Остави ме със смесени чувства. Прекрасно е да преследваш мечтите си, да живееш така, както ти харесва, да бъдеш различен. Не всички се вписват добре в обществото, но мястото ни все пак е в някаква общност, макар и да се отличаваме по някакъв начин. А и лошо няма да си различен. Заслужава ли си да умреш преследвайки мечтите си? Може би. Но пък никак не си заслужава да няма с кого да споделиш най-хубавите си преживявания.
"Щастието е истинско, само ако е споделено."
Society
It's a mystery to me
we have a greed
with which we have agreed
You think you have to want
more than you need
until you have it all you won't be free
Society, you're a crazy breed
I hope you're not lonely without me
When you want more than you have
you think you need
and when you think more than you want
your thoughts begin to bleed
I think I need to find a bigger place
'cos when you have more than you think
you need more space
Society, you're a crazy breed
I hope you're not lonely without me
Society, crazy and deep
I hope you're not lonely without me
There's those thinking more or less less is more
but if less is more how you're keeping score?
Means for every point you make
your level drops
kinda like it's starting from the top
you can't do that...
Society, you're a crazy breed
I hope you're not lonely without me
Society, crazy and deep
I hope you're not lonely without me
Society, have mercy on me
I hope you're not angry if I disagree
Society, crazy and deep
I hope you're not lonely without me
сряда, април 02, 2008
петък, март 28, 2008
четвъртък, март 27, 2008
The Doors - The Crystal Ship
Before you slip into unconsciousness
I'd like to have another kiss
Another flashing chance at bliss
Another kiss, another kiss
The days are bright and filled with pain
Enclose me in gentle rain
The time you ran was too insane
We'll meet again, we'll meet again
Oh, tell me where your freedom lies
The streets are fields that never die
Deliver me from reasons why
You'd rather cry, I'd rather fly
The crystal ship is being filled
A thousand girls, a thousand thrills
A million ways to spend your time
When we get back, I'll drop the line.
В празна стая сам да си.
Да няма кой
да те погледне
макар и с празни очи.
Ужасна мисъл - нали?!
В празна къща,
празен двор,
дивана, леглото са празни.
Станаха ти те омразни!
Няма кой да те подразни.
Отвори вратите
Празнотата изпълни
С детски смях и глъчка,
с хора нови, с весели дни.
Избърши на празнотата следите
Сълзите, самотата измети
нека не се вихрят вече в дома ти
и нека радост грее в него
и твойте очи.
Да няма кой
да те погледне
макар и с празни очи.
Ужасна мисъл - нали?!
В празна къща,
празен двор,
дивана, леглото са празни.
Станаха ти те омразни!
Няма кой да те подразни.
Отвори вратите
Празнотата изпълни
С детски смях и глъчка,
с хора нови, с весели дни.
Избърши на празнотата следите
Сълзите, самотата измети
нека не се вихрят вече в дома ти
и нека радост грее в него
и твойте очи.
петък, март 21, 2008
петък, март 14, 2008
вторник, март 04, 2008
Guns and Roses - Patience
Shed a tear 'cause I'm missin' you
I'm still alright to smile
Girl, I think about you every day now
Was a time when I wasn't sure
But you set my mind at ease
There is no doubt
You're in my heart now
Said, woman, take it slow
It'll work itself out fine
All we need is just a little patience
Said, sugar, make it slow
And we come together fine
All we need is just a little patience
(patience)
Mm, yeah
I sit here on the stairs
'Cause I'd rather be alone
If I can't have you right now
I'll wait, dear
Sometimes I get so tense
But I can't speed up the time
But you know, love
There's one more thing to consider
Said, woman, take it slow
And things will be just fine
You and I'll just use a little patience
Said, sugar, take the time
'Cause the lights are shining bright
You and I've got what it takes
To make it, We won't fake it,
I'll never break it
'cause I can't take it
(whistle)
...little patience, mm yeah, mm yeah
need a little patience, yeah
just a little patience, yeah
some more patience, yeah
need some patience, yeah
could use some patience, yeah
gotta have some patience, yeah
all it takes is patience,
just a little patience
is all you need *
I BEEN WALKIN' THE STREETS AT NIGHT
JUST TRYIN' TO GET IT RIGHT
HARD TO SEE WITH SO MANY AROUND
YOU KNOW I DON'T LIKE
BEING STUCK IN THE CROWD
AND THE STREETS DON'T CHANGE
BUT BABY THE NAME
I AIN'T GOT TIME FOR THE GAME
'CAUSE I NEED YOU
YEAH, YEAH, BUT I NEED YOU
OO, I NEED YOU
WHOA, I NEED YOU
OO, ALL THIS TIME **
(ah)
I'm still alright to smile
Girl, I think about you every day now
Was a time when I wasn't sure
But you set my mind at ease
There is no doubt
You're in my heart now
Said, woman, take it slow
It'll work itself out fine
All we need is just a little patience
Said, sugar, make it slow
And we come together fine
All we need is just a little patience
(patience)
Mm, yeah
I sit here on the stairs
'Cause I'd rather be alone
If I can't have you right now
I'll wait, dear
Sometimes I get so tense
But I can't speed up the time
But you know, love
There's one more thing to consider
Said, woman, take it slow
And things will be just fine
You and I'll just use a little patience
Said, sugar, take the time
'Cause the lights are shining bright
You and I've got what it takes
To make it, We won't fake it,
I'll never break it
'cause I can't take it
(whistle)
...little patience, mm yeah, mm yeah
need a little patience, yeah
just a little patience, yeah
some more patience, yeah
need some patience, yeah
could use some patience, yeah
gotta have some patience, yeah
all it takes is patience,
just a little patience
is all you need *
I BEEN WALKIN' THE STREETS AT NIGHT
JUST TRYIN' TO GET IT RIGHT
HARD TO SEE WITH SO MANY AROUND
YOU KNOW I DON'T LIKE
BEING STUCK IN THE CROWD
AND THE STREETS DON'T CHANGE
BUT BABY THE NAME
I AIN'T GOT TIME FOR THE GAME
'CAUSE I NEED YOU
YEAH, YEAH, BUT I NEED YOU
OO, I NEED YOU
WHOA, I NEED YOU
OO, ALL THIS TIME **
(ah)
сряда, февруари 27, 2008
понеделник, февруари 25, 2008
неделя, февруари 24, 2008
Father Forgets
Almost 100 years ago, Livingston Larned wrote of the anguish of a father who loses focus.
Listen, son: I am saying this as you lie asleep, one little paw crumpled under your cheek and the blond curls stickily wet on your damp forehead. I have stolen into your room alone. Just a few minutes ago, as I sat reading my paper in the library, a stifling wave of remorse swept over me. Guiltily I came to your bedside.
There are the things I was thinking, son: I had been cross to you. I scolded you as you were dressing for school because you gave your face merely a dab with a towel. I took you to task for not cleaning your shoes. I called out angrily when you threw some of your things on the floor.
At breakfast I found fault, too. You spilled things. You gulped down your food. You put your elbows on the table. You spread butter too thick on your bread. And as you started off to play and I made for my train, you turned and waved a hand and called, “Goodbye, Daddy!” and I frowned, and said in reply, “Hold your shoulders back!”
Then it began all over again in the late afternoon. As I came up the road I spied you, down on your knees, playing marbles. There were holes in your stockings. I humiliated you before your boyfriends by marching you ahead of me to the house. Stockings were expensive — and if you had to buy them you would be more careful! Imagine that, son, from a father!
Do you remember, later, when I was reading in the library, how you came in timidly, with a sort of hurt look in your eyes? When I glanced up over my paper, impatient at the interruption, you hesitated at the door. “What is it you want?” I snapped.
You said nothing, but ran across in one tempestuous plunge, and threw your arms around my neck and kissed me, and your small arms tightened with an affection that God had set blooming in your heart and which even neglect could not wither. And then you were gone, pattering up the stairs.
Well, son, it was shortly afterwards that my paper slipped from my hands and a terrible sickening fear came over me. What has habit been doing to me? The habit of finding fault, of reprimanding — this was my reward to you for being a boy. It was not that I did not love you; it was that I expected too much of youth. I was measuring you by the yardstick of my own years.
And there was so much that was good and fine and true in your character. The little heart of you was as big as the dawn itself over the wide hills. This was shown by your spontaneous impulse to rush in and kiss me good night. Nothing else matters tonight, son. I have come to your bedside in the darkness, and I have knelt there, ashamed!
It is a feeble atonement; I know you would not understand these things if I told them to you during your waking hours. But tomorrow I will be a real daddy! I will chum with you, and suffer when you suffer, and laugh when you laugh. I will bite my tongue when impatient words come. I will keep saying as if it were a ritual: “He is nothing but a boy — a little boy!”
I am afraid I have visualized you as a man. Yet as I see you now, son, crumpled and weary in your cot, I see that you are still a baby. Yesterday you were in your mother’s arms, your head on her shoulder. I have asked too much, too much.
Listen, son: I am saying this as you lie asleep, one little paw crumpled under your cheek and the blond curls stickily wet on your damp forehead. I have stolen into your room alone. Just a few minutes ago, as I sat reading my paper in the library, a stifling wave of remorse swept over me. Guiltily I came to your bedside.
There are the things I was thinking, son: I had been cross to you. I scolded you as you were dressing for school because you gave your face merely a dab with a towel. I took you to task for not cleaning your shoes. I called out angrily when you threw some of your things on the floor.
At breakfast I found fault, too. You spilled things. You gulped down your food. You put your elbows on the table. You spread butter too thick on your bread. And as you started off to play and I made for my train, you turned and waved a hand and called, “Goodbye, Daddy!” and I frowned, and said in reply, “Hold your shoulders back!”
Then it began all over again in the late afternoon. As I came up the road I spied you, down on your knees, playing marbles. There were holes in your stockings. I humiliated you before your boyfriends by marching you ahead of me to the house. Stockings were expensive — and if you had to buy them you would be more careful! Imagine that, son, from a father!
Do you remember, later, when I was reading in the library, how you came in timidly, with a sort of hurt look in your eyes? When I glanced up over my paper, impatient at the interruption, you hesitated at the door. “What is it you want?” I snapped.
You said nothing, but ran across in one tempestuous plunge, and threw your arms around my neck and kissed me, and your small arms tightened with an affection that God had set blooming in your heart and which even neglect could not wither. And then you were gone, pattering up the stairs.
Well, son, it was shortly afterwards that my paper slipped from my hands and a terrible sickening fear came over me. What has habit been doing to me? The habit of finding fault, of reprimanding — this was my reward to you for being a boy. It was not that I did not love you; it was that I expected too much of youth. I was measuring you by the yardstick of my own years.
And there was so much that was good and fine and true in your character. The little heart of you was as big as the dawn itself over the wide hills. This was shown by your spontaneous impulse to rush in and kiss me good night. Nothing else matters tonight, son. I have come to your bedside in the darkness, and I have knelt there, ashamed!
It is a feeble atonement; I know you would not understand these things if I told them to you during your waking hours. But tomorrow I will be a real daddy! I will chum with you, and suffer when you suffer, and laugh when you laugh. I will bite my tongue when impatient words come. I will keep saying as if it were a ritual: “He is nothing but a boy — a little boy!”
I am afraid I have visualized you as a man. Yet as I see you now, son, crumpled and weary in your cot, I see that you are still a baby. Yesterday you were in your mother’s arms, your head on her shoulder. I have asked too much, too much.
четвъртък, февруари 21, 2008
Не ме е страх
от самотата
знам, че утре
ще бъда по-добре.
Зная, че в дългите нощи,
пак ще пропадам.
Светлинките ще блещукат
и какво от това?
Имам живота си,
ще порастна все някога,
но пак детето в себе си
ще нося, ще тая.
В дългите си самотни нощи
в размисли ще пропадам, ще се давя.
А светлините ще си блекущат.
Какво от това?
Душата ми ще бъде най-добрият ми приятел
Имам само този свой живот
И зная, че утре той
ще бъде по-светъл и добър.
от самотата
знам, че утре
ще бъда по-добре.
Зная, че в дългите нощи,
пак ще пропадам.
Светлинките ще блещукат
и какво от това?
Имам живота си,
ще порастна все някога,
но пак детето в себе си
ще нося, ще тая.
В дългите си самотни нощи
в размисли ще пропадам, ще се давя.
А светлините ще си блекущат.
Какво от това?
Душата ми ще бъде най-добрият ми приятел
Имам само този свой живот
И зная, че утре той
ще бъде по-светъл и добър.
понеделник, февруари 18, 2008
Skin - Nothing But
Please believe me
I'm estatic for you
Well why should I pretend
I have nothing to lose
No I don't compare
You've got it all wrong now
My sorrows left behind
Let me tell you the truth
I feel nothing but joy and pride and happiness
Nothing but cheerfull face with kindness
I feel nothing but oceans of love and forgiveness
For you and your sweet girl
Please ignore the particular way I smile
Take no notice of the blood on the lip I bite
I am still your friend
There is no denying
For you and your new girl
Yes I remember
Everybody has affairs
Oh yeah we had some fun
But she is so perfect for you
I'm estatic for you
Well why should I pretend
I have nothing to lose
No I don't compare
You've got it all wrong now
My sorrows left behind
Let me tell you the truth
I feel nothing but joy and pride and happiness
Nothing but cheerfull face with kindness
I feel nothing but oceans of love and forgiveness
For you and your sweet girl
Please ignore the particular way I smile
Take no notice of the blood on the lip I bite
I am still your friend
There is no denying
For you and your new girl
Yes I remember
Everybody has affairs
Oh yeah we had some fun
But she is so perfect for you
петък, февруари 08, 2008
Бианка
Преди много години в една далечна страна живели щастливи моряк и неговата съпруга. Морякът бил капитан на кораб и често пътувал до различни страни из целия свят, а прекрасната му жена всеки път го чакала с нетърпение. Един ден, точно преди капитанът да отплава със своя кораб към поредното приключение, съпругата му го зарадвала с щастливата вест, че очаква дете. Така морякът заминал весел, с усмивка на уста и обещал скоро да се върне. За жалост обаче това било последното му пътешествие – буря отнесла кораба на дъното на морето и той никога не се завърнал. Съпругата му била съкрушена, но когато на бял свят се появило прекрасно момиченце плод на искрената им любов, тя се изпълнила с надежда за по-щастливи дни. Младата майка кръстила детенцето Бианка в името на любовта, която изпитвала към покойния си съпруг. Малкото момиченце растяло красиво, умно и очарователно, точно както името му говорело за него. То често разпитвало за татко си и било тъжно, че него вече го нямало на белия свят.
