, които използват, да видят нещо различно в тях. Например, освен че се ядат, оризът и слънчогледовите семки могат да послужат за създаването на апликация. Картофът и семките от диня – за гердан.
Работата с природни материали, развива фината моторика у децата, провокира и развива творческите им умения. Уроци, в които децата моделират с естествени материали като глината (или тесто за моделиране) развиват сензориката и позволяват на децата да се докоснат до природата. Глината е фантастичен материал за работа, тъй като се затопля от допир и може да променя гъвкавостта и състава си докато се оформя. Създаването на различни апликации и пана, на триизмерни форми от глина, развива естетическия усет у децата, дава им възможност да се чувстват като неизменна част от природата.
Чудесен пример за сензорен урок с глина, в който се развива не само фината моторика, но и говора, е поставянето на задача за изработка на скулптура от глина, цветя, листа, клонки или други материали, които могат да се съберат отвън. Тъй като глината може да е нов материал за повечето деца, те ще имат нужда да я изследват известно време. След като на децата се даде шанс да усетят как глината се плъзга между пръстите им и вече са я изтеглили или са я оформили като топка или в друга форма, те могат да използват различни други естествени материали за да създадат тяхното уникално триизмерно произведение на изкуството.
Докато децата моделират можете да се спирате при всяко дете, да коментирате това, което децата правят и да им задавате отворени въпроси, за да им дадете шанс да кажат какво правят и усещат. Например:
* Как усещаш глината, каква е?
* Какво стана с водата в глината?
* Какво мислиш да направиш с глината?
Когато окуражите децата да създадат форма, в която да вмъкнат други естествени материали (например да забодат цветя и клечки, да притиснат миди или камъчета към глината), пак можете да задава въпроси за да предизвикате езиковото развитие у децата:
* Къде преди си виждал мидите?
* От къде набра цветята?
* По какво се различава тази мида от камъчето?
* Къде намери камъчето?
След като децата завършат задачата си, можете да накара децата да споделят защо са избрали да създадат своето творение, да разкажат защо са избрали точно тези обекти, да кажат какво им е било най-приятно докато са моделирали, какви са усещанията от различните материали.
Други полезни линкове (на английски) за работа с глина са:
http://www.kinderart.com/sculpture/
http://www.suite101.com/reference/clay_art_preschool
Примери за неща, които малчуганите в предучилищна възраст могат да направят от глина са:
1) Кактус
За целта е нужно детето да оформи кактус от глина (например бяла самосъхнеща), да забоде бодлите от начупени спагети и накрая да оцвети кактуса си.
2) Вятърно звънче
Оформя се нещо като "паничка" от глина, на която се правят дупките за да се нанижат мъниста, миди, метални пръчици.
3) Фигурки за оцветяване
Глината се разточва и с помощта на формички за сладки се правят фигурки, които после се оцветяват. Забодени на клечка фигурките в последствие стават и за игра (например на театър) и за украса.
Лично мое мнение е, че глината е идеална за игра особено през зимните месеци, когато не се излиза много навън. Стига човек да има въображение, може да направи много неща с нея, а малчуганите искрено се забавляват.
събота, юли 03, 2010
Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
Едно такова никакво ми е, сигурно щото у дома сме болни двама и точно като зазидана между 4 стени се чувствам...
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
Едно такова никакво ми е, сигурно щото у дома сме болни двама и точно като зазидана между 4 стени се чувствам...
петък, юни 25, 2010
Буковски
Обичам да чета разкази. В трамвая, в метрото, по улицата или докато пуша някоя цигара на балкона. Обичам да чета разкази на всевъзможни места по всяко време, когато реша да взема глътка въздух и да се разсея. Допада ми. Не ангажират мисълта ми твърде дълго, бързо свършват и дори да сбъркам страницата после, винаги мога да се върна... Мога да избера сама от къде да започна.
Обичам да чета научно-фантастични разкази. Като тийнейджър много обичах да чета разказите от библиотека Галактика. С удоволствие четях разказите на Рей Бредбъри, както и разказите с неочакван край на Роалд Дал.
Обичам и от онези разкази, които могат да разтърсят съзнанието със своята прямота и откровеност. Разказани на онзи език, на който говорим и ние, макар и да се опитваме да се сдържаме. Харесвам подобен прям и дори циничен изказ от доста години. Когато бях на 17 продавах книги през лятото. Тази работа ми дойде като Манна небесна. Освен че прочетох на един дъх книги, които си бяха точно за годините ми като "Пилето" и "Полет над кукувиче гнездо", намерих и своя любима ниша в литературата. Точно когато бях на 17, точно тогава, у нас бяха започнали да издават автори от битническото поколение, както и Буковски. Буковски ме втрещи с езика си. Тогава нямаше интернет и нямаше как да се подготвя за това, че той е известен с циничния си език. Но ми хареса, много ми хареса тогава и продължавам да го чета и сега. И разказите му, онези кратките, които можеш да прочетеш за 15 минути в метрото или докато чакаш някого за среща, ме карат да си мисля, че животът наистина може да бъде много гаден и самотен... И това че понякога ти се иска да се напиеш май е нещо съвсем нормално. Харесва ми, че Буковски пише за онези, които винаги забравяме, никога не виждаме, подминаваме на улицата, правейки се, че не съществуват, а тях ги има и сега, както ги е имало винаги - и през 50-те, 60-те, 70-те и т.н. години.
От уики:
За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност...”. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”
Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.
