...

“People are afraid of themselves, of their own reality; their feelings most of all. People talk about how great love is, but that's bullshit. Love hurts. Feelings are disturbing. People are taught that pain is evil and dangerous. How can they deal with love if they're afraid to feel? Pain is meant to wake us up. People try to hide their pain. But they're wrong. Pain is something to carry, like a radio. You feel your strength in the experience of pain. It's all in how you carry it. That's what matters. Pain is a feeling. Your feelings are a part of you. Your own reality. If you feel ashamed of them, and hide them, you're letting society destroy your reality. You should stand up for your right to feel your pain.”

J. Morrison

A purpose of human life, no matter who is controlling it, is to love whoever is around to be loved.

K. Vonnegut

She (Ella)

Много истинска, красива, женска песен

Arms around your love

With his arms around your love
Oh no, here comes the pain that you can't ignore

With his arms around your girl
He'll do all of the things you didn't do before
You had every chance, but you closed the door

Now you're just gonna have to take it
(Cause if you didn't know)
She's gonna make you pay for it
(At a price you can't afford)
You're just gonna have to take it

With his arms around your love (x3)

Oh, yeah

Pretend that you don't mind
But you know everything that you left behind

And it would have been alright
If you'd gave half of the praise that you held inside
You thought she'd hang around for the ride

Now you're just gonna have to take it
(Cause if you didn't know)
She's gonna make you pay for it
(At a price you can't afford)
You're just gonna have to take it

With his arms around your love (x3)

Coming clean feels so dangerous
Just a little bit would have been enough
But you never said all the words caught in your head

As if your heart was dead
Well now its surely bled and broken up

And it would have been alright
If you'd gave half of the praise that you held inside
You thought she'd hang around for the ride

Now you're just gonna have to take it
(Cause if you didn't know)
She's gonna make you pay for it
(At a price you can't afford)
You're just gonna have to take it

With his arms around your love

Ever tried. Ever failed. No matter. Try Again. Fail again. Fail better.

Beckett 

Tomorrow's promise

And if I wake up tomorrow
I will want More!
More happiness,
more emotions,
more love
and sorrow
more of Life!

Because I want to feel it
with every heartbeat
and with each cell
of my body
and my soul.

I want to drink
of life's full glass of water.
And I want it all
neither half full
nor half empty
not at all!
I want this glass full and whole!

So here's a promise to myself...

When I wake up tomorrow
I will do More!
More crazy things.
And I'll sing more,
dance more.
I'll smile and laugh
and cry and grieve
because
I want my glass
full of everything.

Too much

Too much stress
too much pain
too much emotions
ain't a saint

Too much work
drained out my brain
too much feelings
I feel such strain

Too much thinking
not enough gain
Too much loving
but ain't a saint

Too much of everything
too much hopes
too much of me
I'm just tired
and want to go home.

Last flowers

Appliances have gone berserk
I cannot keep up
Treading on people's toes
Snot-nosed little punk

And I can't face the evening straight
You can offer me escape
Houses move and houses speak
If you take me there you'll get relief, relief, relief, relief

And if I'm gonna talk
I just want to talk
Please don't interrupt
Just sit back and listen

'Cause I can't face the evening straight
You can offer me escape
Houses move and houses speak
If you take me there you'll get relief, relief, relief, relief
Relief, relief

It's too much, too bright, too powerful
Too much, too bright, too powerful
Too much, too bright, too powerful
Too much, too bright, too powerful

Няколко парчета

които слушам с удоволствие всеки ден.

Не само заради мелодията, ами и заради думичките :).

Като цяло съм голям почитател на това хубавата музика да има смислен текст. Песен без думи или с mumble-humble не ми допада.

Когато бях малка, заради това че слушах групи, които пеят на английски, започнах да уча този език. Исках да разбирам за какво пеят. Та думите за мен лично правят 50% от песента.

