Това е нещо, което писах в 11-ти клас. Бяха ни дали задача да пишем за любимия си чуждестранен поет. Е, аз писах за Висоцки, защото той е един от моите любими поети, докосващи сърцето.
Източници, за написаното:
"Вл. Висоцки - Поет с Китара" - Добромир Тонев, Любомир Левчев, Любен Георгиев, Зафер Галибов
"Висоцки - человек, поет, актер" - д-р филологически науки Ю.А.Андреев и И.Н. Богуславский
"Владимир, или прерванний полет" - Марина Влади
"На Большом каретном" - А.Б. Утевский
Роден е в Москва на 25.01.1938г. Започнал е да пише стихове още като ученик, а да ги изпълнява в съпровод на китара като студент. Като десетокласник е посещавал драматичния кръжок, ръководен от В. Богомилов - актьор от МХАТ. Отначало, след като завършва основното си обарзование, се записва да учи инжинерностроителния институт "Куйбишев". Но го напуска още след първия семестър при сблъсъка си с математиката. Разбира, че мястото му е другаде. Подготвя се добре и постъпва в театралната студия "Вл. И. Немирович-Данченко" при МХАТ - едно от най-реномираните висши учебни заведения за актьори и режисьори. Негови преподаватели там са Павел Масалски иАлександър Комисаров. Завършил театралното си образование през 1960г., той работи три сезона в театър "Пушкин" и в Московския театър на миниатюрата, но без да получи основна роля.
Като се запознава със запланирания репертоар за две-три години, Вл. Висоцки разбира от главния режисьор Борис Равенских, че в театър "Пушкин" не се очертават особени перспективи за него. Напуска, прехвърля се в театъра на миниатюрата, където условията са по-добри, поставят се повече спектакли, работят се представления на студийни начала, на младите се гледа по-благосклонно. Може би Висоцки е щял да се задържи за повече време в тази трупа, ако през 1964г. не се беше случило едно изключително събитие - създава се новаторския театър "Таганка". Висоцки много бързо се превръща в един от най-първите му солисти. Но освен в театъра, той има и много роли в киното. Играе във филмите "Служили двама другари", "Вертикал", "Господар на тайгата", "Кратки срещи", "Война под покривите", "Синовете отиват на бой" и др. В много от тях Висоцки изпълнява свои песни. Пял е в спектакли като "Добрият човек от Сечуан", "Десет дни, които разтърсиха света", "Хамлет" и други. Пял е и и звън сцената - по естради, с повод и без повод, пред огромни множества или приятелски компании. Песенният му репертоар също е извънредно богат. Той включва и лирически миниатюри в бавен темп, наситени с много доброта и поезия и сатирични изблици изискващи резки тонове и военни теми, разработени с овладяна, но пулсираща печал и песни с много динамика и напрежение.
В песните на Володя с почти фолклорна достоверност говори днешният млад човек - дързък и предизвикателен, непукист и волнодумец. Поетът е един от най-нетърпеливите творци на своето време. Неговият нравствен максимализъм го прави непримирим със злото. В песента "Аз не обичам" той е изброил какво мрази: от хладният цинизъм до насилието и безсилието; от ситата увереност до подлия страх. И още: когато някой чете писмата ти надничайки през рамото ти; когато е забравена думата "чест" или е превърната в "прах в очите", когато бият невинни или нахлуват в душата ти; когато плюят в нея. Отделни стихове Висоцки изпълнява в различни варианти, но без да остави съмнение че би защитил правдата, би се застъпил за онеправдания, набедения слаб човек.
Тази му позиция, изразена в много стихове, яростната му непримиримост към всичко угнетително, към всеки сезон, в който не се пеят весели песни, го сблъсква в ежедневни конфликти с мнителните педанти. Но този активен обществен критицизъм допада на масовия зрител и слушател с категоричността си, с величествените морални норми, които изповядва.
Владимир Висоцки винаги е държал песните му да бъдат правилно разбрани. Затова при публични излизания той почти винаги ги е съпровождал с кратък коментар. За "Песента за летеца" например, той казва, че тя се отнася за приятеля на човека от чието име пее. Написал я е към спектакъла "Звезди за лейтенанта". По този начин той предразполагал публиката към песента, улеснявал е нейното възприемане.
Песните на Висоцки са насочени директно към съвестта на съвременника. Често неговият стих пронизва съзнанието, шокира и предизвиква моментно вцепенение; той може да провокира баналното - онова, с което сме си свикнали. Но докато цяла Русия пее неговите песни, някои са се осмелили да отправят обвинения, че Висоцки търси евтина популярност, че спекулира с настроенията на неориентираните, че се е превърнал в кумир на нехранимайковците. Дори и след смъртта му се е появила статийка на "поет", в която Висоцки е представен като съчинител на грамадно количество груби текстове, лирическият му герой бил примитивен, а самият автор не се и опитвал да се възвиси над алкохолците и машинаторите.
Разгледани като поезия, текстовете на Висоцки не са лишени от недостатъци. Като китарист често прави грешки. Като певец с този си дрезгав глас, той не е изобщо идеален. (Майка му разказва, че като дете го изгонили от час по пеене за да не разваля общия хор.) Но Висоцки е артист, изпълнител, който синтезира всичко това и превръща изпълняването на всяка песен в спектакъл.
Песенното творчество на Володя може да се разглежда като една негова роля, заемаща определено място в артистичната му биография редом с театралните му и екранни пресътворения. И като поет и като изпълнител, той се превъплъщава идеално в образите, от чието име пее своите песни. Той може да пее от името на престъпник, хулиган, затворник; и тогава придава на песните си такава автентичност, че лесно може да заблуди слушателите си.
Макар и да са написани в първо лице, песните на Висоцки не се пеят от името на автора или певеца. Има редки случаи, в които той пее от свое име. Това са неговите песни автобиографии, в една от тях "Песента на певеца пред микрофона" е описал как всеки път излиза пред микрофона като на сражение, застава пред него като пред амбразура (бойница) - цял в светлини, достъпен за всички очи. Певецът е винаги пренапрегнат, с цялата си огромна енергия той "хвърля" думите на своите песни.С пълно себеотдаване, без отпускане, без почивка, без да се щади той пее и при случайни поводи, в приятелски компании. На репетиции неговата изпълнителност и работоспособност поразява. Никога не се пази, винаги е готов да повтори нещо десетки пъти. Трудовият му ден започва от първи зори и завършва в късна нощ.
Още през 1978г. Висоцки се почувствал зле и отишъл на преглед. Дали му бележка, че положението му е много сериозно, трябва да се подложи на изследване, сърцето му не е в ред, задължително трябва да си почине. Като се почувствал малко по-добре обаче, той захвърлил медицинските и рецептите в чекмеджето си, без да каже на никого нищо. През декември 1979г. отново получил сърдечна криза. Отишъл пак в поликлиниката, прегледал се, кардиограмата му показала прединфарктно състояние. Препоръчват му двуседмичен отпуск и незабавно да бъде приет на лечение. И този път медицинските бележки отиват в чекмеджето.
Отдалече подготвен за смъртта си Висоцки умира в нощта срещу 25. 07.1980г. в квартирата си на "Малая грузинская" улица. Погребан е в гробище "Ваганковско" на една пресечка от Есенин.
За разлика от онова, което проповядва в "Пътища", той не можа да излезе жив от огъня, дните му се прекъснаха преди да е изтекъл срокът им. Но след него наистина остава пътят, остава посоката, остават предначертанията на една голяма и светла личност, целият кратък живот на която излъчва поезия.
"Смъртта е като точка" - пише Марина Влади в една посмъртна бележка цитирайки фраза от Хамлет - "Останалото е мълчание. Но Володя продължава да пее ..."
На един приятел
Благодаря, че посети
последния ми храм.
Сега сред тез гробове, ти
постой до мене сам.
Ти помниш как обичах аз
да пея с пълна гръд.
А тук ни сили имам, нито глас
тук устните мълчат.
Възкръсват спомени безброй
като във сън крилат
в магнетофона дрезгав мой
се влюбва стар и млад.
Аз правех всичко, бях сърцат
мечатех, пях, творих.
Каква жена съм имал, брат!
Приятел какви!
Таганка, кино, роден бряг,
прощавай свят зелен!
Във гроба ми е страшен мрак -
вода тече над мен.
Благодаря че в тоз приют
ти мене посети.
Ний мъртъвци сме всички тук,
а жив си само ти!
Ти всичко, докато си свеж
със зъби дръж сега!
Като умреш, ще разбереш -
животът е шега!
Прости! В ефира със Маяк
ще бъда все на път.
А песните за вас що пях,
те няма да умрат.
П.С. Преводът на стихотворението по-горе не е мой и не зная изобщо кой го е превеждал. Факт е, че беше любимо стихотворение на баща ми и го бях намерила случайно сред нещата които той си беше събирал.
събота, ноември 24, 2007
понеделник, ноември 19, 2007
Слова
Слова, на изповед слова в душата ми се раждат,
раждат, мрът, -
въглени, които пламват - въглени, които светят
в моя път -
които гаснат.
Берат се и река ще да нараснат
в гърдите ми на разкаянието сълзи
непрестайни,
разрушително потайни,
и пак ще бъде лед ледът им разтопен:
че аз съм сам, че няма никой окол мен.
И до главата ми с участие склонил глава,
кой на утеха тихите слова
ще мене да промълви тепло, беззаветно?
И сълзи, в обич сълзи, безотчетно
за мене с мене да пролей,
кой ще дойде тук?
Безмълвие - ни звук.
Гробище зад мене, гробище пред мене се тъмней.
П. Яворов
Иска ми се да напиша нещо мъдро в този мрачен ден, но не мога. Нямам сили и нищичко не мога да измисля - сякаш главата ми е празна.
Този уикенд беше един от най-кошмарните в живота ми. Добре че поне никой не е умрял, де. Но все пак можеше да бъде по-хубав и ведър. Дано следващия да успея да си почина истински и дано малкият ми човек бъде в по-добро настроение. Щото е прекрасно да пробваш да скачаш по нервите на мам, но те не са от желязо и тя понякога се ядосва, вика, кара се, плясва по някой шамар по дупето, и после се чувства виновна и вината я кара да се самоизяжда. Мам не е скала, въпреки че на моменти изглежда по-стабилна от всичко на света...
Хич не е лесно да си родител. Аз не съм и очаквала да е лесно, както и не съм очаквала да съм сам родител, но какво да се прави. Една приятелка каза наскоро "Ако искаш да разсмееш Господ му разкажи за плановете си." и май има доста истина в тези думи, щото каквито и планове да съм имала, само краткосрочните са се осъществявали. Затова карам по лесния начин - да живея ден за ден и това е.
Май съм преуморена и трябва по-често да пия от онова хапче "Майната му!". Важното е, че знам, че това е поредния период и че ще отмине. Нужно е време за да свикна да не очаквам нищо от никого и да започна да приемам хората такива каквито са. Така може би по-малко ще ме боли.
И ето нещо мъдро. Да живеят писателите!
Този уикенд беше един от най-кошмарните в живота ми. Добре че поне никой не е умрял, де. Но все пак можеше да бъде по-хубав и ведър. Дано следващия да успея да си почина истински и дано малкият ми човек бъде в по-добро настроение. Щото е прекрасно да пробваш да скачаш по нервите на мам, но те не са от желязо и тя понякога се ядосва, вика, кара се, плясва по някой шамар по дупето, и после се чувства виновна и вината я кара да се самоизяжда. Мам не е скала, въпреки че на моменти изглежда по-стабилна от всичко на света...
Хич не е лесно да си родител. Аз не съм и очаквала да е лесно, както и не съм очаквала да съм сам родител, но какво да се прави. Една приятелка каза наскоро "Ако искаш да разсмееш Господ му разкажи за плановете си." и май има доста истина в тези думи, щото каквито и планове да съм имала, само краткосрочните са се осъществявали. Затова карам по лесния начин - да живея ден за ден и това е.
Май съм преуморена и трябва по-често да пия от онова хапче "Майната му!". Важното е, че знам, че това е поредния период и че ще отмине. Нужно е време за да свикна да не очаквам нищо от никого и да започна да приемам хората такива каквито са. Така може би по-малко ще ме боли.
И ето нещо мъдро. Да живеят писателите!
Да се учиш,
ще рече да откриваш онова,
което вече знаеш.
Да правиш нещо,
ще рече
да показваш, че го умееш.
Да учиш другите,
ще рече да ги подсещаш,
че те знаят точно колкото теб.
Всички ние се учим, вършим нещо,
учим другите.
Единственото ти задължение
през всичките животи
е да останеш верен на себе си.
Не само е невъзможно да бъдеш верен
на някой друг или на нещо друго, това
е белег и че си лъжемесия.
Най-дълбоки
са най-простите въпроси.
Къде си роден? Къде е твоят дом?
Къде отиваш?
Какво правиш?
Замисляй се от време на време
върху тях и наблюдавай
Как отговорите ти се променят.