Обичам да чета научно-фантастични разкази. Като тийнейджър много обичах да чета разказите от библиотека Галактика. С удоволствие четях разказите на Рей Бредбъри, както и разказите с неочакван край на Роалд Дал.
Обичам и от онези разкази, които могат да разтърсят съзнанието със своята прямота и откровеност. Разказани на онзи език, на който говорим и ние, макар и да се опитваме да се сдържаме. Харесвам подобен прям и дори циничен изказ от доста години. Когато бях на 17 продавах книги през лятото. Тази работа ми дойде като Манна небесна. Освен че прочетох на един дъх книги, които си бяха точно за годините ми като "Пилето" и "Полет над кукувиче гнездо", намерих и своя любима ниша в литературата. Точно когато бях на 17, точно тогава, у нас бяха започнали да издават автори от битническото поколение, както и Буковски. Буковски ме втрещи с езика си. Тогава нямаше интернет и нямаше как да се подготвя за това, че той е известен с циничния си език. Но ми хареса, много ми хареса тогава и продължавам да го чета и сега. И разказите му, онези кратките, които можеш да прочетеш за 15 минути в метрото или докато чакаш някого за среща, ме карат да си мисля, че животът наистина може да бъде много гаден и самотен... И това че понякога ти се иска да се напиеш май е нещо съвсем нормално. Харесва ми, че Буковски пише за онези, които винаги забравяме, никога не виждаме, подминаваме на улицата, правейки се, че не съществуват, а тях ги има и сега, както ги е имало винаги - и през 50-те, 60-те, 70-те и т.н. години.
От уики:
За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност...”. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”
Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.
I Love My Job (The lost Dr. Seuss Poem)
I love my job, I love the pay.
I love it more and more each day.
I love my boss; he is the best.
I love his boss and all the rest.
I love my office and its location.
I hate to have to go on vacation.
I love my furniture, drab and gray,
And the paper that piles up every day.
I love my chair in my padded cell.
There's nothing else I love so well.
I love to work among my peers.
I love their leers and jeers and sneers.
I love my computer and its software;
I hug it often though it don't care.
I love each program and every file,
I try to understand once in a while.
I'm happy to be here, I am, I am;
I'm the happiest slave of my Uncle Sam.
I love this work; I love these chores.
I love the meetings with deadly bores.
I love my job-I'll say it again.
I even love these friendly men,
These men who've come to visit today
In lovely white coats to take me away.
I love my boss; he is the best.
I love his boss and all the rest.
I love my office and its location.
I hate to have to go on vacation.
I love my furniture, drab and gray,
And the paper that piles up every day.
I love my chair in my padded cell.
There's nothing else I love so well.
I love to work among my peers.
I love their leers and jeers and sneers.
I love my computer and its software;
I hug it often though it don't care.
I love each program and every file,
I try to understand once in a while.
I'm happy to be here, I am, I am;
I'm the happiest slave of my Uncle Sam.
I love this work; I love these chores.
I love the meetings with deadly bores.
I love my job-I'll say it again.
I even love these friendly men,
These men who've come to visit today
In lovely white coats to take me away.
събота, юни 19, 2010
Ретроспективно
Днес той става на шест. Ретроспективно в тези шест години научих своите уроци.
1. Мога да бъда силна и да запазвам хладнокръвие в трудни моменти, макар и по-късно да плача някъде скришом.
2. Мога да науча всичко, за което трябва да дам отговор много бързо. От това с какво се храни птицечовката до това какви динозаври е имало и кооолко сложни са имената им.
3. Наистина най-важното нещо на света е да си обичан и да имаш кого да обичаш. Мога да го повтарям до безкрай на малкия човек, защото не е важно колко играчки имаш и колко си богат, важно е че има с кого да споделиш живота си.
4. Научих се да броя до 10 и да бъда търпелива. Разбира се и аз съм припряна понякога.
5. Осъзнах колко е важно да бъдеш магьосник (все пак дядо Коледа обича курабийки и мляко и когато идва да остави подаръците трябва да остави следи). Да си призная магьосничеството и поддържането на илюзията и вълшебството ми доставят огромно удоволствие.
6. Семейството не са само хората с които имаш кръвна връзка. Семейството са най-вече твоите приятели, защото сам ги избираш. Семейството са и онези, които вече ги няма, но с разказите си и спомените ги държим в сърцата си. Така синът ми познава дядото, който никога не е виждал и го обича и пази в сърцето си. Знае че неговата прабаба ме е научила да чета и да пиша и че много я обичам и винаги ще й бъда благодарна за всички знания които ми е дала.
7. Разбрах, че да се учиш да четеш е точно толкова трудно колкото и да се опитваш да научиш някого да чете.
8. Думите имат огромно значение, дори казани на шега могат да докарат някого до истерия.
9. Личният пример е от огромно значение.
10. Когато си родител умората не е оправдание за да седнеш пред телевизора след работа. Родителят е всичко. Той е най-силния и знаещ човек, най-добрия и най-умния, най-свидния.
11. Целувката сутрин и това да дариш с усмивка и две мили думи е изключително позитивен старт на деня.
12. Безпрекословната и истинска обич, в която не даваш за да получиш, а просто даваш, защото от това се чувстваш щастлив е най-красивото нещо, което съм изпитвала до сега.
Има и още, но може би най-важното е, че се научих да обичам от цялото си сърце. Научих, че мога да споделям живота си, да бъда по-малко егоист, но все пак да проявявам егоизъм когато трябва. Научих се да не се вторачвам и да не се давя в обичта си, за да не удавя и детето си в нея...