“Скъпа Бианка, сигурно се чудиш коя съм аз. Аз се наричам Сирена и съм фея. Живея в прекрасната страна Светоландия, която се намира отвъд звездите. Там няма тъга и нещастие – всички са усмихнати и щастливи, живеят в мир и хармония както със себе си, така и с всичко около себе си. Твоите родители сега са в този свят и тъй като видяха нещастието ти, ме помолиха да дойда тук, да те успокоя и да те заведа при тях. За жалост ти не можеш да останеш завинаги при нас, но все пак ще имаш време да се видиш с мама и татко.”
Все още зашеметена, Бианка не можела да каже нищо. Тя само стояла и гледала феята. Сирена се усмихнала мило на момиченцето, прегърнала го и го загърнала с плаща си. Бианка усетила топлина и уют, затворила очи и почувствала как лети заедно с феята. Щом отворила очите си видяла, че вече се намира на някакво невероятно място – това била страната Светоландия. Вместо земя, по която стъпваш имало облаци, небето било лазурно синьо, а къщите били прекрасни и неземни. Животните били свободни и весело играели, навсякъде цъфтели причудливи, но много красиви дървета и цветя, птичките пеели омайващо. Имало най-различни хора, които или се разхождали усмихнати, или си говорели, или работели по къщите си. Но всички те били изключително щастливи. Повечето от тях изглеждали нормално - досущ като нас, други пък много приличали на Сирена, но тук имало и всякакви други същества – джуджета, тролове, елфи, русалки, магьосници, великани – въобще всякакви създания, за които Бианка била чувала само в приказките.
Неусетно, докато Бианка любопитно се оглеждала наоколо, тя и феята стигнали до един прекрасен замък. Целият бил от мрамор, украсен с бисери и рубини. Феята казала: “Мила Бианка, тук нашите пътища се разделят за малко. Това е домът на твоите родители - господарите на нашата страна. Аз ще се върна след време, за да те отведа обратно в твоя свят.” И след като се сбогували, Бианка влязла в замъка. Там били нейните родители, които със сълзи на очи я посрещнали, нагостили я и цяла нощ й разказвали приказки и я прегръщали. Така Бианка живяла щастливо няколко години, но една сутрин без да иска дочула странен разговор зад една леха в градината.
“Тази вечер трябва да нападнем двореца и да убием краля на Светоландия”. Така, най-сетне нашият предводител Горм ще завладее този свят и ще го направи най-отвратителното нещо което някога е съществувало. После той ще завладее и земята и останалите светове и ще стане крал на цялата Вселена, а всички нейни обитатели ще бъдат негови роби.”
Бианка се ужасила – според този разговор щели да убият любящия й баща и да разрушат прекрасната страна, която той управлявал с толкова много любов. Трябвало бързо да направи нещо и изведнъж се сетила за феята, която я довела в Светоландия – тя сигурно можела да й помогне. Но къде ли да я търси.... Докато размишлявала как да открие Сирена и се разхождала тревожно, Бианка стигнала до края на градината, където имало красиво езеро с лилии. Без да иска тя ритнала едно камъче, което цопнало в езерото и от него изведнъж се появила Сирена, която попитала сърдито: “Кой и защо ме замеря с камъни?!”, но когато видяла Бианка се усмихнала: “Ти ли беше?”. Бианка се извинила и казала, че е станало неволно и после разказала на Сирена разговора, който чула в градината. Феята много се разтревожила и казала, че е очаквала да се случи нещо такова, но не толкова скоро. Обърнала се към Бианка: “Скъпо момиче, сега ти ще трябва да се нагърбиш с една тежка задача. Трябва да се промъкнеш в двореца на Гром, да го упоиш и да го пронижеш с меча, който ще ти дам. Това е специален меч. Той единствен на света може да погуби злодея. Няма да се плашиш от нищо, тъй като аз ще те надаря с вълшебен глас и всеки, който те чуе да пееш, ще заспива. Така ще можеш да се пребориш с всички лоши същества, които ще срещнеш по пътя си.”
Бианка не могла да откаже на феята – това бил единственият изход. След като феята й дала меча и я омагьосала, за да придобие вълшебния глас, тя впрегнала орли в една колесница и полетяла към двореца на Гром. Скоро стигнала до тъмна, зловеща гора, в която имало една единствена пътека. Бианка слязла от колесницата и запристъпяла плахо по нея, но не поглеждала нито назад, нито встрани. Вървяла напред и се взирала в тъмнината. Дълго вървяла и накрая видяла кулите на страшен замък, който се охранявал от два зли змея. Бианка се приближила на безопасно разстояние и тихичко запяла. Змейовете тутакси заспали дълбок сън и тя се вмъкнала в двореца. Той бил ужасяващ – по стените висели скелетите и главите на враговете на Гром, които са се опитвали да го надвият. Бианка много се уплашила, но продължила да търси онзи, който искал да погуби баща й. Най-накрая тя стигнала до тронната зала и надникнала вътре – там на трона седяло най-страшното чудовище, което можело да съществува. С треперещ глас, Бианка запяла и песента й ставала все по-смела. Чудовището заспало, тя отишла до него и го пробола с вълшебния меч. В същия момент, замъкът започнал да се тресе и да се превръща в летящ кораб. Момичето стояло вцепенено и не можело да откъсне очи от чудовището – то също се променяло – превръщало се в човек. Изведнъж друсането и трясъците спрели и летящият кораб се извисил над тъмната гора и полетял към Светоландия. Все още уплашена, Бианка се чудела какво става наоколо и така неусетно стигнала с кораба в двореца на баща си. Той я посрещнал усмихнат и й казал: ”Скъпо мое момиче, ти успя да развалиш магията над брат си, който е роден тук. Той беше превърнат в чудовище както външно, така и вътрешно от зли същества. Те го заставиха да тръгне дори срещу родния си баща. Ти беше единственият човек, който можеше да спаси и него и Светоландия от гибел и заради това Сирена те доведе при нас. Иначе всеки добър човек пристига тук, но чак след като му дойде времето. Благодарим ти от все сърце, но сега ще трябва да се върнеш на земята, за да извървиш земния си път. Не бъди тъжна, защото ние ще сме винаги тук и ще те чакаме да дойдеш при нас. Сега вече си голяма и няма нужда да работиш при лошата старица. Вземи това ковчеже – в него са събрани най-различни билки. Върви по широкия свят, помагай на болните хора и им разказвай за нашата страна. Така те ще те обикнат и ще ти помагат, както и ти на тях.”
Бианка изпълнила заръката на баща си и след като се върнала на земята станала лечител. Лекувала хората с билките, които той й дал, разказвала им за прекрасната страна Светоландия, в която всички хора са щастливи и усмихнати.
четвъртък, февруари 07, 2008
Gavin DeGraw - I don't want to be
I don't need to be anything other
Than a prison guard's son
I don't need to be anything other
Than a specialist's son
I don't have to be anyone other
Than the birth of two souls in one
Part of where I'm going, is knowing where I'm coming from
I don't want to be
Anything other than what I've been trying to be lately
All I have to do
Is think of me and I have peace of mind
I'm tired of looking 'round rooms
Wondering what I've got to do
Or who I'm supposed to be
I don't want to be anything other than me
I'm surrounded by liars everywhere I turn
I'm surrounded by imposters everywhere I turn
I'm surrounded by identity crisis everywhere I turn
Am I the only one who noticed?
I can't be the only one who's learned!
Can I have everyone's attention please?
If you're not like this and that, you're gonna have to leave
I came from the mountain
The crust of creation
My whole situation-made from clay to stone
And now I'm telling everybody
I don't want to be [x4]
Than a prison guard's son
I don't need to be anything other
Than a specialist's son
I don't have to be anyone other
Than the birth of two souls in one
Part of where I'm going, is knowing where I'm coming from
I don't want to be
Anything other than what I've been trying to be lately
All I have to do
Is think of me and I have peace of mind
I'm tired of looking 'round rooms
Wondering what I've got to do
Or who I'm supposed to be
I don't want to be anything other than me
I'm surrounded by liars everywhere I turn
I'm surrounded by imposters everywhere I turn
I'm surrounded by identity crisis everywhere I turn
Am I the only one who noticed?
I can't be the only one who's learned!
Can I have everyone's attention please?
If you're not like this and that, you're gonna have to leave
I came from the mountain
The crust of creation
My whole situation-made from clay to stone
And now I'm telling everybody
I don't want to be [x4]
сряда, февруари 06, 2008
Зов за помощ
Цветомир Цеци страда от една от най-коварните болести – левкемия. Заболяването му е открито през април 2007 г. и след поредица от безуспешни химиотерапевтични сесии, единствената останала надежда е да се направи трансплантация на костен мозък в специализирана детска клиника във Франкфурт, Германия.
Стойността на лечението от 200 хиляди евро е непосилна за семейството му. Всеки от вас, който желае да помогне, може да използва следните банкови сметки:
BG58PRCB92301021258418 – BGN
BG08PRCB92301421258412 – EUR
BG97PRCB92301121258411 – USD
BIC: PRCBBGSF, ПроКредит Банк, Цветомир Петров Стефанов
Всеки лев, постъпил в посочените сметки и неизразходван за лечението на Цеци, ще бъде преведен по сметката на друго нуждаещо се дете.
За контакти:
Петър Стефанов
petar_stefanov@heineken.com
тел.: 0896 87 56 92
Още информация има тук: http://sedmica.kazanlak.com/?p=view&id=3272
Борбата на родителите на малкия Цеци с левкемията
Цеци боледува от една от най-коварните и животозастрашаващи болести-левкемия. По-точно остра миелоидна левкемия АМL, тип М5-миеломоноцитна, една от рядко срещаните и трудноподдаващи се на лечение. Заболяването му беше открито през април 2007 г., около 4-ят му рожден ден в „Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания" СБАЛДОХЗ гр. София. За деветте месеца от тогава до днес повечето си време той прекарва с майка си, лежейки в същата болница, подложен на силна химиотерапия, съпроводена в определени моменти от тежки странични ефекти. Началният резултат от химиотерапията беше положителен и Цеци влезе в ремисия още след първия курс, който беше и най-тежък за него от всичките 5, предвидени по протокол. Това ни даде известно успокоение след невероятния шок в началото. Последваха още четири курса на химиотерапия до края на септември 2007, с което завърши стандартният блок на лечение при този тип левкемия. В повечето случаи след такъв интензивен блок на лечение при постигната ремисия се преминава към поддържащо лечение в извънболнична обстановка. Това и избрахме със съпругата ми пред предложението за още химиотерапии и трансплантация на костен мозък, предложено ни от онколозите на онзи етап. За съжаление, още на втория месец от започването на поддържащия курс беше регистриран рецидив, или връщане на болестта. Това стана в края на ноември 2007. Върнахме се в началото. При такъв случай избор вече не съществува, а единственият възможен вариант за лечение остава трансплантацията на костен мозък. В месец декември Цеци отново постъпи в ИСУЛ на шеста химиотерапия, този път много по-силна от предишните пет. Целта е да бъде върнат в ремисия отново. Резултатът от този шести курс още не ни е известен. Той ще се установи скоро, когато ще му направят контролна миелограма-пункция от костния мозък. Ако не е в ремисия, положението става още по-тежко. И в двата случая трябва да действаме незабавно, тъй като Цеци е слаб и не се знае колко дълго ще издържи на още химиотерапии. В ИСУЛ трансплантация на Цеци не може да бъде извършена, тъй като професор Бобев изисква две условия-пълна ремисия на пациента и напълно съвместим донор. Ремисията е под въпрос, скоро ще имаме резултата. За наше огромно съжаление нямаме фамилен донор, резултатът от търсенето в Световната донорска банка също не е никак обнадеждаващ. По отношение лечението в чужбина, имаме предложение за продължаване на лечението в Германия в детска клиника във Франкфурт, където да бъде извършена трансплантацията. Лекуваща лекарка на Цеци д-р Юрукова ни подкрепя в този избор, тъй като там лекарите имат голям опит и могат да ни предложат по-добри възможности за излекуване. Цената обаче е много висока и е непосилна за нашите възможности, 150- 200 хил. евро. За събирането и открихме дарителски сметки в Прокредит банк. Молбата ни към вас е за помощ в популяризирането на случая ни сред обществеността, за да успеем да съберем по-бързо необходимата сума и да заминем за Германия.
С уважение,
Петър и Петя Стефанови
ПроКредит
Банк (България) АД
SWIFT BIC: PRCBBGFS
Банкова сметка в лева: 1021258418 IBAN: BG58PRCB92301021258418
Банкова сметка в долари: 1121258411 IBAN:
BG97PRCB92301121258411
Банкова сметка в евро: 1421258412 IBAN: BG08PRCB92301421258412
Цветомир Петров Стефанов
Стойността на лечението от 200 хиляди евро е непосилна за семейството му. Всеки от вас, който желае да помогне, може да използва следните банкови сметки:
BG58PRCB92301021258418 – BGN
BG08PRCB92301421258412 – EUR
BG97PRCB92301121258411 – USD
BIC: PRCBBGSF, ПроКредит Банк, Цветомир Петров Стефанов
Всеки лев, постъпил в посочените сметки и неизразходван за лечението на Цеци, ще бъде преведен по сметката на друго нуждаещо се дете.