Учиш другите най-добре на онова,
което самият ти имаш най-голяма нужда
да усвоиш.
Живей така,
че никога да не те е срам,
в случай че онова,
което правиш или говориш,
бъде огласено някъде по света,
дори огласеното да не отговаря
на истината.
Още в първия миг, когато те срещнат,
приятелите те познават
по-добре,
отколкото познатите ти
и след хиляда години.
вторник, ноември 13, 2007
понеделник, ноември 12, 2007
За вдъхновението
Приятелката ми шеф наскоро ме попита какво ме е вдъхновило да напиша това стихотворение. По-скоро кой и дали съм се вдъхновила от муз, защо не съм казала нищо за него или просто е като резултат на нещо преживяно.
Истината е, че много от нещата, които пиша са провокирани от музиката, която слушам в момента. Въпросното стихотворение написах заради гласа на Еди Ведър. Припомних си какво е да ходиш с кубинки, развлечени дрехи, да бъдеш гръндж... Все едно бе преди векове, а всъщност беше толкова скоро. Помечтах си отново както преди да живея по времето когато Морисън и Хендрикс са били живи.
Хубаво нещо са мечтите... Важното е винаги да мечтаем независимо дали мечтите са осъществими или не, тях трябва да ги има...
Ето още мъничко мечти и музика за вдъхновение:
Истината е, че много от нещата, които пиша са провокирани от музиката, която слушам в момента. Въпросното стихотворение написах заради гласа на Еди Ведър. Припомних си какво е да ходиш с кубинки, развлечени дрехи, да бъдеш гръндж... Все едно бе преди векове, а всъщност беше толкова скоро. Помечтах си отново както преди да живея по времето когато Морисън и Хендрикс са били живи.
Хубаво нещо са мечтите... Важното е винаги да мечтаем независимо дали мечтите са осъществими или не, тях трябва да ги има...
Ето още мъничко мечти и музика за вдъхновение:
петък, ноември 02, 2007
Забрави ме,
аз толкова много видях,
преживях!
Не искам да опитвам отново
не искам да търся!
Ако наистина ме искаш,
ти сам ще дойдеш,
защото...
Преплувах океан от надежда,
която нейде изчезна, изпари се.
А после търсих лобовни копнежи
като пяна в брега всичко разби се.
По снежна лавина сърфирах
да търся поне капчица нежност.
А после, след като се сринах,
Изправих се и литнах безметежно.
Докоснах слънцето с ръцете си,
изгорих ги, излекувах ги и приземих се.
Да търся вече отказах се,
Не мога сега, уморих се.
аз толкова много видях,
преживях!
Не искам да опитвам отново
не искам да търся!
Ако наистина ме искаш,
ти сам ще дойдеш,
защото...
Преплувах океан от надежда,
която нейде изчезна, изпари се.
А после търсих лобовни копнежи
като пяна в брега всичко разби се.
По снежна лавина сърфирах
да търся поне капчица нежност.
А после, след като се сринах,
Изправих се и литнах безметежно.
Докоснах слънцето с ръцете си,
изгорих ги, излекувах ги и приземих се.
Да търся вече отказах се,
Не мога сега, уморих се.
четвъртък, ноември 01, 2007
Promises
Empty words you say,
empty promises you make,
leaving me with empty hands
and sorrow in my soul.
You said you'd always be there,
be there for me,
to caress me and hold me.
You said you cared for me.
All those things were full of nothing.
I don't want your mere words.
I don't want promises.
I don't want your empty world.
My life was so comfortable without you.
I was fine being all by myself.
You destroyed my peaceful universe
and I have to build it up again.
empty promises you make,
leaving me with empty hands
and sorrow in my soul.
You said you'd always be there,
be there for me,
to caress me and hold me.
You said you cared for me.
All those things were full of nothing.
I don't want your mere words.
I don't want promises.
I don't want your empty world.
My life was so comfortable without you.
I was fine being all by myself.
You destroyed my peaceful universe
and I have to build it up again.
Историята на Хелоуин
Хелоуин е празник, който е най-популярен в Ирландия, от където всъщност произлиза. Келтите са празнували Хелоуин под името Соуън (Samhain), което означава „Края на лятото” и отбелязва началото на тъмния сезон (келтите деляли годината на два сезона – светъл, т.е. летен и тъмен – зимен). Това е бил пастирски и земеделски празник на огъня, който започвал през нощта. Считало се е, че мъртвите са се връщали в човешкия свят и за да се пазят от злите духове хората са палели огромни огньове. В Ирландия дълго след покръстването през VI век все още са се спазвали езическите традиции на този празник.
През 835г. Папа Грегорий IV въвел първи ноември като дата на Вси Светии или празникът на Всях Святих . Тъй като Соуън традиционно се падала в нощта преди Всях Святих, тя станала известна като Навечерието на Всях Святих или Хелоуин.
В нощта на Хелоуин в съвременна Ирландия деца и възрастни се маскират като същества от отвъдното и подземното царство (духове, таласъми, зомбита, вещици, гоблини и др.), палят големи огньове и се наслаждават на зрелищни фойерверки. Децата обикалят по домовете на съседите си за да събират плодове, ядки и сладки за фестивала на Хелоуин. Къщите се украсяват с тикви и репи, на които са издялани ужасяващи лица. Традиционния кейк в Ирландия, наречен бармбрак, представлява плодов хляб от който всеки член на семейството трябва да си вземе резен. Във всеки кейк има парче плат, монета и пръстен. Ако ви се падне плата, тогава финансовото ви бъдеще ще бъде доста съмнително. Ако уцелите парата, тогава ще имате преуспяваща година, а пръстенът пък е сигурен знак за предстоящ романс или дълго щастие.
На Хелоуин в Обединеното Кралство възрастните често се издокарват и отиват на карнавали в кръчми и клубове.
В Шотландия в навечерието на Хелоуин децата обикалят маскирани в различни костюми и забавляват хората за различни дарове.
В някои части на Йоркшир има подобен фестивал, наречен Нощта на пакостите, който се пада на четвърти ноември. Децата правят номера на възрастните, които варират от безобидни до по-големи, например да свалят вратите от пантите и да ги захвърлят в някоя локва или да ги занесат някъде далече.
Украсата на домовете освен традиционните издълбани фенери от ряпа и тиква се допълва и от топки срещу магии. Обикновено те се закачат до прозорците или предните или задните врати и се казва, че ако мине вещица те започват да блещукат.
Друг англиски обичай на Хелоуин е т.нар. ловене на ябълки. В буре пълно до горе с вода се пускат ябълки и всеки трябва да хване ябълка с уста без да използва ръцете си. След като някой успее да си улови ябълка, традицията е тя да се обели и обелките да се пуснат в бурето за да се види дали корите ще образуват някаква буква – това ще бъде първата буква от името на истинската любов на уловилия ябълката.
Другите традиции включват потапяне на ябълки във вода, фойерверки, разказване на истории за духове, игри като криеница. Обикновено се пекат ябълкови пити със скрита парички вътре и се ядат всякакви видове ядки. По-смелите деца играят на игра наречена „Гръм и светкавици”, която включва тропане на вратата като гръм и бягане като светкавица. Традиционна игра в Ирландия е Пучини – човек със завързани очи сяда на маса, върху която има няколко чинийки. Чинийките се разместват и играчът избира една като я пипва. Съдържанието й определя животът му през следващата година. Ако в чинийката има пръст, това означава че близък на играча ще почине. Чинийка с вода предсказва пътешествия, монетата пък – ново имущество, бобено зърно означава бедност и т.н. През деветнадесети век в Ирландия младите жени слагали голи охлюви в чинийки поръсени с брашно. Вярвало се, че следите, които оставят охлювите в брашното показват лицето на бъдещия съпруг.
В САЩ Хелоуин започва да се празнува през 19-ти век. Емиграцията на около 2 милиона ирландци заради Големия Ирландски Картофен недостиг (1845-1849) донесъл празника с тях в Америка. Емигриралите предимно в Канада шотландци занесли там своята версия на празника.
Комерсиализирането на празника в Америка започнало около 20-ти век. В началото хората изпращали картички за Хелоуин, които били най-популярни между 1905 и 1915. През 1909 производствената омпания на Денисън публикувала за пръв път свой каталог за Хелоуин и заедно с компанията на Бийстъл тя била пионер в рекламните декорации за Хелоуин, направени предимно от цветна хартия. Немските производители се специализирали в изработването на статуетки за хелоуин, които били изнасяни за Америка в периода между двете световни войни. Масово костюмите за Хелоуин се появяват в магазините около 1950г., когато играта трик или почерпка станала неизменна част от празника. И така през 1990 започва огромно производство на различни декорации за празника, като те изместват направените вкъщи. Някои от най-популярните украси за Хелоуин са тиквите, плашилата, вещици, оранжеви и пурпурни лампички, надуваеми украшения като паяци, тикви, мумии, фигури на Дракула и Франкенщайн, и др.
Най-голямото празненство за Хелоуин в САЩ е в Ню Йорк Сити и се нарича Village Halloween Parade. Започнало е през 1973 от майстор на маски в Грийнуич Вилидж и сега парадът привлича повече от два милиона зрители и участници, както и около 4 милиона телевизионни зрители годишно. Това е един от най-големите паради в света.
Напоследък комерсиализирането на празника добива главозамайващи размери. Правенето на номера вече има по-малка роля, типичните за Хелоуин костюми се изместват от телевизионни герои и дори политически личности. Героите от малкия екран нахлуват и в украсата на двора и дома. След атаките на 11 Септември 2001, например, изключително модерни станали костюмите на арабски терористи, пожарникари, полицаи, Американски военни както сред децата, така и сред възрастните.
Традицията на тиквения фенер се корени от ирландския фолклор и идва от легендата за Джак Фенера. Свадливият Джак бил мизерен стар пияница, който обичал да прави номера на всички – семейство, приятели, на майка си и дори на самия дявол. Един ден той подмамил дявола да се качи на ябълково дърво и бързо поставил кръстове отдолу, така че дяволът да не може да слезе. Джак го накарал да му обещае, че когато умре няма да вземе душата му и махнал кръстовете и го пуснал долу. Години по-късно, когато Джак най-сетне умрял отишъл до портите на Свети Петър, но той не го пуснал в рая, защото имал твърде много грехове и водил безполезен и жалък живот на земята. Тогава Джак слязъл до ада и помолил дявола да го пусне, но той спазил обещанието си и не му дал да влезе. Джак се уплашил, че няма къде да отиде и че трябва да се скита завинаги в тъмнината между ада и рая. Попитал дявола как да си тръгне като нямал никаква светлинка и дяволът му подал горящо въгленче от адските огньове. Джак го сложил в издълбана ряпа – това бил любимият му зеленчук, който винаги носел със себе си. От този ден нататък Джак броди по земята без място където да намери покой като осветява пътя си с неговия фенер.
На Хелоуин ирландците издълбавали репи, картофи, кратуни и цвекло. Поставяли свещи в тях за да се празят от злото и да държат Джак надалеч. Това били официалните фенери. През 19-ти век няколко вълни от ирландски емигранти отишли в Америка, където открили че тиквата е по-голяма много по-лесна за издълбаване. Така те започнали да използват тикви за своите фенери.
Как се празнува денят на Вси Светии по другите държави?
В Боливия Денят на вси Светии се празнува на първи ноември – това е ден в който семействата изчистват и украсяват гробовете на предшествениците си и си правят пикник.
В Мексико се празнува т.нар. Ден на Мъртвите – ден в който семействата се събират и почитат паметта им. На 10-ти ноември пък в Естония децата боядисват лицата си, обличат стари дрехи и обикалято по съседите си. Чукат на вратите, пеят специални национални песни и понякога танцуват като се молят да бъдат пуснати вътре, за да избягат от студа. Дават им се сладки и плодове.
Фестивалът на мъртвите в Япония, наречен още Обон се състои всяка година през август месец. Според вярванията душите на мъртвите се връщат на земята за да посетят близките.
Много будисти в Япония празнуват като приготвят дарове от специална храна за духовете на своите предшественици и ги поставят на олтари в храмовете или в домовете си. Когато слънцето залезе, семействата палят хартиени фенери и ги закачат нпред къщите си – така починалите лесно ще намерят пътя до дома. Празненствата завършват с пускането на разноцветни фенери със запалени в тях свещи в реките или в морето. Върволицата, която образуват води мъртвите обратно в царството на мъртвите, където те ще останат до следващата година.
В Китай традиционен празник е Фестивалът на духовете и той се празнува от китайците в много държави. В китайския лунен календар Фестивалът на духовете се пада през 14-тата нощ от седмия лунен месец.
По китайска традиция седмия лунен месец се нарича Месец на духовете, в който духовете напускат подземното царство и се връщат на земята. Фестивалът е кулминацията на празненствата през месеца. По време на фестивала се приготвят различни обредни ястия, изгарят се дяволски пари за да се угоди на духовете, както и на божествата и предшествениците. Пускат се по вода малки хартиени лодки и фенерчета които „показват пътя на изгубените души”. Това е много тържествен фестивал, който показва връзката между живите и мъртвите, земята и небето, както и тялото и душата.