Честит празник мило мое човече :о)
1. Мога да бъда силна и да запазвам хладнокръвие в трудни моменти, макар и по-късно да плача някъде скришом.
2. Мога да науча всичко, за което трябва да дам отговор много бързо. От това с какво се храни птицечовката до това какви динозаври е имало и кооолко сложни са имената им.
3. Наистина най-важното нещо на света е да си обичан и да имаш кого да обичаш. Мога да го повтарям до безкрай на малкия човек, защото не е важно колко играчки имаш и колко си богат, важно е че има с кого да споделиш живота си.
4. Научих се да броя до 10 и да бъда търпелива. Разбира се и аз съм припряна понякога.
5. Осъзнах колко е важно да бъдеш магьосник (все пак дядо Коледа обича курабийки и мляко и когато идва да остави подаръците трябва да остави следи). Да си призная магьосничеството и поддържането на илюзията и вълшебството ми доставят огромно удоволствие.
6. Семейството не са само хората с които имаш кръвна връзка. Семейството са най-вече твоите приятели, защото сам ги избираш. Семейството са и онези, които вече ги няма, но с разказите си и спомените ги държим в сърцата си. Така синът ми познава дядото, който никога не е виждал и го обича и пази в сърцето си. Знае че неговата прабаба ме е научила да чета и да пиша и че много я обичам и винаги ще й бъда благодарна за всички знания които ми е дала.
7. Разбрах, че да се учиш да четеш е точно толкова трудно колкото и да се опитваш да научиш някого да чете.
8. Думите имат огромно значение, дори казани на шега могат да докарат някого до истерия.
9. Личният пример е от огромно значение.
10. Когато си родител умората не е оправдание за да седнеш пред телевизора след работа. Родителят е всичко. Той е най-силния и знаещ човек, най-добрия и най-умния, най-свидния.
11. Целувката сутрин и това да дариш с усмивка и две мили думи е изключително позитивен старт на деня.
12. Безпрекословната и истинска обич, в която не даваш за да получиш, а просто даваш, защото от това се чувстваш щастлив е най-красивото нещо, което съм изпитвала до сега.
Има и още, но може би най-важното е, че се научих да обичам от цялото си сърце. Научих, че мога да споделям живота си, да бъда по-малко егоист, но все пак да проявявам егоизъм когато трябва. Научих се да не се вторачвам и да не се давя в обичта си, за да не удавя и детето си в нея...
Честит празник мило мое човече :о)
неделя, юни 13, 2010
петък, юни 11, 2010
сряда, май 26, 2010
Младежта и... рока
За мое щастие, синковецът се радва на метъл и рок. С огромно удоволствие му пускам от любимата ми музика и се забавляваме заедно. На Start Wearing Purple (Gogol Bordello) скача като маймуна, пее /каквото е успял да запамети/, прави се че свири на цигулка и твърди, че това е любимата му, не по-скоро е най най-любимата му песен.
На Металика като по-малък си взимаше една детска китара, "свиреше" на нея и викаше "So What" заедно с "Чичко Джеймс". С Антъни (RHCP) си припява "Snow, hey oh" и иска да се научи да свири на китара за да я кара да плаче така, както го прави Джими Хендрикс. На песента на AC/DC /видеото по-долу/ куфя до едно известно време ето така...
После си взе стол и започна да свири на въображаеми барабани :)).
Кеф голям - с малък рокаджия у дома купонът никога не свършва.
На Металика като по-малък си взимаше една детска китара, "свиреше" на нея и викаше "So What" заедно с "Чичко Джеймс". С Антъни (RHCP) си припява "Snow, hey oh" и иска да се научи да свири на китара за да я кара да плаче така, както го прави Джими Хендрикс. На песента на AC/DC /видеото по-долу/ куфя до едно известно време ето така...
После си взе стол и започна да свири на въображаеми барабани :)).
Кеф голям - с малък рокаджия у дома купонът никога не свършва.
сряда, май 19, 2010
петък, май 14, 2010
сряда, май 12, 2010
Sea of Love
Sea of Love е написана от John Phillip Baptiste (известен като Phil Phillips) и George Khoury. Песента издадена през 1959 стига #1 в Билборд класацията в САЩ за ритъм и блус и #2 в Билборд класацията Hot 100. Във Великобритания Marty Wilde прави кавър на песента и версията на Phillips не успява да влезе във великобританските класации изобщо. Това е първият и последен top 40 хит на Phillips.
Правени са много кавъри на песента, версията на The Honeydrippers, стига трето място в Билборд класацията Hot 100 и номер 1 в класацията Adult Contemporary през 1984. През 1989, Tom Waits придава на песента по-тъмна нотка за саундтрака към филма на Harold Becker "Sea of Love", в който играят Al Pacino и Ellen Barkin. По-късно (2006г) Waits включва песента в колекцията си Orphans: Brawlers, Bawlers & Bastards. "Sea of Love" успява да влезе в класациите Top 40 още един единствен път, когато Del Shannon я извежда до 33-то място през 1981.
/Източник: уикипедия/
Песента не блести с текста си, но мелодията от кавърът на Том Уейтс е доста блусарска и на мен изключително много ми допада.
Come with me my love to the sea
The sea of love
I want to tell you
How much I love you
I'm drowning in a sea of love
Do you remember the night we met?
