Чакам слънцето да се покаже
и нека лятната буря да спре.
Кога ще стане това, кой ще ми каже?
Навън се излива цяло море.

Дъждът тъгата черна отмива,
а вятърът носи наслада
Танцуват дървета, капки се сливат
водата ни носи прохлада.

Бушува природата, какво ли ни казва?
Дали твърде много с нея си играхме?
Сърдита ли е, дали ни показва,
че сгрешили сме, че се оляхме?

И аз все чакам слънцето да се покаже,
да се усмихне, да ме пита то
"Как беше бурята? Уплаши ли се, не недей!
Ела, с лъчите си да те погаля
Гъделичкам ли те? Смей се ти тогава, смей!"