Събирам внимателно и с много любов

книги за музиканти, които харесвам. И внимателно подбирам тези книги - няма да се хвърля на каквото и да е.

Тази страст у мен я запали сестра ми, която след като замина да живее в Обединеното Кралство. След като години наред й надувах главата с Break on Through, Crystal Ship, Moonlight Drive, The Celebration of the Lizard и пр. песни на the Doors, за един от рождените ми дни ми донесе страхотна книга, в която са събрани историите зад всяка тяхна песен (Moonlight Drive - the Story Behind Every Doors' Song).

При следващото си идване ми донесе Wild Child (Life with Jim Morrison) от Линда Ашкрофт. Книгата в действителност е много интересна, показва романтичната и чувствителна страна на Морисън, но историята според мен е фикция. Линда е никому известна, хората които биха могли да потвърдят съществуването на връзката им, са или умрели или по онова време са били толкова надрусани, че нищо не си спомнят. Подаръците, които Джим й е направил са заминали при обир... Дамата може да е добър писател, но на фантазии :).

След сдобиването ми с горепосочените книги последва дълъг застой. След време обаче успях да се сдобия с два прекрасни екземпляра на музикална тематика на български. Едната книга е за Морисън, а другата - за Хендрикс. Прочетох ги на един дъх! Докато Хендрикс е бил значително скромен човечец, Морисън за мен е бил абсолютна откачалка. Въпреки това, продължавам да го харесвам, разбира се. Всеки гений има своите ненормалности :).

По-късно заминах за 2 седмици в командировка в САЩ, от където си донесох три книги, две от които пак за Морисън и Хендрикс. Scrapbooks, в които има копия от техни текстове и писма, написани на ръка - толкова умело напечатани, че в първия момент като видях едно от писмата реших, че някой си го е забравил в книгата. Третата книга е за Пинк Флойд. Колекцията растеше! У дома си купих книгата за Цепелин (Чукът на Боговете), а един от подаръците за рождените ми дни бе "Легенди на Рока". Супер готино, нали?!

Последната ми продобивка е "Белези" /Scar Tissue/ - автобиографията на Антъни Кийдис. Излиза у нас 5 години след като е издадена в САЩ. Но все едно - изключително леко е написана. Чете се бързо и много увлича. Можеш да плачеш и да се смееш. По-различна е от онова, което бях чела до сега. Фокусът е почти изцяло върху живота на Антъни, а не върху групата, което на мен ми допадна. Така де - ако исках да чета за RHCP щях да си купя книга за тях, а не за вокала им. И четейки книгата, през цялото време се чудех как е успял да оживее този човек, след като започва да се друса едва на 11. Какъв ли е този невероятен късмет или хъс, който го задържа жив след всичките му опасни приключения по време на кокаино-хероиновото пътуване към трезвеността...