That's the night I knew you were my pet
I want to tell you
How much I love you
I'm drowning in a sea of love
Come with me to the sea
Правени са много кавъри на песента, версията на The Honeydrippers, стига трето място в Билборд класацията Hot 100 и номер 1 в класацията Adult Contemporary през 1984. През 1989, Tom Waits придава на песента по-тъмна нотка за саундтрака към филма на Harold Becker "Sea of Love", в който играят Al Pacino и Ellen Barkin. По-късно (2006г) Waits включва песента в колекцията си Orphans: Brawlers, Bawlers & Bastards. "Sea of Love" успява да влезе в класациите Top 40 още един единствен път, когато Del Shannon я извежда до 33-то място през 1981.
/Източник: уикипедия/
Песента не блести с текста си, но мелодията от кавърът на Том Уейтс е доста блусарска и на мен изключително много ми допада.
Come with me my love to the sea
The sea of love
I want to tell you
How much I love you
I'm drowning in a sea of love
Do you remember the night we met?
That's the night I knew you were my pet
I want to tell you
How much I love you
I'm drowning in a sea of love
Come with me to the sea
вторник, април 20, 2010
Зелено
Сигурно е заради влагата там, не зная. Но наистина е страшно зелено и на мен много ми хареса. Въздухът в градчето, в което живее сестра ми е чист и никак не е прашен. Дрехите не се цапат така както в София, да не говорим за обувките и да повторя - там е много, много зелено. Има и много чайки - чистачи се явяват явно, защото колкото повече боклук има - толкова по-голяма става популацията на чайките. Има и нахални патици, уж са диви, а като те видят че се храниш и че имаш нещо в ръцете си, се бутат при теб и просят...
Вярно че като пристигнах от влагата ме тръшнаха едни лоши и проклети ставни болки, та по едно време си мислех че съм се сбабичосала. Между другото, като казах на сина ми че се чувствам като бабичка, той ми се накара едно хубаво :). С малко нурофен се пооправих, а като пекна и едно слънце (да му се ненарадваш направо) престанаха да ме болят ставите и се почувствах значително по-добре.
Зеленото е в Англия :). Малко зелени снимки:
Вярно че като пристигнах от влагата ме тръшнаха едни лоши и проклети ставни болки, та по едно време си мислех че съм се сбабичосала. Между другото, като казах на сина ми че се чувствам като бабичка, той ми се накара едно хубаво :). С малко нурофен се пооправих, а като пекна и едно слънце (да му се ненарадваш направо) престанаха да ме болят ставите и се почувствах значително по-добре.
Зеленото е в Англия :). Малко зелени снимки:
понеделник, април 19, 2010
Paul Weller - You do something to me
You Do Something To Me
You do something to me
Something deep inside
I'm hanging on the wire
For love I'll never find
You do something wonderful
Then chase it all away
Mixing my emotions
That throws me back again
Hanging on the wire, yeah
I'm waiting for the change
I am dancing through the fire
Just to catch a flame to feel real again
You do something to me
Somewhere deep inside
Hoping to get close to
A peace I cannot find
Dancing through the fire yeah
Just to catch a flame
Just to get close to
Just close enough to tell you that
You do something to me
Something deep inside
You do something to me
Something deep inside
I'm hanging on the wire
For love I'll never find
You do something wonderful
Then chase it all away
Mixing my emotions
That throws me back again
Hanging on the wire, yeah
I'm waiting for the change
I am dancing through the fire
Just to catch a flame to feel real again
You do something to me
Somewhere deep inside
Hoping to get close to
A peace I cannot find
Dancing through the fire yeah
Just to catch a flame
Just to get close to
Just close enough to tell you that
You do something to me
Something deep inside
петък, април 02, 2010
МИЛЧО ЛЕВИЕВ & Generations’ dialogue
МИЛЧО ЛЕВИЕВ & Generations’ dialogue
Sofia Live Club
София
България
МИЛЧО ЛЕВИЕВ - проект Generations’ dialogue Билети
четвъртък, 8. апр 2010, 21:00
Sofia Live Club, София, България
Информация
SOFIA LIVE CLUB, ЛЯТНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ И НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПРЕДСТАВЯТ
МИЛЧО ЛЕВИЕВ
/пиано/
Generations’ dialogue
Владимир Михайлов /контрабас/ и Николай Бакалов /ударни инструменти/
На 08.04.2010, 21.00 часа, брилянтният SOFIA LIVE CLUB ще Ви представи проекта „ GENERATIONS’ DIALOGUE ”.
В програмата – авторски композиции и джаз стандарти Милчо Левиев, пианистът и композиторът, покорил света на джаза, когото Дон Елис нарече „...Тhe Godfather of Balkan jazz”, прехвърля мост между поколенията.
Не само от години разкрива тайните на импровизацията на млади музиканти в ежегодните си Майсторски класове в Нов Български Университет и в обособената Лятна музикална академия, но и подава ръка на най-талантливите си студенти като негови партньори на голямата сцена.
Такива именно са Владимир Михайлов и Николай Бакалов – млади музиканти със свой облик и професионално развитие.
Творческото предизвикателство на сцената и различната гледна точка стои в основата на проекта Generations’ dialogue.
Влади Михайлов свири на контрабас, баскитара, виола и пиано. Завършва Националната музикална академия. Многократно участва в Майсторските класове по джаз импровизация на проф. д-р Милчо Левиев към Нов Български Университет. Като солист в много групи (“Суинг Режим”, “Джаз трио +Х”, “Lilly of the west”) взима участие в различни фестивали и събития. През годините участва като басист в редица формации – “Джаз трио+Х”, “Коза Мостра”, “Йо-Йо”. Участва в студийни проекти с български и чужди музиканти .
