Мама Меца

Sumi-e sunflowers

Слънчогледи в стил sumi-e

 

Моята София

Пролет е и мирише на люляци

Удавям се в лилаво и бяло

А по мръсните улици

Някак си крачиме вяло.

А после липите с дъха си ни давят

Клони се навеждат в дъжда безпощаден

И пак сиви хора забързани нанякъде

Без да искаме се подминаваме.

И идва лято, сухо и прашно

Бири пием в парка без дух и май пак е... мрачно

Когато прибираш се сам ухилен до уши,

А у дома няма кой да те чака,

Страшно е нали?

И есен и зима идват, 

Зима кална, студена и.., празници идат.

А ти сам си, бродиш и няма никой.

Всеки отвръща глава настрани.

Дори кучето посреща те вяло...

Меланхолия ли е,

Тъга ли?

Тази София носи бездушие.

Сива, сивопразнична, кална и тъжна.

Аз искам онази светлата София, в която

Очите на родителите ми светят,

Сестра ми до ушите се усмихва

Ръцете на сина ми се протягат,

А кучетата подскачат и радостно извиват.

Онази София, в която

Чувствам се нужна,

Обичана,

Бленувана,

Щастлива.

Защото просто ме има

И има кой да ме прегърне с любов на вратата.

Моята София,

Където хората сме толкова сиви

Загубени, бездушни, 

Мърляви, мразещи я...

Аз мечтая

За онази София, 

която дава ми любов и топлина

В която поздравяваш някого и с усмивка ти си поздравен.

И знаеш че чака те прекрасен ден, 

Защото с усмивка си дарил човек.

Непознат или просто мил съсед.

Аз мечтая за онази София, в която

На съседа захар аз ще дам

И после трапезата ще споделим.

А ако закъсам недай си Боже,

Ще ми каже „Не, така не може! 

Ела да те закарам там където...

Накъдето може би е тръгнало сърцето.“

Аз искам онзи София, която

Дава ми любов и топлина.

И чувствам се в нея сигурна спокойна,

Обичана, обичаща я

С цялата ѝ сивота.

Без име

Открадна слънцето и радостта ми,

Силата да дишам с жажда за живот

Смехът ми, игрите, са някъде в миналото забравени 

Къде си ти любов, къде си ти любов?

Очите ми не светят, устните мълчат,

Тъгата пропива се в моето тяло.

И бавно убива ме, дали утре ще има живот?

Времето сякаш е спряло.

В облаци черни бездушна се скитам

И търся една малка искрица

Има ли я нея се питам,

Ще запали ли пак онази малка свещица,

Която по пътя към безкрая

Да ми свети по пътя към рая.

Къде си ти любов, къде си?

Имало ли те е някога кажи?

Или си просто илюзия детска, и в несрета

Ще си замина заблудена с лъжи.

Къде си ти любов, къде си?

Сърцето все по-бавно тупти.

Сълзите удавят го, нека са проклети

Боли ме отвътре, боли.

Къде си?

Майстора и къщата в Шишковци

Човекът, който твърди, че е открил рисуването късно. А първото нещо, което е открил за себе си е била музиката...

Преди броени дни имах уникалната за мен възможност да посетя къщата, в която Майсторът (или рисувача, както са го наричали Шишковчани) е живял. 

Признавам си - и аз открих рисуването късно - със сигурност много по-късно от него и хич не съм добър художник, още повече - в сравнение с Майстора. Мога да кажа с ръка на сърцето, че в това точно - в рисуването - съм малка, ама много малка и все още прохождам. Но сега пък, след всичките взети уроци и след периода на "Аз нищо не разбирам от изобразително изкуство, то ми е далечно и не съм никакъв ценител.", мога спокойно да кажа, че картините на Майстора, мекотата на мазките в маслото и светлината в лицата на хората, които изобразява са толкова разпознаваеми като стил, че просто няма как да го сбъркаш. 