За контакти:
Петър Стефанов
petar_stefanov@heineken.com
тел.: 0896 87 56 92
Още информация има тук: http://sedmica.kazanlak.com/?p=view&id=3272
Борбата на родителите на малкия Цеци с левкемията
Цеци боледува от една от най-коварните и животозастрашаващи болести-левкемия. По-точно остра миелоидна левкемия АМL, тип М5-миеломоноцитна, една от рядко срещаните и трудноподдаващи се на лечение. Заболяването му беше открито през април 2007 г., около 4-ят му рожден ден в „Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания" СБАЛДОХЗ гр. София. За деветте месеца от тогава до днес повечето си време той прекарва с майка си, лежейки в същата болница, подложен на силна химиотерапия, съпроводена в определени моменти от тежки странични ефекти. Началният резултат от химиотерапията беше положителен и Цеци влезе в ремисия още след първия курс, който беше и най-тежък за него от всичките 5, предвидени по протокол. Това ни даде известно успокоение след невероятния шок в началото. Последваха още четири курса на химиотерапия до края на септември 2007, с което завърши стандартният блок на лечение при този тип левкемия. В повечето случаи след такъв интензивен блок на лечение при постигната ремисия се преминава към поддържащо лечение в извънболнична обстановка. Това и избрахме със съпругата ми пред предложението за още химиотерапии и трансплантация на костен мозък, предложено ни от онколозите на онзи етап. За съжаление, още на втория месец от започването на поддържащия курс беше регистриран рецидив, или връщане на болестта. Това стана в края на ноември 2007. Върнахме се в началото. При такъв случай избор вече не съществува, а единственият възможен вариант за лечение остава трансплантацията на костен мозък. В месец декември Цеци отново постъпи в ИСУЛ на шеста химиотерапия, този път много по-силна от предишните пет. Целта е да бъде върнат в ремисия отново. Резултатът от този шести курс още не ни е известен. Той ще се установи скоро, когато ще му направят контролна миелограма-пункция от костния мозък. Ако не е в ремисия, положението става още по-тежко. И в двата случая трябва да действаме незабавно, тъй като Цеци е слаб и не се знае колко дълго ще издържи на още химиотерапии. В ИСУЛ трансплантация на Цеци не може да бъде извършена, тъй като професор Бобев изисква две условия-пълна ремисия на пациента и напълно съвместим донор. Ремисията е под въпрос, скоро ще имаме резултата. За наше огромно съжаление нямаме фамилен донор, резултатът от търсенето в Световната донорска банка също не е никак обнадеждаващ. По отношение лечението в чужбина, имаме предложение за продължаване на лечението в Германия в детска клиника във Франкфурт, където да бъде извършена трансплантацията. Лекуваща лекарка на Цеци д-р Юрукова ни подкрепя в този избор, тъй като там лекарите имат голям опит и могат да ни предложат по-добри възможности за излекуване. Цената обаче е много висока и е непосилна за нашите възможности, 150- 200 хил. евро. За събирането и открихме дарителски сметки в Прокредит банк. Молбата ни към вас е за помощ в популяризирането на случая ни сред обществеността, за да успеем да съберем по-бързо необходимата сума и да заминем за Германия.
С уважение,
Петър и Петя Стефанови
ПроКредит
Банк (България) АД
SWIFT BIC: PRCBBGFS
Банкова сметка в лева: 1021258418 IBAN: BG58PRCB92301021258418
Банкова сметка в долари: 1121258411 IBAN:
BG97PRCB92301121258411
Банкова сметка в евро: 1421258412 IBAN: BG08PRCB92301421258412
Цветомир Петров Стефанов
вторник, февруари 05, 2008
Jimi Hendrix - Somewhere Over the Rainbow
Oh uh,
I see fingers, hands and shades of faces,
Reachin up and not quite touchin the promised land,
I hear pleas and prayers and a desperate whisper sayin,
Hold on please give us a helpin hand,
Yeah yeah
Way down in the background,
I can see frustrated souls of cities burnin,
And all across the water vapor,
I see weapons barkin out the stamp of death,
And up in the clouds I can imagine UFO's jumpin themselves,
Laughin they sayin,
Those people so uptight, they sure know how to make a mess
Back in the saloon my tears mix and mildew with my drink,
I can't really tell my feet from the stones on the floor,
But as far as I know, they may even try to wrap me up in cellophane and try and sell me
Brothers help me, and dont worry about lookin at the storm
Yeah yeah yeah yeah yeah
I see fingers, hands and shades of faces,
Reachin up and not quite touchin the promised land,
I hear pleas and prayers and a desperate whisper sayin,
Hold on please give us a helpin hand,
Yeah yeah
Way down in the background,
I can see frustrated souls of cities burnin,
And all across the water vapor,
I see weapons barkin out the stamp of death,
And up in the clouds I can imagine UFO's jumpin themselves,
Laughin they sayin,
Those people so uptight, they sure know how to make a mess
Back in the saloon my tears mix and mildew with my drink,
I can't really tell my feet from the stones on the floor,
But as far as I know, they may even try to wrap me up in cellophane and try and sell me
Brothers help me, and dont worry about lookin at the storm
Yeah yeah yeah yeah yeah
четвъртък, януари 31, 2008
вторник, януари 29, 2008
петък, януари 25, 2008
Сам
Като другите не бях от детсвото си още
Не виждах с техните очи;
Не можех и да извлека
Страст от извора обикновен.
От същото начало тъга не можех аз да взема
Сърцето си не можех да разбудя
с другите като тях и с тях да се зарадва
И всичко което обичах, обичах аз сам.
Тогава – в детството ми,
на най-бурния живот в зората
Се обрисува
От дълбините на злото и доброто
Тайнството, което все още ме държи:
От извора или от пороя,
От червената скала на планината
От слънцето, което около мене се върти
В багри на есен златна
От светкавицата във небето,
Която прелетявайки ме подминава
От гръмотевиците и бурята
И облакът който заема форма
(а останалото небе е синьо)
На демон пред очите ми.
сряда, януари 23, 2008
La Marioneta
Доста хора смятат, че това е прощалното писмо на Габо (Габриел Гарсия Маркес), но не е така. Авторът се казва Johnny Welch - мексикански вентрилок. За пореден път интернет и журналистите приписват нечия творба на друг човек.
La Marioneta
If for an instant God were to forget I am a rag doll and gifted me with a piece of life, probably I wouldn't say all that I would think, but rather I would think of all that I say. I would value things, not for their worth but for what they mean. I would sleep little, dream more, understanding that for each minute we close our eyes we lose sixty seconds of light.
I would walk when others hold back. I would wake whеn others sleep.
I would listen when others talk, and how I would enjoy a good chocolate ice cream! If God would give me a piece of life, I would dress simply, throw myself face first into the sun, bearing not only my body but also my soul. My God, if I had a heart, I would write my hate on ice, and wait for the sun to show...Over the stars I would paint with a Van Gogh dream a Benedetti poem, and a Serrat song would be the serenade I'd offer to the moon. With my tears I would water roses, to feel the pain of their thorns, and the kiss of their petals...
My God, if I had a piece of life...I wouldn't let a single day pass without telling the people I love that I love them. I would convince each man and each woman that they are my favorites, and I would live in love with love! I would show men how very wrong they are to think they cease to be in love when they grow old, not knowing that they grow old when they cease to be in love! To a child I shall give wings, but I shall let him learn to fly on his own. I would teach the old that death does not come with old age, but with forgetting. So much have I learned from you, oh men...
I have learned that everyone wants to live on the peak of the mountain, without knowing that real happiness is in how it is scaled. I have learned that when a newborn child squeezes for the first time with his tiny fist his father's finger, he has him trapped forever...I have learned that a man has a right to look down on another only when he has to help the other get to his feet. From you I have learned so many things, but in truth they won't be of much use, for when I keep them within this suitcase, unhappily shall I be dying.
Марионетката
Ако поне за миг Господ забравеше че съм просто една парцалена кукла и ми дареше частица живот, може би нямаше да казвам това, което мисля, по-скоро щях да мисля преди да кажа нещо. Щях да ценя нещата не заради тяхната стойност, а заради тяхното значение. Щях да спя по-малко, да мечтая повече, защото с всяка минута, в която държим очите си затворени губим 60 секунди светлина.
Щях да вървя напред, когато другите се спират. Щях да се събуждам когато другите спят.
Щях да слушам какво говорят другите, и как щях да се наслаждавам на хубав шоколадов сладолед! Ако Господ ми дадеше само искрица живот, щях да се обличам семпло, да показвам лицето си на слънцето, а после да му поднасям не само тялото, но и душата си. Господи мой, ако имах сърце, щях да изпиша омразата която изпитвам на леда и след това да чакам слънцето да се покаже... Отвъд звездите щях да нарисувам с фантазията на Ван Гог поема на Бенедит и песен на Шират би била моята серенада към луната. Със сълзите си щях да поливам розите, за да почувствам болката от тръните им и целувката на техните нежни цветове...
Боже мой, ако имах късче живот... Не бих пропилял и един ден без да кажа на хората, които обичам, че ги обичам. Щях да убедя всеки мъж и всяка жена, че са мои любими и щях да живея влюбен в любовта. Щях да покажа на хората колко грешат като мислят че спират да обичат с втзрастта, защото не знаят че всъщност остаряват когато спрат да обичат! На детето щях да дам криле, но щях да му позволя да се научи да лети със свои собствени. Щях да кажа на старците че смъртта не идва със старостта, а със забравата. Толкова много научих от вас, хората...
Научих, че всеки иска да живее на върха на планината без да знае, че истинското щастие се крие в самото изкачване. Научих, че когато новороденото за пръв път стисне с малкото си юмруче пръста на баща си, то го запленява завинаги... Научих, че човекът има право да гледа отвисоко някого, единствено когато трябва да му помогне да се изправи. От вас научих толкова много неща, които всъщност няма да имат голямо значение ако ги държа за себе си, в куфара в който ще ме затворите. Тогава бих умрял в нещастие.
La Marioneta
If for an instant God were to forget I am a rag doll and gifted me with a piece of life, probably I wouldn't say all that I would think, but rather I would think of all that I say. I would value things, not for their worth but for what they mean. I would sleep little, dream more, understanding that for each minute we close our eyes we lose sixty seconds of light.
I would walk when others hold back. I would wake whеn others sleep.
I would listen when others talk, and how I would enjoy a good chocolate ice cream! If God would give me a piece of life, I would dress simply, throw myself face first into the sun, bearing not only my body but also my soul. My God, if I had a heart, I would write my hate on ice, and wait for the sun to show...Over the stars I would paint with a Van Gogh dream a Benedetti poem, and a Serrat song would be the serenade I'd offer to the moon. With my tears I would water roses, to feel the pain of their thorns, and the kiss of their petals...
My God, if I had a piece of life...I wouldn't let a single day pass without telling the people I love that I love them. I would convince each man and each woman that they are my favorites, and I would live in love with love! I would show men how very wrong they are to think they cease to be in love when they grow old, not knowing that they grow old when they cease to be in love! To a child I shall give wings, but I shall let him learn to fly on his own. I would teach the old that death does not come with old age, but with forgetting. So much have I learned from you, oh men...
I have learned that everyone wants to live on the peak of the mountain, without knowing that real happiness is in how it is scaled. I have learned that when a newborn child squeezes for the first time with his tiny fist his father's finger, he has him trapped forever...I have learned that a man has a right to look down on another only when he has to help the other get to his feet. From you I have learned so many things, but in truth they won't be of much use, for when I keep them within this suitcase, unhappily shall I be dying.
Марионетката
Ако поне за миг Господ забравеше че съм просто една парцалена кукла и ми дареше частица живот, може би нямаше да казвам това, което мисля, по-скоро щях да мисля преди да кажа нещо. Щях да ценя нещата не заради тяхната стойност, а заради тяхното значение. Щях да спя по-малко, да мечтая повече, защото с всяка минута, в която държим очите си затворени губим 60 секунди светлина.
Щях да вървя напред, когато другите се спират. Щях да се събуждам когато другите спят.
Щях да слушам какво говорят другите, и как щях да се наслаждавам на хубав шоколадов сладолед! Ако Господ ми дадеше само искрица живот, щях да се обличам семпло, да показвам лицето си на слънцето, а после да му поднасям не само тялото, но и душата си. Господи мой, ако имах сърце, щях да изпиша омразата която изпитвам на леда и след това да чакам слънцето да се покаже... Отвъд звездите щях да нарисувам с фантазията на Ван Гог поема на Бенедит и песен на Шират би била моята серенада към луната. Със сълзите си щях да поливам розите, за да почувствам болката от тръните им и целувката на техните нежни цветове...
Боже мой, ако имах късче живот... Не бих пропилял и един ден без да кажа на хората, които обичам, че ги обичам. Щях да убедя всеки мъж и всяка жена, че са мои любими и щях да живея влюбен в любовта. Щях да покажа на хората колко грешат като мислят че спират да обичат с втзрастта, защото не знаят че всъщност остаряват когато спрат да обичат! На детето щях да дам криле, но щях да му позволя да се научи да лети със свои собствени. Щях да кажа на старците че смъртта не идва със старостта, а със забравата. Толкова много научих от вас, хората...
Научих, че всеки иска да живее на върха на планината без да знае, че истинското щастие се крие в самото изкачване. Научих, че когато новороденото за пръв път стисне с малкото си юмруче пръста на баща си, то го запленява завинаги... Научих, че човекът има право да гледа отвисоко някого, единствено когато трябва да му помогне да се изправи. От вас научих толкова много неща, които всъщност няма да имат голямо значение ако ги държа за себе си, в куфара в който ще ме затворите. Тогава бих умрял в нещастие.
Eddie Vedder - No ceiling
Утрото идва,
и мога да почувствам,
че няма нищо останало за криене
в тази сюрреалистична сцена
моето сърце никога,
никога не ще бъде далеч от тук.
Със сигурност докато дишам,
Докато съм тъжен
Ще пазя тази мъдрост в съществото си
Напускам повече вярващ отколкото имащ
И заради това,
заради това ще се върна отново.
Докато обикалям
полукълбото
Желание назря във мен
да скоча и изчезна.
Наряняван съм,
а после изцеляван
сега за приземяването си
аз съм пречистен.
Със сигурност докато дишам
Докато съм тъжен
Ще пазя тази мъдрост в съществото си
Тръгвам вярващ
повече отколкото имащ
Тази любов
е безгранична.
събота, януари 19, 2008
четвъртък, януари 17, 2008
Аз не обичам - мой превод
Мразя аз изхода фатален
Животът никога не ще ме победи.