Николай Бакалов завършва средното си образование в САЩ, след което се завръща в България, за да следва музика в НБУ. През 2005-та участва в Майсторски клас по джаз импровизации на проф. Милчо Левиев. През 2008-ма гостува на Първия Международен Бразилски Културен Фестивал като музикант и помощник на Клаудио Крон – виден бразилски перкусионист.
Повече: http://www.eventim.bg/portal/bg/concerts/jazz/generations_dialogue/69477/
понеделник, март 15, 2010
Рибешки му работи
Миналата година по същото време писах достатъчно за моите два специални и най-мои си дни в годината. Тази година тези дни бяха малко по-особени за мен.
Синът ми вече осъзнава какво е да празнуваш рожден ден и се вълнува изключително много за моя ден. Толкова много, че в петък казал на приятелите си в градината и на госпожата, че имам рожден ден в неделя и че иска да ми подари бижуто, което в момента майсторят. Бижутата за майките ги правят от глина и учителката му е казала, че ще е готово в понеделник. Видях че е леко разочарован и бързо го успокоих, че празнувам и в понеделник. "Как така имаш два рождени дни?!" попита ме учудено малкият. "Ами така - решила съм да излязла от баба ти почти в полунощ." отвърнах аз.
Кеф голям - в неделя сутринта освен с репликите "Честит рожден ден, мамо! Много те обичам." съпроводени с катерене по мен, мачкане, боричкане и целуване, получавам приказен смс - стих от Катето - моя много обична приятелка, с която сме израстнали заедно. Цитирам:
"Рано, рано сутринта
Слънчо весело огря
на Ита босата пета.
Гъдна я с лъчите нежно
И й тихо занарежда:
"Хайде мила, ставай вече,
че във нуни се увлече,
личицето на чешмичка,
го напръскай със водичка,
премени се,
завърти се,
после с гребена вчеши се.
Беж с усмивката напред,
че отвънка чакат ред
вече твоите другари,
със подаръци, фанфари
и с честитки на уста -
да е здрава и честита,
нашата обична Ита".
Последваха обаждания, чудесии и планове за деня. Майка ми и Йоан излязоха "по тяхна си работа" и се върнаха със страхотен букет. От същата моя обична приятелка получих супер вкусна и калорична торта. По-късно излязохме на разходка и след като слънцето се скри и задуха леден вятър, намръзнали се прибрахме на топло у дома. Чакахме гости - по-добрата ми половина и детенцето му. Получи се скромно домашно празненство, с най-близките ми хора.
А днес, на втория ми специален мой си ден, освен многото поздравления, получих и прекрасен рибок от много добрата ми и обична Яна. Рибокът е мъжка бета (бойна рибка). Синя, с малко червено на опашката. Ще си я гледам с много любов и ще се грижа добре за него. Мисля да го кръстя RC (хората запознати с т.нар. software release life cycle, ще разберат играта на думи). Рибокът ще трябва да изпълнява функция на мой успокоител в офиса и освен това сега Юпитер бил в риби (каквото и да значи това).
Синът ми вече осъзнава какво е да празнуваш рожден ден и се вълнува изключително много за моя ден. Толкова много, че в петък казал на приятелите си в градината и на госпожата, че имам рожден ден в неделя и че иска да ми подари бижуто, което в момента майсторят. Бижутата за майките ги правят от глина и учителката му е казала, че ще е готово в понеделник. Видях че е леко разочарован и бързо го успокоих, че празнувам и в понеделник. "Как така имаш два рождени дни?!" попита ме учудено малкият. "Ами така - решила съм да излязла от баба ти почти в полунощ." отвърнах аз.
Кеф голям - в неделя сутринта освен с репликите "Честит рожден ден, мамо! Много те обичам." съпроводени с катерене по мен, мачкане, боричкане и целуване, получавам приказен смс - стих от Катето - моя много обична приятелка, с която сме израстнали заедно. Цитирам:
"Рано, рано сутринта
Слънчо весело огря
на Ита босата пета.
Гъдна я с лъчите нежно
И й тихо занарежда:
"Хайде мила, ставай вече,
че във нуни се увлече,
личицето на чешмичка,
го напръскай със водичка,
премени се,
завърти се,
после с гребена вчеши се.
Беж с усмивката напред,
че отвънка чакат ред
вече твоите другари,
със подаръци, фанфари
и с честитки на уста -
да е здрава и честита,
нашата обична Ита".
Последваха обаждания, чудесии и планове за деня. Майка ми и Йоан излязоха "по тяхна си работа" и се върнаха със страхотен букет. От същата моя обична приятелка получих супер вкусна и калорична торта. По-късно излязохме на разходка и след като слънцето се скри и задуха леден вятър, намръзнали се прибрахме на топло у дома. Чакахме гости - по-добрата ми половина и детенцето му. Получи се скромно домашно празненство, с най-близките ми хора.
А днес, на втория ми специален мой си ден, освен многото поздравления, получих и прекрасен рибок от много добрата ми и обична Яна. Рибокът е мъжка бета (бойна рибка). Синя, с малко червено на опашката. Ще си я гледам с много любов и ще се грижа добре за него. Мисля да го кръстя RC (хората запознати с т.нар. software release life cycle, ще разберат играта на думи). Рибокът ще трябва да изпълнява функция на мой успокоител в офиса и освен това сега Юпитер бил в риби (каквото и да значи това).