Майсторът е човекът, чиято житейска история истински бръкна в душата ми. В нашето време, в което да си успешен означава до определена възраст да имаш семейство, кариера, свой дом. В света, в който е нормално да си затрупан от вещи и от някакви си неща, които уж притежаваш (а всъщност един ден най-вероятно ще изхвърлиш или просто някой друг ще го направи вместо теб, защото не отнасяме нищо със себе си на онзи свят). Във време, в което, ако живееш като аскет и не притежаваш нищо освен себе си и творенията си, пътуванията си и душата си, по-скоро ще те низвергнат и ще те нарекат неудачник. Дали и той би бил такъв в наше време? Ще ми се да не вярвам. 

Беседата, която чухме за него беше разтърсваща за мен. Породи огромно възхищение и много въпроси. 

• Раждат ли се такива хора все още и изобщо възможно ли е да бъдеш толкова скромен и талантлив едновременно? 
• Можеш ли да бъдеш хем прям, хем поет в изказа си?
• Как се получава да си скромен и в същото време да си художник от световна величина?
• Как виждаш малките и в същото време големите неща, защото да пресъздадеш душата на един човек в платното, не е като да виждаш само дребните детайли  и да рисуваш все едно правиш снимка?
• Откъде идва тази тъй необятна любов към всичко, което те заобикаля и най-вече към родината, природата и хората? 
• Как успяваш да нарисуваш душата на модела си, как долавяш всичките ѝ настроения, нотки и черти, така че тя наистина да струи от платното и да те докосне щом я погледнеш?
• Как можеш да си способен да заобичаш всеки ябълков цвят и да ставаш по тъмно, защото маковете са най-красиви точно когато първите лъчи на слънцето ги погалват?
• Възможно ли е да си толкова честен и добър и да не изпитваш капчица корист?

И още.. и още...

Майсторът - рисувачът на души - човекът рисувал житието и битието на войниците и техните рани вместо да рисува бойното поле. Човекът, който гони първите слънчеви лъчи, за да могат работниците по полето да поздравят него, а не той тях. Този Човек, който плащал всяко зърно грозде,с което през деня разквасвал устните си и онзи Човек, когото децата обичали и след когото тичали. Майсторът, който се обръщал към  останалите с "Майсторе". Възможно ли е, наистина?! Или е просто някакъв идеал. Не знам! Оставям го да отлежи в в душата ми. Знам само, че пак ще ида в Шишковци и пак ще чуя онази беседа. Този път обаче - ще заведа още някой приятел с мен или някой друг от семейството. 

А той ще повлече крак и ще заведе свой приятел... И споменът и делото ще продължат да живеят.

#cat #ink #calligraphyart #artwork #art #drawing

A post shared by Margarita Staneva (@ita.staneva) on Feb 22, 2018 at 1:54pm PST

Ягодово

За една юнска ягода, която е толкова усмихната и пълна с енергия дама, че понякога се чудиш от къде й се взимат тези сили...

И понеже темата е ягодова, ето малко интересни факти за ягодите:

• В някои части на Бавария все още всяка пролет, на рогата на добитъка се връзват малки кошнички с диви ягоди. За какво служат? -  За подарък на елфите, които много обичат малките плодове и в замяна на този дар, ще помогнат да се родят здрави теленца и да има много мляко.
• Когато колонизаторите пристигат в Северна Америка, индианците вече са имали ягодов хляб. След като опитват този хляб, колонизаторите измислят подобна рецепта.
• Има поверие, че ако разделиш ягода на две и я споделиш с човек от противополжния пол, ще се влюбите с него.
• Ягодата е символ на Венера, богинята на любовта, заради формата си на сърце и ярко червения си цвят.
• Кралица Ан Болейн - втората съпруга на Хенри VIII е имала рожден белег с формата на ягода на врата си. Това, според някои, било доказателство, че е вещица.
• Ягодата е единствения плод, чиито семена се намират отвън, а не отвътре. Върху всяка ягода има над 200 семенца.
• Счита се, че ягодите имат благотворно влияние върху очите, имунната система, мозъка, сърдечно-съдовата система и още много други.

А ето и тези, от фимо, които аз сътворих. Може и да не стават за ядене, но пък ягодовата къщичка стана красива 😊.

Мека Мара

Много ми е трудно да крия подаръци. Ама направо ми е ужасно трудно, особено когато съм ги създала с любов или когато просто зная, че човекът ще се зарадва.