В Индийският хиндуизъм няма ден на мъртвите или някакво друго подобие на Хелоуин. Вярванията са, че когато човек умре той отива при близките си предшественици.
А знаете ли, че в България по стар обичай също има ден на мъртвите и той не е свързан с почитането на паметта на хората напуснали живота (т.нар. задушници), а с вярвания че зли сили от подземното царство, наречени русалии излизат на земята. Това е Русалксата неделя – седмицата, която започва непосредствено след Петдесятница – в деня на Свети Дух. Различните обреди имат за цел да умилостивят русалиите. През цялата седмица не се работи, перат се само дрешките на децата. Човек не трябва да спи през деня и особено на полето, не бива и да се разхожда из него за да не настъпи русалската трапеза – тя носи болест и гибел. Счита се, че ако човек все пак се разболее по време на русалската неделя той няма или много трудно ще оздравее.
В Северозападна България за лекуване на русалска или самодивска болест ходят дружини от русалци, калушари. Начело на дружината стои ватафин, който знае чародейните билки, заклинанията и магиите. Званието “ватафин” се предава по наследство, и то само по мъжка линия. Водачът си избира останалите участници, които трябва да отговарят и на редица и ги посвещава в тайните на обичая. Избраните русалци винаги са нечетно число (обикновено седем). Русалското знаме представлява парче бял ленен плат, закрепен на дълга тояга със завързана на върха и китка от лековити билки. От същите билки са пришити и в четирите ъгъла на плата. Русалийската тояга е от явор, ясен или дрян, заострена и подкована в долния край с желязо, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалците са във всекидневните си дрехи, на калпака си имат венец и китка от лековити билки, а на цървулите – железни бодли, дрънкалки и медни звънчета. Дружината носи ново гърне с ненапита вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.
Русалците ходят през цялата неделя, като посещават и други села. Събрани в дома на ватафина, те започват да играят, докато той изнесе знамето, на което се покланят. Русалците играят из селото, по къщите и из нивите, като игрите около болните са различни.
В неделя русалската дружина се връща в дома на ватафина, където се играе последния танц около знамето. След това ватафинът го внася вкъщи и прибира всички тояги. Тогава сядат на обща трапеза. Накрая се разделят получените дарове и пари от болните, на които са помогнали.
Вярва се, че игрите на русалците ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини.
В събота преди Русалската неделя има задушница, на която поменават всички мъртви. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден. или през Русалската неделя и се смята за една от големите задушници.
Източно Православната Църква посвещава първата неделя след Петдесетница на всички светии, за да се знае, че светиите са живяли със силата на Иисус проповядвайки неговата вяра, разпространявайки Евангелието.
През 835г. Папа Грегорий IV въвел първи ноември като дата на Вси Светии или празникът на Всях Святих . Тъй като Соуън традиционно се падала в нощта преди Всях Святих, тя станала известна като Навечерието на Всях Святих или Хелоуин.
В нощта на Хелоуин в съвременна Ирландия деца и възрастни се маскират като същества от отвъдното и подземното царство (духове, таласъми, зомбита, вещици, гоблини и др.), палят големи огньове и се наслаждават на зрелищни фойерверки. Децата обикалят по домовете на съседите си за да събират плодове, ядки и сладки за фестивала на Хелоуин. Къщите се украсяват с тикви и репи, на които са издялани ужасяващи лица. Традиционния кейк в Ирландия, наречен бармбрак, представлява плодов хляб от който всеки член на семейството трябва да си вземе резен. Във всеки кейк има парче плат, монета и пръстен. Ако ви се падне плата, тогава финансовото ви бъдеще ще бъде доста съмнително. Ако уцелите парата, тогава ще имате преуспяваща година, а пръстенът пък е сигурен знак за предстоящ романс или дълго щастие.
На Хелоуин в Обединеното Кралство възрастните често се издокарват и отиват на карнавали в кръчми и клубове.
В Шотландия в навечерието на Хелоуин децата обикалят маскирани в различни костюми и забавляват хората за различни дарове.
В някои части на Йоркшир има подобен фестивал, наречен Нощта на пакостите, който се пада на четвърти ноември. Децата правят номера на възрастните, които варират от безобидни до по-големи, например да свалят вратите от пантите и да ги захвърлят в някоя локва или да ги занесат някъде далече.
Украсата на домовете освен традиционните издълбани фенери от ряпа и тиква се допълва и от топки срещу магии. Обикновено те се закачат до прозорците или предните или задните врати и се казва, че ако мине вещица те започват да блещукат.
Друг англиски обичай на Хелоуин е т.нар. ловене на ябълки. В буре пълно до горе с вода се пускат ябълки и всеки трябва да хване ябълка с уста без да използва ръцете си. След като някой успее да си улови ябълка, традицията е тя да се обели и обелките да се пуснат в бурето за да се види дали корите ще образуват някаква буква – това ще бъде първата буква от името на истинската любов на уловилия ябълката.
Другите традиции включват потапяне на ябълки във вода, фойерверки, разказване на истории за духове, игри като криеница. Обикновено се пекат ябълкови пити със скрита парички вътре и се ядат всякакви видове ядки. По-смелите деца играят на игра наречена „Гръм и светкавици”, която включва тропане на вратата като гръм и бягане като светкавица. Традиционна игра в Ирландия е Пучини – човек със завързани очи сяда на маса, върху която има няколко чинийки. Чинийките се разместват и играчът избира една като я пипва. Съдържанието й определя животът му през следващата година. Ако в чинийката има пръст, това означава че близък на играча ще почине. Чинийка с вода предсказва пътешествия, монетата пък – ново имущество, бобено зърно означава бедност и т.н. През деветнадесети век в Ирландия младите жени слагали голи охлюви в чинийки поръсени с брашно. Вярвало се, че следите, които оставят охлювите в брашното показват лицето на бъдещия съпруг.
В САЩ Хелоуин започва да се празнува през 19-ти век. Емиграцията на около 2 милиона ирландци заради Големия Ирландски Картофен недостиг (1845-1849) донесъл празника с тях в Америка. Емигриралите предимно в Канада шотландци занесли там своята версия на празника.
Комерсиализирането на празника в Америка започнало около 20-ти век. В началото хората изпращали картички за Хелоуин, които били най-популярни между 1905 и 1915. През 1909 производствената омпания на Денисън публикувала за пръв път свой каталог за Хелоуин и заедно с компанията на Бийстъл тя била пионер в рекламните декорации за Хелоуин, направени предимно от цветна хартия. Немските производители се специализирали в изработването на статуетки за хелоуин, които били изнасяни за Америка в периода между двете световни войни. Масово костюмите за Хелоуин се появяват в магазините около 1950г., когато играта трик или почерпка станала неизменна част от празника. И така през 1990 започва огромно производство на различни декорации за празника, като те изместват направените вкъщи. Някои от най-популярните украси за Хелоуин са тиквите, плашилата, вещици, оранжеви и пурпурни лампички, надуваеми украшения като паяци, тикви, мумии, фигури на Дракула и Франкенщайн, и др.
Най-голямото празненство за Хелоуин в САЩ е в Ню Йорк Сити и се нарича Village Halloween Parade. Започнало е през 1973 от майстор на маски в Грийнуич Вилидж и сега парадът привлича повече от два милиона зрители и участници, както и около 4 милиона телевизионни зрители годишно. Това е един от най-големите паради в света.
Напоследък комерсиализирането на празника добива главозамайващи размери. Правенето на номера вече има по-малка роля, типичните за Хелоуин костюми се изместват от телевизионни герои и дори политически личности. Героите от малкия екран нахлуват и в украсата на двора и дома. След атаките на 11 Септември 2001, например, изключително модерни станали костюмите на арабски терористи, пожарникари, полицаи, Американски военни както сред децата, така и сред възрастните.
Традицията на тиквения фенер се корени от ирландския фолклор и идва от легендата за Джак Фенера. Свадливият Джак бил мизерен стар пияница, който обичал да прави номера на всички – семейство, приятели, на майка си и дори на самия дявол. Един ден той подмамил дявола да се качи на ябълково дърво и бързо поставил кръстове отдолу, така че дяволът да не може да слезе. Джак го накарал да му обещае, че когато умре няма да вземе душата му и махнал кръстовете и го пуснал долу. Години по-късно, когато Джак най-сетне умрял отишъл до портите на Свети Петър, но той не го пуснал в рая, защото имал твърде много грехове и водил безполезен и жалък живот на земята. Тогава Джак слязъл до ада и помолил дявола да го пусне, но той спазил обещанието си и не му дал да влезе. Джак се уплашил, че няма къде да отиде и че трябва да се скита завинаги в тъмнината между ада и рая. Попитал дявола как да си тръгне като нямал никаква светлинка и дяволът му подал горящо въгленче от адските огньове. Джак го сложил в издълбана ряпа – това бил любимият му зеленчук, който винаги носел със себе си. От този ден нататък Джак броди по земята без място където да намери покой като осветява пътя си с неговия фенер.
На Хелоуин ирландците издълбавали репи, картофи, кратуни и цвекло. Поставяли свещи в тях за да се празят от злото и да държат Джак надалеч. Това били официалните фенери. През 19-ти век няколко вълни от ирландски емигранти отишли в Америка, където открили че тиквата е по-голяма много по-лесна за издълбаване. Така те започнали да използват тикви за своите фенери.
Как се празнува денят на Вси Светии по другите държави?
В Боливия Денят на вси Светии се празнува на първи ноември – това е ден в който семействата изчистват и украсяват гробовете на предшествениците си и си правят пикник.
В Мексико се празнува т.нар. Ден на Мъртвите – ден в който семействата се събират и почитат паметта им. На 10-ти ноември пък в Естония децата боядисват лицата си, обличат стари дрехи и обикалято по съседите си. Чукат на вратите, пеят специални национални песни и понякога танцуват като се молят да бъдат пуснати вътре, за да избягат от студа. Дават им се сладки и плодове.
Фестивалът на мъртвите в Япония, наречен още Обон се състои всяка година през август месец. Според вярванията душите на мъртвите се връщат на земята за да посетят близките.
Много будисти в Япония празнуват като приготвят дарове от специална храна за духовете на своите предшественици и ги поставят на олтари в храмовете или в домовете си. Когато слънцето залезе, семействата палят хартиени фенери и ги закачат нпред къщите си – така починалите лесно ще намерят пътя до дома. Празненствата завършват с пускането на разноцветни фенери със запалени в тях свещи в реките или в морето. Върволицата, която образуват води мъртвите обратно в царството на мъртвите, където те ще останат до следващата година.
В Китай традиционен празник е Фестивалът на духовете и той се празнува от китайците в много държави. В китайския лунен календар Фестивалът на духовете се пада през 14-тата нощ от седмия лунен месец.
По китайска традиция седмия лунен месец се нарича Месец на духовете, в който духовете напускат подземното царство и се връщат на земята. Фестивалът е кулминацията на празненствата през месеца. По време на фестивала се приготвят различни обредни ястия, изгарят се дяволски пари за да се угоди на духовете, както и на божествата и предшествениците. Пускат се по вода малки хартиени лодки и фенерчета които „показват пътя на изгубените души”. Това е много тържествен фестивал, който показва връзката между живите и мъртвите, земята и небето, както и тялото и душата.
В Индийският хиндуизъм няма ден на мъртвите или някакво друго подобие на Хелоуин. Вярванията са, че когато човек умре той отива при близките си предшественици.
А знаете ли, че в България по стар обичай също има ден на мъртвите и той не е свързан с почитането на паметта на хората напуснали живота (т.нар. задушници), а с вярвания че зли сили от подземното царство, наречени русалии излизат на земята. Това е Русалксата неделя – седмицата, която започва непосредствено след Петдесятница – в деня на Свети Дух. Различните обреди имат за цел да умилостивят русалиите. През цялата седмица не се работи, перат се само дрешките на децата. Човек не трябва да спи през деня и особено на полето, не бива и да се разхожда из него за да не настъпи русалската трапеза – тя носи болест и гибел. Счита се, че ако човек все пак се разболее по време на русалската неделя той няма или много трудно ще оздравее.
В Северозападна България за лекуване на русалска или самодивска болест ходят дружини от русалци, калушари. Начело на дружината стои ватафин, който знае чародейните билки, заклинанията и магиите. Званието “ватафин” се предава по наследство, и то само по мъжка линия. Водачът си избира останалите участници, които трябва да отговарят и на редица и ги посвещава в тайните на обичая. Избраните русалци винаги са нечетно число (обикновено седем). Русалското знаме представлява парче бял ленен плат, закрепен на дълга тояга със завързана на върха и китка от лековити билки. От същите билки са пришити и в четирите ъгъла на плата. Русалийската тояга е от явор, ясен или дрян, заострена и подкована в долния край с желязо, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалците са във всекидневните си дрехи, на калпака си имат венец и китка от лековити билки, а на цървулите – железни бодли, дрънкалки и медни звънчета. Дружината носи ново гърне с ненапита вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.
