“Скъпа Бианка, сигурно се чудиш коя съм аз. Аз се наричам Сирена и съм фея. Живея в прекрасната страна Светоландия, която се намира отвъд звездите. Там няма тъга и нещастие – всички са усмихнати и щастливи, живеят в мир и хармония както със себе си, така и с всичко около себе си. Твоите родители сега са в този свят и тъй като видяха нещастието ти, ме помолиха да дойда тук, да те успокоя и да те заведа при тях. За жалост ти не можеш да останеш завинаги при нас, но все пак ще имаш време да се видиш с мама и татко.”
Все още зашеметена, Бианка не можела да каже нищо. Тя само стояла и гледала феята. Сирена се усмихнала мило на момиченцето, прегърнала го и го загърнала с плаща си. Бианка усетила топлина и уют, затворила очи и почувствала как лети заедно с феята. Щом отворила очите си видяла, че вече се намира на някакво невероятно място – това била страната Светоландия. Вместо земя, по която стъпваш имало облаци, небето било лазурно синьо, а къщите били прекрасни и неземни. Животните били свободни и весело играели, навсякъде цъфтели причудливи, но много красиви дървета и цветя, птичките пеели омайващо. Имало най-различни хора, които или се разхождали усмихнати, или си говорели, или работели по къщите си. Но всички те били изключително щастливи. Повечето от тях изглеждали нормално - досущ като нас, други пък много приличали на Сирена, но тук имало и всякакви други същества – джуджета, тролове, елфи, русалки, магьосници, великани – въобще всякакви създания, за които Бианка била чувала само в приказките.
Неусетно, докато Бианка любопитно се оглеждала наоколо, тя и феята стигнали до един прекрасен замък. Целият бил от мрамор, украсен с бисери и рубини. Феята казала: “Мила Бианка, тук нашите пътища се разделят за малко. Това е домът на твоите родители - господарите на нашата страна. Аз ще се върна след време, за да те отведа обратно в твоя свят.” И след като се сбогували, Бианка влязла в замъка. Там били нейните родители, които със сълзи на очи я посрещнали, нагостили я и цяла нощ й разказвали приказки и я прегръщали. Така Бианка живяла щастливо няколко години, но една сутрин без да иска дочула странен разговор зад една леха в градината.
“Тази вечер трябва да нападнем двореца и да убием краля на Светоландия”. Така, най-сетне нашият предводител Горм ще завладее този свят и ще го направи най-отвратителното нещо което някога е съществувало. После той ще завладее и земята и останалите светове и ще стане крал на цялата Вселена, а всички нейни обитатели ще бъдат негови роби.”
Бианка се ужасила – според този разговор щели да убият любящия й баща и да разрушат прекрасната страна, която той управлявал с толкова много любов. Трябвало бързо да направи нещо и изведнъж се сетила за феята, която я довела в Светоландия – тя сигурно можела да й помогне. Но къде ли да я търси.... Докато размишлявала как да открие Сирена и се разхождала тревожно, Бианка стигнала до края на градината, където имало красиво езеро с лилии. Без да иска тя ритнала едно камъче, което цопнало в езерото и от него изведнъж се появила Сирена, която попитала сърдито: “Кой и защо ме замеря с камъни?!”, но когато видяла Бианка се усмихнала: “Ти ли беше?”. Бианка се извинила и казала, че е станало неволно и после разказала на Сирена разговора, който чула в градината. Феята много се разтревожила и казала, че е очаквала да се случи нещо такова, но не толкова скоро. Обърнала се към Бианка: “Скъпо момиче, сега ти ще трябва да се нагърбиш с една тежка задача. Трябва да се промъкнеш в двореца на Гром, да го упоиш и да го пронижеш с меча, който ще ти дам. Това е специален меч. Той единствен на света може да погуби злодея. Няма да се плашиш от нищо, тъй като аз ще те надаря с вълшебен глас и всеки, който те чуе да пееш, ще заспива. Така ще можеш да се пребориш с всички лоши същества, които ще срещнеш по пътя си.”
Бианка не могла да откаже на феята – това бил единственият изход. След като феята й дала меча и я омагьосала, за да придобие вълшебния глас, тя впрегнала орли в една колесница и полетяла към двореца на Гром. Скоро стигнала до тъмна, зловеща гора, в която имало една единствена пътека. Бианка слязла от колесницата и запристъпяла плахо по нея, но не поглеждала нито назад, нито встрани. Вървяла напред и се взирала в тъмнината. Дълго вървяла и накрая видяла кулите на страшен замък, който се охранявал от два зли змея. Бианка се приближила на безопасно разстояние и тихичко запяла. Змейовете тутакси заспали дълбок сън и тя се вмъкнала в двореца. Той бил ужасяващ – по стените висели скелетите и главите на враговете на Гром, които са се опитвали да го надвият. Бианка много се уплашила, но продължила да търси онзи, който искал да погуби баща й. Най-накрая тя стигнала до тронната зала и надникнала вътре – там на трона седяло най-страшното чудовище, което можело да съществува. С треперещ глас, Бианка запяла и песента й ставала все по-смела. Чудовището заспало, тя отишла до него и го пробола с вълшебния меч. В същия момент, замъкът започнал да се тресе и да се превръща в летящ кораб. Момичето стояло вцепенено и не можело да откъсне очи от чудовището – то също се променяло – превръщало се в човек. Изведнъж друсането и трясъците спрели и летящият кораб се извисил над тъмната гора и полетял към Светоландия. Все още уплашена, Бианка се чудела какво става наоколо и така неусетно стигнала с кораба в двореца на баща си. Той я посрещнал усмихнат и й казал: ”Скъпо мое момиче, ти успя да развалиш магията над брат си, който е роден тук. Той беше превърнат в чудовище както външно, така и вътрешно от зли същества. Те го заставиха да тръгне дори срещу родния си баща. Ти беше единственият човек, който можеше да спаси и него и Светоландия от гибел и заради това Сирена те доведе при нас. Иначе всеки добър човек пристига тук, но чак след като му дойде времето. Благодарим ти от все сърце, но сега ще трябва да се върнеш на земята, за да извървиш земния си път. Не бъди тъжна, защото ние ще сме винаги тук и ще те чакаме да дойдеш при нас. Сега вече си голяма и няма нужда да работиш при лошата старица. Вземи това ковчеже – в него са събрани най-различни билки. Върви по широкия свят, помагай на болните хора и им разказвай за нашата страна. Така те ще те обикнат и ще ти помагат, както и ти на тях.”
Бианка изпълнила заръката на баща си и след като се върнала на земята станала лечител. Лекувала хората с билките, които той й дал, разказвала им за прекрасната страна Светоландия, в която всички хора са щастливи и усмихнати.
Публикации