понеделник, март 01, 2010
Aerosmith - Blind Man
I took a course in hallelujah
I went to night school for the blues
I took some stuff they said would cool ya
but nothing seemed to light my fuse
But it's all in the past
like a check that's in the mail
she was a tall whiskey glass
I was an old hound dog that just loved to chase his tail
Until I met a blind man
who taught me how to see
A blind man
who could change night into day
And if I can
I'm gonna make you come with me
Because here comes the sun and we'll be chasing all the cloudsaway
I've had some lovers like a joy ride
some things are never what they seem
my heaven's turned into a landslide
I thank God I woke up from the dream
I met a blind man
who taught me how to see
A blind man
who could change night into day
And if I can
I'm gonna make you come with me
Because here comes the sun and we'll be chasing all the clouds
The way bees chase honey
and drink all the flowers dry
we'll be saving us a little money
and if that don't do it, yeah, I know the reason why
Don't make no sense lightin' candles
there's too much moonlight in our eyes
I met a blind man
who taught me how to see
A blind man
who could change night into day
And if I can
I'm gonna make you come with me
Because here comes the sun
ain't no surprise
ain't no doubt about it
gonna open up your eyes
петък, февруари 12, 2010
Преместване
в нов офис... След 5 години в един "дом" установявам, че да се местиш не е най-веселото нещо на света. Ще ми липсват магазините, книжарницата, парка в който често се разхождахме и също така в който често си правехме обедни пикници...
Тъжно е донякъде.
Тъжно е донякъде.
петък, януари 29, 2010
When You Are Old
When you are old and grey and full of sleep,
And nodding by the fire, take down this book,
And slowly read, and dream of the soft look
Your eyes had once, and of their shadows deep;
How many loved your moments of glad grace,
And loved your beauty with love false or true,
But one man loved the pilgrim Soul in you,
And loved the sorrows of your changing face;
And bending down beside the glowing bars,
Murmur, a little sadly, how Love fled
And paced upon the mountains overhead
And hid his face amid a crowd of stars.
William Butler Yeats
And nodding by the fire, take down this book,
And slowly read, and dream of the soft look
Your eyes had once, and of their shadows deep;
How many loved your moments of glad grace,
And loved your beauty with love false or true,
But one man loved the pilgrim Soul in you,
And loved the sorrows of your changing face;
And bending down beside the glowing bars,
Murmur, a little sadly, how Love fled
And paced upon the mountains overhead
And hid his face amid a crowd of stars.
William Butler Yeats
вторник, януари 05, 2010
сряда, декември 16, 2009
Желание
На малкото ми човече
Аз искам да остана винаги на пет!
И искам никога да не порасна.
Сега мога да съм пилот на самолет,
Зоро, Спайдърмен, или гормит ужасен.
Аз искам винаги да съм на пет!
А ти да бъдеш вечно млада.
Всеки ден да мога играя с теб,
И да се борим за шоколада.
Аз искам никога да не порасна,
защото детството криле ми дава.
Но времето минава бясно,
И крилете бързичко подрязва.
Аз искам да съм си дете,
макар да зная, че е невъзможно.
Дано животът детското у мен не окраде,
Дано времето все пак за малко да поспре.
Аз искам да остана винаги на пет!
И искам никога да не порасна.
Сега мога да съм пилот на самолет,
Зоро, Спайдърмен, или гормит ужасен.
Аз искам винаги да съм на пет!
А ти да бъдеш вечно млада.
Всеки ден да мога играя с теб,
И да се борим за шоколада.
Аз искам никога да не порасна,
защото детството криле ми дава.
Но времето минава бясно,
И крилете бързичко подрязва.
Аз искам да съм си дете,
макар да зная, че е невъзможно.
Дано животът детското у мен не окраде,
Дано времето все пак за малко да поспре.
Janis Joplin - A woman left lonely
A woman left lonely will soon grow tired of waiting,
She'll do crazy things, yeah, on lonely occasions.
A simple conversation for the new men now and again
Makes a touchy situation when a good face come into your head.
And when she gets lonely, she's thinking 'bout her man,
She knows he's taking her for granted, yeah yeah,
Honey, she doesn't understand, no no no no!
Well, the fevers of the night, they burn an unloved woman
Yeah, those red-hot flames try to push old love aside.
A woman left lonely, she's the victim of her man, yes she is.
When he can't keep up his own way, good Lord,
She's got to do the best that she can, yeah!
A woman left lonely, Lord, that lonely girl,
Lord, Lord, Lord!
She'll do crazy things, yeah, on lonely occasions.
A simple conversation for the new men now and again
Makes a touchy situation when a good face come into your head.
And when she gets lonely, she's thinking 'bout her man,
She knows he's taking her for granted, yeah yeah,
Honey, she doesn't understand, no no no no!
Well, the fevers of the night, they burn an unloved woman
Yeah, those red-hot flames try to push old love aside.
A woman left lonely, she's the victim of her man, yes she is.
When he can't keep up his own way, good Lord,
She's got to do the best that she can, yeah!
A woman left lonely, Lord, that lonely girl,
Lord, Lord, Lord!
петък, декември 11, 2009
Мхм
Пак за книги.
Този път за книгите на Рей Клуун - "Отива една жена при лекаря" и "Без нея".
Признавам си, че в първия момент когато видях "Отива една жена при лекаря" и прегледах резюмето на гърба, ме побиха тръпки. Причината е проста - всяка една жена е застрашена от тази коварна болест и историите свързани с рак са доста болезнени, тъжни и отчайващи. На всичкото отгоре по онова време точно си бях записала поредния час за мамолог и си казах, че точно в момента нямам нужда да чета това... След време прочетох мнението на Бу в блога й и реших, че ще си взема книгата.
