сряда, май 30, 2007
Утро
Нежно гъделичка очите ми заспали
"Събуди се бързо, аз ще те целувам!"
Като топла ръка по страните ме гали.
Отварям клепки за да видя как
прашинките като елфи в лъча танцуват.
Протягам мързеливо ръка, а после крак
"Елфите" нямат умора и лудуват.
"Събуди ли се, ставай вече, разкърши се!
Излез навън, топлия ми дъх ти усети
Дай цялата да те обгърна, посреши се!
При мен ела, боса и засмяна ти ме посрещни!
И нека те погаля, да те целуна аз отново,
да отмия нощта от сърцето ти и от ума
Усмивка ми дари ти за да мога
радост в птича песен да ти донеса!"
понеделник, май 28, 2007
четвъртък, май 17, 2007
Indian Summer
Better than all the rest
I love you, the best
Better than all the rest
That I meet in the summer
Indian summer
That I meet in the summer
Indian summer
I love you, the best
Better than all the rest
The Doors
сряда, май 16, 2007
Лято
ухание на морски бриз.
По тревата тичаме боси -
същински детски каприз.
Жабки във парка ловим със ръце,
След гущерчета се спускаме стремглаво
Полски цветя берем, джанки крадем.
Сърцето ми явно още е младо.
До премала се гоним под слънцето жарко,
после с мляко мажем изгорели рамене.
Смехът ни изпълва целия свят тъй ярко,
Морето отново ни е до колене.
Тайни премълчани или споделени,
скъпи мигове от детството откраднати.
Спомени във времето разпилени,
в сърцето ми остават непокътнати.
петък, март 30, 2007
Аз съм самотник. Колкото и гадно да звучи. Думите на един човек, който ми каза "В очите ти има толкова самота, че дори и да си с някого сигурно пак ще се чувстваш самотна", изречени преди години ме разплакаха, защото това беше истина.
Но свикнах с тази мисъл. Не съм себедостатъчна, но често се чувствам самотна дори и сред тълпи, сред хора които обичам. Да, аз обичам хората, обичам да ги наблюдавам, да гледам влюбени, мразещи се, да предизвиквам някаква реакция... но това не стига... А приятелите сигурно не са били достатъчно истински. Сигурно стигат двама - трима, но в това отношение съм алчна.
Поне имам детето си, а то ми дава много. Наскоро се чудех - какво точно ме е подтикнало да имам дете. Със сигурност не е от безкрайна и разтърсваща любов. Аз исках да създам детето си от чист егоизъм, защото знаех с каква емоционална енергия може да те зареди едно малко същество и знаех че то е като глината, на която можеш да придадеш различни форми. А това да виждаш как нещо, което обичаш и за което се грижиш расте и разцъфтява като цвете, което сам си посадил и отгледал с изключително много любов - окрилява.
Надявам се, искрено се надявам малкото ми слънце един ден съвсем съзнателно да ми каже "ти си ми приятел" така, както го прави и сега...
Амин!
сряда, март 21, 2007
сряда, март 14, 2007
Старо, но много хубаво.... за децата
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
сряда, септември 27, 2006
дали наистина аз не разбирам.
Животът смисъл има да зная -
спи всяка вечер до мен в моята стая.
И искам да дам всичко от мен непокорно -
любови, и мъки, и радост безбройни
на малкото същество в леглото до мен -
да бъде свободно и никога в плен.
Всеки негов дъх е мой дъх спокоен
а лъчите в очите му са дар Господен.
Усмивката му в лицето ми да заблести
Това е истинска истина - няма лъжи.
И когато аз видя щастието на моят малък човек
Всеки ден се превръща в приказна радостна вест.
Защото по-хубави думи от тези думи не зная
когато ми каже той мило "моята мама".
вторник, септември 26, 2006
страхувам се от обещанията празни.
Не искам мечтите само блян да остават
и един ден чужда, с този свят да се прощавам.
Уморена съм, а сили имам, но как да ги изровя
за битките, които тепърва предстоят?
Дали един ден отивайки към гроба
ще зная че ненапразен и истински е бил дъхът?
събота, септември 16, 2006
Сляпа луна
Сляпа луна, къде са мечтите?
Сляпа луна - зад тъмни облаци скрита.
Сляпа луна - пак тебе аз викам.
Сляпа луна, защо ли те питам?
Мълчиш, а аз търсейки те скитам
Сляпа луна, за мен покажи се.
За миг поне, после пак скрий се.
сряда, септември 13, 2006
Слънцето в очите ми
Дори и в непрогледна тъмнина,
когато луната и звездите зад облаци скрити са
Аз нося слънцето в очите си.
И с всеки светъл лъч то отразява
радостта или болката във мен.
В топлината му се гушвам и забравям
тъгата по отминалия ден.
Аз нося слънцето в очите си.
И всяка утрин отваряйки ги знам,
че то грее и ще стопли дните ми
изпълвайки ги със живот и плам.
Аз нося слънцето в очите си
С тях поглъщам синьото небе
Аз нося слънцето в очите си -
усмивката на моето дете.
вторник, септември 05, 2006
Нима
да бъдем сами?
Нима когато тъга
изпитват нашите души,
не сме щастливи
от това, че ни боли,
че чувстваме как живеем.
Горим, а не тлеем.
като стотици свещи
сред омраза,любови и срещи.
събота, септември 02, 2006
петък, септември 01, 2006
An Irish Blessing
May the wind be always at your back.
May the sun shine warm
upon your face,
the rain fall soft upon your fields.
Until we meet again
May God hold you
in the hollow of his hands.
петък, юли 28, 2006
На сина ми
Първият ти дъх бе жален писък.
От страх, от болка ли – не зная.
Но бяхме много, много близки.
Дано така да бъдем и до края.
От мен сучеш ти жадно,
Усещаш сърцето ми в топлата гръд.
И сгушен във мен растеш, безпощадно
Отдалечаваш се по своя път.
Дано не се проваля и да успея
Да направя от теб добър човек.
По-големи мечти да имам не смея,
И дано намериш мястото си в твоя век.
Обичам те, слънчице, мъничко мое.
С щастие изпълваш моето сърце,
А то завинаги твое е,
Ти винаги ще бъдеш моето малко дете.
Let me help you find that so important thing
Don’t be scared, I know what you are looking for.
I know your thoughts, your dreams and secret fears
I’ll be one flesh with you and I’ll give you even more.
I will always help you find the way.
I’ll be next to you – a supporting shoulder.
I will never keep silent when you fail
I’ll warm you up and my heart will never get colder.
I‘ll give you every single piece of my heart
I‘ll love you until my last breath
There won't be anything to tear us apart
And which is more: I’ll be yours even after death!