Ето част от моя списък от любими песни с любими текстове (ще се спра до 10):

1. Elderly Woman Behind The Counter In A Small Town - Pearl Jam




2. Ain't no grave - Johnny Cash



3. Just - Radiohead



4. Comfortably Numb - Pink Floyd



5. Wish you were here - Pink Floyd



6. Green is the colour - Pink Floyd
/тук се спирам насилствено с парчетата на Floyd, защото съм склонна да прекаля/



7. Foo Fighters - Walk



7. Did I Let You Know - Red Hot Chili Peppers



8. Valerie - Amy Winehouse



9. You do something to me - Paul Weller



10. Something Beautiful - Robbie Williams

Какво правят лудите като мен

докато чакат за преглед?! :) Пишат от време на време, нахвърлят мисли:

I wanted to forget you
But I couldn't.
The memories
of your smile
and eyes
I can't erase.

Your voice
keeps telling me
there's hope for us
and in hope I die.

I die to be reborn
To smile again
To look around
To search for you

Because the only thing
I want to see
I want to touch
i want to love
is you.

The kiss

When you put your arms 

around me

And hold me tight

And when 

you cuddle me 

gently

And don’t let me move...

I feel 

my heart

Beating fast

In the rhythm of your breath

And then gently and slowly

I kiss your lips 

softly.

My heart 

beats faster

My head 

is dizzy

Deeper I go

in the sweetness  I drown,

the sweetness of your kiss.

My eyes are closed.

And all other senses

become stronger.

I feel

only breathing

your touch

and your taste.

Your lips

are soft 

so gentle.

Your breath

is morning dew.

And you,

you slowly drink from me.

My clothes are gone.

The world is gone,

everything is us,

and we are one.

You know they say:

The kiss

Is a junction of souls.

За малкият човек,

който се страхуваше от животни...

Имало едно време едно малко момченце. Когато било на две годинки, малко куче /още бебе/ решило да му се порадва. Както всички знаем, малките кучета са доста некоординирани и неконтролируеми в лудата си радост. И така момчето се наплашило от животни. И толкова се страхувало, че бягало и се дърпало от всичко, което шава по-рязко - няма значение дали е куче или коте. Плачело и се криело, понякога направо се опитвало да се покатери по майка си.

А майката на детето решила, че това нещо трябва да се поправи и този страх да изчезне, защото тя самата обожавала всякакви, ама наистина всякакви животни (като изключим паяци :о)).

Запознала сина си с доста животни, взела му заек. Но все пак зайците не са кучета, живеят в клетка, дребни са и проблемът не бил решен... Първото куче, което завинаги влязло в сърцето на момчето се казва Арти - прекрасна, мила и добра боксерка:

Но за съжаление с нея не общувало често и страхът все още не бил излекуван. :о)

Та така да мина направо към историята, разказана от първо лице, защото все пак всичко това се отнася за моя син :).

Няколко месеца след като запознах Йоан с Арти, моята приятелка от детинство /sis/ ме заведе на едно приказно място в село Лошушня. Лопушня се намира в планински район, срещу северния склон на Чепън планина. Малко извън него са "кацнали" белите юрти и малката къщичка.

Юртите:

Там ме посрещнаха едни мили и усмихнати хора - семейството, което държи мястото. Вечер всички се събират около общата трапеза и се забавляват, а през деня... През деня там се учиш да яздиш или да стреляш с лък, да хвърляш копие или ножове. Всичко това е съчетано с голяма доза смях и забавление.

В школата "Пътя на коня и лъка" отглеждат 11 коня, две кучета, три котки и козичка. Там за пръв път изпитах удоволствието от това да се кача на кон. И да, стори ми се много странно. Едно е да гледаш по телевизията как индианците препускат с лекота, съвсем друго е да усещаш как животното се движи под теб, да се опитваш да движиш тялото си с него така, че  да го улесняваш, да не си стискаш краката и пр. Всъщност ездата хич не е лесно занимание, но пък мисля, че е една от най-големите ми и понякога болезнени любови :о).

Седмица след първото ми посещение там заведох  детето. Нямаше как да не го направя просто. И той, макар че в началото не беше много убеден, че иска да го прави, се качи на кон - на това голямо и "страшно" животно.

Моля, забележете усмивката, това прилича ли ви на дете, което се страхува:

И така, започнахме да ходим там при всяка възможност, почти през седмица. Детето ми вече не се страхува нито от кучета, нито от котки, да не говорим пък за коне :о). Язди с огромно удоволствие, учи се да стреля с лък и да хвърля копие и това, което за мен е най-важното - не се притеснява от присъствието на животни, буболечки и всякакви други шаващи гадинки. Животът е шарен - природата - също, трябва да им се наслаждаваме, нали така?!