Речено-сторено. Прочетох книгата на един дъх и изобщо не ми се стори отчайваща. Да - болезнена е, да - има смърт, но книгата е истинска, искрена и завладяваща. Дадох си сметка, че въпросите, които Клуун си задава след като жена му се разболява са онези - моите въпроси, които и аз си задавах след като баща ми се разболя. През цялото време имах чувството че изживявам онези последни години на семейството заедно с тях - плачеш, смееш се, ядосваш се и обичаш. Обичаш до болка.
Когато излезе втората книга "Без нея" я купих веднага. Очаквах отново да намеря частица от себе си в нея... И този път успях. Самотното родителство не ми е чуждо, не ми е чуждо и желанието да закопаеш болката дълбоко в себе си, да я потиснеш, да не си позволиш да страдаш. И тази книга завладява с откровеността си, с директния език и най-вече с историята на един мъж, който търси пътя към себе си, дъщеря си и любовта.
П.С. Сайтовете на книгите:
Отива една жена при лекаря
Без нея
Този път за книгите на Рей Клуун - "Отива една жена при лекаря" и "Без нея".
Признавам си, че в първия момент когато видях "Отива една жена при лекаря" и прегледах резюмето на гърба, ме побиха тръпки. Причината е проста - всяка една жена е застрашена от тази коварна болест и историите свързани с рак са доста болезнени, тъжни и отчайващи. На всичкото отгоре по онова време точно си бях записала поредния час за мамолог и си казах, че точно в момента нямам нужда да чета това... След време прочетох мнението на Бу в блога й и реших, че ще си взема книгата.
Речено-сторено. Прочетох книгата на един дъх и изобщо не ми се стори отчайваща. Да - болезнена е, да - има смърт, но книгата е истинска, искрена и завладяваща. Дадох си сметка, че въпросите, които Клуун си задава след като жена му се разболява са онези - моите въпроси, които и аз си задавах след като баща ми се разболя. През цялото време имах чувството че изживявам онези последни години на семейството заедно с тях - плачеш, смееш се, ядосваш се и обичаш. Обичаш до болка.
Когато излезе втората книга "Без нея" я купих веднага. Очаквах отново да намеря частица от себе си в нея... И този път успях. Самотното родителство не ми е чуждо, не ми е чуждо и желанието да закопаеш болката дълбоко в себе си, да я потиснеш, да не си позволиш да страдаш. И тази книга завладява с откровеността си, с директния език и най-вече с историята на един мъж, който търси пътя към себе си, дъщеря си и любовта.
П.С. Сайтовете на книгите:
Отива една жена при лекаря
Без нея
сряда, декември 09, 2009
вторник, декември 08, 2009
пред Коледно
В очакване стареца с еленския му впряг,
Снежко весел ще направим.
От бял картон, а не от сняг.
Че снегът не идва още и май ни е забравил.
Снежко със картонен нос,
метла от лентички нарязани.
Очи от копчета - като абанос
и усмивчица с флумастер отбелязана.
Картоненият снежко поне не се топи
И можем на топло да го пазим.
За снега бленуван малко ще потърпим
Коледното настроение в сърцата ще опазим.
Елхата и дома в червено украсихме
И сложихме най-красивите покривки
Чорапите на камината със смях окачихме
Готови сме, макар без сняг,
чакаме те, Коледо, с усмивка.
Снежко весел ще направим.
От бял картон, а не от сняг.
Че снегът не идва още и май ни е забравил.
Снежко със картонен нос,
метла от лентички нарязани.
Очи от копчета - като абанос
и усмивчица с флумастер отбелязана.
Картоненият снежко поне не се топи
И можем на топло да го пазим.
За снега бленуван малко ще потърпим
Коледното настроение в сърцата ще опазим.
Елхата и дома в червено украсихме
И сложихме най-красивите покривки
Чорапите на камината със смях окачихме
Готови сме, макар без сняг,
чакаме те, Коледо, с усмивка.
събота, декември 05, 2009
Джази тон - музика на живо за почитателите на джаза
На 8 декември всички, които се чудят къде да отидат, могат да се чувстват поканени в новия джаз клуб - South Park Jazz Club.
Ще чуете формация "Мария Бръчкова квартет" в състав: Мария Бръчкова - вокал, Пламен Ибишев - китара, Ники Бакалов - барабани и Влади Михайлов - контрабас.
Адресът на клуба е бул. "Витоша" 180, срещу бившето кино Петър Берон. Начало - 21 часа. Телефонът за резервации е 0884 693 784.
В програмата - Чарли Паркър, Телониъс Мънк, Сони Ролинс, Майлс Дейсвис...
Присъствието на всички желаещи - задължително!
Ще чуете формация "Мария Бръчкова квартет" в състав: Мария Бръчкова - вокал, Пламен Ибишев - китара, Ники Бакалов - барабани и Влади Михайлов - контрабас.
Адресът на клуба е бул. "Витоша" 180, срещу бившето кино Петър Берон. Начало - 21 часа. Телефонът за резервации е 0884 693 784.
В програмата - Чарли Паркър, Телониъс Мънк, Сони Ролинс, Майлс Дейсвис...
Присъствието на всички желаещи - задължително!