Мразя всеки ден годишен
В който не пея или ме боли.
Студеният цинизъм мразя и дори
Не вярвам аз във възторжеността.
Някой чужд да чете писмата ми
Поглеждайки през рамото ми - мразя и това!
Мразя наполовина свършени неща
Или когато моя разговор прекъсват.
Мразя да ми се целят във гърба
Мразя и в лицето ми, когато дръзват!
Когато виждам сломени крила
Не ми е жал, но не просто ей така
Мразя аз насилието и слабостта
Жал ми е само за разпнатия Христа...
Мразя аз, когато се боя
Когато гледам как невинни бият
Когато нахлуват в моята душа
И в нея плюят с храчки гнили.
Мразя аз манежи и арени
На тях милион залагам за рубличка една
И нека има занапред промени
Но аз не ще обикна никога това.
Вл. Висоцки
Животът никога не ще ме победи.
Мразя всеки ден годишен
В който не пея или ме боли.
Студеният цинизъм мразя и дори
Не вярвам аз във възторжеността.
Някой чужд да чете писмата ми
Поглеждайки през рамото ми - мразя и това!
Мразя наполовина свършени неща
Или когато моя разговор прекъсват.
Мразя да ми се целят във гърба
Мразя и в лицето ми, когато дръзват!
Когато виждам сломени крила
Не ми е жал, но не просто ей така
Мразя аз насилието и слабостта
Жал ми е само за разпнатия Христа...
Мразя аз, когато се боя
Когато гледам как невинни бият
Когато нахлуват в моята душа
И в нея плюят с храчки гнили.
Мразя аз манежи и арени
На тях милион залагам за рубличка една
И нека има занапред промени
Но аз не ще обикна никога това.
Вл. Висоцки
сряда, януари 16, 2008
A Strange Wild Song
He thought he saw an Elephant
That practised on a fife:
He looked again, and found it was
A letter from his wife.
"At length I realize," he said,
"The bitterness of life!"
He thought he saw a Buffalo
Upon the chimney-piece:
He looked again, and found it was
His Sister's Husband's Niece.
"Unless you leave this house," he said,
"I'll send for the police!"
He thought he saw a Rattlesnake
That questioned him in Greek:
He looked again, and found it was
The Middle of Next Week.
"The one thing I regret," he said,
"Is that it cannot speak!"
He thought he saw a Banker's Clerk
Descending from the bus:
He looked again, and found it was
A Hippopotamus.
"If this should stay to dine," he said,
"There won't be much for us!"
He thought he saw a Kangaroo
That worked a Coffee-mill:
He looked again, and found it was
A Vegetable-Pill.
"Were I to swallow this," he said,
"I should be very ill!"
He thought he saw a Coach-and-Four
That stood beside his bed:
He looked again, and found it was
A Bear without a Head.
"Poor thing," he said, "poor silly thing!
It's waiting to be fed!"
Lewis Carroll
That practised on a fife:
He looked again, and found it was
A letter from his wife.
"At length I realize," he said,
"The bitterness of life!"
He thought he saw a Buffalo
Upon the chimney-piece:
He looked again, and found it was
His Sister's Husband's Niece.
"Unless you leave this house," he said,
"I'll send for the police!"
He thought he saw a Rattlesnake
That questioned him in Greek:
He looked again, and found it was
The Middle of Next Week.
"The one thing I regret," he said,
"Is that it cannot speak!"
He thought he saw a Banker's Clerk
Descending from the bus:
He looked again, and found it was
A Hippopotamus.
"If this should stay to dine," he said,
"There won't be much for us!"
He thought he saw a Kangaroo
That worked a Coffee-mill:
He looked again, and found it was
A Vegetable-Pill.
"Were I to swallow this," he said,
"I should be very ill!"
He thought he saw a Coach-and-Four
That stood beside his bed:
He looked again, and found it was
A Bear without a Head.
"Poor thing," he said, "poor silly thing!
It's waiting to be fed!"
Lewis Carroll
петък, януари 11, 2008
Alone
From childhood's hour I have not been
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then- in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life- was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.
Edgar Allan Poe
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then- in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life- was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.
Edgar Allan Poe
понеделник, януари 07, 2008
Eddie Vedder - Hard sun
When I walk beside her
I am the better man
When I look to leave her
I always stagger back again
Once I built an ivory tower
So I could worship from above
When I climb down to be set free
She took me in again
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
When she comes to greet me
She is mercy at my feet
I see her inner charm
She just throws it back at me
Once I dug an early grave
To find a better land
She just smiled and laughed at me
And took her rules back again
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
When I go to cross that river
She is comfort by my side
When I try to understand
She just opens up her hands
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
Once I stood to lose her
And I saw what I had done
Bowed down and threw away the hours
Of her garden and her sun
So I tried to want her
I turned to see her weep
40 days and 40 nights
And it's still coming down on me
I am the better man
When I look to leave her
I always stagger back again
Once I built an ivory tower
So I could worship from above
When I climb down to be set free
She took me in again
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
When she comes to greet me
She is mercy at my feet
I see her inner charm
She just throws it back at me
Once I dug an early grave
To find a better land
She just smiled and laughed at me
And took her rules back again
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
When I go to cross that river
She is comfort by my side
When I try to understand
She just opens up her hands
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
Once I stood to lose her
And I saw what I had done
Bowed down and threw away the hours
Of her garden and her sun
So I tried to want her
I turned to see her weep
40 days and 40 nights
And it's still coming down on me
събота, декември 22, 2007
Към един потомък
Не ти тежи - добре, безцелно
Да пропилееш своя сив живот,
Да се превърнеш сам самия в делник
Без страсти, сблъсъци и пот.
На себе си да бъдеш скучен -
Нито светец, ни Пугачов
От страх - псувня да не научиш
Или молитва от Андрей Рубльов.
Все "между другите" да караш -
Праволинеен, точен, прав.
Да не изгори една цигара
Ръката ти от черен гняв.
Да нямаш пиене "в излишък".
Да нямаш празен, мътен ден
И само стихове и книжки
Да те равняват, друже, с мен.
Такъв живот е тор, прощавай...
Не го търпя, по друг съм аз!
Обиди ли се? Заминавай!
Не ще река - на добър час!
П.Пенев
Да пропилееш своя сив живот,
Да се превърнеш сам самия в делник
Без страсти, сблъсъци и пот.
На себе си да бъдеш скучен -
Нито светец, ни Пугачов
От страх - псувня да не научиш
Или молитва от Андрей Рубльов.
Все "между другите" да караш -
Праволинеен, точен, прав.
Да не изгори една цигара
Ръката ти от черен гняв.
Да нямаш пиене "в излишък".
Да нямаш празен, мътен ден
И само стихове и книжки
Да те равняват, друже, с мен.
Такъв живот е тор, прощавай...
Не го търпя, по друг съм аз!
Обиди ли се? Заминавай!
Не ще река - на добър час!
П.Пенев
петък, декември 14, 2007
Идва коледа, ама на мен не ми е много коледно нещо. Сигурно защото някакъв проклет грип ме мори. Въпреки това ще запазя магията заради дребосъчето ми. Добрата мама Коледа купи всички желани подаръци. Остава само добрият старец да си свърши съвестно работата - да направи стъпки от пепелта в камината по пода до елхата (нали през камината влиза, все пак) и да остави така мечтаното влакче там :).
Hear my train comin'
Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
Дамян Дамянов
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
Дамян Дамянов
четвъртък, декември 13, 2007
Днес се срещнах с бившия ми мъж, за да ми прехвърли един телефон. Баща на детето ми. (Странно - може би трябва да пиша "ни", но малкия го възприемам като нещо, което е само мое, колкото и лошо да звучи.) Този път не изпитах страх, този път нещата бяха различни, въпреки борбата за надмощие в разговора който проведохме.
Учудващо е как може човек, когото си обичал някога да го чувстваш толкова чужд и далечен. Жалко е... Жалко е, че често пропиляваме чувства, изпускаме моменти, не виждаме все едно сме слепи, нямаме сили да говорим все едно устните ни са залепени и в стремежа си да запазим нещо, което отдавна е безвъзвратно загубено правим такива компромиси, с които потъпкваме и последната ни останала капчица достойнство. Не е само жалко ами е страшно даже.
По-голяма част от семействата, които познавам са нещастни. Това не ми харесва, а и не го разбирам. Някои просто са престанали да се обичат, други - уж се обичат, ама си изневеряват, трети - почти не комуникират или директно не се понасят. И въпреки всичко тези хора все още са заедно, да се чудиш защо. Сигурно е някаква форма на мазохизъм. Е, аз не мога и не искам да бъда такава. Не мога да запазя семейство, което не отговаря на представите ми за семейство, в което трябва да правя компромиси, докато не ми остане и капчица достойнство, в което отдавна съм престанала да обичам или не издържам повече да се мъча да водя диалог.
Радвам се, искрено се радвам, когато видя щастливи хора заедно и дай боже те да стават все повече, защото напоследък разводите и разделите май станаха твърде много. Амин!
Учудващо е как може човек, когото си обичал някога да го чувстваш толкова чужд и далечен. Жалко е... Жалко е, че често пропиляваме чувства, изпускаме моменти, не виждаме все едно сме слепи, нямаме сили да говорим все едно устните ни са залепени и в стремежа си да запазим нещо, което отдавна е безвъзвратно загубено правим такива компромиси, с които потъпкваме и последната ни останала капчица достойнство. Не е само жалко ами е страшно даже.
По-голяма част от семействата, които познавам са нещастни. Това не ми харесва, а и не го разбирам. Някои просто са престанали да се обичат, други - уж се обичат, ама си изневеряват, трети - почти не комуникират или директно не се понасят. И въпреки всичко тези хора все още са заедно, да се чудиш защо. Сигурно е някаква форма на мазохизъм. Е, аз не мога и не искам да бъда такава. Не мога да запазя семейство, което не отговаря на представите ми за семейство, в което трябва да правя компромиси, докато не ми остане и капчица достойнство, в което отдавна съм престанала да обичам или не издържам повече да се мъча да водя диалог.
Радвам се, искрено се радвам, когато видя щастливи хора заедно и дай боже те да стават все повече, защото напоследък разводите и разделите май станаха твърде много. Амин!
вторник, декември 11, 2007
I'm not afraid
Another useless fight
Saddened words ring true
Leaving like a saint
Still clouds follow you
I've seen behind your wall of words
You're sneaky with the facts
Look who's hiding now
Now I've seen through cracks
Still I'm not afraid
Not so dead afraid
No I'm not afraid
Now you've all the light
Beauty's all you are
Friends for days and eternal nights
Solid head four life
Craving all this might
Now you've all the light
Still I feel you by my side
Nothing's useless now
Friends have always time to try
The safest hands hold me
Now I wonder far
Skunk Anansie
Saddened words ring true
Leaving like a saint
Still clouds follow you
I've seen behind your wall of words
You're sneaky with the facts
Look who's hiding now
Now I've seen through cracks
Still I'm not afraid
Not so dead afraid
No I'm not afraid
Now you've all the light
Beauty's all you are
Friends for days and eternal nights
Solid head four life
Craving all this might
Now you've all the light
Still I feel you by my side
Nothing's useless now
Friends have always time to try
The safest hands hold me
Now I wonder far
Skunk Anansie
неделя, декември 09, 2007
петък, декември 07, 2007
Moonlight Drive
Това е песента, която поставя началото на the Doors, въпреки че е включена чак във втория им албум. През лятото на 1965-та година, Джим и Рей се срещат случайно на плажа. Рей питал Джим с какво се занимава напоследък и той отговаря, че пише песни. "Защо не ми изпееш някоя?" пита Рей. Джим изпява първите четири реда от Moonlight Drive, след това изпява още няколко. Според Рей това са най-хубавите рок-енд-рол песни които някога е чувал. Така двамата решават да създадат групата.
Вдъхновение за думите е една нощ във Венеция. От своето жилище, Джим ясно виждал плажа, морските вълни, луната и забързаните хора на улицата. Морисън създава прекрасна, емоционално наситена покана за нощно къпане в морето - плуване към луната и проникване в нощта.
Let's swim to the moon, uh huh
Let's climb through the tide
Penetrate the evenin' that the
City sleeps to hide
Let's swim out tonight, love
It's our turn to try
Parked beside the ocean
On our moonlight drive
Let's swim to the moon, uh huh
Let's climb through the tide
Surrender to the waiting worlds
That lap against our side
Nothin' left open
And no time to decide
We've stepped into a river
On our moonlight drive
Let's swim to the moon
Let's climb through the tide
You reach your hand to hold me
But I can't be your guide
Easy, I love you
As I watch you glide
Falling through wet forests
On our moonlight drive, baby
Moonlight drive
Come on, baby, gonna take a little ride
Down, down by the ocean side
Gonna get real close
Get real tight
Baby gonna drown tonight
Goin' down, down, down
Вдъхновение за думите е една нощ във Венеция. От своето жилище, Джим ясно виждал плажа, морските вълни, луната и забързаните хора на улицата. Морисън създава прекрасна, емоционално наситена покана за нощно къпане в морето - плуване към луната и проникване в нощта.
Let's swim to the moon, uh huh
Let's climb through the tide
Penetrate the evenin' that the
City sleeps to hide
Let's swim out tonight, love
It's our turn to try
Parked beside the ocean
On our moonlight drive
Let's swim to the moon, uh huh
Let's climb through the tide
Surrender to the waiting worlds
That lap against our side
Nothin' left open
And no time to decide
We've stepped into a river
On our moonlight drive
Let's swim to the moon
Let's climb through the tide
You reach your hand to hold me
But I can't be your guide
Easy, I love you
As I watch you glide
Falling through wet forests
On our moonlight drive, baby
Moonlight drive
Come on, baby, gonna take a little ride
Down, down by the ocean side
Gonna get real close
Get real tight
Baby gonna drown tonight
Goin' down, down, down
сряда, декември 05, 2007
The Soft Parade
И така - ето го продължението на темата за психеделичния рок - този път с "The Soft Parade" на the Doors. Имам особено отношение към групата и поезията на Джим Морисън. Дълго се чудих коя точно да бъде песента, за която ще пиша. Ужасно, ужасно труден избор, защото имам твърде много любими може би.