Моя приятелка, която по стечение на обстоятелствата ми е и колега има рожден ден и както обикновено се получава с фимото - много ми се искаше да си споделя снимките и вълнението в момента, в който резултатът беше налице, но НЕ! аз трябваше да си мълча, да не споделям снимки и пр. за да не разваля изненадата :). Хубавото е, че поне ми се получи и си хареса дребосъците, пък аз се надявам да й донесат много радост и да топлят дома й и сърцето й дълго време!

Свещник, ама по поръчка

Много интересно се оказа да работя за някого по поръчка. Хубавото е, че имах малко повече информация за човека, за когото правех подаръка:

1. Зодия риби (като мен). Не че е от особено значение.
2. И по-важно - има картина със синя риба - тип мозайка.
3. Обича морето.

И ето го резултата, който на мен лично доста ми напомня на Гърция...

Руни, чудесии и свещници за един голям разбойник

След милионни мърморения защо всичко, което правя отива за приятели и познати и след хиляди увещания как все пак, някой от свещниците трябва да си остане вкъщи, днешните свещници са за него.

Голямото пораснало момче, което обожава викинги, знае руните наизуст, си избра сам, с кои да са украсени свещнците, а именно:

Fehu - Руната, която принадлежи на скандинавския бог на плодородието и любовта Фрей. Той покровителства истинските чувства и свободата. Феху означава притежание. За викингите то се е свързвало с богатството, парите и успеха.

Ansuz - Руната на бог Один, която символизира неговата закрила. Асоциира  се с ученето, комуникацията, вдъхновението.

Wunjo - Руна на щастието, радостта и равновесието в живота. 

Algiz - Руна на закрила, защита и спокойствие. Вярва се, че Algiz притежава силата да предпази цялото семейство от беди и нещастия.

Sowilo - Това е руната на слънцето, съответно с нея се свързва енергията, здравето и успеха. Тя е една от руните на любовта. 

Tiwaz - Това е руната, която покровителства целеустремените хора. Руната на Тир. Символизира честта, лидерството и победата.

Uruz - Помага за създаване на нещо ново, без да се разруши старото.  Означава свобода, действие, енергия, кураж и здраве.

Когато ме гони безсъние

Когато ме гони безсъние и се чудя какво да правя посред нощ... Върша неща, от които още по-трудно ми се доспива, но поне пък се получава нещо красиво.

И понеже не ми стигна да се занимавам с фимото...

Последното по-сериозно творение - вазичка... от бутилка

Техниката на изработка е както при свещниците. Тук обаче отиде много повече фимо за обличането на бутилката. На всичкото отгоре трябваше да я пека легнала, защото се оказа твърде висока за малката ми фурна.

Заиграх се и реших да експериментирам с мраморна мозайка, която залепих и притиснах към фимото, така че да се закрепи по-стабилно.

Прясно изпечена:

В процес на дообработка с акрилните боички:

Вече напълно готова и влязла в употреба:

Осмо-мартенско

Осми март е празник, който като бях малка възприемах като празник на мама. Най-голямото нещо, което успях да й подаря навремето с парички, които събирах прилежно, беше един комплект за греяна ракия. И нищо, че тя почти не пие такава, много го хареса и си го пази и до ден днешен.

Осми март за мен като вече пораснала жена и майка, е ден, който ми иде в повече. Навън цари суматоха, пълно е с цветя с изключително надути цени, децата носят букети в училище, кой от кой по-голям - все едно са на състезание.

Истината е, че този ден е денят за международно признание на постиженията на жените по цял свят и в него има много повече символика от това да празнуваме, защото сме се родили от женски пол, много повече е нужно от това съпрузите да поднесат цвете на любимата си, след което отново да заседнат пред телевизора.

Това, че по стечение на обстоятелствата и съчетанието на хромозомите на родителите си, си се родил от даден пол не означава автоматично, че трябва да празнуваш. Този празник е за силните жени - тези, които ежедневно се борят с живота, постигат своите успехи, не се оставят да бъдат мачкани, а продължават напред с гордо вдигната глава. Този празник е за онези, за които често казваме, че са силни като мъже.

Моят подарък за учителките на сина ми е цветен и пъстър. Различен, както миналата година, когато им подарихме ръчно оцветени картички. И... най-хубавото е, че повечето светят в тъмното :).

 Честит празник!