Постепенно започнах да чувствам Владо, Лидка и Панчо като част от моето семейство и страшно много ги заобичах, защото това са хора с големи сърца, които напук на всичко са запазили най-хубавото в себе си и са много истински. И им имам такова голямо доверие, че пуснах Йоан два пъти на лагер при тях. Лагерът беше организиран съвместно с Детска работилница Рин-тин-тин, която всъщност успешно се управлява от приятелката ми, а тя пък ми е толкова близка, че изобщо не се притеснявам да оставя Йоан на нейните грижи :о). Лагерите са били чудесно преживяване по разказите на Йоан (и не само неговите). И как няма да са, когато се запознаваш с нови хора и се научаваш на нови игри, на това как да режеш дърва, да береш гъби и билки, да бъдеш себе си.

П.С. Благодарение на редовните си посещения там, аз пък излекувах страха си от паяци и сега спокойно ги оставям да си живеят у нас без да бягам в панически ужас и да вадя прахосмукачката.

Родна реч...

Oбичам да чета, по дяволите! И както понякога казвам - има толкова много книги, а няма никакво време (so many books - so little time)! И чакам с нетърпение момента, в който ще се пенсионирам (ако изобщо го доживея този момент) и ще мога да прочета натрупаното количество литература у дома.

Но има нещо, което определено ми трови удоволствието от книгата, внася горчив вкус и ме разочарова и това нещо са граматиката и правописа. Не съм педант, но правописните и стилистични грешки ми избождат очите. И не - не е професионална деформация, защото чета художествена литература предимно на български, а в професията си използвам единствено и само английски. Като малка поправях с молив грешките... Може би е време пак да започна да го правя, макар че ненавиждам писането и подчертаването в книгите. Намирам го за един вид кощунство. Е, кощунство е и книгата да е пълна с правописни грешки, неспазване на пунктуационните правила, грешно пренесени думи и пр. За Бога! Едно време имаше коректори, защо ги няма и сега?!

Този пост е провокиран от това, което видях на първите страници в "Бог е лудост" от Рей Клуун.

Ужасно много ми допада този автор, намирам леко циничният му стил за очарователен. За мое огромно съдържание не мога да чета на нидерландски, за да прочета книгата в оригинал.

Новите ми книги

Като скромно продължение на "Събирам внимателно и с много любов", новите ми книги на музикална тематика са:

 

Да, сега вместо да прекарвам часове в преписване и припяване наум, просто мога да си прочета и разбира се, пак да си припявам... Песните на Ник Кейв, който носи едно много специално усещане.

Интересно написано четиво с доста снимки и много, много информация поднесена в лесно смилаем начин. Има някои пропуски, историята не е съвсем "the whole", но си заслужава.

От фимо и пластилин

Малко неща, които успях да сътворя от фимо вчера. За съжаление снимките не са много добри. Цветовете са значително по-ярки.

 

А тези животинчета са направени от един много удобен пластилин, който изсъхва на въздух. Пластилинът е изключително мек, лесен за обработка и лек. 

Австрийски шофьор с гевгир на главата на шофьорската си книжка

Австрийски атеист спечелил правото да бъде на шофьорската си книжка с гевгир на главата в израз на религията, която изповядва - пастафарианство.

Полицаите се съгласили тъй като лицето му било напълно видимо.

Повече за чудака: http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-14135523.

За пастафарианството и летящото спагетено чудовище: http://en.wikipedia.org/wiki/Flying_Spaghetti_Monster

Eдна седмица в музика :)

Monday:



Tuesday:



Wednesday:



Thursday:


Friday



Saturday



Sunday

Кажи ми за какво си тук, аз дойдох за да изчезна

Чудесно живо изпълнение на REM



I dragged my feet across a seat
Jumped out the passenger side
The only thing worth looking for
Is what you find inside

But that had not yet appeared
Lost invisible here.
Tel Aviv and Agadir
Tone deaf for almost
Before I learned to see
The vanishing point appeared.

I looked for you everywhere
I looked for you everywhere.