Русалците ходят през цялата неделя, като посещават и други села. Събрани в дома на ватафина, те започват да играят, докато той изнесе знамето, на което се покланят. Русалците играят из селото, по къщите и из нивите, като игрите около болните са различни.
В неделя русалската дружина се връща в дома на ватафина, където се играе последния танц около знамето. След това ватафинът го внася вкъщи и прибира всички тояги. Тогава сядат на обща трапеза. Накрая се разделят получените дарове и пари от болните, на които са помогнали.
Вярва се, че игрите на русалците ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини.
В събота преди Русалската неделя има задушница, на която поменават всички мъртви. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден. или през Русалската неделя и се смята за една от големите задушници.
Източно Православната Църква посвещава първата неделя след Петдесетница на всички светии, за да се знае, че светиите са живяли със силата на Иисус проповядвайки неговата вяра, разпространявайки Евангелието.
вторник, октомври 30, 2007
Позволих си днес да публикувам две песни на Pearl Jam заедно с текстовете им. Защо ли?
Музиката ме грабва и заради текста. Обожавам смислени песни, с текстове докосващи сърцето и душата.
Наскоро се присетих отново да разгърна една от най-любимите и пазени от мен книги "Moonlight Drive". Книга за текстовете на the Doors и в главата ми нахлуха спомени. Как преписвах текстовете им, стоях до късно и слушах музиката, потапях се в нея и отивах в друго време...
Много жалко, че повечето от онези - великите хора на своето време си отиват без време. Чудя се колко ли трябва да си луд за да живееш подобен живот.
Музиката ме грабва и заради текста. Обожавам смислени песни, с текстове докосващи сърцето и душата.
Наскоро се присетих отново да разгърна една от най-любимите и пазени от мен книги "Moonlight Drive". Книга за текстовете на the Doors и в главата ми нахлуха спомени. Как преписвах текстовете им, стоях до късно и слушах музиката, потапях се в нея и отивах в друго време...
Много жалко, че повечето от онези - великите хора на своето време си отиват без време. Чудя се колко ли трябва да си луд за да живееш подобен живот.
Pearl Jam - Present Tense
Do you see the way that tree bends?
Does it inspire?
Leaning out to catch the sun's rays
A lesson to be applied
Are you getting something out of this all-encompassing trip?
You can spend your time alone, re-digesting past regrets, oh
Or you can come to terms and realize
You're the only one who can't forgive yourself, oh
Makes much more sense, to live in the present tense
Have you ideas on how this life ends?
Checked your hands and studied the lines
Have you the belief that the road ahead, ascends off into the light?
Seems that needlessly it's getting harder
To find an approach and a way to live
Are we getting something out of this all-encompassing trip?
You can spend your time alone re-digesting past regrets, oh
Or you can come to terms and realize
You're the only one who cannot forgive yourself, oh
Makes much more sense, to live in the present tense.
Does it inspire?
Leaning out to catch the sun's rays
A lesson to be applied
Are you getting something out of this all-encompassing trip?
You can spend your time alone, re-digesting past regrets, oh
Or you can come to terms and realize
You're the only one who can't forgive yourself, oh
Makes much more sense, to live in the present tense
Have you ideas on how this life ends?
Checked your hands and studied the lines
Have you the belief that the road ahead, ascends off into the light?
Seems that needlessly it's getting harder
To find an approach and a way to live
Are we getting something out of this all-encompassing trip?
You can spend your time alone re-digesting past regrets, oh
Or you can come to terms and realize
You're the only one who cannot forgive yourself, oh
Makes much more sense, to live in the present tense.
Pearl Jam - I am mine
The selfish, they're all standing in line
Faithing and hoping to buy themselves time
Me, I figure as each breath goes by
I only own my mind
The North is to South what the clock is to time
There's east and there's west and there's everywhere life
I know I was born and I know that I'll die
The in between is mine
I am mine
And the feeling, it gets left behind
All the innocence lost at one time
Significant, behind the eyes
There's no need to hide
We're safe tonight
The ocean is full 'cause everyone's crying
The full moon is looking for friends at hightide
The sorrow grows bigger when the sorrow's denied
I only know my mind
I am mine
And the meaning, it gets left behind
All the innocents lost at one time
Significant, behind the eyes
There's no need to hide
We're safe tonight
And the feelings that get left behind
All the innocents broken with lies
Significance, between the lines
(We may need to hide)
And the meanings that get left behind
All the innocents lost at one time
We're all different behind the eyes
There's no need to hide
Faithing and hoping to buy themselves time
Me, I figure as each breath goes by
I only own my mind
The North is to South what the clock is to time
There's east and there's west and there's everywhere life
I know I was born and I know that I'll die
The in between is mine
I am mine
And the feeling, it gets left behind
All the innocence lost at one time
Significant, behind the eyes
There's no need to hide
We're safe tonight
The ocean is full 'cause everyone's crying
The full moon is looking for friends at hightide
The sorrow grows bigger when the sorrow's denied
I only know my mind
I am mine
And the meaning, it gets left behind
All the innocents lost at one time
Significant, behind the eyes
There's no need to hide
We're safe tonight
And the feelings that get left behind
All the innocents broken with lies
Significance, between the lines
(We may need to hide)
And the meanings that get left behind
All the innocents lost at one time
We're all different behind the eyes
There's no need to hide
понеделник, октомври 22, 2007
За наградите в живота ни
Във всяка жена (е, почти всяка - да не генерализираме все пак) спи един маниак на тема пазаруване. (Знам, знам трябваше да напиша шопинг маниак, ама тези чуждици вече ми идват в повече.) То не били дрехи, обувки, цветя, чудесии, нови и модерни измислици уж улесняващи живота и тъй нататък.
Аз самата умирам от удоволствие да пазарувам храни - човек ако ме види в някой хипермаркет ще реши, че се запасявам или че изхранвам цяла рота. Всъщност май наистина имам навика да се позапасявам. Обичам да купувам разни неща за дома си, предимно такива, които ми радват окото. Обичам - не, аз обожавам да си купувам книги и саксийни цветя. Друг е въпросът, че вече нямам място нито за цветя, нито за книги. Последно реших да наредя част от книгите си в стаята на детето и там по зловещо стечение на обстоятелствата замина цялата ми колекция от романи на Стивън Кинг. Шантаво, нали?! Е, скоро ще ги махна от там. Ще купувам мебели и специално ще си купя етажерка, на която да си наредя бездомните книги (това са онези книжки, които са без постоянно местоположение у дома).
Та като всяка жена аз обичам да пазарувам разни неща, но... най-вече обичам да си пазарувам неща за мен, които да са "подарък" по случай специална победа. Победата може да е просто това, че съм се държала супер адекватно в кофти ситуация, победа, че не съм позволила на някого да ме разклати, победа в някой спор и пр. За правенето на такива специални подаръци ме светна моята Приятелка-Шеф, когато след последната си раздяла й споделих че възнамерявам хубаво да си напазарувам разни неща, за да се наградя за достойното си поведение и за това, че не ме боли. Тя естествено ме поощри и двете решихме, че след всяка победа (независимо в каква сфера от живота си и дали е малка или голяма), ще си купуваме награди.
Да си призная честно - аз хич не обичам да пазарувам дрехи. Ужасно много се изнервям да пробвам. Това събличане и обличане безумно ме изморява. Последният път, когато реших да се самонаградя и да си купя дънки (не е нещо кой знае какво), попаднах на магазин, в който моделът който ми дадоха едва ми прикриваше цепката на четирибуквието. И какво сега - не стига, че едва влязох в това чудо на модата ами и като седна в офиса ще ми излязат прелестите навън! Добре че си имам магазинче близо до дома, в което продават хубави модели и жената ми е симпатична. Та от там успях да си взема дънки каквито ми харесват - леко клош, с нормална талия - точно като за мен. И следващата награда беше прекрасен оранжев комплект спално бельо. Не какъв да е, не просто оранжев, а оранжев на бели маргарити. Да ми пасва на настроението, да ми носи радост докато го гледам преди да заспя и да внася малко слънчев цвят в студените зимни дни и нощи.
Следващите награди бяха най-вече за душата. Малко музика и книги. Явно добре се справям напоследък, щом съм заслужила толкова много неща. Важното е, че ми е кеф, вдига ми самочувствието и се чувствам добре.
Та мили момичета, носете си новите дрехи, четете новите си книги и се наслаждавайте на победите си. Колкото повече победи имаме, толкова повече подаръци ще получаваме, нали?! Е, да не ставаме алчни - чат-пат може и някое поражение да има. Важното е после да продължим напред с гордо вдигнати глави, с новите си дрехи и новите си придобивки към нови предизвикателства.
Аз самата умирам от удоволствие да пазарувам храни - човек ако ме види в някой хипермаркет ще реши, че се запасявам или че изхранвам цяла рота. Всъщност май наистина имам навика да се позапасявам. Обичам да купувам разни неща за дома си, предимно такива, които ми радват окото. Обичам - не, аз обожавам да си купувам книги и саксийни цветя. Друг е въпросът, че вече нямам място нито за цветя, нито за книги. Последно реших да наредя част от книгите си в стаята на детето и там по зловещо стечение на обстоятелствата замина цялата ми колекция от романи на Стивън Кинг. Шантаво, нали?! Е, скоро ще ги махна от там. Ще купувам мебели и специално ще си купя етажерка, на която да си наредя бездомните книги (това са онези книжки, които са без постоянно местоположение у дома).
Та като всяка жена аз обичам да пазарувам разни неща, но... най-вече обичам да си пазарувам неща за мен, които да са "подарък" по случай специална победа. Победата може да е просто това, че съм се държала супер адекватно в кофти ситуация, победа, че не съм позволила на някого да ме разклати, победа в някой спор и пр. За правенето на такива специални подаръци ме светна моята Приятелка-Шеф, когато след последната си раздяла й споделих че възнамерявам хубаво да си напазарувам разни неща, за да се наградя за достойното си поведение и за това, че не ме боли. Тя естествено ме поощри и двете решихме, че след всяка победа (независимо в каква сфера от живота си и дали е малка или голяма), ще си купуваме награди.
Да си призная честно - аз хич не обичам да пазарувам дрехи. Ужасно много се изнервям да пробвам. Това събличане и обличане безумно ме изморява. Последният път, когато реших да се самонаградя и да си купя дънки (не е нещо кой знае какво), попаднах на магазин, в който моделът който ми дадоха едва ми прикриваше цепката на четирибуквието. И какво сега - не стига, че едва влязох в това чудо на модата ами и като седна в офиса ще ми излязат прелестите навън! Добре че си имам магазинче близо до дома, в което продават хубави модели и жената ми е симпатична. Та от там успях да си взема дънки каквито ми харесват - леко клош, с нормална талия - точно като за мен. И следващата награда беше прекрасен оранжев комплект спално бельо. Не какъв да е, не просто оранжев, а оранжев на бели маргарити. Да ми пасва на настроението, да ми носи радост докато го гледам преди да заспя и да внася малко слънчев цвят в студените зимни дни и нощи.
Следващите награди бяха най-вече за душата. Малко музика и книги. Явно добре се справям напоследък, щом съм заслужила толкова много неща. Важното е, че ми е кеф, вдига ми самочувствието и се чувствам добре.
Та мили момичета, носете си новите дрехи, четете новите си книги и се наслаждавайте на победите си. Колкото повече победи имаме, толкова повече подаръци ще получаваме, нали?! Е, да не ставаме алчни - чат-пат може и някое поражение да има. Важното е после да продължим напред с гордо вдигнати глави, с новите си дрехи и новите си придобивки към нови предизвикателства.
четвъртък, октомври 18, 2007
Митът за женския колектив и най-вече за Жената-Шеф
Казват, че да работиш в женски колектив било ужасно. Защо ли? Защото клюките били в повече, имало подмолни номерца, завист, стремеж към печалба на мъжко внимание... Глупости! Клюкари има и сред двата пола. Попадала съм на мъже клюкари, които сякаш ще се пръснат, ако не научат всички възможни клюкини и после не ги разнесат (уж под секрет и на ушенце) из цялата фирма. Попадала съм и на такива, които следвайки твърдо патриархалните възгледи на обществото, се смятат за много по-кадърни от която и да било жена, дори и хал хабер да нямат от онова, което тя върши. Единствено за мъжко внимание не са се конкурирали... Е, естествено, ако не са гей :).
Мисълта ми е, че не бива да делим хората по полова принадлежност, а просто по това дали ни допадат или не. Защото светът е шарен и хората са различни и всъщност в един мъжки колектив би могло да има също толкова интриги и номерца (а дори и в повече) отколкото в един женски, в зависимост от това какви хора са се събрали на едно място, какви са възгледите им и накъде са се запътили...
И да си кажа все пак - работя предимно с мъже. Не, не работя мъжка професия. Болшинството от колегите ми са мъже по стечение на обстоятелствата. И си имам шеф, но този шеф не е мъж.
