вторник, април 29, 2008

Тъга

Имам ли изкуствено лице,
носещо вечна усмивка,
зад която тихо да плача - не -
свалих го отдавна, носи горчилка!

Позволявам си тъжна да бъда,
да плача понякога, да съм намусена - също.
Да съм ядосана и да се сърдя.
Позволявам си... ала никак не ми е присъщо...

И понякога съм агресивна и викам,
а после съжалявам горчиво.
До крайности май на моменти стигам...
Е, не са страшни, не съм чак толкова... дива.

Но тъжна аз мога да бъда, макар че
трудно сълзите навън излизат.
И когато душата ми истински плаче
все едно нещо вътре в мен ги убива.

Все едно някой друг в мен е стиснал зъби здраво.
Не дава на сълзите и болката навън да излязат.
А толкова искам, понякога, толкова искам
просто да се наплача и да забравя...

3 коментара:

  1. когато много силно те боли
    недей посяга да мъстиш,
    отдалечавай се и бягай
    потъвай в своето, мълчи.

    ОтговорИзтриване
  2. Да потънеш в своите сълзи е лесно
    И лесно е във тях да се удавиш
    да не мъстиш, да се отдалечаваш и да бягаш
    Ако ги има, без да ги преглъщаш и да ти горчи...

    Благодаря за коментара :).

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен10:39 pm

    Тъга

    Имам ли изкуствено лице,
    носещо вечна усмивка,
    зад която тихо да плача - не! -
    свалих го отдавна, носи горчилка!
    нося го с огромно удоволствие,
    аз май съм тук....
    Позволявам си тъжна да бъда,
    да плача понякога, да съм намусена - също.
    Да съм ядосана и да се сърдя.
    Позволявам си... ала никак не ми е присъщо...
    позволявам си и непозволените неща...
    И понякога съм агресивна и викам,
    а после съжалявам горчиво.
    До крайности май на моменти стигам...
    Е, не са страшни, не съм чак толкова... дива.
    Дива съм!
    чиста съм...ако това е дивост...добре!
    Но тъжна аз мога да бъда, макар че
    трудно сълзите навън излизат.
    И когато душата ми истински плаче
    все едно нещо вътре в мен ги убива.
    така трябва, да бъдеш убиец на свойте желания..
    Все едно някой друг в мен е стиснал зъби здраво.
    Не дават сълзите на болката навън да излязат.
    А толкова искам, понякога, толкова искам
    просто да се наплача и да забравя...
    казват....има време..
    знам,
    че има,
    ще дойде момента ,
    когато ще има възможност да бъда...
    това което съм...
    защото аз съм това което съм...

    ОтговорИзтриване