There is a calm I haven't come to yet
I spent half my life figuring what comes next
I telescoped in I finally win
I finally win the prize

That now my eyes see comets perfect timing squeeze
Head first fighting everything
The crushing force of memory
Erasing all I've been
The vanishing point appeared.

I looked for you everywhere.
I looked for you everywhere.
Tell me why you're here.
I came to disappear.

Look at this face
Can you believe it?
Am I living in the beautiful vacuum?
Because I can't see it
The vanishing point appears.

I looked for you everywhere.
I looked for you everywhere.
Tell me why you're here.
I came to disappear.
Tell me why you're here.
I came to disappear.
I came to disappear.

На изток от рая

И любимите ми цитати от тази велика книга на Стайнбек:

Just as there are physical monsters, can there not be mental or psychic monsters born? The face and body may be perfect, but if a twisted gene or malformed egg can produce physical monsters, may not the same process produce a malformed soul?

Monsters are variations from the accepted normal to a greater or a less degree. As a child may be born without an arm, so one may be born without kindness or the potential of conscience. A man who loses his arms in an accident has a great struggle to adjust himself to the lack, but one born without arms suffers only from people who find him strange. Having never had arms, he cannot miss them. To a monster the norm must seem monstrous, since everyone is normal to himself. To the inner monster it must be even more obscure, since he has no visible thing to compare with others. To a criminal, honesty is foolish. You must not forget that a monster is only a variation, and that to a monster the norm is monstrous.

Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?

В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. […] Не, за урода уродливото е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища- видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изгежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.

In uncertainty I am certain that underneath their topmost layers of frailty men want to be good and want to be loved. Indeed, most of their vices are attempted shortcuts to love. When a man comes to die, no matter what his talents and influence and genius, if he dies unloved his life must be a failure to him and his dying a cold horror. It seems to me that if you or I must choose between two courses of thought or action, we should remember our dying and try to live that our death brings no pleasure to the world.

We have only one story. All novels, all poetry, are built on the never-ending contest in ourselves of good and evil. And it occurs to me that evil must constantly respawn, while good, while virtue, is immortal. Vice has always a new fresh young face, while virtue is venerable as nothing else in the world is.

С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.

Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.

Of silence

За тишината - дали наистина е геният на глупците и достойнство за мъдрите? Няколко любими цитата и прекрасен стих на О. Уайлд:

It is better wither to be silent, or to say things of more value than silence. Sooner throw a pearl at hazard than an idle or useless word; and do not say a little in many words, but a great deal in a few.
Pythagoras

Silence is the genius of fools and one of the virtues of the wise.
Pope Boniface VIII

It is better to be silent and be thought a fool, than to speak and remove all doubt.
Abraham Lincoln

I have often regretted my speech, never my silence.
Publilius Syrus

Silence is golden when you can't think of a good answer.
Muhammad Ali

Three things are ever silent--Thought, Destiny, and the Grave.
Edward George Earle Lytton Bulwer

All Heaven and Earth are still, though not in sleep, But breathless, as we grow when feeling most.
Lord Byron

Silence is the most perfect expression of scorn.
George Bernard Shaw

With silence favor me.
Horace

He that would live in peace and at ease, must not speak all he knows, nor judge all he sees.
Benjamin Franklin

Silence is more musical than any song.
Christina Rossetti

In the attitude of silence the soul finds the path in a clearer light, and what is elusive and deceptive resolves itself into crystal clearness. Our life is a long and arduous quest after Truth.
Mahatma Gandhi

The rest is silence.
William Shakespeare

In the end, we will remember not the words of our enemies, but the silence of our friends.
Martin Luther King Jr.

Silentium Amoris (The Silence of Love)

As often-times the too resplendent sun
Hurries the pallid and reluctant moon
Back to her sombre cave, ere she hath won
A single ballad from the nightingale,
So doth thy Beauty make my lips to fail,
And all my sweetest singing out of tune.

And as at dawn across the level mead
On wings impetuous some wind will come,
And with its too harsh kisses break the reed
Which was its only instrument of song,
So my too stormy passions work me wrong,
And for excess of Love my Love is dumb.

But surely unto Thee mine eyes did show
Why I am silent, and my lute unstrung;
Else it were better we should part, and go,
Thou to some lips of sweeter melody,
And I to nurse the barren memory
Of unkissed kisses, and songs never sung.
Oscar Wilde