Да, аз имам Жена шеф. И нарочно пиша думичката Жена с главно "Ж". Не защото зная, че ми стои зад гърба или за да й се подмажа, а защото е истинска Жена с главно "Ж" и напълно си заслужава тази главна буква. Жена, която в кокошарника ни наречен офис, не се оплаква, назовава нещата с истинските им имена и отстоява позицията си. И не - тя не е клюкарка, нито твърде суетна, нито критична без основание, нито завистлива... Май трябва да пиша за Шефа-Жена-Човек с ужасно много главни букви. Ха! Забравих да добавя и едно Приятел.
Обичам думата приятелство на английски. Не ви ли звучи прекрасно "friendship"? Защо ли я обичам ли? Много просто - тя е съставна от две думи - приятелсто (friend) и кораб (ship). Думата е силна, защото за мен означава, че когато плъховете напускат кораба, приятелят е онзи, който ще ти подаде ръка, ще сподели всичко с теб и ще ти помогне да изплуваш или избегнеш потопа. Та затова според мен, си е чист късмет, че освен всичко останало с голяма буква, не на последно място мога да добавя и думата Приятел за моята Шеф-Жена-Човек. И мисля, че тя е предимно приятел и то добър. Средностатистически погледнато с нея прекарвам повече време отколкото с всеки друг и нито веднъж не съм се подразнила или ядосала. Защо е така не знам. Аз по няколко пъти на ден мога да се скарам с някой от семейството си за смешни дреболии, но с нея няма за какво. Може би до известна степен си приличаме - и по характер и по съдба, знам ли. Имаме общо и в същото време сме безкрайно различни. Но тя е толерантен шеф. Цени хората, които има и за нас например казва "Моите writer-ки". Поощрява, подтиква към развитие и ни подкрепя да вървим в онази посока, която сме избрали по пътя към собственото си щастие. Когато отправя критика, тя не е от онази, от която ще те заболи или по-скоро - прави го така, че да не те жегне по какъвто и да било начин, а да те накара да се замислиш. Изборът си е изцяло твой - няма да ти бъде забит нож в гърба.
Май съм страхотна щастливка! Имам си Шеф-Жена-Човек-Приятел, в който вярвам! Днес й казах: "Искам да остана тук и е вървя нагоре, но само ако ти си над мен!". И си давам сметка че тя просто ми дава нужните спокойствие, сигурност и вяра, че хората могат да бъдат истински. Всъщност имам да уча още много и искам да го науча от нея, защото никак не е лесно да бъдеш и майка и жена и шеф и приятел и в същото време да съумееш да запазиш усета и вкуса към хубавото не само в живота, а и в онова с което си вадиш хляба.
Щастливка съм, да - попаднах на точното място, в точното време и на точния Шеф-Жена-Човек-Приятел.
Мисълта ми е, че не бива да делим хората по полова принадлежност, а просто по това дали ни допадат или не. Защото светът е шарен и хората са различни и всъщност в един мъжки колектив би могло да има също толкова интриги и номерца (а дори и в повече) отколкото в един женски, в зависимост от това какви хора са се събрали на едно място, какви са възгледите им и накъде са се запътили...
И да си кажа все пак - работя предимно с мъже. Не, не работя мъжка професия. Болшинството от колегите ми са мъже по стечение на обстоятелствата. И си имам шеф, но този шеф не е мъж.
Да, аз имам Жена шеф. И нарочно пиша думичката Жена с главно "Ж". Не защото зная, че ми стои зад гърба или за да й се подмажа, а защото е истинска Жена с главно "Ж" и напълно си заслужава тази главна буква. Жена, която в кокошарника ни наречен офис, не се оплаква, назовава нещата с истинските им имена и отстоява позицията си. И не - тя не е клюкарка, нито твърде суетна, нито критична без основание, нито завистлива... Май трябва да пиша за Шефа-Жена-Човек с ужасно много главни букви. Ха! Забравих да добавя и едно Приятел.
Обичам думата приятелство на английски. Не ви ли звучи прекрасно "friendship"? Защо ли я обичам ли? Много просто - тя е съставна от две думи - приятелсто (friend) и кораб (ship). Думата е силна, защото за мен означава, че когато плъховете напускат кораба, приятелят е онзи, който ще ти подаде ръка, ще сподели всичко с теб и ще ти помогне да изплуваш или избегнеш потопа. Та затова според мен, си е чист късмет, че освен всичко останало с голяма буква, не на последно място мога да добавя и думата Приятел за моята Шеф-Жена-Човек. И мисля, че тя е предимно приятел и то добър. Средностатистически погледнато с нея прекарвам повече време отколкото с всеки друг и нито веднъж не съм се подразнила или ядосала. Защо е така не знам. Аз по няколко пъти на ден мога да се скарам с някой от семейството си за смешни дреболии, но с нея няма за какво. Може би до известна степен си приличаме - и по характер и по съдба, знам ли. Имаме общо и в същото време сме безкрайно различни. Но тя е толерантен шеф. Цени хората, които има и за нас например казва "Моите writer-ки". Поощрява, подтиква към развитие и ни подкрепя да вървим в онази посока, която сме избрали по пътя към собственото си щастие. Когато отправя критика, тя не е от онази, от която ще те заболи или по-скоро - прави го така, че да не те жегне по какъвто и да било начин, а да те накара да се замислиш. Изборът си е изцяло твой - няма да ти бъде забит нож в гърба.
Май съм страхотна щастливка! Имам си Шеф-Жена-Човек-Приятел, в който вярвам! Днес й казах: "Искам да остана тук и е вървя нагоре, но само ако ти си над мен!". И си давам сметка че тя просто ми дава нужните спокойствие, сигурност и вяра, че хората могат да бъдат истински. Всъщност имам да уча още много и искам да го науча от нея, защото никак не е лесно да бъдеш и майка и жена и шеф и приятел и в същото време да съумееш да запазиш усета и вкуса към хубавото не само в живота, а и в онова с което си вадиш хляба.
Щастливка съм, да - попаднах на точното място, в точното време и на точния Шеф-Жена-Човек-Приятел.
сряда, октомври 17, 2007
А казват времето лекува
и заличава всички рани.
Истина ли е това?
Не вярвам!
Дали просто не трупаш тъга?
От загуби,
сълзи неизплакани,
предателства,
стрес,
и всичко онова,
което те е наранило?
Да, аз се усмихвам
Напред вървя с вдигната глава.
Живея пълноценно
своят живот - тук и сега.
Но имам сълзи, скрити
И понякога,
макар и да не ми се иска –
плача нощем, когато всички спят.
А утрото ми започва със старият ритъм
Усмихвам се отново и на глас се смея,
макар че сълзите непролети ми тежат.
и заличава всички рани.
Истина ли е това?
Не вярвам!
Дали просто не трупаш тъга?
От загуби,
сълзи неизплакани,
предателства,
стрес,
и всичко онова,
което те е наранило?
Да, аз се усмихвам
Напред вървя с вдигната глава.
Живея пълноценно
своят живот - тук и сега.
Но имам сълзи, скрити
И понякога,
макар и да не ми се иска –
плача нощем, когато всички спят.
А утрото ми започва със старият ритъм
Усмихвам се отново и на глас се смея,
макар че сълзите непролети ми тежат.
вторник, октомври 16, 2007
сряда, октомври 10, 2007
вторник, октомври 09, 2007
И една усмивка
Нощта не трае никога безкрай
А има - щом като го казвам.
И щом като го потвърждавам.
В завършека на всяка скръб -
един прозорец.
Един отворен, осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна.
Желание и глад, които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце.
Протегната ръка,
отворена ръка,
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.
Пол Елюар
Стихотворение, което винаги ми дава сили в трудни моменти.
А има - щом като го казвам.
И щом като го потвърждавам.
В завършека на всяка скръб -
един прозорец.
Един отворен, осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна.
Желание и глад, които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце.
Протегната ръка,
отворена ръка,
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.
Пол Елюар
Стихотворение, което винаги ми дава сили в трудни моменти.
петък, октомври 05, 2007
Сама
Аз съм си достатъчна тук и сега,
за добро или лошо аз съм сама.
Предавах и бях предавана
за прошка молена и опрощавана.
А сега съм сама, но себедостатъчна
и имам за какво да живея.
Няколко приятели, малко и скромно семeйство
няма за какво друго да копнея.
за добро или лошо аз съм сама.
Предавах и бях предавана
за прошка молена и опрощавана.
А сега съм сама, но себедостатъчна
и имам за какво да живея.
Няколко приятели, малко и скромно семeйство
няма за какво друго да копнея.
Музика за душата
в сърцето ми трепти
шест струнна китара
ще бъда в твоите ръце.
А после в хармоника ще се превърна
с дъха си ще стоплиш хорските души,
музиката от мен ще се лее и ще пееш
а аз микрофон в ръцете ти ще бъда.
Караш ме да плача с ръцете и перцето.
Шестте струни душата ти изливат.
Сълзите, потта ти по мене се стичат.
Гласът ти ме топли, мечтите препускат ли тичат.
Спри любовта си, недей да ме чупиш.
Всичко бе толкова красиво, да!
Шеструнна китара, хармоника ли не бях,
или просто блус тъжен възпяващ любовта...
в сърцето ми трепти
шест струнна китара
ще бъда в твоите ръце.
А после в хармоника ще се превърна
с дъха си ще стоплиш хорските души,
музиката от мен ще се лее и ще пееш
а аз микрофон в ръцете ти ще бъда.
Караш ме да плача с ръцете и перцето.
Шестте струни душата ти изливат.
Сълзите, потта ти по мене се стичат.
Гласът ти ме топли, мечтите препускат ли тичат.
Спри любовта си, недей да ме чупиш.
Всичко бе толкова красиво, да!
Шеструнна китара, хармоника ли не бях,
или просто блус тъжен възпяващ любовта...
четвъртък, октомври 04, 2007
Днес
Мам ми каза, че твърде много мисля и се самоанализирам. Не трябвало да обръщам толкова много внимание на себе си и собствените си чувства. Може би е права, а може и да не е. Не съм нарцистична натура, обикновено се занимавам повече с околните и с техните проблеми отколкото със своите (щото моите или ги решавам набързо или не им обръщам внимание), но явно изпадам в криза.
И какво да направя когато преди два дни изпитвах безумен гняв, а сега ме боли сърцето - да боли ме. Свито е и в същото време имам чувството, че ще се пръсне от тая пуста тъга. Не искам да съм тъжна, никак не се харесвам такава. Предпочитам да изпитвам гняв - него поне мога да контролирам пък и току-виж съм сътворила нещо интересно водена за носа от гнева си. Сега все едно целият ми свят е тръгнал някъде надолу - където е от тъмно по-тъмно, от тъжно - по-тъжно и все по-празно. Явно проблемът ми всъщност е в самоконтрола, който непрекъснато упражнявам. Ще взема да се отпусна и да се оставя да си изживея тъгата.
Поне знам, че има надежда...
И какво да направя когато преди два дни изпитвах безумен гняв, а сега ме боли сърцето - да боли ме. Свито е и в същото време имам чувството, че ще се пръсне от тая пуста тъга. Не искам да съм тъжна, никак не се харесвам такава. Предпочитам да изпитвам гняв - него поне мога да контролирам пък и току-виж съм сътворила нещо интересно водена за носа от гнева си. Сега все едно целият ми свят е тръгнал някъде надолу - където е от тъмно по-тъмно, от тъжно - по-тъжно и все по-празно. Явно проблемът ми всъщност е в самоконтрола, който непрекъснато упражнявам. Ще взема да се отпусна и да се оставя да си изживея тъгата.
Поне знам, че има надежда...
сряда, октомври 03, 2007
Дайте своя глас за тези деца!
Всеки, който се чувства съпричастен, нека подпише петицията! Всеки, който го боли, нека ни подкрепи!
ПРЕДИ ГОДИНА ЖУРНАЛИСТКА ОТ ББС СНИМА ФИЛМ В ДОМА ЗА ДЕЦА В С.МОГИЛИНО, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 9 МЕСЕЦА.
НАСКОРО ФИЛМА БЕШЕ ИЗЛЪЧЕН ПО ББС - ПОТРЕСАВАЩ ФИЛМ НА УЖАСИТЕ, КЪДЕТО 75 ДЕЦА СЪЩЕСТВУВАТ В НЕЧОВЕШКИ УСЛОВИЯ! НИКОГА НА НАПУСКАТ ПРЕДЕЛИТЕ НА СГРАДАТА, ПРЕКАРВАТ ДНИТЕ СИ В КЛАТЕНЕ НА СТОЛА ИЛИ БИЕНЕ НА ГЛАВА В СТЕНАТА...ДОКАТО НЕ СЕ ОСВОБОДЯТ ОТ МЪКИТЕ СИ-....САМО ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ СА ПОЧИНАЛИ 3 ДЕЦА....И ТОВА Е В БЪЛГАРИЯ В 21 ВЕК.
