За протестите

Аз не крещя "Червени боклуци", нито "Волен, ку*во!" по протестите. Ходя ръка за ръка с детето си, обяснявам какво означават нецензурните думи, защо другите ги използват и защо ние не ги употребяваме в речника си.

Той знае защо сме там, какво целим, какво е мафия и сам нарисува табела със Сбогом и задраскан октопод...

А моята причина да съм навън е много проста... Когато излязох на улицата през 1997-ма година, отидох, защото исках да остана в България, исках бъдеще тук, а и нямаше какво да ядем. След онези протести не съм си и помисляла че ще изляза пак, бях изморена от политика, от това да обяснявам наляво-надясно, че не сме били платени, станах аполитична, но държа да подчертая, че гласувах на всички избори, пропуснала съм един единствен път.

Покрепям протестите и свалянето на правителството, защото не желая родината ми да бъде управлявана от олигарси, разграбвана и опустошавана. Искам един ден, когато синът ми порасне и стане съзнателен човек, да не ме упреква заради решението ми да остана тук и да градя и неговото бъдеще в България. Искам да се гордее от факта, че е роден и израснал тук, не да се свива и притеснява от произхода си, защото България е страна в която се вихрят корупция, хаос, безнаказаност и беззаконие.

И така - аз съм от "интернет лумпените", от "ситите", "терористите", "хулиганите", "алкохолиците" и т.н. Но няма да изоставя оптимизма си и с насмешка ще продължа да наблюдавам словесната помия, която се изсипва върху протестиращите.

Вярвам, че ще успеем, хората наистина искат промяна.

Глас народен - глас Божи!




Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.

Марш, марш,
с генерала наш!
В бой да летим,
враг да победим!

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай към победа
славна да вървим.
Пр.

Левът балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.
Пр.