Stone Temple Pilots - Crackerman

Лично и споделено (за моя малък мъж)

-Мамо, за какво са ти гърдите, кажи ми!
-За да сучеш мляко, слънце мое.
-А боли ли, какво усещаше, прости ми,
че задавам толкова много въпроси.

-Да призная, в началото болеше
имах дискомфорт, мастит, рагади,
но най-важното за мен беше
да зная, че моята кърма теб пази.

До топлата ми гръд утихваше,
заспиваше спокоен и щастлив.
Като малка пиявичка във мен се впиваше
и беше толкова, толкова красив.

Сърцето ми успокояваше те знам
и сякаш в утробата отново ти се връщаше
Като от слънчев, топъл лъч огрян,
все едно цялата ми душа поглъщаше.

И давах ти и обич неизмерима и топлина
неподозирани - дълбоко някъде в сърцето скрити.
Какво ли не направих за да имам повече кърма
за да задържа мига на тази ласка споделена...

- Мамо, не плачи, дай ми да те гушна!
Обичам те и нека да бъдем добри.
Дори вече да не суча, аз съм малък и
искам в твоето легло при теб да се мушна.

Кажи ми, мамо, кажи ми че обичаш ме ти!

Толкова е лесно

Колко е лесно да се усмихнеш когато,
видиш детенце, което щастливо играе.
Колко е лесно щом си с хора сърцати
и виждаш как реалност става това,
за което мечатеш.

Колко е лесно да бъдеш добър човек,
щом се научиш да се радваш на мъничките нещица,
да забравиш да бъдеш лош и проклет,
да цениш всяка усмивка и всяка пролята сълза.

Колко малко е нужно наистина
за да носиш усмивка на лице,
колко малко за да бъдеш истински
искрен да бъдеш и чист като дете.

Колко е лесно, твърде е лесно понякога -
стига да не забравяш за детето,
което си бил и което в тебе живее.
Да го отглеждаш,
да му купуваш сладолед,
да тичаш с него бос по тревата.
А после да легнеш,
поглед да впериш
в синьото небе,
да вдъхнеш на лятото аромата.
Да се усмихнеш, толкова е лесно.

RHCP - Don't forget me

Jefferson Airplane - White rabbit live at Woodstock

Мамооо, къдеее сии, ела ти при мене!
Хайде пак да видим кафявото конче!
Мамоу, дай да те цункам!
Искам на количка, а после-шарено цвете.
И розова китара искам да ми купиш!
А след това на пиано искам да свиря
Неуморна си ти, ела да ме цункаш!
Ударих се - виж! С вълшебна целувка минава!
За багера левче ми дай!
Обичам те, мамо, за моето мече
разказвай ми ти до безкрай!
Мами, на работа недей ти да тръгваш!
Не ме оставяй самичък дори и със баба
Аз знам, че голям съм, но теб аз обичам
и искам със теб винаги да играя!

Мамо, мамо

Мамо, мамо,
защо е толкова синьо небето,
защо облаците - бели, а самолетите - толкоз далече
Защо грее ярко слънцето, от което
заболяват ме очичките, защо луната идва само вечер?

Мамо мамо,
защо кучето лае, а зайчето бързичко тича?
И защо колите така бързо летят,
защо хората на червено пресичат?
Защо все ме пазиш, защо все те е страх?

Мамо, мамо,
А може ли конче да купиш или нова китара?
Защо да не може, нали имаш парички!
Всеки ден ти работиш, рядко отмаряш
Нали уж имаш парички за всичко?!

Мамо, мамо, защо си сърдита?
Да, пак направих беля, но аз те обичам!
Хайде усмихни се, не така скрито
Чуваш ли ме, погледни ме в очите!

Много работа, доста проблеми. Кои по-важни, кои - по-малко. Очакваната 5-годишна виза е за двойно по-голям период. Детето прави щуротии и ме плаши...

Мисля си за отпуската. Море няма да видим, но пък планини у нас колкото искаш - идеално за белите ни дробове. Отпуската е планирана, нощувките - резервирани. Само да сме здрави и да заминем! Дай Боже!

Gente di mare

Остава - Шоколад

If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!

Rudyard Kipling

Skunk Anansie - You'll follow me down

Владимир Висоцки - Охота на волков

Рвусь из сил, и из всех сухожилий,
Но сегодня опять, как вчера,
Обложили меня, обложили,
Гонят весело на номера.
Из-за ели хлопочут двустволки,
Там охотники прячутся в тень.
На снегу кувыркаются волки,
Превратившись в живую мишень.

Пр:
Идет охота на волков, идет охота.
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты,
Кровь на снегу и пятна красные флажков.

Наши ноги и челюсти быстры.
Почему же, вожак, дай ответ,
Мы затравленно рвемся на выстрел
И не пробуем через запрет?
Волк не должен, не может иначе!
Вот кончается время мое:
Тот, которому я предназначен,
Улыбнулся и поднял ружье.

Пр.

Не на равных играют с волками
Егеря. Но не дрогнет рука!
Оградив нам свободу флажками,
Бьют уверенно, наверняка!
Волк не может нарушить традиций.
Видно, в детстве, слепые щенки,
Мы, волчата, сосали волчицу
И всосали: нельзя за флажки!

Пр.

Но а я из повиновения вышел,
За флажки: жажда жизни сильней,
Только сзади я с радостью слышал
Изумленные крики людей.
Рвусь из сил, из всех сухожилий,
Но сегодня не так, как вчера.
Обложили меня, обложили,
Но остались ни с чем егеря!

Пр.

---

Като дете изпитвах ужас от него, заради гласа ли, не зная. Пораснах и оцених творчеството му. "Закърмена" съм с Висоцки благодарение на родителите си. Поклон!

Аз съм

Аз съм
онази заради която не те хваща съня
Аз съм
като трън във твойта душа.
Аз съм
във всяка твоя стъпка, теб аз следя.
Аз съм
във всяка твоя горчива сълза.

Аз съм
твоето слънце и твойта луна.
Аз съм
във всеки твой дъх, поглъщаш ме изцяло.
Аз съм
всичко за теб - тук и сега.
Аз съм
в очите ти сребристо огледало.

Аз съм
онази която ти носи прохлада.
Аз съм
ухание на морски бриз.
Аз съм
и свежест и студ и топла наслада.
Аз съм
твой вечен незадоволен каприз.

Аз съм
тази която в огледалото те гледа.
Аз съм
тази, която усмивка ти носи.
Аз съм
отражението твое, не сянка бледа.
Аз съм
ти и ти си аз, завинаги може би, може би.

Имам нещо против...

това синът ми да стане паразит. Явно масата млади родители са си поставили точно това за цел - отглеждане на малки, нахални паразити. Да, зная - грозно е да наричам деца по този начин, но това, което виждам по детските площадки ме кара да мисля, че паразитстването се превръща в нещо абсолютно нормално. Или дребосъците изпитват такава крещяща нужда от внимание, че се опитват да го привлекат по всевъзможни и на моменти гадни начини. Не ми е приятно да се разправям с хлапета, аз да им правя забележки, а татето или майчето да седят и да зяпат безучастно отстрани.

На моменти се чудя в какво ще превърна аз детето си, като се опитвам просто да го науча, че да бъдеш добър и усмихнат е нещо хубаво, че да кажеш "моля" и "благодаря", а да не се хвърляш да грабиш и да удряш, е нещо нормално. Дано да не бъде мухльо на фона на тарикатите, които някои отглеждат.


Дано...