ЕТО - ВИЖТЕ ФИЛМА - АКО ИМАТЕ СИЛИ!
http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126
ОТ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ "ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ" И ОТ ИМЕТО НА МНОГО ПОТРЕСЕНИ И ЗАГРИЖЕНИ ГРАЖДАНИ СЪСТАВИХМЕ ПЕТИЦИЯ - МОЛЯ ПОДПИШЕТЕ Я!
http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html
Това е част от постинг на съфорумкa (за повече информация клик на заглавието).
ПРЕДИ ГОДИНА ЖУРНАЛИСТКА ОТ ББС СНИМА ФИЛМ В ДОМА ЗА ДЕЦА В С.МОГИЛИНО, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 9 МЕСЕЦА.
НАСКОРО ФИЛМА БЕШЕ ИЗЛЪЧЕН ПО ББС - ПОТРЕСАВАЩ ФИЛМ НА УЖАСИТЕ, КЪДЕТО 75 ДЕЦА СЪЩЕСТВУВАТ В НЕЧОВЕШКИ УСЛОВИЯ! НИКОГА НА НАПУСКАТ ПРЕДЕЛИТЕ НА СГРАДАТА, ПРЕКАРВАТ ДНИТЕ СИ В КЛАТЕНЕ НА СТОЛА ИЛИ БИЕНЕ НА ГЛАВА В СТЕНАТА...ДОКАТО НЕ СЕ ОСВОБОДЯТ ОТ МЪКИТЕ СИ-....САМО ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ СА ПОЧИНАЛИ 3 ДЕЦА....И ТОВА Е В БЪЛГАРИЯ В 21 ВЕК.
ЕТО - ВИЖТЕ ФИЛМА - АКО ИМАТЕ СИЛИ!
http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126
ОТ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ "ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ" И ОТ ИМЕТО НА МНОГО ПОТРЕСЕНИ И ЗАГРИЖЕНИ ГРАЖДАНИ СЪСТАВИХМЕ ПЕТИЦИЯ - МОЛЯ ПОДПИШЕТЕ Я!
http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html
Това е част от постинг на съфорумкa (за повече информация клик на заглавието).
вторник, октомври 02, 2007
Martin Gore - Shake the disease
I'm not going down on my knees
Begging you to adore me
Can't you see it's misery
And torture for me
When I'm misunderstood
Try as hard as you can
I've tried as hard as I could
To make you see
How important it is for me
Here is a plea
From my heart to you
Nobody knows me
As well as you do
You know how hard it is for me
To shake the disease
That takes hold of my tongue
In situations like these
Understand me
Some people have to be
Permanently together
Lovers devoted
To each other forever
Now I've got things to do
And I've said before
That I know you have too
When I'm not there
In spirit I'll be there
Begging you to adore me
Can't you see it's misery
And torture for me
When I'm misunderstood
Try as hard as you can
I've tried as hard as I could
To make you see
How important it is for me
Here is a plea
From my heart to you
Nobody knows me
As well as you do
You know how hard it is for me
To shake the disease
That takes hold of my tongue
In situations like these
Understand me
Some people have to be
Permanently together
Lovers devoted
To each other forever
Now I've got things to do
And I've said before
That I know you have too
When I'm not there
In spirit I'll be there
понеделник, октомври 01, 2007
"Самотната" майка или по-скоро: Проклятието да бъдеш такава в хорските очи
"Самотна майка = майка отглеждаща сама детето си"
Това определение е грубо и меко казано нелепо. "Самотната" майка всъщност никак не е самотна. Да, тя отглежда детето си сама, но това никак не я прави самотна. Да, тя носи огромна отговорност за детето си, защото при болест, финансови проблеми и пр. няма кой да я подкрепи освен приятел или роднина, но това пак не я прави самотна. Да, тя е една по-различна майка, но тя никак не е самотна.
Да си самотна майка не е чак толкова трудно, но е предизвикателство. Сама носиш най-голямата възможна отговорност - тази за живота на най-скъпото и безценно същество за теб - човекът, на когото си дала живот. Не дай боже нещо да се случи, винаги "таткото" може да те обвини за него. Умишлено слагам таткото в кавички. Бащите на децата на самотните майки в повечето случаи евентуално плащат някаква издръжка (която много често е мизерна) и да се виждат с детето 2 пъти месечно. Понякога изобщо не се сещат за него и май повечето самотни майки страдат от това, защото искат децата им да познават бащите си независимо дали са добри или лоши (тук трябва да кажа под секрет, че аз малко им завиждам, защото влиянието на таткото на моето детенце никак не е благотворно и съм на мнение, че е по-добре да няма никакъв татко отколкото да има лош такъв).
Та да се върнем на самотността и на проклятието...
За мен да си самотна майка е благословия и борбата с всичко определено си заслужава. Е, ще видя резултатът някой ден. Надявам се тогава да не си кажа "За какво беше, не си струваше!" и вярвам че няма да бъде така. Искам да науча детето си на това какво е любов, искам да се научи да обича и да цени това, което има. Да знае, че хората не са даденост, че трябва всеки ден да правиш мъничък жест, дори само небрежно да погалиш, да прошепнеш "Обичам те", за да накараш човекът с когото си и споделяш живота си по какъвто и да било начин, да се чувства щастлив. Това е моята простичка цел...
Та да се върна на самотата. Самотните майки са самотни единствено ако допуснат самотата в сърцето си. Те имат избор, всеки винаги има избор, но веднъж завладяла те самотата трудно те напуска. Лошото е, че обикновено самотните майки дълго време са се чувствали самотни във връзката си с татковците, а това убива, повярвайте ми - това наистина може да убие човек. Не случайно съществува приказката "По-добре сам отколкото зле придружен". Отидат ли си обичта, диалогът и уважението във връзката, мили хора, независимо какви сте мъже или жени, не продължавайте да се борите за връзката си - това е кауза пердута! Намерите ли си любовник/ца и загубите ли акъла си, все пак се постарайте това да не става достояние на вашата половинка. Изневерявайте разумно и хитро, ако изобщо имате намерение да го правите. Не наранявайте хората, които ви обичат, защото ще ги изгубите безвъзвратно един ден! Независимо колко широко-скроени са някои, всички обичаме да притежаваме или по-скоро всички обичаме да се чувстваме единствени и неповторими по някакъв свой, наш си начин. И когато някой изгуби своята уникалност в живота ви, започва да се чувства са-мо-тен!
Та да кажа пак - за самотните майки. Не ни обиждайте така! Ние имаме децата си - онези които, ако решат да ни зарежат някой ден, вече ще са достатъчно разумни и големи за да ни изтърсят директно в очите "Провали се!". До тогава обаче ние никак не сме самотни. Всяка от нас има на кого да разчита малко или много в труден момент. Всяка от нас винаги ще има сили да избърше някоя сълза, да даде лекарството на детето си и да го прегърне и да каже "Спокойно мило дете, всичко ще е наред!" независимо каква буца й е заседнала на гърлото. И ние никога, никога не сме самотни! Освен ако сами не го допуснем.
Сега да ви кажа защо съм написала там горе в заглавието думичката "проклятие". Причината е една - повечето хора се страхуват от жени отглеждащи сами децата си. Майките пазят скъпоценните си синове от разведени жени. Сигурно си мислят, че са опасни за крехките синчета и могат да ги зарежат или наранят ей така като нищо. (Не ме мразете, не го пиша за да се намирам на приказка, и аз имам син все пак. Просто споделям наблюдения.) А вие, скъпи дами, не си мислете, че ние разведените жени целим единствено да оплетем възлюбения ви съпруг в мрежите си, да го направим свой любовник и после наш съпруг. Повечето от нас са минали по пътя на зарязаната и никак не им е до това да крадат чужди мъже или да развалят бракове за спорта!
Мъжете, ах... мъжете (не всички, но са болшинство онези, за които ще поразмишлявам). Не зная защо, но когато срещу един мъж се изправи жена, която се оправя с живота си сама и на всичкото отгоре има дете... О, да! Тя е силна, конкуренция, мъжкото момиче, което с решителните си действия подтиска! Тя е онази, която може да те смели и направи на нищо, ако я засегнеш! Може да бъде кучка, жената вамп, може да бъде всичко! Никога не изпитва слабост, непоклатима скала, която нито вятърът нито морска буря могат да засегнат. Сила, която плаши, сила, която те кара да се чувстваш по-малко мъж... И защо? Защо е така да попитам аз?! Не е ли това онази жена, която вчера е дала живот, която е била крехка и уязвима? Просто животът й е такъв, че не й позволява да се глези, да бъде лигла, независимо от това колко й се иска... Тя не е проклятие, тя е онази, която може да покаже и научи хората около нея да бъдат истински и да живеят всеки ден все едно им е последен. Тя е онази, която дори и да заспи веднага щом сложи глава на възглавницата, дори да е болна, уморена и да има проблеми... утре ще се усмихне и ще започне отначало, защото има цел за която да се бори и живее! И вярвайте ми, тя никак не е самотна и никак не е опасна. Няма за цел да развежда женените, иска просто да бъде обичана. Да бъде ухажвана и мъъъничко глезена понякога. Да има кой да я прегърне, да й обещае, че всичко ще бъде наред, че детето ще е здраво, че парите ще стигнат, че утре, когато се събуди няма да бъде сама в леглото. Оставете я да бъде просто Жена, защото тя е точно това.
Това определение е грубо и меко казано нелепо. "Самотната" майка всъщност никак не е самотна. Да, тя отглежда детето си сама, но това никак не я прави самотна. Да, тя носи огромна отговорност за детето си, защото при болест, финансови проблеми и пр. няма кой да я подкрепи освен приятел или роднина, но това пак не я прави самотна. Да, тя е една по-различна майка, но тя никак не е самотна.
Да си самотна майка не е чак толкова трудно, но е предизвикателство. Сама носиш най-голямата възможна отговорност - тази за живота на най-скъпото и безценно същество за теб - човекът, на когото си дала живот. Не дай боже нещо да се случи, винаги "таткото" може да те обвини за него. Умишлено слагам таткото в кавички. Бащите на децата на самотните майки в повечето случаи евентуално плащат някаква издръжка (която много често е мизерна) и да се виждат с детето 2 пъти месечно. Понякога изобщо не се сещат за него и май повечето самотни майки страдат от това, защото искат децата им да познават бащите си независимо дали са добри или лоши (тук трябва да кажа под секрет, че аз малко им завиждам, защото влиянието на таткото на моето детенце никак не е благотворно и съм на мнение, че е по-добре да няма никакъв татко отколкото да има лош такъв).
Та да се върнем на самотността и на проклятието...
За мен да си самотна майка е благословия и борбата с всичко определено си заслужава. Е, ще видя резултатът някой ден. Надявам се тогава да не си кажа "За какво беше, не си струваше!" и вярвам че няма да бъде така. Искам да науча детето си на това какво е любов, искам да се научи да обича и да цени това, което има. Да знае, че хората не са даденост, че трябва всеки ден да правиш мъничък жест, дори само небрежно да погалиш, да прошепнеш "Обичам те", за да накараш човекът с когото си и споделяш живота си по какъвто и да било начин, да се чувства щастлив. Това е моята простичка цел...
Та да се върна на самотата. Самотните майки са самотни единствено ако допуснат самотата в сърцето си. Те имат избор, всеки винаги има избор, но веднъж завладяла те самотата трудно те напуска. Лошото е, че обикновено самотните майки дълго време са се чувствали самотни във връзката си с татковците, а това убива, повярвайте ми - това наистина може да убие човек. Не случайно съществува приказката "По-добре сам отколкото зле придружен". Отидат ли си обичта, диалогът и уважението във връзката, мили хора, независимо какви сте мъже или жени, не продължавайте да се борите за връзката си - това е кауза пердута! Намерите ли си любовник/ца и загубите ли акъла си, все пак се постарайте това да не става достояние на вашата половинка. Изневерявайте разумно и хитро, ако изобщо имате намерение да го правите. Не наранявайте хората, които ви обичат, защото ще ги изгубите безвъзвратно един ден! Независимо колко широко-скроени са някои, всички обичаме да притежаваме или по-скоро всички обичаме да се чувстваме единствени и неповторими по някакъв свой, наш си начин. И когато някой изгуби своята уникалност в живота ви, започва да се чувства са-мо-тен!
Та да кажа пак - за самотните майки. Не ни обиждайте така! Ние имаме децата си - онези които, ако решат да ни зарежат някой ден, вече ще са достатъчно разумни и големи за да ни изтърсят директно в очите "Провали се!". До тогава обаче ние никак не сме самотни. Всяка от нас има на кого да разчита малко или много в труден момент. Всяка от нас винаги ще има сили да избърше някоя сълза, да даде лекарството на детето си и да го прегърне и да каже "Спокойно мило дете, всичко ще е наред!" независимо каква буца й е заседнала на гърлото. И ние никога, никога не сме самотни! Освен ако сами не го допуснем.