За тази песен Рей Манзарек (клавиши) казва "Ние не търсим големите числа, те сами идват при нас. Ако на една песен й трябват шест, осем или десет минути, ние просто й ги даваме."
Песента-поема е цели осем минути и четиридесет секунди и е много по-различна като звучене от "The Music's Over" и "The End". Наричат я "The Soft Parade" заради фразата, която Джим Морисън изпозлва за разнообразния и често странен поток от човешки същества, който минава ежедневно по Сънсет Булевард. Тази песен е по-скоро сбирка от отделни части и секции. За нея Пол Ротчайлд (продуцент) казва, че изобщо не е било планувано да е една песен. Просто когато са зацикляли, са изваждали тефтера с поезия на Джим и са търсели рими и фрази, които да могат да сглобят заедно.
Песента започва с Джим в образа на пламенен проклинащ проповедник, който говори за дните си в Семинарията, където е научил урока "Не можеш да отправиш молба към господ с молитва". Няколко деликатни музикални промъквания и Джим започва да се моли за храм и тихо убеждище. Това е последвано с внезапен танцов ритъм и нахлуват доста шантави образи (ментови минижупи) и джазова секция с по-скоро детински ритъм (който включва образа на жени, които носят бебетата към реката, вероятно за да ги изкъпят или да извършат нещо зловещо). След това монахът си купува обяд и както Морисън съобщава: "веселата част от пътешествието започва".
Крайната част на песента е едно от най-внушителните и шеметни музикални произведения които the Doors някога са създавали. Пол Ротчайлд този път продължава с експериментите си в студиото. Изпявайки песента като цяло, избликвайки до критична точка през мястото на "Тропически коридор, тропическо съкровище" и избухвайки в "навестявайки кучетата", гласът на Морисън е смайващ.
През цялата песен, групата е с него през цялото време. "Джим има толкова много енергия, че като че ли не може да се справи сам," казва Роби Крийгер (китара). "Ние използваме музиката за да подкрепим поезията на Джим. Има хора, които просто отиват на ръба, а Джим отива някъде другаде в непознати територии. Ние поддържаме неговите проучвания за хаоса като цяло, като запазваме звученето на текстовете му с музика."
За тази песен Рей Манзарек (клавиши) казва "Ние не търсим големите числа, те сами идват при нас. Ако на една песен й трябват шест, осем или десет минути, ние просто й ги даваме."
Песента-поема е цели осем минути и четиридесет секунди и е много по-различна като звучене от "The Music's Over" и "The End". Наричат я "The Soft Parade" заради фразата, която Джим Морисън изпозлва за разнообразния и често странен поток от човешки същества, който минава ежедневно по Сънсет Булевард. Тази песен е по-скоро сбирка от отделни части и секции. За нея Пол Ротчайлд (продуцент) казва, че изобщо не е било планувано да е една песен. Просто когато са зацикляли, са изваждали тефтера с поезия на Джим и са търсели рими и фрази, които да могат да сглобят заедно.
Песента започва с Джим в образа на пламенен проклинащ проповедник, който говори за дните си в Семинарията, където е научил урока "Не можеш да отправиш молба към господ с молитва". Няколко деликатни музикални промъквания и Джим започва да се моли за храм и тихо убеждище. Това е последвано с внезапен танцов ритъм и нахлуват доста шантави образи (ментови минижупи) и джазова секция с по-скоро детински ритъм (който включва образа на жени, които носят бебетата към реката, вероятно за да ги изкъпят или да извършат нещо зловещо). След това монахът си купува обяд и както Морисън съобщава: "веселата част от пътешествието започва".
Крайната част на песента е едно от най-внушителните и шеметни музикални произведения които the Doors някога са създавали. Пол Ротчайлд този път продължава с експериментите си в студиото. Изпявайки песента като цяло, избликвайки до критична точка през мястото на "Тропически коридор, тропическо съкровище" и избухвайки в "навестявайки кучетата", гласът на Морисън е смайващ.
През цялата песен, групата е с него през цялото време. "Джим има толкова много енергия, че като че ли не може да се справи сам," казва Роби Крийгер (китара). "Ние използваме музиката за да подкрепим поезията на Джим. Има хора, които просто отиват на ръба, а Джим отива някъде другаде в непознати територии. Ние поддържаме неговите проучвания за хаоса като цяло, като запазваме звученето на текстовете му с музика."
The Doors - The Soft Parade
When I was back there in seminary school
There was a person there
Who put forth the proposition
That you can petition the Lord with prayer
Petition the lord with prayer
Petition the lord with prayer
You cannot petition the lord with prayer!
Can you give me sanctuary
I must find a place to hide
A place for me to hide
Can you find me soft asylum
I can't make it anymore
The Man is at the door
Peppermint, miniskirts, chocolate candy
Champion sax and a girl named Sandy
There's only four ways to get unraveled
One is to sleep and the other is travel, da da
One is a bandit up in the hills
One is to love your neighbor 'till
His wife gets home
Catacombs
Nursery bones
Winter women
Growing stones
Carrying babies
To the river
Streets and shoes
Avenues
Leather riders
Selling news
The monk bought lunch
Ha ha, he bought a little
Yes, he did
Woo!
This is the best part of the trip
This is the trip, the best part
I really like
What'd he say?
Yeah!
Yeah, right!
Pretty good, huh
Huh!
Yeah, I'm proud to be a part of this number
Successful hills are here to stay
Everything must be this way
Gentle streets where people play
Welcome to the Soft Parade
All our lives we sweat and save
Building for a shallow grave
Must be something else we say
Somehow to defend this place
Everything must be this way
Everything must be this way, yeah
The Soft Parade has now begun
Listen to the engines hum
People out to have some fun
A cobra on my left
Leopard on my right, yeah
The deer woman in a silk dress
Girls with beads around their necks
Kiss the hunter of the green vest
Who has wrestled before
With lions in the night
Out of sight!
The lights are getting brighter
The radio is moaning
Calling to the dogs
There are still a few animals
Left out in the yard
But it's getting harder
To describe sailors
To the underfed
Tropic corridor
Tropic treasure
What got us this far
To this mild equator?
We need someone or something new
Something else to get us through, yeah, c'mon
Callin' on the dogs
Callin' on the dogs
Oh, it's gettin' harder
Callin' on the dogs
Callin' in the dogs
Callin' all the dogs
Callin' on the gods
You gotta meet me
Too late, baby
Slay a few animals
At the crossroads
Too late
All in the yard
But it's gettin' harder
By the crossroads
You gotta meet me
Oh, we're goin', we're goin great
At the edge of town
Tropic corridor
Tropic treasure
Havin' a good time
Got to come along
What got us this far
To this mild equator?
Outskirts of the city
You and I
We need someone new
Somethin' new
Somethin' else to get us through
Better bring your gun
Better bring your gun
Tropic corridor
Tropic treasure
We're gonna ride and have some fun
When all else fails
We can whip the horse's eyes
And make them sleep
And cry
There was a person there
Who put forth the proposition
That you can petition the Lord with prayer
Petition the lord with prayer
Petition the lord with prayer
You cannot petition the lord with prayer!
Can you give me sanctuary
I must find a place to hide
A place for me to hide
Can you find me soft asylum
I can't make it anymore
The Man is at the door
Peppermint, miniskirts, chocolate candy
Champion sax and a girl named Sandy
There's only four ways to get unraveled
One is to sleep and the other is travel, da da
One is a bandit up in the hills
One is to love your neighbor 'till
His wife gets home
Catacombs
Nursery bones
Winter women
Growing stones
Carrying babies
To the river
Streets and shoes
Avenues
Leather riders
Selling news
The monk bought lunch
Ha ha, he bought a little
Yes, he did
Woo!
This is the best part of the trip
This is the trip, the best part
I really like
What'd he say?
Yeah!
Yeah, right!
Pretty good, huh
Huh!
Yeah, I'm proud to be a part of this number
Successful hills are here to stay
Everything must be this way
Gentle streets where people play
Welcome to the Soft Parade
All our lives we sweat and save
Building for a shallow grave
Must be something else we say
Somehow to defend this place
Everything must be this way
Everything must be this way, yeah
The Soft Parade has now begun
Listen to the engines hum
People out to have some fun
A cobra on my left
Leopard on my right, yeah
The deer woman in a silk dress
Girls with beads around their necks
Kiss the hunter of the green vest
Who has wrestled before
With lions in the night
Out of sight!
The lights are getting brighter
The radio is moaning
Calling to the dogs
There are still a few animals
Left out in the yard
But it's getting harder
To describe sailors
To the underfed
Tropic corridor
Tropic treasure
What got us this far
To this mild equator?
We need someone or something new
Something else to get us through, yeah, c'mon
Callin' on the dogs
Callin' on the dogs
Oh, it's gettin' harder
Callin' on the dogs
Callin' in the dogs
Callin' all the dogs
Callin' on the gods
You gotta meet me
Too late, baby
Slay a few animals
At the crossroads
Too late
All in the yard
But it's gettin' harder
By the crossroads
You gotta meet me
Oh, we're goin', we're goin great
At the edge of town
Tropic corridor
Tropic treasure
Havin' a good time
Got to come along
What got us this far
To this mild equator?
Outskirts of the city
You and I
We need someone new
Somethin' new
Somethin' else to get us through
Better bring your gun
Better bring your gun
Tropic corridor
Tropic treasure
We're gonna ride and have some fun
When all else fails
We can whip the horse's eyes
And make them sleep
And cry
понеделник, декември 03, 2007
Ярост съм аз и буря
нося със себе си сега.
Ти всичко ще изгубиш -
всичко най-скъпо на света.
Аз съм облак черен надвиснал над теб
Нося ти болка и мъка неземни
Не питай защо, аз време не ще губя
да говоря празни слова.
Аз съм онази, която искаше
и след като й се настити я захвърли.
Сега за мъст сърцето ми копнее,
но може би желание и за това загубих.
Знаеш ли, вече си ми безразличен.
Не можеш никак да ме нараниш.
Живуркай както намериш за добре,
но без мен - не ме търси момче!
Аз съм онази, която
към щастието си върви.
Затова те моля -
не ме търси, но ме търси!
Сега не искам да те мразя,
да те виждам, чувам и за теб да мисля.
Безличен си, бъди ми безразличен.
Нека щастието далеч от теб открия.
нося със себе си сега.
Ти всичко ще изгубиш -
всичко най-скъпо на света.
Аз съм облак черен надвиснал над теб
Нося ти болка и мъка неземни
Не питай защо, аз време не ще губя
да говоря празни слова.
Аз съм онази, която искаше
и след като й се настити я захвърли.
Сега за мъст сърцето ми копнее,
но може би желание и за това загубих.
Знаеш ли, вече си ми безразличен.
Не можеш никак да ме нараниш.
Живуркай както намериш за добре,
но без мен - не ме търси момче!
Аз съм онази, която
към щастието си върви.
Затова те моля -
не ме търси, но ме търси!
Сега не искам да те мразя,
да те виждам, чувам и за теб да мисля.
Безличен си, бъди ми безразличен.
Нека щастието далеч от теб открия.
петък, ноември 30, 2007
Jimi Hendrix - четири години на върха приживе, посмъртно - и до днес e там
В краткото си четири годишно царстване като суперзвезда, Джими Хендрикс разширява изкуството на електрическата рок китара повече от всеки друг. Хендрикс е майстор, който умее да ласкае по всякакъв неочакван свръхзвуков начин своя инструмент. Чести са ураганните му изблици на шум и ярко шоу – можел е и е свирел зад гърба си, със зъби и подпалвал китарата си. Това понякога засенчвало значителния му талант като певец, песнописец и майстор на блуса, Р&Б и рока. Хендрикс подпомогнал въвеждането на психеделията с дебютния си албум Are You Experienced? И влиянието на неговата кратка, но главоломна и блестяща кариера все още се чувства.
Хендрикс е роден на 27.11.1942г. в Сиатъл (името му е Джеймс Маршал Хендрикс). Получава първата си китара на 16 и година по-късно започва да свири в групата Rocking Kings. След като напуска за да постъпи в армията и отбива военната си служба, в началото и средата на 60-те години той е работил със звезди от ранга на Little Richard, the Isley Brothers & King Curtis като втори китарист. Понякога е записвал с тях, но звездите не са оценили неговия талант и не е бил оставен да се развива като солист. В средата на 60-те Хендрикс прави най-разумното нещо – отделя се и започва да свири с различни музиканти в различни клубове в Ню Йорк и през 1966 е забелязан от бившия басист на Animals – Chas Chandler. Той станал мениджър на Джими и успял да го убеди да се премести в Лондон, където Хендрикс се озовава под силното влияние на психеделичната поп-култура. Около Джими се сформира група с Mitch Mitchell на барабани и Noel Redding на бас, наречена the Jimi Hendrix Experience. Триото печели огромна популярност с удивителна скорост във Великобритания където "Hey Joe," "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary" влизат в Top Ten класацията през първата половина на 1967г. Тези парчета са включени и в дебютния им албум “Are you Experienced?”.
“Are you Experienced?” е невероятен дебют особено за млад музикант, който рядко е пял и очевидно никога не е композирал своя музика преди да се сформира триото. Това, което грабва повечето хора е виртуозността му в свиренето на китара, за която си служи с арсенал от похвати. Хендрикс се оказва първокласен песнописец, както и отличен блус изпълнител и страстен, очарователен певец.
Учудващо Хендрикс записва само три студийни албума през живота си. "Axis: Bold as Love" и двойния албум "Electric Ladyland" са доста по-експериментаторски от "Are you Experienced?". Представленията, които Хендрикс прави на Monterey Pop и Woodstock фестивалите, включващи и измъчването на китарата му в Monterey, стават част от рок & рол легендата. Под въздействието на огромното напрежение, заради непрекъсната работа, внезапната известност и прием на наркотици, в началото на 1969г. триото се разпада.
Последните две години от живота на Хендрикс са доста бурни в музикален, финансов и личен план. Той е заплетен в доста сложни спорове свързани с мениджмънта и звукозаписната компания, които държат заети адвокатите с години. Напуска the Experience през 1969 и сформира нова група the Band of Gypsies с барабанист Buddy Miles и басист Billy Cox.
