На малкото ми човече
Аз искам да остана винаги на пет!
И искам никога да не порасна.
Сега мога да съм пилот на самолет,
Зоро, Спайдърмен, или гормит ужасен.
Аз искам винаги да съм на пет!
А ти да бъдеш вечно млада.
Всеки ден да мога играя с теб,
И да се борим за шоколада.
Аз искам никога да не порасна,
защото детството криле ми дава.
Но времето минава бясно,
И крилете бързичко подрязва.
Аз искам да съм си дете,
макар да зная, че е невъзможно.
Дано животът детското у мен не окраде,
Дано времето все пак за малко да поспре.
сряда, декември 16, 2009
Janis Joplin - A woman left lonely
A woman left lonely will soon grow tired of waiting,
She'll do crazy things, yeah, on lonely occasions.
A simple conversation for the new men now and again
Makes a touchy situation when a good face come into your head.
And when she gets lonely, she's thinking 'bout her man,
She knows he's taking her for granted, yeah yeah,
Honey, she doesn't understand, no no no no!
Well, the fevers of the night, they burn an unloved woman
Yeah, those red-hot flames try to push old love aside.
A woman left lonely, she's the victim of her man, yes she is.
When he can't keep up his own way, good Lord,
She's got to do the best that she can, yeah!
A woman left lonely, Lord, that lonely girl,
Lord, Lord, Lord!
She'll do crazy things, yeah, on lonely occasions.
A simple conversation for the new men now and again
Makes a touchy situation when a good face come into your head.
And when she gets lonely, she's thinking 'bout her man,
She knows he's taking her for granted, yeah yeah,
Honey, she doesn't understand, no no no no!
Well, the fevers of the night, they burn an unloved woman
Yeah, those red-hot flames try to push old love aside.
A woman left lonely, she's the victim of her man, yes she is.
When he can't keep up his own way, good Lord,
She's got to do the best that she can, yeah!
A woman left lonely, Lord, that lonely girl,
Lord, Lord, Lord!
петък, декември 11, 2009
Мхм
Пак за книги.
Този път за книгите на Рей Клуун - "Отива една жена при лекаря" и "Без нея".
Признавам си, че в първия момент когато видях "Отива една жена при лекаря" и прегледах резюмето на гърба, ме побиха тръпки. Причината е проста - всяка една жена е застрашена от тази коварна болест и историите свързани с рак са доста болезнени, тъжни и отчайващи. На всичкото отгоре по онова време точно си бях записала поредния час за мамолог и си казах, че точно в момента нямам нужда да чета това... След време прочетох мнението на Бу в блога й и реших, че ще си взема книгата.
Речено-сторено. Прочетох книгата на един дъх и изобщо не ми се стори отчайваща. Да - болезнена е, да - има смърт, но книгата е истинска, искрена и завладяваща. Дадох си сметка, че въпросите, които Клуун си задава след като жена му се разболява са онези - моите въпроси, които и аз си задавах след като баща ми се разболя. През цялото време имах чувството че изживявам онези последни години на семейството заедно с тях - плачеш, смееш се, ядосваш се и обичаш. Обичаш до болка.
Когато излезе втората книга "Без нея" я купих веднага. Очаквах отново да намеря частица от себе си в нея... И този път успях. Самотното родителство не ми е чуждо, не ми е чуждо и желанието да закопаеш болката дълбоко в себе си, да я потиснеш, да не си позволиш да страдаш. И тази книга завладява с откровеността си, с директния език и най-вече с историята на един мъж, който търси пътя към себе си, дъщеря си и любовта.
П.С. Сайтовете на книгите:
Отива една жена при лекаря
Без нея
Този път за книгите на Рей Клуун - "Отива една жена при лекаря" и "Без нея".
Признавам си, че в първия момент когато видях "Отива една жена при лекаря" и прегледах резюмето на гърба, ме побиха тръпки. Причината е проста - всяка една жена е застрашена от тази коварна болест и историите свързани с рак са доста болезнени, тъжни и отчайващи. На всичкото отгоре по онова време точно си бях записала поредния час за мамолог и си казах, че точно в момента нямам нужда да чета това... След време прочетох мнението на Бу в блога й и реших, че ще си взема книгата.
Речено-сторено. Прочетох книгата на един дъх и изобщо не ми се стори отчайваща. Да - болезнена е, да - има смърт, но книгата е истинска, искрена и завладяваща. Дадох си сметка, че въпросите, които Клуун си задава след като жена му се разболява са онези - моите въпроси, които и аз си задавах след като баща ми се разболя. През цялото време имах чувството че изживявам онези последни години на семейството заедно с тях - плачеш, смееш се, ядосваш се и обичаш. Обичаш до болка.