Сега да ви кажа защо съм написала там горе в заглавието думичката "проклятие". Причината е една - повечето хора се страхуват от жени отглеждащи сами децата си. Майките пазят скъпоценните си синове от разведени жени. Сигурно си мислят, че са опасни за крехките синчета и могат да ги зарежат или наранят ей така като нищо. (Не ме мразете, не го пиша за да се намирам на приказка, и аз имам син все пак. Просто споделям наблюдения.) А вие, скъпи дами, не си мислете, че ние разведените жени целим единствено да оплетем възлюбения ви съпруг в мрежите си, да го направим свой любовник и после наш съпруг. Повечето от нас са минали по пътя на зарязаната и никак не им е до това да крадат чужди мъже или да развалят бракове за спорта!
Мъжете, ах... мъжете (не всички, но са болшинство онези, за които ще поразмишлявам). Не зная защо, но когато срещу един мъж се изправи жена, която се оправя с живота си сама и на всичкото отгоре има дете... О, да! Тя е силна, конкуренция, мъжкото момиче, което с решителните си действия подтиска! Тя е онази, която може да те смели и направи на нищо, ако я засегнеш! Може да бъде кучка, жената вамп, може да бъде всичко! Никога не изпитва слабост, непоклатима скала, която нито вятърът нито морска буря могат да засегнат. Сила, която плаши, сила, която те кара да се чувстваш по-малко мъж... И защо? Защо е така да попитам аз?! Не е ли това онази жена, която вчера е дала живот, която е била крехка и уязвима? Просто животът й е такъв, че не й позволява да се глези, да бъде лигла, независимо от това колко й се иска... Тя не е проклятие, тя е онази, която може да покаже и научи хората около нея да бъдат истински и да живеят всеки ден все едно им е последен. Тя е онази, която дори и да заспи веднага щом сложи глава на възглавницата, дори да е болна, уморена и да има проблеми... утре ще се усмихне и ще започне отначало, защото има цел за която да се бори и живее! И вярвайте ми, тя никак не е самотна и никак не е опасна. Няма за цел да развежда женените, иска просто да бъде обичана. Да бъде ухажвана и мъъъничко глезена понякога. Да има кой да я прегърне, да й обещае, че всичко ще бъде наред, че детето ще е здраво, че парите ще стигнат, че утре, когато се събуди няма да бъде сама в леглото. Оставете я да бъде просто Жена, защото тя е точно това.
четвъртък, септември 20, 2007
Част от моите цветя
Спатифилиум
Восъче
Юка и маранта
Хризантема
Дифенбахия и още нещо
Каучуково дърво, драцена и бегония
Каучуково дърво
Бенджамин и бегония
Цветарникът ми с две бегонии, каланхое, великденче и стефанотис
вторник, септември 18, 2007
Понеже днес ми е любовно - Легендата за Купидон и Психея
Имало едно време един крал, който имал три прекрасни дъщери. По-големите се омъжили за велики принцове, но най-малката, наречена Психея, била толкова красива, че никой не бил достоен за нея. Хората пеели химни в нейна чест, а странниците мислели че тя е самата богиня на красотата.
Венера чакала дълго и когато видяла че сърцето на Психея някак е успяло да избяга от любовта, я проклела. От този момент никой не искал да се ожени за Психея и отчаяните й родители предприели пътуване до Оракула. Гласът казал, че Психея никога няма да се омъжи за смъртен. Тя щяла да бъде с онзи, който превъзхождал богове и хора.
Всички мислели, че съществото превъзхождащо дори боговете било някакво чудовище, ала клетата Психея се подчинила на съдбата си, тъй като не искала народът й да страда, а и била решена да умилостиви разгневената Венера. Заедно с голяма свита, тя отишла в планината, в която живеело съществото и хората й я оставили сама. Зефир, дружелюбният Западен Вятър, я успокоил, прегърнал я, вдигнал я и я отнесъл на крилете си до една долина, където Психея заспала. Когато се събудила, тя последвала водите на близката река. Стигнала до широко езеро с фонтан в средата, а отвъд него се разпростирал прекрасен бял замък. Психея отишла до замъка и виждайки, че няма никого влязла прекрачила прага. Там вътре тя чула глас: “Всичко, което виждаш е твое, благородна принцесо. Не се страхувай от нищо, ние сме тук, за да ти служим.” Психея последвала гласа от зала в зала и била възхитена от красотата, която я заобикаляла.
Със сигурност съпругът й не бил чудовище, както всички предполагали, а някаква невидима сила. Всяка нощ той идвал при нея и й говорел с глас на божество, но всяка сутрин призори я оставял сама, въпреки увещанията й да остане. Обяснил й, че трябва да бъде невидим и се опитвал да я накара да повярва в него и да бъде търпелива.
Дните отминавали и Психея започнала тъгува за родителите и сестрите си. Затова помолила мъжа си да доведе поне сестрите й, за да ги види. На следващата сутрин Зефир се появил носейки двете й сестри. Те поздравили Психея и докато тя ги развеждала из прекрасния си палат, те изпитали завист към късмета на сестра си. Задали й хиляди въпроси за съпруга й. Когато разбрали, че тя никога не го е виждала, я излъгали, че той със сигурност е чудовище, даже дракон. Посъветвали я да запали лампа докато той спи през нощта, за да го види и ако се наложи - да го убие. Психея с ужас изслушала злонамерения план, но когато сестрите й напуснали замъка, тя все пак решила да го изпълни. Една нощ, след като Купидон заспал, тя се надигнала, запалила лампа и я надвесила над него в очакване да види някакво чудовище. Вместо това тя видяла най-младия от боговете, най-красив и неустоим от всички безсмъртни. Психея се навела към него, но ръцете й потреперали и капка горещо олио паднало на рамото му и го изгорило. Той отворил очи и възкликнал “О, невярваща Психея!” и отлетял. Психея се опитала да го последва през прозореца, но паднала на земята. Когато се свестила, видяла, че всичко е изчезнало заедно с Купидон.
Психея тръгнала да пътува сама за да търси любимия си. Един ден, както блуждаела, на един близък хълм видяла замък, който изглеждал запустял. В залата нямало никакво живо същество - единствено камари от зърно, разпръснати класове жито, наполовина излющени, пшеница и ечемик, разпилени хаотично на пода. Без да се бави Психея се захванала да подреди всичко. По средата на задачата й я сепнал глас, погледнала нагоре и видяла самата Деметра - богинята на жътвата - която й се усмихвала. Деметра й казала, че би могла да бъде отново щастлива и я посъветвала да отиде при Венера и да измоли нейната благосклонност.
Окуражена от думите на Деметра, Психея отишла право в храма на Венера и отправила своята молитва. Но Венера била твърде разгневена и решила да я подложи на изпитание. Тя завела Психея в една огромна стая, където имало струпана планина от жито, бобови зърна и леща и й наредила да ги раздели на отделни купчини до здрачаване. Горката Психея много се отчаяла, но после видяла черна върволица мравки, изпратени от нейния любим Купидон, които дошли да й помогнат. Когато Венера се върнала, задачата била изпълнена.
Венера се развикала на Психея, защото знаела, че това било работа на Купидон. На сутринта завела момичето до една река и й казала да отиде от другата страна, там където пасяли овцете със златно руно, и да вземе сноп от руното на всяка овца.
Тази задача се видяла много лесна на Психея и тя веднага нагазила във водата, готова да я прекоси. В момента, в който Венера изчезнала, от водите се разнесъл шепот на русалки. Те казали на Психея да бъде внимателна и търпелива, тъй като овцете били бесни през деня, когато слънцето светело отвисоко, но когато сенките станели дълги, лягали да почиват и спят под дърветата. Тогава тя можела да отиде и да събере златното руно.
Благодарейки на водните създания, Психея седнала да си почине близо до тях и когато подходящия момент дошъл, прекосила реката и последвала тяхната заръка. Върнала се при Венера с ръце пълни с блестящо златно руно. Венера отново се ядосала, знаейки, че Психея не би могла да се справи сама без помощ. Тогава й дала малка кутийка и й наредила да отиде при Персефона да я помоли за малко от нейната красота. Венера обяснила, че е станала бледа от грижите по ранения си син и имала нужда да възвърне красотата си.
Психея се отчаяла неимоверно, защото знаела, че никой смъртен не можел да отиде в Хадес и да се върне жив от там. Чувствала се забравена от своя любим и решила да посрещне съдбата си колкото се може по-скоро. Изведнъж чула глас, който й разказал как може да избегне всички опасности в Хадес и да се измъкне от там невредима. Гласът добавил, че когато Персефона върне кутията, Психея не бива да я отваря в никакъв случай. Тя послушала мъдрите съвети и влязла в Хадес благополучно, взела малко от красотата на Персефона в кутийката и се върнала на горния свят с душа изпълнена с надежда. По пътя обратно към храма на Венера, Психея започнала да си мисли, че Купидон я е забравил, че е станала грозна и той никога не би я заобичал отново. Изкушила се и отворила кутията, за да вземе малко от красотата скрита в нея. Но магиите и елексирите на Хадес не били за смъртни и вдишвайки странния аромат, тя припаднала.
За щастие Купидон вече бил оздравял и тайно бил излетял да търси Психея. Намерил я лежаща на земята и видял кутията наблизо. Събудил я и й казал да отиде в дома на майка му и да чака, докато той се върне. След това той отлетял право към Олимп, където боговете пирували. Разказал им своята история и ги помолил за помощ. Всички богове били трогнати от историята и дори самият Зевс склонил Венера с мили думи да омекне. Всички млади богове искали да приветстват Психея веднага и затова изпратили Хермес да я доведе. Преди това, обаче, той поискал от Купидон да спре да изстрелва опасните си стрели срещу боговете.
Девойката пристигнала при тях, пила божествена амброзия от чашата, която Хебе й подала и станала безсмъртна. Купидон я хванал за ръка и те никога повече не се разделили.
Love is in the air
Love is in the air
Everywhere I look around
Love is in the air
Every sight and every sound
And I don't know if I'm being foolish
Don't know if I'm being wise
But it's something that I must believe in
And it's there when I look in your eyes
Love is in the air
In the whisper of the trees
Love is in the air
In the thunder of the sea
And I don't know if I'm just dreaming
Don't know if I feel sane
But it's something that I must believe in
And it's there when you call out my name
(Chorus)
Love is in the air
Love is in the air
Oh oh oh
Oh oh oh
Love is in the air
In the rising of the sun
Love is in the air
When the day is nearly done
And I don't know if you're an illusion
Don't know if I see it true
But you're something that I must believe in
And you're there when I reach out for you
Love is in the air
Every sight and every sound
And I don't know if I'm being foolish
Don't know if I'm being wise
But it's something that I must believe in
And it's there when I look in your eyes
четвъртък, септември 13, 2007
Slipknot - Vermillion 2
She seems dressed in all of me
Stretched across my shame
All the torment and the pain
leak through and covered me
I'd do anything to have her to myself
Just to have her for myself
Now I don't know what to do
I don't know what to do
When she makes me sad
She is everything to me
The unrequited dream
A song that no one sings
The unattainable
Shes a myth that I have to believe in
All I need to make it real is one more reason
And I don't know what to do
I don't know what to do
When she makes me sad
But I won't let this build up inside of me
I won't let this build up inside of me
(x 3)
I catch in my throat
Choke
Torn into pieces
I won't......no
I don't want to be this
But I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me)
I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me)
I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me)
I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me......won't let this build up inside of me)
(sheee)
She isn't real
(won't let this build up inside of me)
I can't make her real
(won't let this build up inside of me)
She isn't real
(won't let this build up inside of me)
I can't make her real
(won't let this build up inside of me)
Stretched across my shame
All the torment and the pain
leak through and covered me
I'd do anything to have her to myself
Just to have her for myself
Now I don't know what to do
I don't know what to do
When she makes me sad
She is everything to me
The unrequited dream
A song that no one sings
The unattainable
Shes a myth that I have to believe in
All I need to make it real is one more reason
And I don't know what to do
I don't know what to do
When she makes me sad
But I won't let this build up inside of me
I won't let this build up inside of me
(x 3)
I catch in my throat
Choke
Torn into pieces
I won't......no
I don't want to be this
But I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me)
I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me)
I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me)
I won't let this build up inside of me
(won't let this build up inside of me......won't let this build up inside of me)
(sheee)
She isn't real
(won't let this build up inside of me)
I can't make her real
(won't let this build up inside of me)
She isn't real
(won't let this build up inside of me)
I can't make her real
(won't let this build up inside of me)
вторник, септември 11, 2007
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
понеделник, септември 10, 2007
Почивка в снимки
.jpg)
Фонтанът пред Общината.jpg)
Волният Ездач.jpg)
Пред една стара врата.jpg)
Кръчма "Старата Лоза" на "Улицата на занаятите".jpg)
Пред Общината.jpg)
Масичка в ШекерджийницатаОтново у дома
Отпуската отдавна свърши. Изкарахме чудесно в балкана и нямаше по-щастливо дете от моето. Прибрахме се със загорели бузи, прекрасни спомени и намерения да отидем пак там през зимата.
Започнах работа, а малчуганът ще ходи на градина и ще бъде ученик, колкото и да не му се иска. Есента чука на вратата с пълна сила. Дано пак се постопли и да попътуваме малко...