В началото на 70-те, the Experience се сформира отново, и скоро пак се разпада. По същото време Хендрикс се чувства разкъсан между приятелите си музиканти, очакванията на звукозаписната компания и натиска на мениджмънта. Всеки един от тях има свои собствени идеи за това с какво трябва да се занимава той.
Докато външни фактори наистина са допринесли за затъването на студийната му работа, изглежда че и самият Хендрикс е бил отговорен за застоя си. Той така и не успял да създаде постоянна група от музиканти, не е успял да реши каква музикална посока да следва и да завърши друг албум, въпреки че непрекъснато е свирел. Няколко месеца след началото на 1970г. Mitchell се връща при Хендрикс и замества Miles, а Cox си остава в групата. Това е триото, с което Хендрикс обикаля света през последните си месеци.
Изключително трудно е да се разграничат фактите за живота на Хендрикс от слуховете и спекулациите с него. Всички, които са го познавали добре, или са твърдяли, че го познават добре, са имали различни версии за неговото състояние през 1970. Критиците имат разнообразни идеи – че той е щял да навлезе в джаз музиката, че е щял да се задълбочи в блуса, че просто е щял да продължи това, което вече е правел или че просто самият той бил толкова объркан, че сам не знаел какво точно прави. Същата бъркотия цари и около смъртта му - има хиляди противоречиви версии за последните му дни от най-близките му хора. Той е работел по нов албум временно наречен "First Ray of the New Rising Sun", когато умира в Лондон на 18.09.1079г. от задавяне с .
Хендрикс е записал голямо количество неиздаден материал. Много от него (включва и цели концерти на живо) е издаден посмъртно; някои от концертите са били с отлично качество, но студийните записи са били център на сериозни полемики в продължение на 20 години. В средата на 70-те продуцентът Alan Douglas взима контрол над проектите, презаписва много от записите с допълнително участие на други музиканти. Това очите на много от почитателите на Хендрикс е истинско кощунство. През 1995г Douglas наема бившия барабанист на the Knack за да запише нови партии за компилацията "Voodoo Soup". След дълги изтощителни правни битки, правата върху имуществото на Джими, включително и върху записите му са върнати на неговия баща Al Hendrix през юли 1995.
С помощта на доведената му сестра Janie, Al успява да намери оригиналните записи на Джими, които не са използвани при издаването на предишните компакт дискове и през април 1997г първите три албума на Хендрикс са преиздадени с много по-добро качество. Тези албуми са съпроводени и с издаване на посмъртен албум компилация, който се нарича "First Ray of the New Rising Sun". По-късно през 1997 се издава още една компилация, която включва и нечуван до тогава записи, които Chas Chandler е успял да съхрани от Alan Douglas. По-късно се издава още материал "Radio One" е разширен до двойния диск "BBC Sessions" (излязъл през 1998), а през 1999 се издава пълното шоу от Woodstock както и допълнителни концертни записи от представленията на Band of Gypsies наречени "Live at the Fillmore East" . През 2000г. е издаден албум с 4 диска, които включват и доста редки парчета.
Когато за пръв път чух Джими Хендрикс нямах и 16 години. Влюбих се в музиката, в китарата му, представях си какво е да си там и да го гледаш как свири на живо. Започах да купувам всичко налично по музикалните магазини у нас и да попивам всяка нота. Джими Хендрикс е едно преживяване, което спира дъха ти. Сега почти 15 години след като аз го открих го представям на малкия си син със страхопочитание и когато той ме попита "Защо китарата плаче?" не зная какъв отговор да дам освен, че това да накараш китарата в ръцете ти да плаче така както го прави Джими е нещо много хубаво, защото китарата говори вместо теб.
Purple Haze
Продължението на Що било то - Psychedelic Rock
"Пурпурна мъгла" е считана за една от най-великите песни на Хендрикс. За много тя е неговата ключова работа. Това е вторият сингълна Джими от албума "Are You Experienced?" (първият албум на the Jimi Hendrix Experience), който заема трето място във Великобритания и едва 65-то място в САЩ. През март 2005-та списанието "Q" слага песента на първо място в списъка на 100-те най-велики парчета на китара, a в класацията на Rolling Stone за 500-те най-велики песни на всички времена, тя заема 17-то място.
Счита се че песента има отношение към преживяванията на Хендрикс с партида LSD, носеща подобно име, защото хапчетата са представлявали малки пурпурни желатинови капсули. Друга версия е, че трите тона, които се използват се стремят да започнат синестезията му, за да може да види Пурпурна Мъгла и доста хора вярват, че името на песента идва от сорт марихуана, наречен по същия начин. Но Хендрикс казва, че е взел фразата "пурпурна мъгла" от една научно-фантастична книга, която четял по това време. Хендрикс твърди че песента е свързана с любов и е преразказ на негов сън, в който е сам сред океан от пурпурна мъгла и господ го спасява.
Пурпурна мъгла
Пурпурна мъгла в мойта глава
Напоследък нещата не са такива каквито са
Държа се странно, но не зная защо
Извини ме докато целувам небето
"Пурпурна мъгла" е считана за една от най-великите песни на Хендрикс. За много тя е неговата ключова работа. Това е вторият сингълна Джими от албума "Are You Experienced?" (първият албум на the Jimi Hendrix Experience), който заема трето място във Великобритания и едва 65-то място в САЩ. През март 2005-та списанието "Q" слага песента на първо място в списъка на 100-те най-велики парчета на китара, a в класацията на Rolling Stone за 500-те най-велики песни на всички времена, тя заема 17-то място.
Счита се че песента има отношение към преживяванията на Хендрикс с партида LSD, носеща подобно име, защото хапчетата са представлявали малки пурпурни желатинови капсули. Друга версия е, че трите тона, които се използват се стремят да започнат синестезията му, за да може да види Пурпурна Мъгла и доста хора вярват, че името на песента идва от сорт марихуана, наречен по същия начин. Но Хендрикс казва, че е взел фразата "пурпурна мъгла" от една научно-фантастична книга, която четял по това време. Хендрикс твърди че песента е свързана с любов и е преразказ на негов сън, в който е сам сред океан от пурпурна мъгла и господ го спасява.
Пурпурна мъгла
Пурпурна мъгла в мойта глава
Напоследък нещата не са такива каквито са
Държа се странно, но не зная защо
Извини ме докато целувам небето
Пурпурна мъгла навсякъде около мен
Не зная дали падам или се издигам
Щастлив ли съм или съм нещастен
Каквото и да е, това момиче ме прокле.
Пурпурна мъгла в очите ми
Не зная дали е ден или е нощ
Хващаш ме просто смаян
Утре ли е или на времето края?
сряда, ноември 28, 2007
вторник, ноември 27, 2007
Що било то - Psychedelic Rock
Май на български преводът на думичката "psychedelic" (буквално еуфористичен) е някак недостатъчно описателен за този музикален стил и тази поп-култура. Затова ще си го наричам психеделичен. Защо реших да пиша за него? Причината е елементарна - харесвам тази музика.
Психеделичният рок включва групи и изпълнители, които без притеснение можем да наречем велики и които и до сега се радват на огромен интерес и са изключително популярни. Групи и изпълнители, за които сякаш времето е спряло и никога не остаряват - винаги могат да бъдат актуални.
Думичката "psychedelic" е използвана за пръв път през 1956 от психиатъра Хъмфри Озмънд. Поизлиза от гръцките думи psyche (ум, душа) и delos (проявявам се).
Музикалното течение и психеделичната поп-култура възникват в средата на 60-те години на миналия век, когато в САЩ и Великобитания марихуаната, халюциногените и най-вече ЛСД стават изключително популярни сред музикантите и техните фенове. Психеделичният рок е музикален стил, който се стреми да пресъздаде и чрез текстовете и чрез мелодията и инструментала състоянието на ума, когато е под въздействието на халюциногенни вещества. Със сигурност в голямата си част е и правен под въздействието им. Психеделичният рок е мост между ранния блус-базиран рок, прогресив рока и хеви метъла. За разлика от acid rock, който се приближава доста до хард рока и хеви метъла психеделичният рок е доста по-мек.
В САЩ групи като Vanilla Fudge, Grateful Dead & Jefferson Airplane започват първи да свирят психеделичен рок и посочват пътя към него и за други групи. По-късно The Who и The Beatles заимстват от психеделичното движение музикални тонове и идеи. "Lucy in the sky with diamonds" и "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" са пример за песни с психеделично звучене на the Beatles. Cream и Pink Floyd обаче са първите групи, които изцяло прегръщат идеята на психеделичния рок.
Други банди и изпълнители, които изпълняват психеделичен рок или стила им се приближава доста до него са the Doors, Big Brother and the Holding Company, Janis Joplin, Jimi Hendrix, някои от парчетата на Led Zeppelin, The Monkees, The Moody Blues и др.
А сега малко конкретни примери. Започвам с White rabbit на едни от първите основополжници на психеделията - Jefferson Airplane.
Белият заек:
Едно хапче те прави голям
А друго те прави малък,
Онези, които майка ти дава
Нищичко с тебе не правят.
Иди и питай Алиса,
Когато е 10 фута висока.
И ако тръгнеш зайци да преследваш
И знаеш, че в дупка ще пропаднеш.
Кажи им, че гъсеница със наргиле
Те е спряла на раздумка.
Обади й се на Алиса,
Когато беше съвсем малка.
Когато хората на шахматната дъска
Ти нареждат къде да отидеш
А ти имаш само някаква си гъба
И мозъкът ти едва функционира.
Иди и питай Алиса
Тя със сигурност ще знае.
Когато логиката и пропорцията
Са паднали и са се разлели,
А Бялото Вале говори наобратно
И Червената Кралицата крещи "Отрежете й главата!"
Запомни какво каза съсела:
Подай глава, подай глава!
Песента е от албума Surrealistic Pillow издаден през 1967г. Издадена е първоначално като сингъл, който достига осма позиция в Billboard Hot 100. През 2004 песента заема 478-мо място в класацията на Rolling Stone's за "500-те Най-велики песни на всички времена". Песента е изпълнена за пръв път от Grace Slick през 1966г, и й помогнала да убеди членовете на Jefferson Airplane да я приемат в групата.
Това е една от първите песни на вокалистката Slick (по това време тя свири в друга група). Позовава се на халюцинациите предизвикани от ЛСД и на метафорите във въображаемия свят на Луис Карол от книгите му "Приключенията на Алиса в Страната на Чудесата" (1865г.) и "Алиса в Огледалния Свят" (1871г.). Алиса, Съсела, гъсеницата пушеща наргиле, Бялото Вале и Червената Кралица присъстват като герои и в песента. Споменати са също смяната на размера след ядене на гъба или изпиване на непозната течност. Последната строфа от песента - думите на съсела - не съществува в книгата.
Grace винаги е казвала че "White rabbit" е предназначена да послужи като плесница, която да стресне родителите, които четат на децата си книги като "Алиса в Страната на Чудесата" (в нея Алиса използва няколко подобни на наркотици вещества за да си промени размерите) и след това се чудят защо когато децата им пораснат посягат към наркотиците. За Grace и останалите през 60-те години наркотиците са неминуема част от социалните експерименти и опитите за разширяване на светоусещането. Песента е една от първите, които се промъкват покрай цензурата свързана с наркотиците в радиото.
To be continued...
Психеделичният рок включва групи и изпълнители, които без притеснение можем да наречем велики и които и до сега се радват на огромен интерес и са изключително популярни. Групи и изпълнители, за които сякаш времето е спряло и никога не остаряват - винаги могат да бъдат актуални.
Думичката "psychedelic" е използвана за пръв път през 1956 от психиатъра Хъмфри Озмънд. Поизлиза от гръцките думи psyche (ум, душа) и delos (проявявам се).
Музикалното течение и психеделичната поп-култура възникват в средата на 60-те години на миналия век, когато в САЩ и Великобитания марихуаната, халюциногените и най-вече ЛСД стават изключително популярни сред музикантите и техните фенове. Психеделичният рок е музикален стил, който се стреми да пресъздаде и чрез текстовете и чрез мелодията и инструментала състоянието на ума, когато е под въздействието на халюциногенни вещества. Със сигурност в голямата си част е и правен под въздействието им. Психеделичният рок е мост между ранния блус-базиран рок, прогресив рока и хеви метъла. За разлика от acid rock, който се приближава доста до хард рока и хеви метъла психеделичният рок е доста по-мек.
В САЩ групи като Vanilla Fudge, Grateful Dead & Jefferson Airplane започват първи да свирят психеделичен рок и посочват пътя към него и за други групи. По-късно The Who и The Beatles заимстват от психеделичното движение музикални тонове и идеи. "Lucy in the sky with diamonds" и "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" са пример за песни с психеделично звучене на the Beatles. Cream и Pink Floyd обаче са първите групи, които изцяло прегръщат идеята на психеделичния рок.
Други банди и изпълнители, които изпълняват психеделичен рок или стила им се приближава доста до него са the Doors, Big Brother and the Holding Company, Janis Joplin, Jimi Hendrix, някои от парчетата на Led Zeppelin, The Monkees, The Moody Blues и др.
А сега малко конкретни примери. Започвам с White rabbit на едни от първите основополжници на психеделията - Jefferson Airplane.
Белият заек:
Едно хапче те прави голям
А друго те прави малък,
Онези, които майка ти дава
Нищичко с тебе не правят.
Иди и питай Алиса,
Когато е 10 фута висока.
И ако тръгнеш зайци да преследваш
И знаеш, че в дупка ще пропаднеш.
Кажи им, че гъсеница със наргиле
Те е спряла на раздумка.
Обади й се на Алиса,
Когато беше съвсем малка.
Когато хората на шахматната дъска
Ти нареждат къде да отидеш
А ти имаш само някаква си гъба
И мозъкът ти едва функционира.
Иди и питай Алиса
Тя със сигурност ще знае.
Когато логиката и пропорцията
Са паднали и са се разлели,
А Бялото Вале говори наобратно
И Червената Кралицата крещи "Отрежете й главата!"