петък, декември 04, 2009
вторник, ноември 24, 2009
Събирам внимателно и с много любов
книги за музиканти, които харесвам. И внимателно подбирам тези книги - няма да се хвърля на каквото и да е.
Тази страст у мен я запали сестра ми, която след като замина да живее в Обединеното Кралство. След като години наред й надувах главата с Break on Through, Crystal Ship, Moonlight Drive, The Celebration of the Lizard и пр. песни на the Doors, за един от рождените ми дни ми донесе страхотна книга, в която са събрани историите зад всяка тяхна песен (Moonlight Drive - the Story Behind Every Doors' Song).
При следващото си идване ми донесе Wild Child (Life with Jim Morrison) от Линда Ашкрофт. Книгата в действителност е много интересна, показва романтичната и чувствителна страна на Морисън, но историята според мен е фикция. Линда е никому известна, хората които биха могли да потвърдят съществуването на връзката им, са или умрели или по онова време са били толкова надрусани, че нищо не си спомнят. Подаръците, които Джим й е направил са заминали при обир... Дамата може да е добър писател, но на фантазии :).
След сдобиването ми с горепосочените книги последва дълъг застой. След време обаче успях да се сдобия с два прекрасни екземпляра на музикална тематика на български. Едната книга е за Морисън, а другата - за Хендрикс. Прочетох ги на един дъх! Докато Хендрикс е бил значително скромен човечец, Морисън за мен е бил абсолютна откачалка. Въпреки това, продължавам да го харесвам, разбира се. Всеки гений има своите ненормалности :).
По-късно заминах за 2 седмици в командировка в САЩ, от където си донесох три книги, две от които пак за Морисън и Хендрикс. Scrapbooks, в които има копия от техни текстове и писма, написани на ръка - толкова умело напечатани, че в първия момент като видях едно от писмата реших, че някой си го е забравил в книгата. Третата книга е за Пинк Флойд. Колекцията растеше! У дома си купих книгата за Цепелин (Чукът на Боговете), а един от подаръците за рождените ми дни бе "Легенди на Рока". Супер готино, нали?!
Последната ми продобивка е "Белези" /Scar Tissue/ - автобиографията на Антъни Кийдис. Излиза у нас 5 години след като е издадена в САЩ. Но все едно - изключително леко е написана. Чете се бързо и много увлича. Можеш да плачеш и да се смееш. По-различна е от онова, което бях чела до сега. Фокусът е почти изцяло върху живота на Антъни, а не върху групата, което на мен ми допадна. Така де - ако исках да чета за RHCP щях да си купя книга за тях, а не за вокала им. И четейки книгата, през цялото време се чудех как е успял да оживее този човек, след като започва да се друса едва на 11. Какъв ли е този невероятен късмет или хъс, който го задържа жив след всичките му опасни приключения по време на кокаино-хероиновото пътуване към трезвеността...
Тази страст у мен я запали сестра ми, която след като замина да живее в Обединеното Кралство. След като години наред й надувах главата с Break on Through, Crystal Ship, Moonlight Drive, The Celebration of the Lizard и пр. песни на the Doors, за един от рождените ми дни ми донесе страхотна книга, в която са събрани историите зад всяка тяхна песен (Moonlight Drive - the Story Behind Every Doors' Song).
При следващото си идване ми донесе Wild Child (Life with Jim Morrison) от Линда Ашкрофт. Книгата в действителност е много интересна, показва романтичната и чувствителна страна на Морисън, но историята според мен е фикция. Линда е никому известна, хората които биха могли да потвърдят съществуването на връзката им, са или умрели или по онова време са били толкова надрусани, че нищо не си спомнят. Подаръците, които Джим й е направил са заминали при обир... Дамата може да е добър писател, но на фантазии :).
След сдобиването ми с горепосочените книги последва дълъг застой. След време обаче успях да се сдобия с два прекрасни екземпляра на музикална тематика на български. Едната книга е за Морисън, а другата - за Хендрикс. Прочетох ги на един дъх! Докато Хендрикс е бил значително скромен човечец, Морисън за мен е бил абсолютна откачалка. Въпреки това, продължавам да го харесвам, разбира се. Всеки гений има своите ненормалности :).
По-късно заминах за 2 седмици в командировка в САЩ, от където си донесох три книги, две от които пак за Морисън и Хендрикс. Scrapbooks, в които има копия от техни текстове и писма, написани на ръка - толкова умело напечатани, че в първия момент като видях едно от писмата реших, че някой си го е забравил в книгата. Третата книга е за Пинк Флойд. Колекцията растеше! У дома си купих книгата за Цепелин (Чукът на Боговете), а един от подаръците за рождените ми дни бе "Легенди на Рока". Супер готино, нали?!
Последната ми продобивка е "Белези" /Scar Tissue/ - автобиографията на Антъни Кийдис. Излиза у нас 5 години след като е издадена в САЩ. Но все едно - изключително леко е написана. Чете се бързо и много увлича. Можеш да плачеш и да се смееш. По-различна е от онова, което бях чела до сега. Фокусът е почти изцяло върху живота на Антъни, а не върху групата, което на мен ми допадна. Така де - ако исках да чета за RHCP щях да си купя книга за тях, а не за вокала им. И четейки книгата, през цялото време се чудех как е успял да оживее този човек, след като започва да се друса едва на 11. Какъв ли е този невероятен късмет или хъс, който го задържа жив след всичките му опасни приключения по време на кокаино-хероиновото пътуване към трезвеността...
Абонамент за:
Коментари (Atom)
Абонирайте се за
Публикации
Всички коментари