Имаме си много важен човек в семейството. Сега и аз и малчо сме щастливи! Уютът вкъщи е прекрасен. Дано да продължи да бъде така и утре и вдругиден и другата седмица, месец... завинаги! Амин!
Започнах работа, а малчуганът ще ходи на градина и ще бъде ученик, колкото и да не му се иска. Есента чука на вратата с пълна сила. Дано пак се постопли и да попътуваме малко...
Имаме си много важен човек в семейството. Сега и аз и малчо сме щастливи! Уютът вкъщи е прекрасен. Дано да продължи да бъде така и утре и вдругиден и другата седмица, месец... завинаги! Амин!
сряда, август 01, 2007
понеделник, юли 30, 2007
четвъртък, юли 26, 2007
Лично и споделено (за моя малък мъж)
-Мамо, за какво са ти гърдите, кажи ми!
-За да сучеш мляко, слънце мое.
-А боли ли, какво усещаше, прости ми,
че задавам толкова много въпроси.
-Да призная, в началото болеше
имах дискомфорт, мастит, рагади,
но най-важното за мен беше
да зная, че моята кърма теб пази.
До топлата ми гръд утихваше,
заспиваше спокоен и щастлив.
Като малка пиявичка във мен се впиваше
и беше толкова, толкова красив.
Сърцето ми успокояваше те знам
и сякаш в утробата отново ти се връщаше
Като от слънчев, топъл лъч огрян,
все едно цялата ми душа поглъщаше.
И давах ти и обич неизмерима и топлина
неподозирани - дълбоко някъде в сърцето скрити.
Какво ли не направих за да имам повече кърма
за да задържа мига на тази ласка споделена...
- Мамо, не плачи, дай ми да те гушна!
Обичам те и нека да бъдем добри.
Дори вече да не суча, аз съм малък и
искам в твоето легло при теб да се мушна.
Кажи ми, мамо, кажи ми че обичаш ме ти!
-За да сучеш мляко, слънце мое.
-А боли ли, какво усещаше, прости ми,
че задавам толкова много въпроси.
-Да призная, в началото болеше
имах дискомфорт, мастит, рагади,
но най-важното за мен беше
да зная, че моята кърма теб пази.
До топлата ми гръд утихваше,
заспиваше спокоен и щастлив.
Като малка пиявичка във мен се впиваше
и беше толкова, толкова красив.
Сърцето ми успокояваше те знам
и сякаш в утробата отново ти се връщаше
Като от слънчев, топъл лъч огрян,
все едно цялата ми душа поглъщаше.
И давах ти и обич неизмерима и топлина
неподозирани - дълбоко някъде в сърцето скрити.
Какво ли не направих за да имам повече кърма
за да задържа мига на тази ласка споделена...
- Мамо, не плачи, дай ми да те гушна!
Обичам те и нека да бъдем добри.
Дори вече да не суча, аз съм малък и
искам в твоето легло при теб да се мушна.
Кажи ми, мамо, кажи ми че обичаш ме ти!
петък, юли 20, 2007
Толкова е лесно
Колко е лесно да се усмихнеш когато,
видиш детенце, което щастливо играе.
Колко е лесно щом си с хора сърцати
и виждаш как реалност става това,
за което мечатеш.
Колко е лесно да бъдеш добър човек,
щом се научиш да се радваш на мъничките нещица,
да забравиш да бъдеш лош и проклет,
да цениш всяка усмивка и всяка пролята сълза.
Колко малко е нужно наистина
за да носиш усмивка на лице,
колко малко за да бъдеш истински
искрен да бъдеш и чист като дете.
Колко е лесно, твърде е лесно понякога -
стига да не забравяш за детето,
което си бил и което в тебе живее.
Да го отглеждаш,
да му купуваш сладолед,
да тичаш с него бос по тревата.
А после да легнеш,
поглед да впериш
в синьото небе,
да вдъхнеш на лятото аромата.
Да се усмихнеш, толкова е лесно.
видиш детенце, което щастливо играе.
Колко е лесно щом си с хора сърцати
и виждаш как реалност става това,
за което мечатеш.
Колко е лесно да бъдеш добър човек,
щом се научиш да се радваш на мъничките нещица,
да забравиш да бъдеш лош и проклет,
да цениш всяка усмивка и всяка пролята сълза.
Колко малко е нужно наистина
за да носиш усмивка на лице,
колко малко за да бъдеш истински
искрен да бъдеш и чист като дете.
Колко е лесно, твърде е лесно понякога -
стига да не забравяш за детето,
което си бил и което в тебе живее.
Да го отглеждаш,
да му купуваш сладолед,
да тичаш с него бос по тревата.
А после да легнеш,
поглед да впериш
в синьото небе,
да вдъхнеш на лятото аромата.
Да се усмихнеш, толкова е лесно.
четвъртък, юли 19, 2007
сряда, юли 18, 2007
вторник, юли 17, 2007
Мамооо, къдеее сии, ела ти при мене!
Хайде пак да видим кафявото конче!
Мамоу, дай да те цункам!
Искам на количка, а после-шарено цвете.
И розова китара искам да ми купиш!
А след това на пиано искам да свиря
Неуморна си ти, ела да ме цункаш!
Ударих се - виж! С вълшебна целувка минава!
За багера левче ми дай!
Обичам те, мамо, за моето мече
разказвай ми ти до безкрай!
Мами, на работа недей ти да тръгваш!
Не ме оставяй самичък дори и със баба
Аз знам, че голям съм, но теб аз обичам
и искам със теб винаги да играя!
Хайде пак да видим кафявото конче!
Мамоу, дай да те цункам!
Искам на количка, а после-шарено цвете.
И розова китара искам да ми купиш!
А след това на пиано искам да свиря
Неуморна си ти, ела да ме цункаш!
Ударих се - виж! С вълшебна целувка минава!
За багера левче ми дай!
Обичам те, мамо, за моето мече
разказвай ми ти до безкрай!
Мами, на работа недей ти да тръгваш!
Не ме оставяй самичък дори и със баба
Аз знам, че голям съм, но теб аз обичам
и искам със теб винаги да играя!
понеделник, юли 16, 2007
Мамо, мамо
Мамо, мамо,
защо е толкова синьо небето,
защо облаците - бели, а самолетите - толкоз далече
Защо грее ярко слънцето, от което
заболяват ме очичките, защо луната идва само вечер?
Мамо мамо,
защо кучето лае, а зайчето бързичко тича?
И защо колите така бързо летят,
защо хората на червено пресичат?
Защо все ме пазиш, защо все те е страх?
Мамо, мамо,
А може ли конче да купиш или нова китара?
Защо да не може, нали имаш парички!
Всеки ден ти работиш, рядко отмаряш
Нали уж имаш парички за всичко?!
Мамо, мамо, защо си сърдита?
Да, пак направих беля, но аз те обичам!
Хайде усмихни се, не така скрито
Чуваш ли ме, погледни ме в очите!
защо е толкова синьо небето,
защо облаците - бели, а самолетите - толкоз далече
Защо грее ярко слънцето, от което
заболяват ме очичките, защо луната идва само вечер?
Мамо мамо,
защо кучето лае, а зайчето бързичко тича?
И защо колите така бързо летят,
защо хората на червено пресичат?
Защо все ме пазиш, защо все те е страх?
Мамо, мамо,
А може ли конче да купиш или нова китара?
Защо да не може, нали имаш парички!
Всеки ден ти работиш, рядко отмаряш
Нали уж имаш парички за всичко?!
Мамо, мамо, защо си сърдита?
Да, пак направих беля, но аз те обичам!
Хайде усмихни се, не така скрито
Чуваш ли ме, погледни ме в очите!
събота, юли 14, 2007
Много работа, доста проблеми. Кои по-важни, кои - по-малко. Очакваната 5-годишна виза е за двойно по-голям период. Детето прави щуротии и ме плаши...
Мисля си за отпуската. Море няма да видим, но пък планини у нас колкото искаш - идеално за белите ни дробове. Отпуската е планирана, нощувките - резервирани. Само да сме здрави и да заминем! Дай Боже!
Мисля си за отпуската. Море няма да видим, но пък планини у нас колкото искаш - идеално за белите ни дробове. Отпуската е планирана, нощувките - резервирани. Само да сме здрави и да заминем! Дай Боже!
петък, юли 06, 2007
If
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;
If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;
If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!
Rudyard Kipling
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;
If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;
If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!
Rudyard Kipling
четвъртък, юли 05, 2007
сряда, юли 04, 2007
Владимир Висоцки - Охота на волков
Рвусь из сил, и из всех сухожилий,
Но сегодня опять, как вчера,
Обложили меня, обложили,
Гонят весело на номера.
Из-за ели хлопочут двустволки,
Там охотники прячутся в тень.
На снегу кувыркаются волки,
Превратившись в живую мишень.
Пр:
Идет охота на волков, идет охота.
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты,
Кровь на снегу и пятна красные флажков.
Наши ноги и челюсти быстры.
Почему же, вожак, дай ответ,
Мы затравленно рвемся на выстрел
И не пробуем через запрет?
Волк не должен, не может иначе!
Вот кончается время мое:
Тот, которому я предназначен,
Улыбнулся и поднял ружье.
Пр.
Не на равных играют с волками
Егеря. Но не дрогнет рука!
Оградив нам свободу флажками,
Бьют уверенно, наверняка!
Волк не может нарушить традиций.
Видно, в детстве, слепые щенки,
Мы, волчата, сосали волчицу
И всосали: нельзя за флажки!
Пр.
Но а я из повиновения вышел,
За флажки: жажда жизни сильней,
Только сзади я с радостью слышал
Изумленные крики людей.
Рвусь из сил, из всех сухожилий,
Но сегодня не так, как вчера.
Обложили меня, обложили,
Но остались ни с чем егеря!
Пр.
Като дете изпитвах ужас от него, заради гласа ли, не зная. Пораснах и оцених творчеството му. "Закърмена" съм с Висоцки благодарение на родителите си. Поклон!
Аз съм
Аз съм
онази заради която не те хваща съня
Аз съм
като трън във твойта душа.
Аз съм
във всяка твоя стъпка, теб аз следя.
Аз съм
във всяка твоя горчива сълза.
Аз съм
твоето слънце и твойта луна.
Аз съм
във всеки твой дъх, поглъщаш ме изцяло.
Аз съм
всичко за теб - тук и сега.
Аз съм
в очите ти сребристо огледало.
Аз съм
онази която ти носи прохлада.
Аз съм
ухание на морски бриз.
Аз съм
и свежест и студ и топла наслада.
Аз съм
твой вечен незадоволен каприз.
Аз съм
тази която в огледалото те гледа.
Аз съм
тази, която усмивка ти носи.
Аз съм
отражението твое, не сянка бледа.
Аз съм
ти и ти си аз, завинаги може би, може би.
онази заради която не те хваща съня
Аз съм
като трън във твойта душа.
Аз съм
във всяка твоя стъпка, теб аз следя.
Аз съм
във всяка твоя горчива сълза.
Аз съм
твоето слънце и твойта луна.
Аз съм
във всеки твой дъх, поглъщаш ме изцяло.
Аз съм
всичко за теб - тук и сега.
Аз съм
в очите ти сребристо огледало.
Аз съм
онази която ти носи прохлада.
Аз съм
ухание на морски бриз.
Аз съм
и свежест и студ и топла наслада.
Аз съм
твой вечен незадоволен каприз.
Аз съм
тази която в огледалото те гледа.
Аз съм
тази, която усмивка ти носи.
Аз съм
отражението твое, не сянка бледа.
Аз съм
ти и ти си аз, завинаги може би, може би.
понеделник, юли 02, 2007
Имам нещо против...
това синът ми да стане паразит. Явно масата млади родители са си поставили точно това за цел - отглеждане на малки, нахални паразити. Да, зная - грозно е да наричам деца по този начин, но това, което виждам по детските площадки ме кара да мисля, че паразитстването се превръща в нещо абсолютно нормално. Или дребосъците изпитват такава крещяща нужда от внимание, че се опитват да го привлекат по всевъзможни и на моменти гадни начини. Не ми е приятно да се разправям с хлапета, аз да им правя забележки, а татето или майчето да седят и да зяпат безучастно отстрани.
На моменти се чудя в какво ще превърна аз детето си, като се опитвам просто да го науча, че да бъдеш добър и усмихнат е нещо хубаво, че да кажеш "моля" и "благодаря", а да не се хвърляш да грабиш и да удряш, е нещо нормално. Дано да не бъде мухльо на фона на тарикатите, които някои отглеждат.
Дано...
На моменти се чудя в какво ще превърна аз детето си, като се опитвам просто да го науча, че да бъдеш добър и усмихнат е нещо хубаво, че да кажеш "моля" и "благодаря", а да не се хвърляш да грабиш и да удряш, е нещо нормално. Дано да не бъде мухльо на фона на тарикатите, които някои отглеждат.
Дано...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Абонирайте се за
Публикации
Всички коментари