Запомни какво каза съсела:
Подай глава, подай глава!
Песента е от албума Surrealistic Pillow издаден през 1967г. Издадена е първоначално като сингъл, който достига осма позиция в Billboard Hot 100. През 2004 песента заема 478-мо място в класацията на Rolling Stone's за "500-те Най-велики песни на всички времена". Песента е изпълнена за пръв път от Grace Slick през 1966г, и й помогнала да убеди членовете на Jefferson Airplane да я приемат в групата.
Това е една от първите песни на вокалистката Slick (по това време тя свири в друга група). Позовава се на халюцинациите предизвикани от ЛСД и на метафорите във въображаемия свят на Луис Карол от книгите му "Приключенията на Алиса в Страната на Чудесата" (1865г.) и "Алиса в Огледалния Свят" (1871г.). Алиса, Съсела, гъсеницата пушеща наргиле, Бялото Вале и Червената Кралица присъстват като герои и в песента. Споменати са също смяната на размера след ядене на гъба или изпиване на непозната течност. Последната строфа от песента - думите на съсела - не съществува в книгата.
Grace винаги е казвала че "White rabbit" е предназначена да послужи като плесница, която да стресне родителите, които четат на децата си книги като "Алиса в Страната на Чудесата" (в нея Алиса използва няколко подобни на наркотици вещества за да си промени размерите) и след това се чудят защо когато децата им пораснат посягат към наркотиците. За Grace и останалите през 60-те години наркотиците са неминуема част от социалните експерименти и опитите за разширяване на светоусещането. Песента е една от първите, които се промъкват покрай цензурата свързана с наркотиците в радиото.
To be continued...
понеделник, ноември 26, 2007
Всичко което искам
Всичко, което искам е едно огледало,
в което да виждам хорските души.
Да виждам целия свят черно на бяло -
споделени радости и смях или болки, сълзи.
Всичко, което аз искам
е тихичко в главите човешки да надниквам.
Да виждам там какво става
дори и с тях да страдам.
Всичко което аз искам са едни очи
в които да мога себе си да видя -
разрошена,
немирна,
усмихната
и дива.
Едни ръце, протегнати към мен да бъдат.
Да ме спрат,
за да се спра сама
да скитам и блуждая.
Един танц,
но не сама да го танцувам
Всичко, което искам
е много, твърде много
може би.
в което да виждам хорските души.
Да виждам целия свят черно на бяло -
споделени радости и смях или болки, сълзи.
Всичко, което аз искам
е тихичко в главите човешки да надниквам.
Да виждам там какво става
дори и с тях да страдам.
Всичко което аз искам са едни очи
в които да мога себе си да видя -
разрошена,
немирна,
усмихната
и дива.
Едни ръце, протегнати към мен да бъдат.
Да ме спрат,
за да се спра сама
да скитам и блуждая.
Един танц,
но не сама да го танцувам
Всичко, което искам
е много, твърде много
може би.
събота, ноември 24, 2007
Висоцки - Поет с китара
Това е нещо, което писах в 11-ти клас. Бяха ни дали задача да пишем за любимия си чуждестранен поет. Е, аз писах за Висоцки, защото той е един от моите любими поети, докосващи сърцето.
Източници, за написаното:
"Вл. Висоцки - Поет с Китара" - Добромир Тонев, Любомир Левчев, Любен Георгиев, Зафер Галибов
"Висоцки - человек, поет, актер" - д-р филологически науки Ю.А.Андреев и И.Н. Богуславский
"Владимир, или прерванний полет" - Марина Влади
"На Большом каретном" - А.Б. Утевский
Роден е в Москва на 25.01.1938г. Започнал е да пише стихове още като ученик, а да ги изпълнява в съпровод на китара като студент. Като десетокласник е посещавал драматичния кръжок, ръководен от В. Богомилов - актьор от МХАТ. Отначало, след като завършва основното си обарзование, се записва да учи инжинерностроителния институт "Куйбишев". Но го напуска още след първия семестър при сблъсъка си с математиката. Разбира, че мястото му е другаде. Подготвя се добре и постъпва в театралната студия "Вл. И. Немирович-Данченко" при МХАТ - едно от най-реномираните висши учебни заведения за актьори и режисьори. Негови преподаватели там са Павел Масалски иАлександър Комисаров. Завършил театралното си образование през 1960г., той работи три сезона в театър "Пушкин" и в Московския театър на миниатюрата, но без да получи основна роля.
Като се запознава със запланирания репертоар за две-три години, Вл. Висоцки разбира от главния режисьор Борис Равенских, че в театър "Пушкин" не се очертават особени перспективи за него. Напуска, прехвърля се в театъра на миниатюрата, където условията са по-добри, поставят се повече спектакли, работят се представления на студийни начала, на младите се гледа по-благосклонно. Може би Висоцки е щял да се задържи за повече време в тази трупа, ако през 1964г. не се беше случило едно изключително събитие - създава се новаторския театър "Таганка". Висоцки много бързо се превръща в един от най-първите му солисти. Но освен в театъра, той има и много роли в киното. Играе във филмите "Служили двама другари", "Вертикал", "Господар на тайгата", "Кратки срещи", "Война под покривите", "Синовете отиват на бой" и др. В много от тях Висоцки изпълнява свои песни. Пял е в спектакли като "Добрият човек от Сечуан", "Десет дни, които разтърсиха света", "Хамлет" и други. Пял е и и звън сцената - по естради, с повод и без повод, пред огромни множества или приятелски компании. Песенният му репертоар също е извънредно богат. Той включва и лирически миниатюри в бавен темп, наситени с много доброта и поезия и сатирични изблици изискващи резки тонове и военни теми, разработени с овладяна, но пулсираща печал и песни с много динамика и напрежение.
В песните на Володя с почти фолклорна достоверност говори днешният млад човек - дързък и предизвикателен, непукист и волнодумец. Поетът е един от най-нетърпеливите творци на своето време. Неговият нравствен максимализъм го прави непримирим със злото. В песента "Аз не обичам" той е изброил какво мрази: от хладният цинизъм до насилието и безсилието; от ситата увереност до подлия страх. И още: когато някой чете писмата ти надничайки през рамото ти; когато е забравена думата "чест" или е превърната в "прах в очите", когато бият невинни или нахлуват в душата ти; когато плюят в нея. Отделни стихове Висоцки изпълнява в различни варианти, но без да остави съмнение че би защитил правдата, би се застъпил за онеправдания, набедения слаб човек.
Тази му позиция, изразена в много стихове, яростната му непримиримост към всичко угнетително, към всеки сезон, в който не се пеят весели песни, го сблъсква в ежедневни конфликти с мнителните педанти. Но този активен обществен критицизъм допада на масовия зрител и слушател с категоричността си, с величествените морални норми, които изповядва.
Владимир Висоцки винаги е държал песните му да бъдат правилно разбрани. Затова при публични излизания той почти винаги ги е съпровождал с кратък коментар. За "Песента за летеца" например, той казва, че тя се отнася за приятеля на човека от чието име пее. Написал я е към спектакъла "Звезди за лейтенанта". По този начин той предразполагал публиката към песента, улеснявал е нейното възприемане.
Песните на Висоцки са насочени директно към съвестта на съвременника. Често неговият стих пронизва съзнанието, шокира и предизвиква моментно вцепенение; той може да провокира баналното - онова, с което сме си свикнали. Но докато цяла Русия пее неговите песни, някои са се осмелили да отправят обвинения, че Висоцки търси евтина популярност, че спекулира с настроенията на неориентираните, че се е превърнал в кумир на нехранимайковците. Дори и след смъртта му се е появила статийка на "поет", в която Висоцки е представен като съчинител на грамадно количество груби текстове, лирическият му герой бил примитивен, а самият автор не се и опитвал да се възвиси над алкохолците и машинаторите.
Разгледани като поезия, текстовете на Висоцки не са лишени от недостатъци. Като китарист често прави грешки. Като певец с този си дрезгав глас, той не е изобщо идеален. (Майка му разказва, че като дете го изгонили от час по пеене за да не разваля общия хор.) Но Висоцки е артист, изпълнител, който синтезира всичко това и превръща изпълняването на всяка песен в спектакъл.
Песенното творчество на Володя може да се разглежда като една негова роля, заемаща определено място в артистичната му биография редом с театралните му и екранни пресътворения. И като поет и като изпълнител, той се превъплъщава идеално в образите, от чието име пее своите песни. Той може да пее от името на престъпник, хулиган, затворник; и тогава придава на песните си такава автентичност, че лесно може да заблуди слушателите си.
Макар и да са написани в първо лице, песните на Висоцки не се пеят от името на автора или певеца. Има редки случаи, в които той пее от свое име. Това са неговите песни автобиографии, в една от тях "Песента на певеца пред микрофона" е описал как всеки път излиза пред микрофона като на сражение, застава пред него като пред амбразура (бойница) - цял в светлини, достъпен за всички очи. Певецът е винаги пренапрегнат, с цялата си огромна енергия той "хвърля" думите на своите песни.С пълно себеотдаване, без отпускане, без почивка, без да се щади той пее и при случайни поводи, в приятелски компании. На репетиции неговата изпълнителност и работоспособност поразява. Никога не се пази, винаги е готов да повтори нещо десетки пъти. Трудовият му ден започва от първи зори и завършва в късна нощ.
Още през 1978г. Висоцки се почувствал зле и отишъл на преглед. Дали му бележка, че положението му е много сериозно, трябва да се подложи на изследване, сърцето му не е в ред, задължително трябва да си почине. Като се почувствал малко по-добре обаче, той захвърлил медицинските и рецептите в чекмеджето си, без да каже на никого нищо. През декември 1979г. отново получил сърдечна криза. Отишъл пак в поликлиниката, прегледал се, кардиограмата му показала прединфарктно състояние. Препоръчват му двуседмичен отпуск и незабавно да бъде приет на лечение. И този път медицинските бележки отиват в чекмеджето.
Отдалече подготвен за смъртта си Висоцки умира в нощта срещу 25. 07.1980г. в квартирата си на "Малая грузинская" улица. Погребан е в гробище "Ваганковско" на една пресечка от Есенин.
За разлика от онова, което проповядва в "Пътища", той не можа да излезе жив от огъня, дните му се прекъснаха преди да е изтекъл срокът им. Но след него наистина остава пътят, остава посоката, остават предначертанията на една голяма и светла личност, целият кратък живот на която излъчва поезия.
"Смъртта е като точка" - пише Марина Влади в една посмъртна бележка цитирайки фраза от Хамлет - "Останалото е мълчание. Но Володя продължава да пее ..."
На един приятел
Благодаря, че посети
последния ми храм.
Сега сред тез гробове, ти
постой до мене сам.
Ти помниш как обичах аз
да пея с пълна гръд.
А тук ни сили имам, нито глас
тук устните мълчат.
Възкръсват спомени безброй
като във сън крилат
в магнетофона дрезгав мой
се влюбва стар и млад.
Аз правех всичко, бях сърцат
мечатех, пях, творих.
Каква жена съм имал, брат!
Приятел какви!
Таганка, кино, роден бряг,
прощавай свят зелен!
Във гроба ми е страшен мрак -
вода тече над мен.
Благодаря че в тоз приют
ти мене посети.
Ний мъртъвци сме всички тук,
а жив си само ти!
Ти всичко, докато си свеж
със зъби дръж сега!
Като умреш, ще разбереш -
животът е шега!
Прости! В ефира със Маяк
ще бъда все на път.
А песните за вас що пях,
те няма да умрат.
П.С. Преводът на стихотворението по-горе не е мой и не зная изобщо кой го е превеждал. Факт е, че беше любимо стихотворение на баща ми и го бях намерила случайно сред нещата които той си беше събирал.
Източници, за написаното:
"Вл. Висоцки - Поет с Китара" - Добромир Тонев, Любомир Левчев, Любен Георгиев, Зафер Галибов
"Висоцки - человек, поет, актер" - д-р филологически науки Ю.А.Андреев и И.Н. Богуславский
"Владимир, или прерванний полет" - Марина Влади
"На Большом каретном" - А.Б. Утевский
Роден е в Москва на 25.01.1938г. Започнал е да пише стихове още като ученик, а да ги изпълнява в съпровод на китара като студент. Като десетокласник е посещавал драматичния кръжок, ръководен от В. Богомилов - актьор от МХАТ. Отначало, след като завършва основното си обарзование, се записва да учи инжинерностроителния институт "Куйбишев". Но го напуска още след първия семестър при сблъсъка си с математиката. Разбира, че мястото му е другаде. Подготвя се добре и постъпва в театралната студия "Вл. И. Немирович-Данченко" при МХАТ - едно от най-реномираните висши учебни заведения за актьори и режисьори. Негови преподаватели там са Павел Масалски иАлександър Комисаров. Завършил театралното си образование през 1960г., той работи три сезона в театър "Пушкин" и в Московския театър на миниатюрата, но без да получи основна роля.
Като се запознава със запланирания репертоар за две-три години, Вл. Висоцки разбира от главния режисьор Борис Равенских, че в театър "Пушкин" не се очертават особени перспективи за него. Напуска, прехвърля се в театъра на миниатюрата, където условията са по-добри, поставят се повече спектакли, работят се представления на студийни начала, на младите се гледа по-благосклонно. Може би Висоцки е щял да се задържи за повече време в тази трупа, ако през 1964г. не се беше случило едно изключително събитие - създава се новаторския театър "Таганка". Висоцки много бързо се превръща в един от най-първите му солисти. Но освен в театъра, той има и много роли в киното. Играе във филмите "Служили двама другари", "Вертикал", "Господар на тайгата", "Кратки срещи", "Война под покривите", "Синовете отиват на бой" и др. В много от тях Висоцки изпълнява свои песни. Пял е в спектакли като "Добрият човек от Сечуан", "Десет дни, които разтърсиха света", "Хамлет" и други. Пял е и и звън сцената - по естради, с повод и без повод, пред огромни множества или приятелски компании. Песенният му репертоар също е извънредно богат. Той включва и лирически миниатюри в бавен темп, наситени с много доброта и поезия и сатирични изблици изискващи резки тонове и военни теми, разработени с овладяна, но пулсираща печал и песни с много динамика и напрежение.
