Музикално

Едно любимо парче на Елтън Джон:


И още едно парче - още по-любимо - на Pink Floyd - Uh... Wot's the deal изпълнено на живо от David Gilmour:

Heaven sent the promised land
Looks alright from where I stand
Cause I'm the man on the outside looking in
Waiting on the first step
Show me where the key is kept
Point me down the right line because it's time
To let me in from the cold
Turn my lead into gold
Cause there's chill wind blowing in my soul
And I think I'm growing old

Flash the readies
Wot's...uh the deal?
Got to make it to the next meal
Try to keep up with the turning of the wheel.
Mile after mile
Stone after stone
You turn to speak but you're alone
Million miles from home you're on your own.
So let me in from the cold
Turn my lead into gold
Cause there's chill wind blowing in my soul
And I think I'm growing old

Fire bright by candlelight
And her by my side
And if she prefers we will never stir again
Someone sent the promised land
And I grabbed it with both hands
Now I'm the man on the inside looking out
Hear me shout "Come on in,
What's the news, where you been?"
Cause there's no wind left in my soul
And I've grown old.

Блян

Разтърси ме
и преобърна
целият ми свят.
Да ме прегърнеш
в ръцете ти да бъда
вечно искам аз.

В очите ти
оглеждам се -
красива съм,
и непокорна,
усмихната и дива
виждам се във тях.

Усмихваш се,
когато ме съзреш
а виждаш ме навсякъде.
В есенните капки дъжд,
снежинките
и пролетните цветове,
в дъха на лятото
съм аз.

Така - усмихнат
и щастлив
вървиш към мен
с протегнати ръце.
Готов си да ме уловиш
бъди със мен
за миг поне.

Създай ме,
преоткривай ме,
а после ме пази.
Като малко и нежно
стъклено цвете.
Шедьовър изтъкан
от най-съкровените ти мечти
За теб и с теб ще бъда,
ако можеш да ме задържиш.

Томас Йънг

На 04 Април 2004г. Томас Йънг е прострелян и парализиран в Ирак (седмица след като заминава там) и когато се прибира у дома става антивоенен активист който открито заявява яростта си срещу политиката на Буш.

"Тялото на войната" е филм, посветен на него и е режисиран от Phil Donahue and Ellen Spiro. Филмът разказва за тежкия живот на Томас в Канзас Сити, и процесът който води до законодателното решение за нападение на Ирак през 2002. Показани са речи на сенатори, размахващи картончета с положителен вот за войната преплетени с епизоди за Томас и това как той се справя с дълбоките физически и емоционални последици от травмата си.

Когато за пръв път филмът е прожектиран в Лос Анджелис, ветеранът от войната във Виетнам, чийто живот е в основата на филма "Роден на 4-ти юли" се изправя пред тълпата и казва: "Мартин Лутер Кинг каза, че идва време, когато тишината става предателство. Дойде време, когато тишината е предателство... Няма да мълчим повече в тази държава. Заради герои като Томас Йънг. Томас Йънг е герой. Дайте му своята подкрепа, дайте му своята любов. Дайте му любов и подкрепете всеки млад човек, който се прибира от тази война. Покрепяме войските си, но си ги искаме у дома. Борете се за мир. Томас Йънг е мой герой."

Малко за Томас Йънг от Томас Йънг:

Мам

с малката къдрава шушулка:

И новата ми хризантема, дано да оцелее, защото е много хубавка и весела.

Приспивна Песничка

Там в тилилейската, там във злодейската
гъсто гъстейска гора
страннно чудовище има леговище
скрито в една пещера.

Стъпва със лапища... Спъва се в трапища.
В трънища и във бодли.
Скъса си вече всички чорапища.
Левият крак го боли.

То е страхотнище! Но е самотнище...
Тъй си живее без шум.
Хем е чудовище, хем е тъжовище,
дето си плаче на ум.

Туй Торбаланище спи под юрганище -
сто килограма листа.
Носи си гащерки. Храни се с мащерки...
С никакви други неща.

Нито е лошаво, нито е рошаво
Даже е с хлътнал корем.
Даже очищата, даже ушищата
са му човешки съвсем.

Само че, само че... Някакво камъче
счупи му предния зъб -
както си хрускаше, както закускаше -
и си умира от скръб.

То е суетище... И е поетище.
Дращи скалата със нож.
Киха и пише си стихчета- кихчета -
хремаво в дългата нощ.

Свърши си всичките хапчета- лапчета
Мъчи го грипът свиреп.
В девет куплетчета - сто епитетчета:
всичките те са за теб.

Ах, туй чудовище пази съкровище...
Някой ще каже: дрън-дрън.
Скривай сълзичките, стискай очичките,
за да го видиш на сън.

Недялко Йорданов

Милена - Истина

Първо две думи за Милена и защо я обичам... Аз имам сестра, която е със седем години по-голяма от мен. Повлияна от нея на 9-10 години вече слушах Депеш Мод, Милена (тогава вече беше с Ревю), Нова Генерация, Communards, Cure и пр. Тогава беше бумът на New Wave у нас. Помня че сестра ми носеше от онези смешни черни къси панталони над глезена, които чат-пат и аз подносвах, учеше ме да танцувам Wave и аз тайничко си мечтаех като порасна да мога да ходя с нея на стадион Юнак, за да танцувам там, да ходя на Кравай... Да имам къса коса, която да тупирам и да се гримирам силно.

Знаех текстовете на българските групи наизуст, обожавах "Ха-ха!", "Директор на водопад", "Ала-Бала" и макар и тогава да не разбирах добре съдържанието на бунтарските песни на Милена, те ме караха да танцувам и да се чувствам специална и различна...



Някой ми открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън
увяхна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори на вън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил
път, по който си вървял?

А-а Някой ден сърцето
ще поиска това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
О-о Някой ден сърцето
ще те съди за това,
затова че много си го лъгал

Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш свойта съмота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш се на там
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги остваш сам.

Търся слънцето с очи,
ръце протягам -
да ги стопли.
Сълзите ми да изсуши,
с топлата си ласка
да ме погали леко.
Нищо че е есен
и че не е тъй горещо...

Игра

Прекрасен е шумът, който издават сухите листа, когато вървиш по тях. Прекрасна е и мекотата на килима от паднали листа, който както се оказва е и чудесно забавление за малчуганите.