Когато излезе втората книга "Без нея" я купих веднага. Очаквах отново да намеря частица от себе си в нея... И този път успях. Самотното родителство не ми е чуждо, не ми е чуждо и желанието да закопаеш болката дълбоко в себе си, да я потиснеш, да не си позволиш да страдаш. И тази книга завладява с откровеността си, с директния език и най-вече с историята на един мъж, който търси пътя към себе си, дъщеря си и любовта.
П.С. Сайтовете на книгите:
Отива една жена при лекаря
Без нея
сряда, декември 09, 2009
вторник, декември 08, 2009
пред Коледно
В очакване стареца с еленския му впряг,
Снежко весел ще направим.
От бял картон, а не от сняг.
Че снегът не идва още и май ни е забравил.
Снежко със картонен нос,
метла от лентички нарязани.
Очи от копчета - като абанос
и усмивчица с флумастер отбелязана.
Картоненият снежко поне не се топи
И можем на топло да го пазим.
За снега бленуван малко ще потърпим
Коледното настроение в сърцата ще опазим.
Елхата и дома в червено украсихме
И сложихме най-красивите покривки
Чорапите на камината със смях окачихме
Готови сме, макар без сняг,
чакаме те, Коледо, с усмивка.
Снежко весел ще направим.
От бял картон, а не от сняг.
Че снегът не идва още и май ни е забравил.
Снежко със картонен нос,
метла от лентички нарязани.
Очи от копчета - като абанос
и усмивчица с флумастер отбелязана.
Картоненият снежко поне не се топи
И можем на топло да го пазим.
За снега бленуван малко ще потърпим
Коледното настроение в сърцата ще опазим.
Елхата и дома в червено украсихме
И сложихме най-красивите покривки
Чорапите на камината със смях окачихме
Готови сме, макар без сняг,
чакаме те, Коледо, с усмивка.
събота, декември 05, 2009
Джази тон - музика на живо за почитателите на джаза
На 8 декември всички, които се чудят къде да отидат, могат да се чувстват поканени в новия джаз клуб - South Park Jazz Club.
Ще чуете формация "Мария Бръчкова квартет" в състав: Мария Бръчкова - вокал, Пламен Ибишев - китара, Ники Бакалов - барабани и Влади Михайлов - контрабас.
Адресът на клуба е бул. "Витоша" 180, срещу бившето кино Петър Берон. Начало - 21 часа. Телефонът за резервации е 0884 693 784.
В програмата - Чарли Паркър, Телониъс Мънк, Сони Ролинс, Майлс Дейсвис...
Присъствието на всички желаещи - задължително!
Ще чуете формация "Мария Бръчкова квартет" в състав: Мария Бръчкова - вокал, Пламен Ибишев - китара, Ники Бакалов - барабани и Влади Михайлов - контрабас.
Адресът на клуба е бул. "Витоша" 180, срещу бившето кино Петър Берон. Начало - 21 часа. Телефонът за резервации е 0884 693 784.
В програмата - Чарли Паркър, Телониъс Мънк, Сони Ролинс, Майлс Дейсвис...
Присъствието на всички желаещи - задължително!
петък, декември 04, 2009
вторник, ноември 24, 2009
Събирам внимателно и с много любов
книги за музиканти, които харесвам. И внимателно подбирам тези книги - няма да се хвърля на каквото и да е.
Тази страст у мен я запали сестра ми, която след като замина да живее в Обединеното Кралство. След като години наред й надувах главата с Break on Through, Crystal Ship, Moonlight Drive, The Celebration of the Lizard и пр. песни на the Doors, за един от рождените ми дни ми донесе страхотна книга, в която са събрани историите зад всяка тяхна песен (Moonlight Drive - the Story Behind Every Doors' Song).
При следващото си идване ми донесе Wild Child (Life with Jim Morrison) от Линда Ашкрофт. Книгата в действителност е много интересна, показва романтичната и чувствителна страна на Морисън, но историята според мен е фикция. Линда е никому известна, хората които биха могли да потвърдят съществуването на връзката им, са или умрели или по онова време са били толкова надрусани, че нищо не си спомнят. Подаръците, които Джим й е направил са заминали при обир... Дамата може да е добър писател, но на фантазии :).
След сдобиването ми с горепосочените книги последва дълъг застой. След време обаче успях да се сдобия с два прекрасни екземпляра на музикална тематика на български. Едната книга е за Морисън, а другата - за Хендрикс. Прочетох ги на един дъх! Докато Хендрикс е бил значително скромен човечец, Морисън за мен е бил абсолютна откачалка. Въпреки това, продължавам да го харесвам, разбира се. Всеки гений има своите ненормалности :).