В песните на Володя с почти фолклорна достоверност говори днешният млад човек - дързък и предизвикателен, непукист и волнодумец. Поетът е един от най-нетърпеливите творци на своето време. Неговият нравствен максимализъм го прави непримирим със злото. В песента "Аз не обичам" той е изброил какво мрази: от хладният цинизъм до насилието и безсилието; от ситата увереност до подлия страх. И още: когато някой чете писмата ти надничайки през рамото ти; когато е забравена думата "чест" или е превърната в "прах в очите", когато бият невинни или нахлуват в душата ти; когато плюят в нея. Отделни стихове Висоцки изпълнява в различни варианти, но без да остави съмнение че би защитил правдата, би се застъпил за онеправдания, набедения слаб човек.
Тази му позиция, изразена в много стихове, яростната му непримиримост към всичко угнетително, към всеки сезон, в който не се пеят весели песни, го сблъсква в ежедневни конфликти с мнителните педанти. Но този активен обществен критицизъм допада на масовия зрител и слушател с категоричността си, с величествените морални норми, които изповядва.
Владимир Висоцки винаги е държал песните му да бъдат правилно разбрани. Затова при публични излизания той почти винаги ги е съпровождал с кратък коментар. За "Песента за летеца" например, той казва, че тя се отнася за приятеля на човека от чието име пее. Написал я е към спектакъла "Звезди за лейтенанта". По този начин той предразполагал публиката към песента, улеснявал е нейното възприемане.
Песните на Висоцки са насочени директно към съвестта на съвременника. Често неговият стих пронизва съзнанието, шокира и предизвиква моментно вцепенение; той може да провокира баналното - онова, с което сме си свикнали. Но докато цяла Русия пее неговите песни, някои са се осмелили да отправят обвинения, че Висоцки търси евтина популярност, че спекулира с настроенията на неориентираните, че се е превърнал в кумир на нехранимайковците. Дори и след смъртта му се е появила статийка на "поет", в която Висоцки е представен като съчинител на грамадно количество груби текстове, лирическият му герой бил примитивен, а самият автор не се и опитвал да се възвиси над алкохолците и машинаторите.
Разгледани като поезия, текстовете на Висоцки не са лишени от недостатъци. Като китарист често прави грешки. Като певец с този си дрезгав глас, той не е изобщо идеален. (Майка му разказва, че като дете го изгонили от час по пеене за да не разваля общия хор.) Но Висоцки е артист, изпълнител, който синтезира всичко това и превръща изпълняването на всяка песен в спектакъл.
Песенното творчество на Володя може да се разглежда като една негова роля, заемаща определено място в артистичната му биография редом с театралните му и екранни пресътворения. И като поет и като изпълнител, той се превъплъщава идеално в образите, от чието име пее своите песни. Той може да пее от името на престъпник, хулиган, затворник; и тогава придава на песните си такава автентичност, че лесно може да заблуди слушателите си.
Макар и да са написани в първо лице, песните на Висоцки не се пеят от името на автора или певеца. Има редки случаи, в които той пее от свое име. Това са неговите песни автобиографии, в една от тях "Песента на певеца пред микрофона" е описал как всеки път излиза пред микрофона като на сражение, застава пред него като пред амбразура (бойница) - цял в светлини, достъпен за всички очи. Певецът е винаги пренапрегнат, с цялата си огромна енергия той "хвърля" думите на своите песни.С пълно себеотдаване, без отпускане, без почивка, без да се щади той пее и при случайни поводи, в приятелски компании. На репетиции неговата изпълнителност и работоспособност поразява. Никога не се пази, винаги е готов да повтори нещо десетки пъти. Трудовият му ден започва от първи зори и завършва в късна нощ.
Още през 1978г. Висоцки се почувствал зле и отишъл на преглед. Дали му бележка, че положението му е много сериозно, трябва да се подложи на изследване, сърцето му не е в ред, задължително трябва да си почине. Като се почувствал малко по-добре обаче, той захвърлил медицинските и рецептите в чекмеджето си, без да каже на никого нищо. През декември 1979г. отново получил сърдечна криза. Отишъл пак в поликлиниката, прегледал се, кардиограмата му показала прединфарктно състояние. Препоръчват му двуседмичен отпуск и незабавно да бъде приет на лечение. И този път медицинските бележки отиват в чекмеджето.
Отдалече подготвен за смъртта си Висоцки умира в нощта срещу 25. 07.1980г. в квартирата си на "Малая грузинская" улица. Погребан е в гробище "Ваганковско" на една пресечка от Есенин.
За разлика от онова, което проповядва в "Пътища", той не можа да излезе жив от огъня, дните му се прекъснаха преди да е изтекъл срокът им. Но след него наистина остава пътят, остава посоката, остават предначертанията на една голяма и светла личност, целият кратък живот на която излъчва поезия.
"Смъртта е като точка" - пише Марина Влади в една посмъртна бележка цитирайки фраза от Хамлет - "Останалото е мълчание. Но Володя продължава да пее ..."
На един приятел
Благодаря, че посети
последния ми храм.
Сега сред тез гробове, ти
постой до мене сам.
Ти помниш как обичах аз
да пея с пълна гръд.
А тук ни сили имам, нито глас
тук устните мълчат.
Възкръсват спомени безброй
като във сън крилат
в магнетофона дрезгав мой
се влюбва стар и млад.
Аз правех всичко, бях сърцат
мечатех, пях, творих.
Каква жена съм имал, брат!
Приятел какви!
Таганка, кино, роден бряг,
прощавай свят зелен!
Във гроба ми е страшен мрак -
вода тече над мен.
Благодаря че в тоз приют
ти мене посети.
Ний мъртъвци сме всички тук,
а жив си само ти!
Ти всичко, докато си свеж
със зъби дръж сега!
Като умреш, ще разбереш -
животът е шега!
Прости! В ефира със Маяк
ще бъда все на път.
А песните за вас що пях,
те няма да умрат.
П.С. Преводът на стихотворението по-горе не е мой и не зная изобщо кой го е превеждал. Факт е, че беше любимо стихотворение на баща ми и го бях намерила случайно сред нещата които той си беше събирал.
понеделник, ноември 19, 2007
Слова
Слова, на изповед слова в душата ми се раждат,
раждат, мрът, -
въглени, които пламват - въглени, които светят
в моя път -
които гаснат.
Берат се и река ще да нараснат
в гърдите ми на разкаянието сълзи
непрестайни,
разрушително потайни,
и пак ще бъде лед ледът им разтопен:
че аз съм сам, че няма никой окол мен.
И до главата ми с участие склонил глава,
кой на утеха тихите слова
ще мене да промълви тепло, беззаветно?
И сълзи, в обич сълзи, безотчетно
за мене с мене да пролей,
кой ще дойде тук?
Безмълвие - ни звук.
Гробище зад мене, гробище пред мене се тъмней.
П. Яворов
Иска ми се да напиша нещо мъдро в този мрачен ден, но не мога. Нямам сили и нищичко не мога да измисля - сякаш главата ми е празна.
Този уикенд беше един от най-кошмарните в живота ми. Добре че поне никой не е умрял, де. Но все пак можеше да бъде по-хубав и ведър. Дано следващия да успея да си почина истински и дано малкият ми човек бъде в по-добро настроение. Щото е прекрасно да пробваш да скачаш по нервите на мам, но те не са от желязо и тя понякога се ядосва, вика, кара се, плясва по някой шамар по дупето, и после се чувства виновна и вината я кара да се самоизяжда. Мам не е скала, въпреки че на моменти изглежда по-стабилна от всичко на света...
Хич не е лесно да си родител. Аз не съм и очаквала да е лесно, както и не съм очаквала да съм сам родител, но какво да се прави. Една приятелка каза наскоро "Ако искаш да разсмееш Господ му разкажи за плановете си." и май има доста истина в тези думи, щото каквито и планове да съм имала, само краткосрочните са се осъществявали. Затова карам по лесния начин - да живея ден за ден и това е.
Май съм преуморена и трябва по-често да пия от онова хапче "Майната му!". Важното е, че знам, че това е поредния период и че ще отмине. Нужно е време за да свикна да не очаквам нищо от никого и да започна да приемам хората такива каквито са. Така може би по-малко ще ме боли.
И ето нещо мъдро. Да живеят писателите!
Този уикенд беше един от най-кошмарните в живота ми. Добре че поне никой не е умрял, де. Но все пак можеше да бъде по-хубав и ведър. Дано следващия да успея да си почина истински и дано малкият ми човек бъде в по-добро настроение. Щото е прекрасно да пробваш да скачаш по нервите на мам, но те не са от желязо и тя понякога се ядосва, вика, кара се, плясва по някой шамар по дупето, и после се чувства виновна и вината я кара да се самоизяжда. Мам не е скала, въпреки че на моменти изглежда по-стабилна от всичко на света...
Хич не е лесно да си родител. Аз не съм и очаквала да е лесно, както и не съм очаквала да съм сам родител, но какво да се прави. Една приятелка каза наскоро "Ако искаш да разсмееш Господ му разкажи за плановете си." и май има доста истина в тези думи, щото каквито и планове да съм имала, само краткосрочните са се осъществявали. Затова карам по лесния начин - да живея ден за ден и това е.
Май съм преуморена и трябва по-често да пия от онова хапче "Майната му!". Важното е, че знам, че това е поредния период и че ще отмине. Нужно е време за да свикна да не очаквам нищо от никого и да започна да приемам хората такива каквито са. Така може би по-малко ще ме боли.
И ето нещо мъдро. Да живеят писателите!
Да се учиш,
ще рече да откриваш онова,
което вече знаеш.
Да правиш нещо,
ще рече
да показваш, че го умееш.
Да учиш другите,
ще рече да ги подсещаш,
че те знаят точно колкото теб.
Всички ние се учим, вършим нещо,
учим другите.
Единственото ти задължение
през всичките животи
е да останеш верен на себе си.
Не само е невъзможно да бъдеш верен
на някой друг или на нещо друго, това
е белег и че си лъжемесия.
Най-дълбоки
са най-простите въпроси.
Къде си роден? Къде е твоят дом?
Къде отиваш?
Какво правиш?
Замисляй се от време на време
върху тях и наблюдавай
Как отговорите ти се променят.
Учиш другите най-добре на онова,
което самият ти имаш най-голяма нужда
да усвоиш.
Живей така,
че никога да не те е срам,
в случай че онова,
което правиш или говориш,
бъде огласено някъде по света,
дори огласеното да не отговаря
на истината.
Още в първия миг, когато те срещнат,
приятелите те познават
по-добре,
отколкото познатите ти
и след хиляда години.
вторник, ноември 13, 2007
понеделник, ноември 12, 2007
За вдъхновението
Приятелката ми шеф наскоро ме попита какво ме е вдъхновило да напиша това стихотворение. По-скоро кой и дали съм се вдъхновила от муз, защо не съм казала нищо за него или просто е като резултат на нещо преживяно.
Истината е, че много от нещата, които пиша са провокирани от музиката, която слушам в момента. Въпросното стихотворение написах заради гласа на Еди Ведър. Припомних си какво е да ходиш с кубинки, развлечени дрехи, да бъдеш гръндж... Все едно бе преди векове, а всъщност беше толкова скоро. Помечтах си отново както преди да живея по времето когато Морисън и Хендрикс са били живи.
Хубаво нещо са мечтите... Важното е винаги да мечтаем независимо дали мечтите са осъществими или не, тях трябва да ги има...
Ето още мъничко мечти и музика за вдъхновение:
Истината е, че много от нещата, които пиша са провокирани от музиката, която слушам в момента. Въпросното стихотворение написах заради гласа на Еди Ведър. Припомних си какво е да ходиш с кубинки, развлечени дрехи, да бъдеш гръндж... Все едно бе преди векове, а всъщност беше толкова скоро. Помечтах си отново както преди да живея по времето когато Морисън и Хендрикс са били живи.
Хубаво нещо са мечтите... Важното е винаги да мечтаем независимо дали мечтите са осъществими или не, тях трябва да ги има...
Ето още мъничко мечти и музика за вдъхновение:
петък, ноември 02, 2007
Забрави ме,
аз толкова много видях,
преживях!
Не искам да опитвам отново
не искам да търся!
Ако наистина ме искаш,
ти сам ще дойдеш,
защото...
Преплувах океан от надежда,
която нейде изчезна, изпари се.
А после търсих лобовни копнежи
като пяна в брега всичко разби се.
По снежна лавина сърфирах
да търся поне капчица нежност.
А после, след като се сринах,
Изправих се и литнах безметежно.
Докоснах слънцето с ръцете си,
изгорих ги, излекувах ги и приземих се.
Да търся вече отказах се,
Не мога сега, уморих се.
аз толкова много видях,
преживях!
Не искам да опитвам отново
не искам да търся!
Ако наистина ме искаш,
ти сам ще дойдеш,
защото...
Преплувах океан от надежда,
която нейде изчезна, изпари се.
А после търсих лобовни копнежи
като пяна в брега всичко разби се.
По снежна лавина сърфирах
да търся поне капчица нежност.
А после, след като се сринах,
Изправих се и литнах безметежно.
Докоснах слънцето с ръцете си,
изгорих ги, излекувах ги и приземих се.
Да търся вече отказах се,
Не мога сега, уморих се.
четвъртък, ноември 01, 2007
Promises
Empty words you say,
empty promises you make,
leaving me with empty hands
and sorrow in my soul.
You said you'd always be there,
be there for me,
to caress me and hold me.
You said you cared for me.
All those things were full of nothing.
I don't want your mere words.
I don't want promises.
I don't want your empty world.
My life was so comfortable without you.
I was fine being all by myself.
You destroyed my peaceful universe
and I have to build it up again.
empty promises you make,
leaving me with empty hands
and sorrow in my soul.
You said you'd always be there,
be there for me,
to caress me and hold me.
You said you cared for me.
All those things were full of nothing.
I don't want your mere words.
I don't want promises.
I don't want your empty world.
My life was so comfortable without you.
I was fine being all by myself.
You destroyed my peaceful universe
and I have to build it up again.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Абонирайте се за
Публикации
Всички коментари