Забързана,
задъхана,
с разрошени коси.
Със сетен дъх на зима
и с очи уморени
от взиране.
Аз чакам я,
лелея –
онази пролет,
която душата ми ще стопли.


Ще грейне слънцето,
ще стопли земята,
в душата ми
слънчев лъч ще се прокрадне.
Ще се роди пламъче малко.
Косите ще среша
Ще избърша сълзите
И с дяволитa усмивка
Ще тръгна да я търся
отново...