По-късно заминах за 2 седмици в командировка в САЩ, от където си донесох три книги, две от които пак за Морисън и Хендрикс. Scrapbooks, в които има копия от техни текстове и писма, написани на ръка - толкова умело напечатани, че в първия момент като видях едно от писмата реших, че някой си го е забравил в книгата. Третата книга е за Пинк Флойд. Колекцията растеше! У дома си купих книгата за Цепелин (Чукът на Боговете), а един от подаръците за рождените ми дни бе "Легенди на Рока". Супер готино, нали?!
Последната ми продобивка е "Белези" /Scar Tissue/ - автобиографията на Антъни Кийдис. Излиза у нас 5 години след като е издадена в САЩ. Но все едно - изключително леко е написана. Чете се бързо и много увлича. Можеш да плачеш и да се смееш. По-различна е от онова, което бях чела до сега. Фокусът е почти изцяло върху живота на Антъни, а не върху групата, което на мен ми допадна. Така де - ако исках да чета за RHCP щях да си купя книга за тях, а не за вокала им. И четейки книгата, през цялото време се чудех как е успял да оживее този човек, след като започва да се друса едва на 11. Какъв ли е този невероятен късмет или хъс, който го задържа жив след всичките му опасни приключения по време на кокаино-хероиновото пътуване към трезвеността...
Тази страст у мен я запали сестра ми, която след като замина да живее в Обединеното Кралство. След като години наред й надувах главата с Break on Through, Crystal Ship, Moonlight Drive, The Celebration of the Lizard и пр. песни на the Doors, за един от рождените ми дни ми донесе страхотна книга, в която са събрани историите зад всяка тяхна песен (Moonlight Drive - the Story Behind Every Doors' Song).
При следващото си идване ми донесе Wild Child (Life with Jim Morrison) от Линда Ашкрофт. Книгата в действителност е много интересна, показва романтичната и чувствителна страна на Морисън, но историята според мен е фикция. Линда е никому известна, хората които биха могли да потвърдят съществуването на връзката им, са или умрели или по онова време са били толкова надрусани, че нищо не си спомнят. Подаръците, които Джим й е направил са заминали при обир... Дамата може да е добър писател, но на фантазии :).
След сдобиването ми с горепосочените книги последва дълъг застой. След време обаче успях да се сдобия с два прекрасни екземпляра на музикална тематика на български. Едната книга е за Морисън, а другата - за Хендрикс. Прочетох ги на един дъх! Докато Хендрикс е бил значително скромен човечец, Морисън за мен е бил абсолютна откачалка. Въпреки това, продължавам да го харесвам, разбира се. Всеки гений има своите ненормалности :).
По-късно заминах за 2 седмици в командировка в САЩ, от където си донесох три книги, две от които пак за Морисън и Хендрикс. Scrapbooks, в които има копия от техни текстове и писма, написани на ръка - толкова умело напечатани, че в първия момент като видях едно от писмата реших, че някой си го е забравил в книгата. Третата книга е за Пинк Флойд. Колекцията растеше! У дома си купих книгата за Цепелин (Чукът на Боговете), а един от подаръците за рождените ми дни бе "Легенди на Рока". Супер готино, нали?!
Последната ми продобивка е "Белези" /Scar Tissue/ - автобиографията на Антъни Кийдис. Излиза у нас 5 години след като е издадена в САЩ. Но все едно - изключително леко е написана. Чете се бързо и много увлича. Можеш да плачеш и да се смееш. По-различна е от онова, което бях чела до сега. Фокусът е почти изцяло върху живота на Антъни, а не върху групата, което на мен ми допадна. Така де - ако исках да чета за RHCP щях да си купя книга за тях, а не за вокала им. И четейки книгата, през цялото време се чудех как е успял да оживее този човек, след като започва да се друса едва на 11. Какъв ли е този невероятен късмет или хъс, който го задържа жив след всичките му опасни приключения по време на кокаино-хероиновото пътуване към трезвеността...
четвъртък, октомври 22, 2009
For Jane: With All The Love I Had, Which Was Not Enough
I pick up the skirt,
I pick up the sparkling beads
in black,
this thing that moved once
around flesh,
and I call God a liar,
I say anything that moved
like that
or knew
my name
could never die
in the common verity of dying,
and I pick
up her lovely
dress,
all her loveliness gone,
and I speak to all the gods,
Jewish gods, Christ-gods,
chips of blinking things,
idols, pills, bread,
fathoms, risks,
knowledgeable surrender,
rats in the gravy of 2 gone quite mad
without a chance,
hummingbird knowledge, hummingbird chance,
I lean upon this,
I lean on all of this
and I know:
her dress upon my arm:
but
they will not
give her back to me.
