Уикендът ни беше прекрасен и мързелив. Обичам такова време! Мотаеш се, по-скоро тичаш след хлапето, чат-пат си казваш някоя приказка с хората, с които си излязъл и накрая се прибираш скапан у дома. Набързо разтребваш и изчистваш къщата в единия ден, готвиш малко колкото да не е без хич. То в тази жега на кой му се яде :)?!

Хладък душ, вечеря, а после спокоен сън.

И през двата дни се разхождахме с моята по-малка сестра (приятелка, с която сме израснали заедно) и нейното малко сладко бебе. Изпитвам огромно задоволство от факта, че децата ни имат шанса да растат заедно и видно е - макар и малки се харесват доста. Йоан се чувства батко, а бебето от количката се залива от смях всеки път, когато големият разбойник направи някоя муцуна.

И двата дни отминаха прекалено бързо...