Charles Bukowski
I pick up the sparkling beads
in black,
this thing that moved once
around flesh,
and I call God a liar,
I say anything that moved
like that
or knew
my name
could never die
in the common verity of dying,
and I pick
up her lovely
dress,
all her loveliness gone,
and I speak to all the gods,
Jewish gods, Christ-gods,
chips of blinking things,
idols, pills, bread,
fathoms, risks,
knowledgeable surrender,
rats in the gravy of 2 gone quite mad
without a chance,
hummingbird knowledge, hummingbird chance,
I lean upon this,
I lean on all of this
and I know:
her dress upon my arm:
but
they will not
give her back to me.
Charles Bukowski
вторник, октомври 13, 2009
петък, октомври 02, 2009
Есенно
Есен в червено
носи ми радост.
Есен във жълто
донася ми сладост.
Чаша чай с кървав ром държа
за да ме затопли.
Бавно глътки отпивам,
слушам на вятъра тъжните вопли.
Студеното есенно слънце
за последно днес ме погали.
Дори когато дъждът завали,
тази слънчева ласка ще ме държи.
Есенно мързеливи следобеди
чакат да се сгуша в леглото.
И с есенно-тъжна обредност
В летни премеждия в съня си да се потопя.
Остави ме още малко да поспя...
носи ми радост.
Есен във жълто
донася ми сладост.
Чаша чай с кървав ром държа
за да ме затопли.
Бавно глътки отпивам,
слушам на вятъра тъжните вопли.
Студеното есенно слънце
за последно днес ме погали.
Дори когато дъждът завали,
тази слънчева ласка ще ме държи.
Есенно мързеливи следобеди
чакат да се сгуша в леглото.
И с есенно-тъжна обредност
В летни премеждия в съня си да се потопя.
Остави ме още малко да поспя...
четвъртък, септември 10, 2009
Bluebird
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say, stay in there, I'm not going
to let anybody see
you.
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I pour whiskey on him and inhale
cigarette smoke
and the whores and the bartenders
and the grocery clerks
never know that
he's
in there.
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say,
stay down, do you want to mess
me up?
you want to screw up the
works?
you want to blow my book sales in
Europe?
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?
Charles Bukowski
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say, stay in there, I'm not going
to let anybody see
you.
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I pour whiskey on him and inhale
cigarette smoke
and the whores and the bartenders
and the grocery clerks
never know that
he's
in there.
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say,
stay down, do you want to mess
me up?
you want to screw up the
works?
you want to blow my book sales in
Europe?
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?
Charles Bukowski
Аквапарк
Да, да. Бях и аз там - в петък срещу събота в аквапарка в Пловдив.
Първо малко се поизлежавах под чадъра.
Със скок се метнах в басейна (с плонж не пробвах - забранено било).
Поплувах...
Позяпах...
Пуснах се по ролбата, по пързалки и по "центрофугата". След последното краката ми трепереха, но всичко друго ми се струваше като детска играчка. Не посмях обаче да се пусна по рампата :))).
Макар и изморена след всичко преживяно се приготвих и отидох на вечеря с екипа.
Вечеряхме в прекрасен и изискан ресторант с приятна музика на живо :).
Пак ще ида...
Първо малко се поизлежавах под чадъра.
Със скок се метнах в басейна (с плонж не пробвах - забранено било).
Поплувах...
Позяпах...
Пуснах се по ролбата, по пързалки и по "центрофугата". След последното краката ми трепереха, но всичко друго ми се струваше като детска играчка. Не посмях обаче да се пусна по рампата :))).
Макар и изморена след всичко преживяно се приготвих и отидох на вечеря с екипа.
Вечеряхме в прекрасен и изискан ресторант с приятна музика на живо :).Пак ще ида...
сряда, септември 02, 2009
петък, август 14, 2009
петък, август 07, 2009
6 не-важни неща, които ме карат да се чувствам щастлива
Креми ми хвърли ръкавицата в лицето да разкажа, кои са шестте не-важни неща, които ме карат да се чувствам щастлива :). Макар и с месец закъснение все пак откликвам на призива.
Ето ги моите шест:
1. Книжарниците.
Обожавам да ходя в книжарници и да си избирам книги, да прелиствам, да се ровя и да разглеждам. Яна неведнъж с ирония ме е питала "И този път колко пари остави в книжарницата?" особено след като веднъж си тръгнах с девет книги наведнъж.
2. Музиката.
Слушам музика при всяка възможност, почти непрекъснато. Музиката ме кара да мечтая, да танцувам, да пея... Слушам всичко почти. Има жанрове, които определено ме дразнят и избягвам всякакъв досег с тях, щото...
3. Бирата през лятото, особено споделената с приятна компания.
4. Цветята ми.
5. Сутрешното кафе на терасата.
6. Обеците по ушите ми. Доста са :). Обичам да ги сменям, макар и не много често. Любими са ми едни студенокръвни животинки, от които си взех няколко чифта - гущери, костенурки, жабки и крокодили.
А сега предизвиквам:
Яна
Луци
Аничка
Марианка
Umbra
и Джофи, която щото няма блог ще си сподели 6-те не-важни неща, които я правят щастлива тук :).
Ето ги моите шест:
1. Книжарниците.
Обожавам да ходя в книжарници и да си избирам книги, да прелиствам, да се ровя и да разглеждам. Яна неведнъж с ирония ме е питала "И този път колко пари остави в книжарницата?" особено след като веднъж си тръгнах с девет книги наведнъж.2. Музиката.
Слушам музика при всяка възможност, почти непрекъснато. Музиката ме кара да мечтая, да танцувам, да пея... Слушам всичко почти. Има жанрове, които определено ме дразнят и избягвам всякакъв досег с тях, щото...
3. Бирата през лятото, особено споделената с приятна компания.
4. Цветята ми.
5. Сутрешното кафе на терасата.
6. Обеците по ушите ми. Доста са :). Обичам да ги сменям, макар и не много често. Любими са ми едни студенокръвни животинки, от които си взех няколко чифта - гущери, костенурки, жабки и крокодили.
А сега предизвиквам:
Яна
Луци
Аничка
Марианка
Umbra
и Джофи, която щото няма блог ще си сподели 6-те не-важни неща, които я правят щастлива тук :).
петък, юли 31, 2009
След една фантастична ваканция не с един, ами с цели двама мъже
които през повечето време докато не спяха бяха послушни, изключително мили и добри (сигурно защото много ме обичат)...
След прекрасната ваканция с един от главните виновници за организирането й - човек когото аз много обичам
и по-добрата й, вдъхваща спокойствие половинка
съм отново на тръстиката, макар че никак не ми се иска. Но все пак - по-добре е да сме отпочинали и по-уравновесени от преди. Сега съм по-щастлива, по-усмихната и най-важното - имам нови-новенички-преснички мечти :).
които през повечето време докато не спяха бяха послушни, изключително мили и добри (сигурно защото много ме обичат)...След прекрасната ваканция с един от главните виновници за организирането й - човек когото аз много обичам
и по-добрата й, вдъхваща спокойствие половинка
съм отново на тръстиката, макар че никак не ми се иска. Но все пак - по-добре е да сме отпочинали и по-уравновесени от преди. Сега съм по-щастлива, по-усмихната и най-важното - имам нови-новенички-преснички мечти :).
четвъртък, юли 02, 2009
Какво е виртуализация?
Да се похваля и аз с моето гардже (подобно на Яна), за това което синът ми казва за виртуализацията. Е, още сме далеч от носене на виртуални машини в джоба, но може би, някой ден и това ще стане факт :).
сряда, юни 24, 2009
Albert Goes West - Nick Cave and the Bad Seeds
Albert he goes west, he crossed the vast indifferent deserts of Arizona, oh yeah
He had a psychotic episode on a dude ranch that involved a bottle of ammonia
Henry, he went south and lost his way deep in the weeping forests of Le Vulva
He grew so wan, he grew so sick, he ended up in a bungalow sucking a revolver
The light upon your rainy streets offers many reflections
I won't be hold responsible for my actions
Bobby, he goes north, then goes east, then over to New Hampshire
Bobby is a cautious man, he walked into a Concord dive to drink a beer
Mhm
Do you wanna dance?
Do you wanna move?
Do you wanna dance?
Do you wanna groove?
I said the world is full of endless abstractions
And I won't be held responsible for my actions
Me, I ain't going anywhere, just sit and watch the sun come up, I like it here
I watch the people go ticking past, go hey hey hey, you know I gotta say I like it here
All right
Sha la-la-la, sha la-la-la, sha la-la-la-la-la-la
Sha-la-la-la, sha la-la-la, sha la-la-la-la-la-la
понеделник, юни 15, 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Абонирайте се за
Публикации
Всички коментари